РЕШЕНИЕ
№ 1484
гр. Пловдив, 29.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2069 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с правилата на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
2. Образувано е по жалба на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „***“ № 2, чрез адвокат И.М.,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9209/20.09.2018г.,
издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за изплатена
субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., направление
"Биологично растениевъдство", за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди
се, че е постановен в нарушение на императивните материални норми и при съществено
нарушение на административно процесуалните правила. Сочи се, че с договор за
наем № ПМ-005/08.10.2012г., сключен с Министерство на земеделието и храните /МЗХ/
на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ и проведена тръжна процедура на „Рила
Райдинг“ ЕООД (сега ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“) са предоставени за ползване общо 503.665
дка земеделски земи, съставляващи пасища и мери от ДПФ, с която земя
дружеството е кандидатствало по следните мерки 212, 211 и 214 и в тази връзка
са подадени заявления за подпомагане и са получени финансови помощи за
стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. Поддържа се, че разпоредбата на пар.15 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.) императивно определя, че пасищата,
мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем
или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ. Приемането на новата законова
разпоредба след стартиране на многогодишния ангажимент довело до възникване на
форсмажорно обстоятелство, което създало обективна пречка за продължаване на
поетите ангажименти. Невъзможността за привеждане на сключения с МЗХ договор за
наем, съобразно законовите разпоредби, довело до прекратяването му с
уведомление от директора на ОД „Земеделие“ и водещо до експроприация на
стопанството, съставляващо форсмажорно обстоятелство, което не могло да бъде
предвидено при поемане на ангажимента, и което препятствало земеделския стопанин
да подаде заявление за стопанската 2016г.
Жалбоподателят
се позовава на разпоредби от българското законодателство и Регламент
1306/2013г., очертаващи случаите на форсмажорни обстоятелства, непреодолима
сила и извънредни обстоятелства. Във връзка с възражението относно изменението
на ЗСПЗЗ са изложени доводи за грубо нарушаване на принципа за правна сигурност
като в тази връзка е направено позоваване на Решение от 14.06.2012г. на СЕС. Поддържа
се, че са налице условията на чл.47 т.3 и т.4 от Регламент 1305/2013 на
Европейския парламент и на съвета, както и на чл.18 ал.6 от Наредба №11/2009г.,
съгласно които в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
ангажимента се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин финансова помощ. Претендира се, че
ангажиментът следвало да се прекрати не на основание чл.18 ал.4 от Наредба
№11/2009г., а на основание чл.18 ал.6.
Сочи се и
наличие на издадена заповед от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с която по отношение на същия земеделски стопанин, същата мярка, но различно
направление, е прекратен поетият многогодишен агроекологичен ангажимент като
било прието, че разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ,
бр.61/2015г.) е въвела обективна невъзможност за спазване на поетите
задължения, поради което не се изисква възстановяване на изплатените средства.
По отношение
на допустимостта на жалбата се прави възражение за неправилно приложение на
чл.61 ал.2 от АПК, довело до нередовно съобщаване, което не е породило желания
правен ефект. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
3. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., излага
становище за недопустимост на жалбата поради просрочие и моли делото да бъде
прекратено. По същество намира жалбата за неоснователна. Претендира са
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се оспорва размерът на разноските
на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Относно съобщаването
на акта, ответникът ангажира известие за доставяне, на гърба на което е
отразено, че получателят е „непознат“. Известието е подписано от служители на
пощенската станция без да са посочени конкретни имена. Печатът, поставен върху
известието, е с дата 03.10.2018 г. Представено е второ известие за доставяне,
на което е отразено, че пратката е „непотърсена“. Известието е от дата
25.10.2018г. и е подписано от служители на пощенската станция без да са
посочени конкретни имена. Двете известия не съдържат данни за адресат, адрес и
предмет на пратката.
По делото е
представен и Констативен протокол от 06.11.2018г. съставен от служители на ОД на ДФЗ - Пловдив,
в който е посочено, че на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност да
бъдат намерени на посочен адрес за кореспонденция и след уведомление по
телефона по чл. 61, ал. 2 от АПК, на таблото за обявление на ДФ „Земеделие“ се
поставят писма сред които е посочен и АУПДВ № 02-6500/9209/20.09.2018г. на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“.
Като лице извършило уведомлението е вписана Л.С.. Съдържанието на протокола не
позволява да се формира извод, за какво точно е уведомяван кандидатът. Съставен
е също и нарочен протокол № 1 (без дата) за осъществена процедура по
уведомление, чрез телефонна връзка, в който за АУПДВ №
02-6500/9209/20.09.2018г. на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ е отбелязано „не отговаря“.
При тези
данни настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице редовно връчване
на съобщението за издадения АУПДВ № 01-6500/9209/20.09.2018г. По преписката не
се съдържат данни в Констативен протокол от 06.11.2018г. да е била допусната
фактическа грешка, поради което съдът намира, че същият удостоверява действия
по съобщаване на акт с различен номер. Остава неясно и на какъв адрес е търсен
и не е открит кандидатът, за да се пристъпи към субсидирания способ за
съобщаване. От друга страна, за да бъде редовно съобщаването по чл. 61, ал. 3
от АПК следва да се докаже, че в съдържанието за административния акт са
отразени издател, предмет, адресат, ред и срок за защита. При липсата на такива
данни, чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление в ОД на ДФ
„Земеделие“ - гр.Пловдив за издаване на друг АУПДВ не може да се постигне
желаният правен ефект по стартиране на срок за обжалване на процесния
административен акт. Надлежно връчване на АУПДВ №
01-6500/9209/20.09.2018г. е направено
едва с придружително писмо изх.№
01-16/0800/561 от 21.06.2021г. на 13.07.2021 г. (към което е приложено и
оспореното в настоящото производство уведомително писмо), за което по делото е
представено известие за доставяне. Жалбата срещу АУПДВ №
01-6500/9209/20.09.2018г. е подадена директно в съда на 26.07.2021 г., поради
което следва да се приеме, че срокът за оспорване е спазен и същата е ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Няма спор между страните, че между „Рила Райдинг“
ЕООД (сега ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“) и МЗХ, на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ е
сключен договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд
№ПМ-005/08.10.2012г., съгласно който на дружеството са предоставени за временно
възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 503.665 дка в землището
на с.Розино, община Карлово, област Пловдив и на с.Кръстевич, община Хисаря,
област Пловдив, като изрично е посочено, че договорът се сключва за срок от 5
стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. Представен е
протокол – опис към описания договор за предаване на двата недвижими имота,
които са със следното състояние: пасище, мера. На 08.08.2013г. към договора е
сключено Споразумение, съгласно което ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ универсален правоприемник
на „Рила Райдинг“ ЕООД встъпва като наемател по договора за наем.
7. Не е спорно и
че ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“ е кандидатствал именно с наетата земя от ДПФ по следните
мерки: 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“, 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и 214 „Агроекологични плащания” (АЕП), направления
„Биологично растениевъдство“ и
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“, като е подал заявления за подпомагане и е получил финансови помощи
за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г.
8. С писмо изх. № 01-6500/9209 от 27.10.2016 г. на зам.
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен
на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, същото е връчено на жалбоподателя
на 15.11.2016г.
9. С писмо изх. № 01-6500/9262 от 28.10.2016 г. на зам.
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен,
че не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР за периода 2007-2013 през кампания 2016г. В писмото изрично е посочено, че
в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени
договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделските
стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно
затревени площи и в съответствие с чл.59 от Наредба №11 от 06.04.2009г., следва
да представи доказателства в ДФЗ – РА за прекратяване на договор за ДПФ.
Указано е, че в случай на непредставяне на доказателства ДФЗ-РА има право да
прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл.18 ал.3 т.4 от наредбата.
10. Издадено е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017
г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният
ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" поет от
жалбоподателя.
11. Въз основа на Уведомително писмо
изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г. за прекратява агроекологичният ангажимент бил
издаден и оспореният в настоящото производство Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/9209/20.09.2018г. от зам. изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, за възстановяване от земеделския стопанин на сума, представляваща
5701,24 лева изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания
2013г., 2014г. и 2015г.
В акта е
обсъден поетият многогодишен ангажимент и обстоятелството, че не е подадено
заявление за подпомагане с декларирана мярка 214, представляващо неспазване на
изискванията на чл. 7 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и правните
последици по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. – изключване от
подпомагане по тази наредба и задължение на земеделския стопанин да възстанови
получени до този момент компенсаторни плащания в зависимост от годината, през
която е прекратено участието. Изрично са посочени изплатени суми за последните
три години – 2013 г. до 2015 г., вкл., когато по подаденото заявление не е
платена сума, както и е посочена общата изплатена сума, съответният процент,
тъй като участието е прекратено след третата година – 40%, както и е изчислена
съответната равностойност съобразно общото сума.
12. С влязло в съдебно решение №
2169/15.11.2021г., постановено по адм. дело № 2021 по описа за 2021г. на
Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 5560/08.06.2022г.,
постановено по адм. дело № 1923/2022г. на Върховния административен съд, по
жалба на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“, е отменено Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания
2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г.
13. По делото е представена
Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране на правомощия на зам. изпълнителния
Директор на ДФ „Земеделие“ да издава актове за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки за директни плащания.
IV. От правна
страна:
14. Оспореният акт е
издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за който по силата на
законова възможност – чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП, изпълнителен директор на ДФЗ е делегирал правомощия по
установяване на публични държавни вземания по Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ с представената по делото Заповед №
03-РД/2891#2/16.06.2021г. Предвид това и с оглед вида на оспорения акт - АУПДВ,
същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
При издаването на обжалвания АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Обжалваният акт е постановен в
изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото
издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е
разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както подробно са
описани и фактическите основания за издаването на акта. Административният орган
е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата за започналото производство по
издаването на АУПДВ, посочил е установените обстоятелствата, както и е
предоставена възможност на земеделския стопанин да депозира възражения и
допълнителни доказателства. От тази възможност жалбоподателят се е възползвал
като е депозирала писмено възражение с приложени писмени доказателства. При
анализа на постъпилото възражение административният орган изрично е посочил, че
не приема изложените аргументи за основателни.
Каза се, оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
издадена от Министър на земеделието и продоволствието, която определя условията
и реда за прилагане на мярка Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. Съгласно посоченото основание
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките.
В случая участието по мярката е прекратено с Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г., което
в последствие е отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът следва да прецени
установените нови факти от значение за делото към приключване на устните
състезания.
Отмененият административен акт, послужил като основание за издаване на
обжалвания в настоящото производство АУПДВ, води като последица до липсата на
фактическите и правни основания за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатена на земеделския стопанин субсидия по мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г., направление "Биологично
растениевъдство", за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски.
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 550 лева, от които 50 лев за държавна такса и 500 лева за възнаграждение на адвокат.
Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78,
ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1, т. 3, от Наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес (в случая 5701,24 лева) възнаграждение е в размер
на 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. Претенцията на жалбоподателя е за
присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения минимален размер. При
това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските
следва да бъдат присъдени в заявения размер.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9209/20.09.2018г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „Д.Б.-Р.Р.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „***“ № 2, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: