Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Русе, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 53 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Д.А. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник С. С. ***,
против решение № 42 от 21.01.2021
г., постановено по АНД № 1882/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-1085-002015 от 20.08.2021 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на
основание същата разпоредба, на касатора са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални
нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата и неправилно
приложение на материалния закон. По-конкретно касаторът твърди, че неправилно
въззивният съд е кредитирал единствено и изцяло показанията на актосъставителя,
без да съпостави същите с наличните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо място се твърди, че неправилно и необосновано изцяло не е кредитирал
представените от А. писмени доказателства – графия на ребра и амбулаторен лист,
от които било видно, че касаторът имал фрактура на шесто ребро вляво, както и
че страдал от остър бронхит, с мотиви, че представената медицинска документация
била с дата 18.06.2021 г., следваща датата на нарушението (17.06.2021 г.),
както и предвид факта, че към момента на проверката А. не бил заявил пред
контролните органи, че страда от „затруднено и болезнено дишане“. Съответно,
неправилно съдът бил приел, че не било доказано към датата на нарушението
касаторът да е бил с посочените увреждания, респ. да е била налице обективна
причина да даде годна проба с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, без да е назначил съдебно-медицинска експертиза за установяване на
тези обстоятелства. Твърди, че към момента на проверката не е заявил пред
контролните органи тези факти, предвид липсата на документи, с които да ги
удостовери. Сочи, че по този начин съдът е нарушил разпоредбите на чл.13 и
чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. На следващо място излага и довод за това, че
не може да му се вмени във вина неизпълнението на даденото му предписание за
даване на кръвна проба, предвид обстоятелството, че във времето, когато
следвало да се яви в медицинското заведение, за да даде кръвна проба, той не е разполагал
с документ за самоличност, който да представи, тъй като при проверката СУМПС му
било иззето, а се оказало, че бил забравил личната си карта на работното си място.
В случая той не бил придружаван от служители на МВР и поради липсата на
документ за самоличност медицинско изследване не би могло да му бъде извършено,
предвид разпоредбата на чл.12, ал.3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да постанови
друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ПП при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Г. Д. в депозирано писмено възражение вх. № 4392 от
21.02.2022 г. по описа на РС – Русе (л. л. 9 и 10 от делото), оспорва
основателността на касационната жалба. Поддържа становище, че процесното
нарушение е правилно установено и безспорно доказано като съдът не е допуснал
нарушения при събирането и оценката на доказателствата, установяващи
релевантните за спора факти и обстоятелства, като при правилно установена
фактическа обстановка по делото съдът е извел и напълно обосновани и правилни
правни изводи за съставомерност на процесното деяние. По тези съображения моли
съдът да постанови решение, с което да остави в сила постановения от първоинстанционния
съд съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба. Счита, че във въззивното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неточно
посочване на датата на постановяване на оспореното решение, което обстоятелство,
предвид липсата на ред за поправяне на явни фактически грешки в съдебните
актове в съдебната фаза на административнонаказателното производство, обуславя
отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Районен съд – Русе за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен състав констатира,
че оспореният съдебен акт е с посочена дата на постановяване 21.01.2021 г.,
като по делото са били проведени две открити съдебни заседания – съответно на
дата 02.11.2021 г. и на дата 07.12.2021 г. Според касационната инстанция е
налице погрешно посочване на датата, на която е постановено съдебното решение.
Тази грешка обаче не би могла да бъде преодоляна по реда на чл.414, ал.1, т.1
от НПК. Освен това и НПК не предвижда процедура по отстраняване на очевидни
фактически грешки в съдебните актове. От друга страна, допуснатата неточност създава
несигурност относно това кога е формирана волята на съда и дали това е станало
въз основа на извършените по делото процесуални действия и събраните по него
доказателства.
На следващо място, при постановяване
на оспорения първоинстанционен съдебен акт, съдът е допуснал и други съществени
нарушения на процесуалните правила, които също представляват самостоятелно
основание за отмяната на решението и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
С обжалваното пред въззивната
инстанция наказателно постановление Д.А.А. е наказан за това, че на 17.06.2021
г., около 16:00 часа, в гр.Русе, на кръстовището на ул. “Потсдам“ и ул. „Акад.
Михаил Арнаудов“, посока ул. “Иван Ведър“, при управление на МПС – л.а. „Волво
ХЦ 90“ с рег. № ****, негова собственост, отказал проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB-0100 за установяване употребата на
алкохол чрез издишания въздух. На лицето бил издаден и връчен и талон за
изследване № 115102, като не е изпълнил така даденото му предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване за установяване употребата на алкохол.
При решаване на спора е следвало да
се установи налице ли е състав на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП като се
установи осъществен ли е от страна на жалбоподателя отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
или не е изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
Пред въззивния съд процесуалният
представител на жалбоподателя е твърдял, че поради здравословното състояние на А.,
той не е могъл да бъде изпробван с техническо средство. В подкрепа на
наведените твърдения са били представени заверени копия на резултат от образно
изследване от дата 18.06.2021 г. и амбулаторен лист № 9302, също от дата 18.06.2021
г. (л. л. 25 и 26 от делото на РС – Русе). Тези писмени доказателства, според защитника
на жалбоподателя, доказвали, че А. бил с фрактура на ребро вляво и с остър
бронхит, които увреждания съставлявали обективна причина, поради която той не
могъл да даде годна проба, тъй като се изисквало да издиша определено
количество въздух, за да започне уреда да отчита, а това при дадените
увреждания било невъзможно или би му причинило интензивна болка. На следващо
място, чрез разпит на водения от него свидетел – св. К. Димитрова, с която
касаторът живеел на семейни начала, касаторът установил, че в дните,
предхождащи проверката на контролните органи и впоследствие установени
увреждания посредством съответните медицински документи, той изпитвал болки,
тъй като се бил ударил на работа в областта на гърба. Чрез показанията на този
свидетел, според касатора, се установявала и причината да не се яви в
медицинското заведение за даване на кръвна проба в посочения в предписанието
час, а именно поради липсата на документ за самоличност към този момент, тъй
като бил забравил личната си карта на работното си място, а СУМПС му било
отнето със съставянето на АУАН при проверката.
За да формира извод относно
възможността на А. да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръвна
проба съдът е обсъдил събраните по делото писмени гласни доказателства. Изцяло е
кредитирал показанията на св. С. И. – актосъставител като логични,
последователни и най-вече, защото не се опровергавали от другите събрани по
делото доказателства. Според този свидетел, още в самото начало на проверката полицейските
служители забелязали, че водачът заваля говора си, а освен това силно миришел
на алкохол. Затова св. С. И. поискал да го изпробва за употреба на алкохол с
техническо средство, но жалбоподателят на няколко пъти, въпреки даваните му
изрични и няколкократни указания и напътствия, не издишвал достатъчно
количество въздух. Св. С. И. дори възприел, че водачът изобщо не поемал въздух,
съответно не издишвал такъв в устройството, съответно то не възпроизвеждало
звуков сигнал, че е дадена валидна проба. Изрично на жалбоподателя било
разяснено, че въпреки нежеланието му да даде валидна проба, нямало пречка да
даде кръв за изследване. Към момента на проверката водачът не споменал да има
здравословни проблеми, които да са обективна причина да даде годна проба за
употреба на алкохол с техническото средство. Съдът не е кредитирал
представените медицински документи, тъй като те били с дата, следваща датата на
нарушението, поради което не било ясно дали жалбоподателят е страдал от тези
увреждания и към датата на извършване на проверката, още повече, че той не се
бил оплакал от затруднено и болезнено дишане в хода на нейното извършване.
Приел е, че не е имало обективна пречка А. да изпълни даденото му предписание
за медицинско изследване в срок, независимо от показанията на св. К. Димитрова,
че той забравил личната си карта на работното си място и не могъл да спази
дадения срок, поради това, че отишъл първо да я търси. Според съда,
жалбоподателят имал задължението да носи със себе си някой от личните си
документи или най-малкото СУМПС, с което също можел да удостовери самоличността
си.
Тук следва да се отбележи, че отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК, вр. с
чл.84 от ЗАНН. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че събирането на
доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице
винаги, когато за изясняване на релевантните към състава на нарушението
обстоятелства са необходими специални знания от областта на науката или
техниката, т.е. когато се налага назначаването на експертиза съгласно чл.144,
ал.1 от НПК.
В
тази връзка недостатъчно обоснован се явява направеният от въззивната инстанция
извод относно възможността на А. да бъде изпробван с техническо средство, както
и да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Допуснатите нарушения на чл.107, ал.1
- ал.3 от НПК по събиране на доказателствата се явяват съществени, тъй като не
са събрани доказателства, които да установят релевантния за спора факт дали към
датата на изпробването с техническо средство са съществували обективни причини
(твърдените заболявания), които са препятствали наказаното лице да издиша
достатъчно количество въздух в техническото устройство или представените
писмени доказателства касаят настъпило впоследствие страдание.
Касационната
инстанция намира, че за решаването на този въпрос, с оглед наведените от
жалбоподателя твърдения и представените медицински документи, както и предвид
необходимостта от специални знания в областта на медицината, е следвало да се
назначи съдебно-медицинска експертиза, която на база представените медицински
документи, а при необходимост и след извършване на личен преглед и подходящи
изследвания на касатора, както и след изискване и прилагане по делото на
подходящ носител на самото образно изследване и провеждането на разпит в
качеството на свидетели на медицинските лица, провели изследванията и извършили
прегледите на А. на 18.06.2021 г. с предявяване на изготвените от тях писмени
доказателства, да даде отговор на следните въпроси: какъв е характерът на
твърдените от касатора увреждания и налице ли са били те към датата на
нарушението; ако същите са били налице към тази дата, то възможно ли е било касаторът
да се даде годна проба за употребата на алкохол с техническо средство, респ. какви
по интензитет болки и страдания би причинило даването на тази проба и сравним ли
е този интензитет с болките и страданията, които касаторът би изпитвал при
наличието на тези увреждания при извършването на други обичайни битови дейности.
Следва да се отбележи, че самото образно изследване, макар да фиксира обективно
проверимо увреждане (фрактура на ребро), включително чрез изслушването на
заключението на вещо лице, не е приложено по делото като е представено само писменото
заключение на медицинското лице-специалист по образна диагностика в графа
„Резултат от образното изследване“.
Както
твърди и касаторът, ако той не е разполагал с документ за самоличност и не е бил
придружаван от служител на МВР, съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № 1/2017 г.,
медицинско изследване действително не следва да се извършва. По делото е установено
(вж. отбелязването в АУАН), че СУМПС на касатора е било иззето при съставянето
на акта като последният твърди, че бил забравил личната си карта, поради което
не успял да спази дадения му с предписанието срок за явяване в лечебното
заведение за даване на кръвна проба. Самоличността на едно лице обаче би могла
да бъде установена и посредством друг валиден документ за самоличност, като
например паспорт или друг документ по чл.13, ал.1, т.2 от ЗБЛД. В случая съдът
не е изследвал въпроса жалбоподателят разполагал ли е с такъв документ. При
новото разглеждане на делото, следва да се изиска справка дали жалбоподателят е
разполагал евентуално с друг валиден документ за самоличност, извън забравената
лична карта и отнетото СУМПС.
В
случая съдът е събрал и анализирал единствено посочените от страните писмени и
гласни доказателства, въз основа на което е достигнал до извод за доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна като е пренебрегнал служебното си
задължение да събира доказателства по свой почин когато това е необходимо за
разкриването на обективната истина по делото (арг. от чл.107, ал.2, предл.
второ от НПК).
Като
е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и с посочена
в него дата, която поставя под съмнение обстоятелството кога е формирана волята
на инстанцията по същество, районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като
неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При
новото разглеждане на делото, с оглед обективно,
всестранно и пълно изследване на всички
релевантни за правния спор факти и обстоятелства, както и с цел
разкриване на обективната истина по делото, съдът следва да изиска и приложи по делото на
подходящ носител самото образно изследване, да проведе разпит в качеството на
свидетели на медицинските лица, провели изследванията и извършили прегледите на
А. на 18.06.2021 г. с предявяване на изготвените от тях писмени доказателства,
да назначи съдебно-медицинска експертиза, която на база представените писмени
доказателства и събрани гласни такива, да даде отговор на посочените по-горе
въпроси, както и да изиска справка за всички притежавани от касатора документи
за самоличност към датата на извършване на проверката и по-конкретно дали
лицето е притежавало някой от документите по чл.13, ал.1, т.2 от ЗБЛД.
При
новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл.226, ал.3 от АПК, вр.
чл.63д от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 42 от 21.01.2021
г., постановено по АНД № 1882/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: