Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело № 5725 по описа
за 2019 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 571061 от 31.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30537
по описа за 2018 г. на СРС, 34 състав,
е
признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ от „Т.С.“
ЕАД, че Л.Д.Д. дължи следните суми: сумата от 541. 76 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. „света Троица“ бл. *******,
ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до изплащане на вземането; сумата от
43. 75 лева – цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 09.03.2018 г. до
изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 102. 10 лв. – обезщетение за забава за
периода от 18.03.2015 г. до 28.02.2018 г. и за сумата от 8. 25 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
18.03.2015 г. до 28.02.2018 г.
С
решението и събразно изхода от делото съдът разпределил отговорността за
разноски по делото, като осъдил ответницата да заплати на ищеца сума в размер
на 584. 79 лева – разноски за исковото производство и сума в общ размер на 63.
11 лева – разноски по гр. д. № 16391/2018 г. по описа на СРС, 34 състав. Ищецът
осъдил да заплати на ответницата сума в размер на 63. 43 лева – разноски за
производството пред СРС.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Бруната“ ООД.
С
определение № 33276/06.02.2019 г.,
постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, съдът отхвърлил искането на ответницата за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу
така постановеното решение са постъпили жалби и от двете главни страни в
производството.
В
жалбата, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищецът поддържа, че решението в частта, с
която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
отхвърлени, е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния
закон. По силата на приложимите към договора между страните общи условия,
ответницата дължала лихва за забава върху главните вземания, тъй като същите не
били погасени. Изпадането в забава било регламентирано в раздел VII от същите. Заявява искане за отмяна на решението в
посочената част и за уважаване на отхвърлените от първата инстанция искове.
Претендира присъждането на разноски.
В
жалбата си ответницата Л.Д. поддържа, че между страните не е налице
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия на адреса на процесния имот. Отоплителните тела в имота били свалени
през 2000 г., а през 2013 г. бил демонтиран и водомерът, по който се отчитала
топлата вода. Тръбите, минаващи през апартамента, били изолирани. Поддържа, че
претенцията на ищеца за заплащане на топлоенергия, отдадена на сградната
инсталация, е неоснователна. Заявява искане за осъждане на ищеца за сумата от
1000 лв. съгласно искова молба, подадена на 01.06.2018 г., по която е
образувано друго дело. Претендират се разноски за въззивното производство.
Страните
не са подали отговори на въззивните жалби в качеството си на въззиваеми.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Постъпила
е и частна жалба срещу определение № 33276/06.02.2019 г., постановено по реда
на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ответницата за изменение на
решението в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че не е налице
основание разноски в полза на ищеца да бъдат присъждани, тъй като предявените искове са изцяло
неоснователни.
Не
е постъпил отговор на частната жалба от страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд, IV-Д
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния
закон.
По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че по делото не е спорно и се установява от приетите като писмени доказателства
по делото документи, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот /молба
за вписване на законна ипотека върху апартамент № 20, намиращ на седми етаж в
бл. *******, удостоверение № 68-00-1708/08.11.2016 г. относно идентичност на
адреси с променени идентификационни дании/. Част от писмените доказателства по
делото е и молба-декларация от 19.03.2002 г., подадена от ответника до ищеца за
прекратяване на топлоснабдяването в имота. Ето защо верен е изводът на
първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните по делото, като именно ответницата е
длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за
процесния период.
Не
е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на
ответницата, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период.
Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се
измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че през целия исков
период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело,
че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на
топлинната енергия. Експертът е посочил, че отоплителните тела в жилището са
демонтирани, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота.
Топлинната енергия, отдадена на сграданата инсталация, е начислена на база
отопляемия обем на жилището – 212 куб.м., съгласно акт за разпределение на
кубатурата, представен на вещото лице. Не е начислявана топлинна енергия за
отопление на общи части, т.к. отоплителните тела в стълбището също са били
демонтирани. През процесния период не е начислявана и топлинна енергия за подгряване
на вода, доколкото е установено, че такава в имота не се потребява. В резултат
от направените проверки и изчисления, експертът е посочил, че задължението за
главница за топлинна енергия, състоящо се изцяло от начисления за сградна
инсталация, за исковия период възлиза на сумата от 541,75 лв.
С
оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Във
връзка с доводите на въззивника - ответник за недължимост на цената на
топлинната енергия за сградна инсталация и начисляването й на база отопляемия
обем на жилището, собственост на потребителя, следва да се посочи следното:
На
първо място, вещото лице по СТЕ е пояснило, че топлинна енергия по това перо е
начислявана на база отопляемия обем на жилището съгласно акта за разпределение
на кубатурата.
От
друга страна с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ОСГК, ВКС са дадени
разяснения относно задълженията на собствениците
в сграда, намираща се в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежда, да заплащат цената на топлинната енергия отдадена на
сградната инсталация.
Съгласно
мотивите на тълкувателното решение присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на
етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно
от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като
услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление".
Законодателното
решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността
в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин,
освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази
уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично
забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана
е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради
това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и
ЗЗП) не си противоречат.
Както
е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Ето
защо отделният етажен собственик е задължен за цената топлоенергията, отдадена
на сградната инсталация, като същата се начислява на база отопляемия обем на
отделните жилища.
В
случая ирелевантно се явява обстоятелството дали тръбите в собствения на
ответницата апартамент са изолирани, като извън предмета на делото е
претенцията на ответницата да и бъде заплащана наемна цена, заради това, че
част от отоплителната инсталация се намира в имота й.
Следва
да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което
се дължи заплащане на цена.
Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на задължението за топлинна
енергия за процесния период възлиза на сумата от 541,75 лв. За тази сума искът
за главница е основателен. Следователно, доколкото изводите на първия съд
изцяло съответстват на изложените от въззивната инстанция съображения,
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде потвърдено и в частта, с която СРС е приел за основателен иска
за дължимост на главницата за цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия. Установява се, че услугата действително е ивършвана, като при
липсата на други доводи, въззивният съд препраща в тази част по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първиинстанционното решение.
По
исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ГПК въззивният съд споделя
съображенията, изложени в решението, чиято отмяна се иска с депозираната от
ищеца въззивна жалба, като аргументите за това са следните:
Основателността
на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в
погасяването на същите. Приложими към процесния период са по-новите общи
условия /тези от 2014 г./. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
предвиденото в клаузата на чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град
София /в сила от 12.03.2014г./ - купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Продавачът начислява лихва
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от
ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество
топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/.
Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на
задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Ищецът обаче не твърди и не представя доказателства за
публикуването на общата фактура за двата отчетни периода, необхванати от погасителна
давност, на интернет страницата си /например съставени от нотариус констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на последния и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца/. С оглед последното съдът
приема, че без доказателства в тази връзка забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е
налице, както е приел в решението си и първоинстанционният съд.
По
отношение на иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение следва да се посочи, че не се установява
изпадането в забава на длъжника и за това вземане, претендирано от ищеца.
Ето
защо правилно СРС е заключил, че исковете за мораторна лихва върху главните
вземания са неоснователни.
Предвид
изложеното, подадените и от двете страни въззивни жалби са неоснователни, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като предмет на
въззивна проверка с оглед доводите на страните е произнасянето от страна на СРС
по всички предявени искове.
По подадената частна жалба срещу определение № 33276/06.02.2019 г.:
Частната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство,
срещу определението, с което съдът е отказал да измени постановеното решение в
частта за разноските, възложени в тежест на тази страна, настоящият състав
намира за неоснователна. С решението съдът правилно е разпределел отговорността
за разноски по делото, като е взел предвид неговия изход – главните искве са
уважени, а акцесорните – отхвърлени. Следователно и прилагайки разпоредбите на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът е осъдил ответницата за разноски само върху
уважената част от исковете. Както се посочи и по-горе, доводите за
неоснователност на исковете не бяха споделени и от настоящата инстанция, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК е ясна и
не оставя съмнение, че ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете – в случая сума съответна на пропорцията 585,51 лв. от общо
предявените 695,86 лв. Правилно СРС е изчислил, че тази сума е в размер на 584,79
лв.за исковото производство и 63,11 лв. за производството по ч.гр.д. №
16391/2018 г.
Следователно частната жалба е неоснователна, а определението на съда,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което искането, направено от ответника, е
оставено без уважение, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
По разноските:
Като
взе предвид, че подадените от страните въззивни жалби са неоснователни, а всеки от въззивниците не е депозирал отговор в
качеството си на въззиваеми по жалбата на насрещната страна, то настоящият състав
намира, че разноските за въззивното производство остават за сметка на всяка
страна така, както са направени.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 571061 от 31.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30537 по описа за 2018 г. на
СРС, I гражданско отделение, 34 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
33276/06.02.2019 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.