Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 06.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 24.01.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6548 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ф.И." ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А.В.Г.- ***, седалище и адрес на управление:***,
чрез юрк. К.П., съдебен адрес: *** против Н.Л.С., ЕГН **********,***, в която
се твърди следното: на 06.08.2015г. ответната страна сключва договор за
потребителски кредит №********* с „П.Ф.Б." ООД, ЕИК *********, между
страните възниква облигационна връзка, като кредиторът предоставя сумата в
размер на 300,00лв., а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с
уговорените лихви и такси. Съгласно чл.27 от условията на договора, с
подписването му кредитополучателят декларира получаване и усвояване на сумата,
предмет на кредита. От това действие следва, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора - предоставил е паричната сума.
От своя страна, кредитополучателят се задължава да върне сумата на 45
седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата,
фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 40,98лв. и такси в общ
размер на 189,84 лв. Таксите са начислени за използване на услуга „Кредит у
дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представлява
домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието.
Таксите са индивидуализирани в букви „Б" и „Д" на първа страница от
договора по основание и размер. Длъжникът не изпълнява всички свои задължения
по договора в уговорения срок и преустановява плащанията, като падежът на
първата непогасена вноска настъпва на 04.12.2015г. Вследствие на което и
считано от следващия ден длъжникът изпада в забава и се начислява обезщетение в
размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на
19.12.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението.
На
28.07.2016г. между „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ********* и „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********
се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски
кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто
дружество.
В
изпълнение на задължението си по чл.99 ал. 3 ЗЗД „П.Ф.Б." ООД упълномощава
доверителя ми да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е
изпратено писмено уведомление до същия чрез „Б.П." ЕАД, но пратката се
връща в цялост като непотърсена. С оглед на което, уведомяването предстои да
бъде направено в настоящото производство (така Решение № 123 от 24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г., Т. К., II т. о. на ВКС).
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
доверителят ми, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявява
претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.410 ГПК. По образуваното
ч.гр.д. 4604/2018г. по описа на РС Плевен има издадена заповед за изпълнение,
препис от която е връчен на длъжника и същият подава възражение.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.Л.С.,
ЕГН ********** дължи на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
304,55лв., от които:
-
190,58 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на вземането;
-
12,98 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.12.2015г. до
19.12.2015г.;
-
11,85 лв. - лихва за забава за периода от 04.12.2015г. до 31.05.2018г.;
-
89,14 лв. - такси за периода от 04.12.2015г. до 19.12.2015г.
Претендират
се разноски по делото, вкл. от заповедното производство.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява. С писмена молба, приложена по делото е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвид представените доказателства по делото и
становището на ищцовото дружество, намира иска за изцяло основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д. № 4604/2018год. по описа на ПлРС, от
което се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесната
сума; депозирано е възражение в срок. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим и основателен.
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски : в настоящето производство в общ размер 275лв. – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, присъдено в минимален размер предвид фактическата и правна сложност на делото; разноски в заповедното производство в общ размер 75лв. - за внесена държавна такса и възнаграждение за един юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н.Л.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.В.Г.- ***, седалище и адрес на управление:***, пълномощник
юрк. К.П., съдебен адрес: *** сумите, както следва: 190,58 лв. - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-11.09.2018год.;
12,98 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.12.2015г. до
19.12.2015г.; 11,85лв. - лихва за забава за периода от 04.12.2015г. до
31.05.2018г.; 89,14лв. - такси за периода от 04.12.2015г. до 19.12.2015г., за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4604/2018год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н.Л.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г.- ***, седалище и адрес на управление:***, пълномощник юрк. К.П., съдебен адрес: ***, направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в общ размер 275лв., както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4604/2018год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: