№ 13469
гр. София , 30.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110140046 по описа за 2021 година
Ищецът Д. СТ. В. е предявил против ответника Пловдивски районен съд
установителен иск по чл.124,ал.4,изр.2 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо
упражняването от него като съдия в посочения съд на правото му на платен годишен
отпуск през периода от 29.04.2021г. до 10.05.2021г.
Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявения
установителен иск , намира за установено следното от процесуално-правна страна :
Видно от изричната редакция на петитума на исковата молба предмет на предявения
положителен установителен иск е упражняването на правото на платен годишен отпуск от
ищеца през процесния период , т.е. фактическото ползване на платения годишен отпуск от
него през този период.
Предмет на предявения установителен иск не е съществуването на правото на
платен годишен отпуск на ищеца (то не е спорно между страните видно от
обстоятелствената част на исковата молба - б.с.), а упражняването на това право през
процесния период , осъществено чрез фактическото ползване на отпуска.
Упражняването на едно субективно гражданско (респективно трудово) право
(каквото е правото на платен годишен отпуск) е различно от самото субективно право.
Субективното гражданско право е установена чрез правна норма и гарантирана от
юридическата система възможност на един субект при осъществяване на определени
правопораждащи юридически факти да получи определено имуществено или
неимуществено благо (в този смисъл - Професор Мария Павлова , „Гражданско право. Обща
част. Том І” , изд. 1995г. , стр. 159).
1
Упражняването на субективното гражданско право представлява съвкупност от
конкретни фактически и правни действия и бездействия на носителя на правото или на
други лица , чрез които се реализират правомощията , включени в съдържанието на
съответното право. „Упражняването на правото представлява поведение на неговия
носител или на други лица , определени от закона или от волята на носителя”.
„Субективните права могат да се упражняват чрез различни фактически и правни
действия” (изрично в този смисъл - Професор Мария Павлова , „Гражданско право. Обща
част. Том І” , изд. 1995г. , стр. 188 и стр.189).
Деянието (действие или бездействие) на един субект не е субективно право, нито
правоотношение , а е факт от обективната действителност , пораждащ правни последици.
Следователно упражняването на едно субективно право също е факт, а не
правоотношение , доколкото се осъществява чрез деяния (действия или бездействия) на
правни субекти. Това означава , че иск за установяване на осъществяването на конкретно
деяние (действие или бездействие) или на съвкупност от деяния , чрез които са упражнени
правомощия от съдържанието на субективно право, не е иск по чл.124,ал.1 ГПК за
установяване съществуване на право или на правоотошение ,а е установителен иск за
факти по смисъла на чл.124,ал.4,изр.2 ГПК , който поради тази причина , за да е допустим
, следва да е изрично уреден в закон.
По горепосочените причини искът за установяване упражняването на правото на
платен годишен отпуск , т.е. за установяване на фактическото ползване на платен годишен
отпуск през определен период, по процесуалното си естество представлява установителен
иск за факт, който обаче не е предвиден в изрична правна норма, поради което е
НЕДОПУСТИМ с оглед изричната разпоредба на чл.124,ал.4,изр.2 ГПК.
Установителен иск, който няма за предмет установяване на съществуване или
несъществуване на правоотношение или право , е допустим САМО, ако е предвиден в
закон, т.е. ако е изрично регламентиран в законодателството. Това следва от
разпоредбите на чл.124,ал.1 ГПК и чл.124, ал.4, изр.2 ГПК.
В законите няма регламитиран специален установителен иск за установяване
фактическото ползване от работник или служител на платен годишен отпуск през
определен календарен период. Порадо това предявеният по настоящото дело иск за
установяване упражняването от ищеца на право на платен годишен отпуск през процесния
период е НЕДОПУСТИМ.
Липсата в Кодекса на труда (на който се позовава ищецът относно регламентацията
на трудовите права на съдиите-б.с.) на изрично регламентиран специален установителен
иск за установяване фактическото ползване от работник или служител на платен годишен
отпуск през определен календарен период, е правно обоснована , тъй като правната защита
на работник или служител , който е в правен спор с работодателя си относно фактическото
ползване на платен годишен отпуск през конкретен период, се осъществява с осъдителен иск
2
по чл.177 КТ - за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск (ако работодателят
отказва изплащането на такова възнаграждение) или с конститутивен иск по чл.344,
ал.1,т.1 КТ във връзка с чл.330,ал.2,т.6 КТ във връзка с чл.190,ал.1,т.2 КТ - за отмяна на
дисциплинарно уволнение за дисциплинарно нарушение , изразяващо се в неявяване на
работа през период, за който работникът или служителят твърди, че е ползвал отпуск.
Според категоричното становище на съдебната практика и процесуалната доктрина „липсва
интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез
осъдителен или чрез конститутивен иск (409-71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49; 39-84 ВДА ХІІІ
27; 552-85-ІІІ, БХ 39; 1019-96-ІV, Сб.101). Защото и чрез тези искове ще се разреши със сила
на присъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и
присъщите им защитни цели” (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „Българско
гражданско процесуално право” , изд. 2001г., стр.194). По сходни причини и в Закона за
държавния служител няма регламентиран специален установителен иск за установяване
фактическото ползване от държавен служител на платен годишен отпуск през определен
календарен период
Въпреки че дисциплинарните производства срещу магистрати се развиват по
специален ред , регламентиран в ЗСВ, който е различен от уредения в КТ (което изключва
оспорване чрез конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ на дисциплинарно уволнение на
магистрат), законодателят не е предвидил в специалния закон ЗСВ иск за установяване
на фактическо ползване от магистрат на платен годишен отпуск през конкретен
календарен период. Това означава , че правният спор между магистрат и ръководител на
съответния съд относно фактическото ползване на платен годишен отпуск през
конкретен период , когато касае налагане на дисциплинарно наказание
„освобождаване от длъжност” на магистрата, и когато е свързан неразривно с други
въпроси , включени в специалния съдийски статут (както е в конкретния случай), следва да
бъде разрешен в съответното производство пред органа със специална
компетентност – ВСС , а не от гражданските съдилища по реда на общото гражданско
исково производство по предявен трудов иск за установяване на факта на ползването на
платения отпуск от магистрата през конкретен период.
Предвид гореизложеното настоящото съдебно производство е недопустимо като
образувано по недопустим иск и следва да бъде прекратено.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата
молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба (за
разлика от практиката по отменения ГПК /1952г./, при която съдебното производство се
прекратяваше с определение- б.с.). Според наложената съдебна практика и според
процесуалната доктрина съдебният акт , с който се връща исковата молба, е разпореждане.
3
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба , предявена от Д. СТ. В., с посочен адрес по месторабота :
Пловдивски районен съд,гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 167, ет.4, кабинет № 405,
по която е образувано гр.д.№ 40046/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението от ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за настоящото разпореждане и за срока за
обжалването му заедно с препис от него (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4