Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
02.04.2020г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1720 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Л.В.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д.Н.Д.,***, партер, е предявил срещу М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба на следния недвижим имот: СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ със застроена площ 70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб стореж на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, а съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 15- 678376-26.07.2019г. с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, където сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154 със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили брак на 28.02.1998г., прекратен с Решение № 41 от 30.01.2018г. на РС-Дупница. По време на брака им, по силата на сделка, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, peг. № 1117, дело № 55/11.03.2002г. по описа на Нотариус Ефтим К.под № 397 в РНК, вписан в СВ като Акт № 59, том № II, дело № 277/2002 година, ответницата придобила правото на собственост върху гореописания недвижим имот в режим на СИО.
Съгласно Акт за узаконяване № 3/25.03.2014г. на община С.б., издаден от главен архитект Даниела Г.Владимирова, е съгласуван и одобрен инвестиционен проект - заснемане за узаконяване № 12/2014 година по части както следва: „Архитектура“, „Конструкции“, „Електрическа“, „В и К“, „ОВКХ“, „ПБЗ“, „Технология“ и „Пожарна безопасност“. С Удостоверение № 9/17.06.2015г. на община С.б. са въведени в експлоатация следните обекти: „Аптека", „Магазин", „Стаи за настаняване", находящи се в урегулиран поземлен имот, представляващ парцел I-за културен дом, МВР, административна сграда, площад, озеленяване, водни площи и обществено обслужване, кв. 74.
Ищецът твърди, че ответницата стопанисва и управлява горепосоченото съсобствено имущество. Към настоящия момент горепосочените обекти в сградата „Аптека“, „Магазин“ и „Стаи за настаняване“ са отдадени под наем на трети лица, като ответницата не дава на ищеца полагащата му се 1/2 част от наемната цена за тях. В обект „Магазин“ оперира дружеството „Никол ММ" ООД, с ЕИК *********, а в обект „Аптека" оперира дружеството „Гал Груп 1" ООД, с ЕИК *********.
Страните не могат да стигнат до доброволно уреждане на спора, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция за делба на процесния недвижим имот. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописания недвижими имот, при равни квоти (по 1/2 ид. ч. за всеки от тях), а също така, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да определи сума, която ответницата да му заплаща срещу ползването на половината от имота, до окончателното извършване на делбата.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, която изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба. Ответницата твърди, че процесният имот, макар и придобит по време на брака на страните, е нейна лична собственост, тъй като е закупен от нея изцяло с лични средства.
Ответницата не оспорва, че с ищеца сключили граждански брак на 28.02.1998г., но твърди, че този брак бил изцяло формален, а непосредствено след сключването му, през м. април 1998г., след като страните живели заедно едва шест седмици, ищецът заминал за САЩ, като до 2018г. се прибрал само веднъж, през 2000-та година, за няколко месеца. На 01.09.1998г. ответницата родила детето на страните, което отглеждала и възпитавала сама, с помощта на своите родители. През 2004г. ответницата заминала за САЩ при ищеца, но се завърнала само след година, през който период установила, че с него имат твърде различни характери и виждания за живота. Откакто през 2005г. се завърнала от САЩ, ответницата не е виждала ищеца, а от около 10 години не го е чувала и по телефона.
Ответницата твърди, че сградата, чиято делба иска ищецът, е закупена от нея на 11.03.2002г., със заем в размер на 5500.00 лв., взет от нея и баща й, и изплатен впоследствие само от баща й, като ищецът няма какъвто и да било принос в придобиването на сградата. Счита, че в случая е налице пълна трансформация на лични средства, дарени й от баща й, под формата на изплатения от него заем.
Твърди, също така, че към момента на закупуването й, процесната сграда представлявала единствено отлети колони и плоча на втория етаж, не е имала дори покрив, поради което през 2008г. ответницата направила покрив на сградата и довършила зидарията на външните стени. През 2012г. поставила дограма, а по късно-и външна изолация. На 25.03.2014г. бил издаден акт за узаконяване на сградата и разрешение за строеж. Наложило се да се премахне съществуващия покрив и да се изгради нов, който да съответства на одобрените строителни книжа, както и да се коригира част от фасадата. След това ответницата изградила всичко необходимо по сградата, за да бъде въведена тя в експлоатация, което станало с Удостоверение № 9/17.06.2015г.
Ответницата твърди, че сградата, във вида, в който се намира сега, е изградена десет години след окончателната й фактическа раздяла с ищеца, който няма никаква заслуга или принос за това. Твърди, че за да е състоянието, в което се намира в момента сградата, вложила изграждането и ремонтирането й лични средства за над 100 000.00 лв., които са спестени пари от нейните родители и взети от нея заеми от близки хора. Дори обезщетението, в размер на 40 000.00 лв., получено от сина на страните, вследствие претърпяно от него ПТП, били вложени в ремонти на сградата.
Съдът като взе събраните по делото
доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: копие от Акт за граждански брак № 08/28.02.1998г., съставен от общ. С.б., издаденото въз основа на него Удостоверение за сключен граждански брак № 105096/28.02.1998г. (съдържащо се в приложеното към настоящото дело гр.д.№2375/2017г. по описа на ДРС) и Решение № 41 от 30.01.2018г., постановено по гр.д.№2375/2017г. по описа на ДРС, че страните са сключили граждански брак на 28.02.1998г. в гр. С.б., прекратен с развод с посоченото съдебно решение, влязло в сила на 22.02.2018г. От брака си страните имат родено едно дете: Л. Любомиров К., роден на ***г., понастоящем пълнолетен. Не е спорно между страните, също така, че през м. април 1998г. ищецът заминал да живее и работи в САЩ, а ответницата останала, заедно с детето им, в гр. С.б..
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 55, том I, peг. № 1117, дело №
55/11.03.2002г. по описа на Нотариус Ефтим К.под № 397 в РНК, вписан в СВ като
Акт № 59, том № II, дело № 277/2002г., М.Л.К. е закупила от Сотир Павлов Петров
и Елисавета Иванова Петрова сграда за обществено обслужване със застроена площ
70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб строеж
на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел
XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и
регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на
сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, за сумата от 3400.00 лв.
Видно от представената актуална скица на сграда № 15-678376-26.07.2019г., издадена от СГКК-гр. Кюстендил, процесният имот е с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154, със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия.
По делото са приети като доказателства и Разрешение за строеж № 11/19.05.1999г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 6/19.05.1999г., издадени от общ. С.б. на Сотир Павлов Петров, касаещи процесната сграда.
Приети са като доказателство и Акт за узаконяване № 3/25.03.2014г., Разрешение за строеж № 21/20.05.2014г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 9/17.06.2015г., издадени от Главния архитект на общ. С.б. Даниела Владимирова в полза на М.Л.К. и касаещи процесната сграда.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 25.02.2002г., извършена от нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, Д. Георгиев Таков е дал в брой, в деня на подписване на договора, сумата от 5500.00 (пет хиляди и петстотин) лева в заем на Л. Георгиев Коларски (баща на ответницата) и М.Л.К., като в т. І на договора е посочено, че сумата се дава в заем по предназначение-за покупка на сграда на два етажа (карабина) с обществено предназначение, находяща се в гр. С.б. и уреждане на документите, разноските и др.
Видно от приетата като доказателство по делото разписка от 12.11.2004г., Д. Георгиев Таков е получил от Л. Георгиев Коларски сумата от 5500.00 (пет хиляди и петстотин) лева, взета по договор за заем от 25.02.2002г.
Видно от приетата като доказателство по делото справка от системата „MoneyGram“, ищецът Л.К. е извършвал парични преводи към ответницата М.К. в периода от 14.02.2009г. до 07.04.2015г., а към сина си Л. Любомиров К.-в периода от 01.09.2016г. (съвпадаща с навършването на пълнолетие от последния) до 11.12.2018г. Размерът на изпращаните суми варира от 300.00 (триста) до 2000.00 (две хиляди) долара (най-често са в размер на по 500.00 долара), като същите не са изпращани ежемесечно, а между някои от трансферите има по-голям период.
Видно от заключението на вещото лице Е.Т. по назначената и изслушана съдебно-оценителна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, справедливият средномесечен пазарен наем на търговски обект с площ от 39 кв.м., находящ се на 1-ви етаж от сграда с идентификатор 65365.602.115.5 по КККР на гр. С.б., който към монета на огледа се ползва като аптека, е в размер на 250.00 лв.; справедливият средномесечен пазарен наем на търговски обект с площ от 22 кв.м., находящ се на 1-ви етаж от същата сграда, който към монета на огледа се ползва като магазин, е в размер на 160.00 лв., а справедливата наемна цена на една нощувка в стаите за настаняване, находящи се на втория етаж от сградата, е 25.00 лв. на вечер за стая, като вещото лице приема за пълняемост общо 15 нощувки за двете стаи средно на месец.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Е.И.Ч., Й.Г.З., С.Х.С., К.Й.В., В.Д.В.-първа братовчедка на ответницата, М.В.Б.и Е. Г.К.-***на ответницата.
Свидетелят Е.Ч.дава показания, че през 2002г. ищеца му се обадил по телефона и му казал, че иска да закупи някакъв имот на централната улица в гр. С.б.. Свидетелят му казал за процесната сграда, която тогава била на „груб строеж“. След известно време ищецът му се обадил и му казал, че е уредил да закупи сградата и го помолил да отидат със съпругата му (на ищеца-ответницата К.) да изтеглят пари от „***“ и да отидат при нотариус за да изповядат сделката. Свидетелят взел ответницата и отишли в банката, от където изтеглили 8000.00 (осем хиляди) долара от сметка, по която ищецът ги внесъл преди това от САЩ, а след това отишли при нотариуса за да се изповяда сделката.
Свидетелят Й.Г.З.дава показания, че през м. февруари 2002г. ищецът (с когото по това време работели заедно в САЩ) му поискал на заем 2000.00 (две хиляди) долара, като му казал, че са му необходими за закупуването на сграда в България (според свидетеля-процесната сграда). След 10-15 дни му поискал още 2000.00 (две хиляди) долара. Така свидетелят дал в заем на ищеца сума в размер на общо 4 000.00 (четири хиляди) долара.
Свидетелят С.С. дава показания, че ищецът му с обадил от САЩ и го помолил да поеме работата по ремонта на сградата в гр. С.б.. След това с него се свързала ответницата и свидетелят започнал да извършва ремонтни работи, за които му плащала М.К., като Л.К. му казал, че парите са изпратени от него.
Свидетелката В.В.дава показания, че процесната сграда е закупена през 2002г. от М.К. с пари, дадени на заем от бащата на свидетелката Д. Георгиев Таков (брат на майката на ответницата-свидетелката Е. Г.К.) на ищцата и нейния баща Л. Георгиев Коларски. Впоследствие, през 2004г. Л. Коларски и съпругата му върнали на Д. Таков взетата в заем сума. Свидетелката дава показания, че М.К. и Л.К. са живели като съпрузи реално не повече от шест седмици след сключване на брака, след което ищецът заминал да живее и работи в САЩ. През 2004г. ответницата заминала за САЩ при съпруга си, но изкарала там по-малко от година, тъй като не се чувствала добре и изпаднала в депресия. След като се завърнала от САЩ, ответницата окончателно спряла да поддържа връзка с ищеца.
Свидетелката споделя, че през 2008г. ответницата направила временен покрив на процесната сграда, за да не се руши, а същинският ремонт на сградата се състоял през 2014г. Преди около пет години синът на ответницата претърпял ПТП, вследствие на което получил обезщетение в размер на около 40 000.00 (четиридесет хиляди) лева, които ответницата вложила в ремонта на процесната сграда. През цялото време ищецът изпращал на ответницата пари, необходими за издръжка на детето им, като една част от тези пари ответницата следвало да предава на майката на ищеца, но не е изпращал пари за ремонт на сградата. С пари за ремонт на сградата на ответницата помагала сестра й, която живее и работи в К..
Свидетелката М.Б.дава показания, че в началото на 1998г. ответницата й споделила, че е бременна и се налага да се омъжи. Детето на страните се родило през м. септември 1998г., след което ищецът заминал за САЩ, а ответницата останала сама да се грижи за детето. За процесната сграда знае, че е закупена през 2002г. с пари, взети на заем от бащата на ответницата от друг човек, като заемът бил за закупуването на тази сграда, която към онзи момент била в състояние на „груб строеж“. Споделя, че през 2004 г. ответницата заминала при съпруга си в САЩ, но там се чувствала много зле, въобще не са имали семейни отношения със съпруга си и затова се е върнала, като и било необходимо доста време за да се възстанови. След това са поддържали връзка единствено по телефона относно парите, които ищецът трябвало да й изпраща, необходими за издръжката на детето им.
Разказва, че през 2008г. бил направен покрив на сградата, за да спре да се руши. По-късно се наложило да се изкарват нови документи за сградата и да се ремонтира изцяло. През 2013г. се случил инцидент (ПТП) със сина на ответницата, вследствие на което той получил обезщетение в размер на около 40 000.00 лв., които пари били изцяло вложени в ремонта на сградата. Тогава бил изцяло ремонтиран наново покрива на сградата и били извършени други СМР.
Свидетелката споделя, че познава много добре бащата на ответницата и той бил много притеснен, когато взел заема за закупуването на сградата. Впоследствие той върнал изцяло заема, по времето, когато ответницата била в А.. Свидетелката е категорична, че парите, вложени в закупуването и ремонтирането на сградата са изцяло средства на М.К., нейни лични, дадени й от родителите й, взети на заем от приятели, включително и от свидетелката, както и от обезщетението, получено от сина й от ПТП.
Свидетелят К.В. дава показания, че М.К. го наела през 2015-2016г. да направи елекрическата инсталация на процесната сграда, а впоследствие и на други СМР. Свидетелят работил и по покрива на сградата. За всичко извършено му плащала единствено ответницата.
Свидетелката Е.К. (***на ответницата) дава показания, че процесната сграда била закупена през 2002г. от дъщеря й с пари, които тя и съпругът на свидетелката (бащата на ответницата Л. Коларски) взели на заем от брата на свидетелката Д. Таков. Впоследствие, през 2004г., по времето, когато ответницата била в САЩ, свидетелката и съпругът й върнали парите, взети на заем. И двамата работили-съпругът й като учител, а тя-като медицинска сестра, а освен това имали и магазин за хранителни стоки, успели да съберат парите и да ги върнат. По времето, когато била закупена, сградата била на груб строеж, нямала дори покрив. С ремонта се занимавала изцяло ответницата, като свидетелката и съпругът й й помагали. През 2008г. бил направен временен покрив, защото сградата се рушала. Споделя, че ищецът изпращал на дъщеря й пари, но само необходимите за издръжката на детето им, но не редовно. През 2004г. дъщеря й отишла в САЩ при съпруга си, но през 2005г. се върнала и от тогава не е поддържала връзка с него.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
По делото се установи безспорно, че ищецът Л.В.К. и ответницата М.Л.К. са бивши съпрузи, като сключеният от тях на 28.02.1998г. граждански брак е прекратен с Решение № 41 от 30.01.2018г. по гр.д.№2375/2017г. на РС-Дупница. От брака си страните имат едно дете: Л. Любомиров К., роден на ***г., понастоящем пълнолетен. Не е спорно между страните, също така, че през м. април 1998г. ищецът заминал да живее и работи в САЩ, а ответницата останала, заедно с детето им, в гр. С.б..
По време на брака на страните, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 55, том I, peг. № 1117, дело № 55/11.03.2002г. по описа на Нотариус Ефтим Китов, вписан в СВ като Акт № 59, том № II, дело № 277/2002г., М.Л.К. е закупила процесната сграда.
По отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият СК (в сила от 2009г.) - пар. 4, ал.1 СК. Вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити освен ако съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност - чл. 21, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. пар. 4, ал.1 СК. Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, вр. пар. 4, ал. 1 от СК.
За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните имущества, ответницата се е позовала на хипотеза на преобразуване на лично имущество, като е възразила, че процесният имот е придобит изцяло с нейни лични средства, както и със средства, дарени й от нейния баща – чл. 23, ал.1, вр. чл. 22, ал. 1, вр. пар. 4, ал.1 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещите, придобити през време на брака изцяло с лично имущество.
Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска или възражението по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация (респ. на ответника, който прави такова възражение), който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдените лични средства в придобиването на конкретната вещ. Според практиката на ВКС, изразена в решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК, по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
В настоящия случай, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответницата доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесния недвижим имот, макар и придобит по време на брака, е бил придобит изцяло с нейно лично имущество, като успя да обори презумпция за съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал. 3 СК. Лично имущество по аргумент от противното на чл. 21, ал. 1 СК са и всички права придобити по време на брака, които не са вещни, каквито са и вземанията произтичащи от облигационни правоотношения. Безсъмнено се установява от приетия като доказателство по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 25.02.2002г., извършена от нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, че ответницата М.Л.К. и нейният баща Л. Георгиев Коларски са взели в заем от Д. Георгиев Таков сумата от 5500.00 лева, като в т. І на договора за заем изрично е посочено, че сумата се дава (съответно взема) в заем по предназначение-за покупка на сграда на два етажа (карабина) с обществено предназначение, находяща се в гр. С.б. и уреждане на документите и разноските във връзка с тази сделка. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, peг. № 1117, дело № 55/11.03.2002г. по описа на Нотариус Ефтим Китов, в който е обективиран договора за покупко-продажба на процесния имот, същият е закупен от М.К. за сумата от 3400.00 лв., която сума, имайки предвид и направените разходи във връзка със сделката (нотариални такси, данък и др.), е напълно еквивалентна на взетата в заем сума. Няма съмнение, че описаната в договора за заем сграда съвпада с процесната. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания. Видно от приетата като доказателство по делото разписка от 12.11.2004г., бащата на ответницата Л. Георгиев Коларски е върнал на заемодателя взетата по договора за заем от 25.02.2002г. сума. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Велинова, Бончева и К., които съдът кредитира като безпротиворечиви и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, бащата на ответницата е взел в заем и изплатил сумата, с която е закупен процесния имот, въпреки че в договора за заем и двамата са вписани като заематели, като е имал намерение по този начин да надари дъщеря си, помагайки й в закупуването му. Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 20 СК от 1985 г./отм./ и аналогичния чл. 22, ал. 1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението, е дарение за него.
Съдът не кредитира показанията на доведените от ищеца свидетели Ч. и Здравков, че имотът бил закупен с пари, изпратени от ищеца К. от САЩ, които той преди това взел в заем от свидетеля Здравков, тъй като тези показания противоречат на събраните по делото писмени доказателства: Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 25.02.2002г. и разписка от 12.11.2004г., както и на показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
В случая съществено значение, според настоящия състав, има и безспорно установеното по делото обстоятелство, че към момента на придобиване на процесния имот от ответницата, страните са били във трайна фактическа раздяла. Практиката на ВКС приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност (така Решение № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. на ВКС, II г.о., Решение № 1372/28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. и др.). Наличието на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Фактическата раздяла, според съдебната практика, е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и икономическа връзка между тях (Решение № 91/31.01.2018 г. по гр.д. № 4340/2016 г. на ВКС). Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото свидетелски показания, че непосредствено след като са сключили граждански брак, през м. април 1998г., след като страните живели заедно по-малко от два месеца, ищецът заминал за САЩ, където живял и работил до 2018г. През този период страните са контактували помежду си единствено във връзка с издръжката на общото им дете, за което се е грижила изцяло ответницата, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и косвено от приетата като доказателство по делото справка от системата „MoneyGram“, видно от която ищецът е извършвал парични преводи към ответницата М.К. в периода от 14.02.2009г. до 07.04.2015г., а към сина си Л. Любомиров К.-в периода от 01.09.2016г. (съвпадаща с навършването на пълнолетие от последния) до 11.12.2018г. Във връзка с тази справка съдът намира за основателен довода на ответницата, че изпращаните от ищеца суми (които са в порядъка на по 400-500 долоара, но не ежемесечно) са били предназначени и са послужили единствено за издръжката на роденото от брака им дете Л. Любомиров К.. Индиция за това е фактът, че след като последният е навършил пълнолетие (на 01.09.2016г.), паричните преводи са извършвани лично на него. Затова се опровергава твърдението на ищеца, че част от изпращаните средства са били за извършване на ремонт на процесната сграда. Дори това да е така, това би породило единствено облигационни отношения между бившите вече съпрузи, но не променя извода относно придобиването на процесния имот изцяло с лични средства от ответницата.
За пълнота следва да се посочи и следното. В съдебната практика е утвърдено становището, че когато в придобиването на недвижимия имот по време на брака са участвали и двамата съпрузи като купувачи по сделката и двамата са посочени в нотариалния акт, това обстоятелство изключва трансформацията на извънбрачни средства и независимо дали са вложени лични или семейни средства, при прекратяване на брака дяловете им са равни. Приема се, че след като двамата съпрузи са участвали като купувачи по договора и са изразили воля за придобиване на имуществото, същото е придобито от тях двамата в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. В тази връзка, дори и вложените средства да са били лични на единия съпруг, се приема, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание, като това основание е без значение за възникване на съпружеската имуществена общност и изключва трансформацията на лично имущество в имущество, придобито по време на брака между съпрузите. При тези хипотези, ВКС приема конструкцията на "дарение" между съпрузите, като този, който е вложил лични средства, се счита, че е дарил половината от тях на съпруга си и така придобитият имот влиза в режим на СИО и не може да бъде трансформиран в лично имущество след прекратяване на брака. В горния смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 71/26.03.2010 г. по гр.д.№ 796/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 68/19.03.2010 г. по гр.д.№ 40/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 194/30.06.2011 г. по гр.д.№ 46/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 167/18.06.2012 г. по гр.д.№ 935/2011 г. на ВКС, І г.о. и др.
В конкретния случай обаче, по време на брака между страните, при придобиване на недвижимия имот, само ответницата е участвала като купувач по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот и видно от договора, той е закупен на нейно име и придобиването на собствеността не е било съвместно от двамата съпрузи. Ако придобиването на имота е станало с изпратени от него средства, както твърди ищецът, то той би могъл и нищо не му е пречило да упълномощи ответницата да действа и от негово име като купувач по сделката, или, в случай че й няма достатъчно доверие, да упълномощи трето лице (например свидетелят Ч., който твърди, че е присъствал на сделката). Противоречи на житейската логика този, който твърди, че е осигурил парите за закупуването на даден имот да не иска да бъде вписан като купувач по сделката.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира за установено, че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака на страните, е придобит от ответницата изцяло с лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК, което изключва съвместния принос на ищеца и съответно съпружеската имуществено общност върху него. По тези съображения предявеният иск за делба на прекратената с решението за развод съпружеска имуществена общност следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответницата сторените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., като съдът счита за неоснователно възражението на процесуалните представители на ищеца за прекомерност на същото, вземайки предвид, съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, материалния интерес (данъчната оценка на процесния имот е над 30 000.00 лв.), фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Л.В.К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Д.Н.Д.,***, партер, срещу М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба на следния недвижим имот: СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ със застроена площ 70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб стореж на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, а съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 15- 678376-26.07.2019г. с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, където сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154 със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН **********, да заплати на М.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: