Р Е Ш Е
Н И Е № 626
гр. Видин,
14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора ...................................
като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 62 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда КТ/, чл. 245 от КТ, чл.
221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, от Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, против Специализирано
поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона.
.
Твърди се, че ответната страна Специализирано поделение „Опитна станция
по земеделие - Видин” е специализирано поделение на Държавно
предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК:********,
което е създадено със Закон за Селскостопанската академия /ЗСА/ и съгласно чл.
6 е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от
ТЗ. На основание чл. 9, ал. 6, т. 4 от ЗСА и
чл. 64, ал. 2, т. 7
и Приложение 3 към чл. 59, т. 2
от Устройствен правилник на Селскостопанската Академия Специализираните
поделения на ДП“НПЦ“ са работодатели по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда. Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗСА, от датата на вписването му в Търговския регистър
ДП“НПЦ“ е правоприемник на активите и пасивите, както и архива на ДП “Опитна станция по земеделие - Видин“.
В Търговския регистър Държавно предприятие
„Научно - производствен
център“, ЕИК : ************
е вписан на 23.11.2018г. Между страните, по силата на чл. 123, ал. 1 КТ съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов
договор № 5 / 19.08.2013г., сключен с ДП “Опитна станция по земеделие - Видин“, ЕИК *********. Дейността на последното е прекратена чрез сливане на дружеството в Държавно
предприятие „Научно-производствен център“, Специализирано поделение „Опитна
станция по земеделие-Видин” в което ищцата е полагала
труд и била преназначена. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 4 от КТ,
работодателят – приобретател- Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”
отговаря за задълженията към работника, възникнали преди преобразуването. С ответната страна Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”
ищцата била в трудово правоотношение до 28.12.2018г., където работела на постоянен трудов договор и изпълнявала длъжността – счетоводител, място на работа СП „Опитна
станция по земеделие - Видин”. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 6 – П / 28.12.2018г.на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда, считано от 28.12.2018г. Сочи се, че ответната страна е неизправна страна по трудовото правоотношение, като не изпълнила своевременно задължението си да заплати на ищцата дължимите месечни трудови възнаграждения за
извършената работа и положения труд. Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение ответната страна дължи на ищцата :
незаплатено трудово възнаграждение за периода от
01.08.2015г. до 28.12.2018г. в общ размер на 13 631,20лева. На ищцата не е заплатено и полагащото се обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Вследствие неизпълнение на дължимо задължение от
страна на ответната
страна, ищцата претърпяла
вреди, загуба изразяваща се в размера на мораторната лихва, законна лихва за
забава за неизпълнение на парично задължение.
Иска се
от Съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 13 630,20лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за исковия период, сумата от 2 240,00лева
обезщетение за забава върху горната главница, сумата от 741,35лева обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 489,29лева-обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ, ведно със съответните законни лихви. Претендират се и направените по
производството разноски.
Ответната
страна е подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Направено е възражение за погасени по давност
претенции за трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 31.12.2015г.,
както и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. С молба от
21.10.2019г. е въведено възражение за недопустимост на исковете поради липса на
пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Поддържа се, че СП „Опитна
станция по земеделие – Видин“ не е надлежна страна, а пасивно легитимирана
страна следва да бъде „Научно – производствен център“ ДП, ЕИК ********.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначени и извършени са две съдебно –
счетоводни експертизи.
Относно
възражението на ответната страна за недопустимост на исковете поради липса на
пасивна процесуална легитимация, съдът намира :
Съгласно &. 15, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за Селскостопанската академия, от датата на вписването му
в търговския регистър Държавно предприятие "Научно-производствен
център" е правоприемник на активите и пасивите на държавните предприятия,
както следва: Опитна станция по земеделие – Видин; Опитна станция по земеделие
– Лом; Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра; Опитна станция по
соята – Павликени; Опитна станция по земеделие – Лозница; Опитна станция по
земеделие – Хан Крум; Опитна станция по лозарство и винарство – Варна; Опитна
станция по земеделие – Поморие; Опитна станция по поливно земеделие –
Пазарджик; Опитна станция по земеделие – Сливен; Опитна станция по тютюна –
Хасково; Опитна станция по земеделие – Кърджали; Опитна станция по лозарство –
Септември; Опитна станция по картофите – Самоков; Опитна станция по земеделие –
Ямбол; Система за агропазарна информация САПИ – София. Съгласно ал. 2 регистрацията на посочените
държавни предприятия се заличава от датата на вписването в търговския регистър
на Държавно предприятие "Научно-производствен център".
"Научно-производствен център" ДП е вписано в Търговския регистър на
23.11.2018г. Считано от тази дата „Опитна станция по земеделие –
Видин“ ДП е заличено.
Съгласно
чл. 9, ал. 3 от Закона за селскостопанската академия, ДП „Научно –
производствен център“ има двустепенна структура: централно управление и
специализирани поделения. Опитна станция по земеделие – Видин е специализирано поделение на
ДП „Научно – производствен център“ съгласно Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, приет с ПМС № 151 от 25.07.2018 г., обн.
ДВ. бр.63 от 31 юли 2018г., в сила от 01.08.2018г.
В
случая намира приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за селскостопанската
академия, съгласно която специализираните поделения са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на 28.12.2018г., а двустепенната структура
на ДП „Научно – производствен център“ е приета с ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. Предвид това съдът намира, че възражението на ответната страна за недопустимост на
производството неоснователно.
Съдът, като взе
предвид постъпилата искова молба и събраните по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа страна :
Страните през исковия период са били
в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал длъжността „счетоводител“ с
място на работа СП“Опитна станция по земеделие – Видин“. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 6 - П / 28.12.2018г. на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ.
По делото е назначена
съдебно - счетоводна експертиза, която Съдът възприема като обективно и
компетентно изготвена.
Вещото
лице дава заключение по съдебно-счетоводна експертиза, след запознаване с
данните по делото, че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца,
след приспадане на задължителните социални, здравни и други удръжки, за исковия
период е в общ размер на 13276,84лева, обезщетението за забава е в общ размер
на 2 156,27лева, обезщетението по
чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 741,35лева, размера на обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ е 489,29лева. Вещото лице е посочил, че ищцата не е ползвала
платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2017г. и 20 дни за 2018г.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че иска с правно основание чл. 128 от КТ е основателен
и доказан за сумата установена от вещото лице в заключението му по
съдебно-счетоводната експертиза и претендирана от ищеца. Безспорно в процеса се
установи наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено
считано от 28.12.2018г. Разпоредбата на чл. 242 от КТ установява възмездност на
работната сила. Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по
трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя
за извършената работа. Разпоредбата на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение
да заплаща дължимото трудово възнаграждение в установените срокове. Но
работодателят дължи на работника основното трудово възнаграждение и добавките
към него, а не брутното възнаграждение, т.е. задължението на работодателя е в
размер на остатъка от чистата сума за получаване след като се приспаднат
удръжките посочени в чл. 272, ал. 1 от КТ, още повече, че те се правят без съгласието
на работника. Ответната страна не е заплатила на ищеца трудово възнаграждение
за исковия период.
Предвид
основателността на иска следва да се разгледа възражението на ответната страна
за погасени по давност претенции за трудово възнаграждение за периода от
01.08.2015г. до 31.12.2015г. включително. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал.
1, б.“а“
от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за възнаграждение
за труд. Исковата молба е постъпила в съда на 11.01.2019г. Предвид това вземането
на ищцата за трудово възнаграждение за периода 01.08.2015г. до 31.12.2015г. и в
общ размер на 1 388,27лева, съгласно заключението на вещото лице, е
погасено по давност. С оглед на това искът се явява частично основателен за
периода 01.01.2016г. до 28.12.2018г. в общ размер на 11 888,57лева.
Предвид частичната основателност на главния иск частично
основателен се явява иска за обезщетение за забава върху неплатените трудови
възнаграждения, за които не е изтекла погасителна давност. Ответната страна е
изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение в размера установен от
вещото лице 1 714,96лева.
Искът
за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен за сумата в размер на 741,35лева
установена от вещото лице. При прекратяване на трудовото правоотношение за
ищеца е възникнало правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а. от КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от
края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото
на ползването му се погасява по давност. В настоящия случай давността за
погасяване на правото за ползване на платен годишен отпуск за 2017г. е
започнала да тече от 01.01.2018г. и до предявяване на иска – 11.01.2019г. не е
изтекла.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ
е основателен. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ поради което за ищеца възниква право на същото обезщетение.
Ответната страна следва да заплати
държавна такса по всеки иск в общ размер на 644,14лева, както и сумата от 160,00лв.
за възнаграждение за вещо лице, в полза на Районен съд Видин.
Ответната
страна следва да заплати на ищеца направените разноски по производството в
размер на 433,70лева за възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част на
исковете.
По реда
на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
решението в частта на трудовото възнаграждение.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона, да заплати на Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в общ размер на 11 888,57лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода – 01.01.2016г. до 28.12.2018г.,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до
окончателното издължаване, като иска в останалите части относно периода
01.08.2015г. до 31.12.2015г. и до пълния претендиран размер, отхвърля като
неоснователен.
Осъжда Специализирано
поделение „Опитна станция по
земеделие - Видин”, Булстат ************, към Държавно предприятие „Научно - производствен
център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна промишлена зона, да
заплати на Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер на
1 714,96лева., обезщетение за забава върху горната главница, считано от
падежа на всяко вземане до предявяване на иска – 11.01.2019г., като иска в
частта на пълния претендиран период и размер отхвърля като неоснователен.
Осъжда Специализирано
поделение „Опитна станция по
земеделие - Видин”, Булстат ************, към Държавно предприятие „Научно - производствен
център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна промишлена зона, да
заплати на Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 489,29лева –
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от
предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване.
Осъжда Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона, да заплати на Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 741,35лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г.
до окончателното издължаване.
Осъжда Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона, да заплати на Н.В.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 433,70лева направени разноски по производството, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 644,14лв.
за държавна такса.
Осъжда Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие - Видин”, Булстат ************, към
Държавно предприятие „Научно - производствен център“, ЕИК ********, седалище гр. Видин, Западна
промишлена зона, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 160,00лева
за възнаграждение за вещо лице.
Постановява
предварително изпълнение на решението по гр. д. № 62 / 2019г. по описа на
Районен съд гр. Видин в частта на присъденото трудовото възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен
срок, считан от връчването му на страните.
Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: