и да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 374/23.06.2005 г., постановена по НОХД № 233/2004 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Георги Спасов Йовчев от гр.Пловдив, за виновен в това, че: през м.март 2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, в кръга на службата си, съставил официален документ – отчет от „България – 98” ООД, гр.Кърджали за извършени инвестиции в „Хранене и подслон”АД гр.Кърджали съгласно договор за приватизация от 26.11.1998 г. с вх.№53-00-143/31.03.2000 г. в Община Кърджали съгласно чл.20, чл.21.1 и чл.21.2 от Договор за продажба на 80% от акциите на „Хранене и подслон” ЕАД гр.Кърджали от 26.11.1998 г., в който удостоверил неверни обстоятелства – отразил неизвършени разходи по фактура №0871/13.12.1999 г. за 41 700 лв. и по фактура №0872/16.12.1999 г. за 77 340 лв., общо за сумата от 88 800 лв., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за сума в размер на 119 040 лв. На основание чл.46, б.”б” от ЗИН е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието; през м.юни 2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на „България-98” ООД гр.Кърджали, присвоил чужда вещ – музикална уредба на стойност 416 лв., собственост на „България-98” ООД гр.Кърджали, връчена в това му качество да я управлява, поради което и на основание чл.201, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, съдът го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието; през м.август 2000 г. в гр.Кърджали, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – входна врата на канцелария на „България-98” ООД гр.Кърджали, отнел чужда движима вещ – компютър ПСП 440 Вх комплект с принтер „Канон”, мишка, клавиатура и кабели, собственост на дружеството, на обща стойност 1942.32 лв. от владението на Ферад Исмаил Сеид – управител на дружеството, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 във вр.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, съдът го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия Георги Спасов Йовчев едно общо наказание, а именно - “лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, като е зачетено времето от 17.05.2001 г. до 23.07.2001 г., през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда №99/25.10.1999 г. постановена по НОХД №81/1999 г. на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 25.11.1999 г., с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, с тригодишен изпитателен срок. Подсъдимият Георги Йовчев е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 370.75 лева. Със същата присъда подс.Йовчев е признат за невиновен в това, че: На 21.12.1999 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 5000 лв. с падеж на 05.09.2000 г. в полза на лицето Иван Илинов Дюлгерски от гр.Хисар и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 5000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 22.12.1999 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 5000 лв. с падеж на 05.09.2000 г. в полза на лицето Иван Илинов Дюлгерски от гр.Хисар и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 5000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 23.12.1999 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 10 000 лв. с падеж на 05.09.2000 г. в полза на лицето Иван Илинов Дюлгерски от гр.Хисар и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 10 000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 03.04.2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 5000 лв. с падеж на 29.08.2000 г. в полза на лицето Стефан Илиев Стоицов от гр.Пловдив и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 5000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 05.04.2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 5 000 лв. с падеж на 05.09.2000 г. в полза на лицето Иван Илинов Дюлгерски от гр.Хисар и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 5000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 05.04.2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърдµали, съзнателно сключил неизгодна сделка – издал запис на заповед без протест за сумата от 85 000 лв. с падеж на 05.09.2000 г. в полза на „Ориноко Д” ЕООД, гр.Раковски, представлявано от управителя му Божидар Петров Дюлгерски от гр.Раковски и от това произлязла значителна щета за дружеството в размер на 85 000 лв., престъпление по чл.220, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.302 от НПК съдът го е оправдал; На 01.08.2000 г. в гр.Кърджали, като се представил за длъжностно лице – управител на „България-98” ООД, гр.Кърджали с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Адриан Митков Димитров от гр.Кърджали, че ще му предостави за ползване търговско помещение с площ 35,30 кв.м., находящо се в хотел „България”, гр.Кърджали за осъществяване на стопанска дейност и с това му причинил имотна вреда в размер на 1050 лв., престъпление по чл.210, ал.1, т.1 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК, съдът го е оправдал. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Георги Спасов Йовчев, който я обжалва в осъдителната й част, макар това да не е изрично посочено. Счита присъдата за незаконосъобразна и явно несправедлива. Първоинстанционният съд неправилно бил разгледал събраните по делото доказателства и не бил обсъдил допуснатите на досъдебното производство нарушения и съдът сам допуснал такива на съдебното производство, с което нарушил чл.12, 83, 84, 114, ал.2 от НПК. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Счита, че неправилно съдът се е произнесъл по обвинението по чл.311 от НК, като останал неизяснен факта със споразумението на неговите съдружници, което имал и с което бил назначен за управител. Твърди, че инвестираните от него средства били записани като дългосрочен заем, а такъв нямало. Отчета бил подписан от подсъдимият и от Ферад Сеид, въпреки това обвиняем за деяние по чл.311 от НК бил само жалбодателя. Отчета бил представен в общината от Ферад Сеид и само той се бил облагодетелствал. При приетата от РС-Кърджали фактическа обстановка не можело пълно и изчерпателно да се докаже някакъв умисъл от негова страна, или още повече „зла умисъл”, от която да се възползва. Произнесената присъда по чл.311 от НК била необоснована и незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. По присъдата по престъплението по чл.201 от НК, ако добре се изследвали доказателствата във връзка с компютърната и музикалната уредба, имало едно твърдение на Ферад Сеид, който бил казал на някой, че жалбодателят бил взел тези дълготрайни активи. Нямало никакви доказателства в тази насока. Присъдата по чл.201 от НК също била незаконосъобразна и необоснована и следвало да бъде отменена. Моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде изцяло оправдан. Алтернативно иска след отмяна на присъдата на РС-Кърджали делото да бъде върнато за ново разследване, тъй като счита, че са допуснати съществени нарушения по чл.83, чл.86 и чл.114, ал.2 от НПК. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като законосъобразна и обоснована. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните и относими към предмета на доказване доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: С Решение №936/07.07.1998 г., постановено по фирмено дело №647/1998 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд подс.Йовчев е бил вписан като управител на „България 98” ООД – Кърджали. С Договор за приватизация от 26.11.1998 г. Община Кърджали като продавач е продала 80% от акциите на „Хранене и подслон” ЕАД гр.Кърджали на „България 98” ООД, гр.Кърджали. Съгласно чл.20, чл.21.1 и 21.2 от Договора купувача е бил задължен да представя на продавача Община Кърджали писмен отчет за направените инвестиции по чл.20 /от Договора/ до 30 март на текущата година за всяка предходна календарна година, като отчетът е трябвало да бъде придружен със заверени от купувача копия от документи, удостоверяващи тяхното извършване. В изпълнение на това задължение по договора в Община Кърджали е бил представен отчет с вх.№53-00-143/31.03.2000 г на „България 98” ООД гр.Кърджали за извършените инвестиции от купувача в „Хранене и подслон”АД гр.Кърджали. Отчета е бил подписан от двамата управители на „България 98” ООД подс.Георги Спасов Йовчев и св.Ферад Исмаил Сеид. В отчетените инвестиции за сумата от 126 464,00 лева са били включени две фактури: фактура №871/13.12.1999 г. за доставка и монтаж на 10мм панорамни стъкла на обща стойност 41 700.00 лева и фактура №872/16.12.1999 г. и двете с продавач „Котим” ЕООД гр.София за закупуване на теракота, фаянс, цимент, гипс, вар, бои и др. на стойност 77 340.00 лева, или двете на обща стойност 119 040,00 лева, които са били издадени въз основа на сключен договор за изработка от 20.11.1999 г. с „Котим” ЕООД, гр.София, представлявано от Иван Александров Иванов. За получател на стоките по двете фактури е посочен Георги Спасов Йовчев като представляващ “България 98”ООД, гр.Кърджали, който е положил подписа си, което обстоятелства е безспорно установено от заключението по извършената графическа експертиза. Стойността по фактурите обаче не е била изплатена, същите не са осчетоводени и по-голямата част от материалите не са доставени и реално вложени в посочения в отчета размер. Стойността на реално направените инвестиции за инкриминирания период, отразен в отчета, възлизат на 30 240 лева, видно от заключението на вещото лице Иван Демерджиев по извършената съдебно-счетоводна експертиза. С решение №695/12.06.2000 г. по фирмено дело №647/1998 г. на Кърджалийския окръжен съд, подс.Йовчев е освободен като управител на „България 98” ООД, гр.Кърджали. През м.юни 2000 г. подс.Георги Йовчев изнесъл от кабинета си в хотел „България” в гр.Кърджали поверената му да управлява музикална уредба, собственост на „Бълграия 98” ООД гр.Кърджали и не я върнал повече, а я задържал за себе си. Музикалната уредба била закупена с фактура №59/09.12.1999 г. от ЕТ”ЕЛТА” гр.Кърджали за сумата 416.00 лева, като за купувач е посочено „България 98” ООД, гр.Кърджали, а като получател се е подписал управителя Ферад Сеид. Същият ден подс.Йовчев с ПКО №4/09.12.1999 г. внесъл в касата на дружеството сумата от 416 лева като дългосрочен заем. Закупената музикална уредба е осчетоводена с РКО №13/09.12.1999 г. по сметка 206 на дружеството. През м.август 2000 г. на неустановена дата подс.Йовчев влезнал в хотел „Бълграия” в гр.Кърджали, разбил входната врата на канцеларията, ползвана от св.Ферад Сеид, влезнал вътре и отнел компютър РС Р 440 Вх комплект с принтер „Канон”, мишка, клавиатура и кабели на обща стойност 1942,32 лева. Вещите поставил в кашон и изнесъл от хотела. Компютърът и принадлежностите към него били закупени с фактура №3281 от 06.12.1999 г. от „АКТ” ООД, гр.Кърджали за сумата от 1942,32 лв. като купувач е посочено „България 98” ООД, с управител св.Ферад Сеид, който се е подписал като получател на стоката. Вещите били заприходени по РКО №36/30.12.1999 г. по сметка 206 от подс.Йовчев. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.311, ал.1 от НК; на чл.201, ал.1 от НК и на чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. По престъплението по чл.311, ал.1 от НК: Престъплението по чл.311, ал.1 от НК е едно типично документно престъпление по служба и засяга специфичните отношения по служба, в които субектът участва. Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице. На понятието “длъжностно лице” е дадено легално определение в чл.93, т.1 от НК и според тази разпоредба това качество имат лицата, на които е възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно: а)служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност на материално изпълнение и б)ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимия Георги Йовчев е бил назначен като управител на „България 98” ООД – т.е. бил е на ръководна работа в юридическо лице, като на тази длъжност е бил избран на проведено на 13.12.99 г. Общо събрание на дружеството, като промяната е била вписана с Решение с №1157/15.12.99 г. по фирмено дело № 647/98 г. по описа на КОС. Длъжността е изпълнявал до 12.06.2000 г., когато е била вписаната по фирменото дело настъпилата за „България 98” ООД промяна в управлението, а именно освобождаването от длъжност като управител на Георги Спасов Йовчев. Или по делото безспорно е установено, че подс.Йовчев е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК към 31.03.2000 г., когато е бил внесен в Община Кърджали, подписаният от подс.Йовчев и св.Сеид отчет за направените от „България 98”ООД инвестиции съгласно приватизационния договор от 26.11.1998 г. Съгласно чл.20, чл.21.1 и 21.2 от Договора купувача е бил задължен да представя на продавача Община Кърджали писмен отчет за направените инвестиции по чл.20 /от Договора/ до 30 март на всяка предходна календарна година, като отчетът е трябвало да бъде придружен със заверени от купувача копия от документи, удостоверяващи тяхното извършване. В представения отчет е посочено, че представляваното от подс.Йовчев и св.Сеид дружество е извършило ремонт и реконструкция на комплекс „Бълграия” на стойност 126 464 лева. Като доказателство за извършените инвестиции от дружеството са приложени представени от подс.Йовчев 2 броя фактури №0871/13.12.1999 г. за доставка монтаж на 10 мм панорамни стъкла на стойност 41 700 лева и №0872/16.12.1999 г. за закупени строителни материали на стойност 77 340 лева. От извършените по делото две съдебно счетоводни експертизи се установява, че реалните инвестиции направени от „България 98” ООД възлизат на 34 624 лева, от които 27 200 лева за остъкляване на първия етаж на хотелския комплекс и 7424 лева за закупена техника и извършен ремонт на нощен бар, ресторант и сладкарница. Останалите средства, посочени в отчета като инвестиции не са били направени в действителност, като не са били и осчетоводени подобни разходи, но са били отразени в отчета, именно на база цитираните два броя фактури. Или въз основа на тези две фактури подс.Йовчев е удостоверил в отчета неверни обстоятелства, относно направените от дружеството инвестиции, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. Безспорно по делото е установено, а не се отрича и от подс.Йовчев, че именно той заедно със св.Сеид са се подписали като автори на отчета, в качеството им на управители и представляващи „България 98” ООД, гр.Кърджали. Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че подс.Йовчев като длъжностно лице – управител на „България 98” ООД, гр.Кърджали в кръга на службата си е съставил официален документ – отчет, който е истински относно авторството и в който е отразил направени инвестиции от дружеството за 1999 г. в размер на 126 464 лева, които инвестиции не съответстват на обективната действителност. Подс.Йовчев е съзнавал, че към момента на подписване на отчета, вписания в последния размер на направените инвестиции не отговаря на реално извършения. Това обстоятелство се подкрепя от факта, че двете фактури са били донесени и представени в дружеството именно от подс.Йовчев, но тъй като по тях е нямало реално плащане и доставки, същите не са били осчетоводени. В тази насока са и показанията на св.Ахмед – счетоводител на дружеството, св.Иван Дойчев, чиито показания съдът е приобщил към доказателствата по делото по реда на чл.279, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК/отм./. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подс.Йовчев, че той бил заплатил с лични средства закупените материали и ги бил оставил на склад в гр.Пловдив, но след влошаване на отношенията му със св.Сеид ги продал. Обясненията в посочените им части са нелогични и в противоречие с останалите доказателства по делото – показанията на св.Ахмед и св.Дойчев, поради което съдът ги възприема като защитна версия на подсъдимия целяща единствено оневиняването му. От изложеното следва да се направи извода, че подсъдимият Йовчев е осъществи от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 от НК, за това, че през м.март 2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на ”България – 98” ООД, гр.Кърджали, в кръга на службата си, съставил официален документ – отчет от „България – 98” ООД, гр.Кърджали за извършени инвестиции в „Хранене и подслон”АД гр.Кърджали съгласно договор за приватизация от 26.11.1998 г. с вх.№53-00-143/31.03.2000 г. в Община Кърджали, съгласно чл.20, чл.21.1 и чл.21.2 от Договор за продажба на 80% от акциите на „Хранене и подслон” ЕАД гр.Кърджали от 26.11.1998 г., в който удостоверил неверни обстоятелства – отразил неизвършени разходи по фактура №0871/13.12.1999 г. и по фактура №0872/16.12.1999 г., общо за сумата от 88 800 лв., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства. Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия за разликата от 88 800 лева до 119 040 лева – сумата по повдигнатото обвинение без да е обосновал извода си защо е приел именно този размер, но предвид, че по делото не е постъпил протест и в тази връзка забраната да се влошава положението на подсъдимия, приемайки по-голям размер на отразените неизвършени разходи, настоящата инстанция не може да измени присъдата относно тази сума. По престъплението по чл.201, ал.1 от НК. Престъплението длъжностно присвояване е типично престъпление по служба, субект по което може да бъде само „длъжностно лице”, каквото качество безспорно по делото се установи, че е притежавал подс.Йовчев към м.юни 2000 г. От събраните по делото доказателства – показанията на св.Сеид и св.Начев, обясненията на подс.Йовчев и ПКО №4/09.12.99 г. се установява, че процесната музикална уредба е закупена със средства, които подс.Йовчев е внесъл в касата на дружеството, осчетоводени по сметка 152 - дългосрочен заем. За закупуване на уредбата е издадена фактура, по която като купувач е посочено „България 98” ООД, гр.Кърджали. Същата е заприходена в баланса на дружеството и е включена в представения отчет като направена от дружеството инвестиция. Или доказано е по делото, че музикалната уредба е собственост на дружеството. В тази връзка са в противоречие с доказателствата по делото обясненията на подс.Йовчев, че уредбата си била негова, защото била закупени с негови средства. Процесната уредба била поставена в стая на дружеството, която подс.Йовчев ползвал като свой кабинет т.е. подсъдимият е управлявал - ползвал и пазил уредбата, при това именно като длъжностно лице – управител на „България 98” ООД, гр.Кърджали. През м.юни, когато разбрал, че ще бъде изключен от дружеството подс.Йовчев се разпоредил с музикалната уредба в свой интерес като я взел и повече не я върнал в дружеството. По този начин собственика на музикалната уредба - предмета на престъплението – е лишен от възможността да се разпорежда с нея, като безспорно доказана по делото е и причинената имотна щета в резултат на престъплението, сумата от 416 лева. От субективна страна длъжностното присвояване е едно типично умишлено престъпление, осъществено винаги с пряк умисъл. Този умисъл бе установен по категоричен начин в настоящия случай. Деецът Йовчев е съзнавал, че уредбата е поставена в неговия кабинет, защото е бил управител на процесното дружество т.е. в качеството му на длъжностно лице, както е съзнавал и какви действия са му позволени да върши с тази уредба, единствено да я управлява и ползва. Разпореждайки се с нея той е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за управление и ползване на уредбата. Подс.Йовчев във волево отношение е имал за цел и се е разпоредил противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес вземайки за себе си предоставената му уредба. Или от всичко изложено следва извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.201 от НК, за това, че през м.юни 2000 г. в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице – управител на „България-98” ООД гр.Кърджали, присвоил чужда вещ – музикална уредба на стойност 416 лв., собственост на „България-98” ООД гр.Кърджали, връчена в това му качество да я управлява. По делото е безспорно доказано и извършеното от подс.Йовчев престъпление по чл.195, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. По същество и подсъдимият не отрича, че е взел компютърната конфигурация, но счита, че тя била негова, тъй като била закупена с лични негови средства и не бил разбивал врати при вземането й. Тези обяснения се опровергават от показанията на свидетелите Сеид, Гогов, Стайкова и Михайлова, от които по категоричен начин се установява, че на неустановена дата през месец август 2000 г. подсъдимият е влязъл в хотела, разбил е вратата на офиса на св.Сеид и е изнесъл компютърната конфигурация. Последната действително е установено, че е закупена със средства, предоставени на дружеството от подс.Йовчев, но е фактурирана като закупена от дружеството и е включена в баланса на същото, както и в отчета за направените инвестиции или инкриминираната компютърна конфигурация на стойност 1942,32 лева е била собственост на „България 98” ООД, като към м.август 2000 г., когато е била извършена кражбата, подс.Йовчев вече не е бил управител на дружеството. Подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда и той няма право без съгласието на собственика да я взема с намерение да я присвои. Или подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 във вр.194, ал.1 от НК, за това, че през м.август 2000 г. в гр.Кърджали, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – входна врата на канцелария на „България-98” ООД гр.Кърджали, отнел чужда движима вещ – компютър ПСП 440 Вх комплект с принтер „Канон”, мишка, клавиатура и кабели, собственост на дружеството, на обща стойност 1942.32 лв. от владението на Ферад Исмаил Сеид – управител на дружеството, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на всяко едно от деянията, така и обществената опасност на извършителя. Направената преценка се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряна. Съобразно извършената преценка за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание към минималния предвиден предел при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за престъпленията по чл.311, ал.1 от НК и по чл.201, ал.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” от по една година, както и лишаване от свобода за срок от една година за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, който размер се явява в законовия минимум. Правилно, предвид, че е налице реална съвкупност на извършените престъпления - деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, е приложена и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е постановено подсъдимият да изтърпи най-тежкото от трите наказания, а именно една година лишаване от свобода при първоначален „общ” режим, съгласно чл.46, б.”б” от ЗИН. Предвид наличието на формални пречки – предходно осъждане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода, не може да намери приложение институтът на чл.66 от НК – условното осъждане. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършените от подсъдимия Йовчев деяния, същото е справедливо и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Описаните деяния подс.Йовчев е извършил в изпитателния срок по предходно осъждане на наказание лишаване от свобода, поради което правилно първоинстанционният съд е привел в изпълнение и отложеното с присъда, постановена по НОХД №81/1999 г. по описа на Пловдивския районен съд, наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила на 25.11.1999 г. Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимия направените по делото разноски. Проверяваната присъда не е протестирана в оправдателната й част, поради което същата е влязла в сила и не следва да се проверява. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Твърдените от жалбодателя допуснати съществени нарушения по чл.12, чл.83, чл.86 и чл.114, ал.2 от НПК/отм./ са формално посочени, а и при извършената проверка от въззивната инстанция, се установи, че тези доводи са и неоснователни. Първоинстанционният съд, а и органът на досъдебното производство са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, като в хода на производството са събрани всички необходими и поискани от страните, включително и от жалбодателя доказателства, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 374/23.06.2005 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 233 по описа за 2004 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.334, т.6 вр с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 374/23.06.2004 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 233 по описа за 2004 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |