№ 332
гр. С.З., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901413 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр.с чл.124 ГПК.
Ищцата М. Г. И. посочва, че преди няколко месеца след посещение при
ЧСИ М.Д. с peг. № 865 и с район на действие Окръжен съд - С.З. й е връчено
съобщение, с което я уведомяват, че с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.
№5510/2012 г. от PC С.З. е осъдена да заплати общо сумата в размер на 38
134,62 лв./тридесет и осем хиляди сто тридесет и четири лв. и 62 стотинки/, от
които сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата от 17 850, 10 лв. - договорна
лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. - такси
съгласно чл. 8, ал. 4 от Договор за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и
законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от 796, 76 лв. - разноски в полза на
„Б." АД, по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д..
Посочва се, че към настоящият момент тази банка е придобита от „Ю."
АД, която е получила всички права и задължения на „Б." АД и е станала неин
правоприемник, поради което се явява ответник по настоящия иск. Ищцата
счита, че към настоящият момент е настъпил факт изключващ изпълняемото
право, а именно, изтекла е предвидената 5 годишна погасителна давност, по
силата на която е погасено правото на вземане, а от там и принудително
изпълнение по издадения изпълнителен лист. Това е така, защото решението
по ч.гр.д. №5510/2012 г. по описа на Pайонен съд - С.З. е влязло в законна
сила на 12.10.2012 г., т.е. от тази дата е започнала да тече предвидената в
чл.117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Твърди, че до
настоящия момент не й е известно да са предприети действия, с които тази
давност да е била прекъсвана, тъй като образуването на изпълнителното дело
не е сред способите предвидени в закона.
1
Посочва, че тъй като този факт е настъпил след влизане в сила на
Заповедта по чл. 417 от ГПК за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, с който да докаже съществуването му. Сочи, че съгласно
чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което прави
възражение за изтекла погасителна давност, с която е погасено вземането, а от
това се преклудира и правото на принудително изпълнение по издаденият
изпълнителен лист. Моли да се приложи и правилото на чл.119 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „Ю." АД като правоприемник на „Б." АД, че ищцата
не му дължи сумата от 38 134, 62 лв., от които сумата 6 866, 60 лв. - главница,
сумата от 17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.;
сумата от 12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договор за периода от
20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от
796.76 лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност на вземането.
Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
„Ю." АД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от представения изпълнителен лист издаден въз основа на
Заповед № 3650/12.10.2012 г. по ч.гр.д. №5510/2012 г. от Районен съд - С.З.,
М. Г. И. е осъдена да заплати на „Б.“ АД общо сумата в размер на 38 134, 62
лв., от които сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата от 17 850, 10 лв. -
договорна лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. -
такси съгласно чл. 8, ал. 4 от Договор за периода от 20.03.2009 г. до
08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от 796, 76 лв. -
разноски в полза на „Б." АД.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист „Б.“ АД е образувала
изп. д. № 20128380411750 при ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.
Видно от представеното към изпълнителния лист, извлечение от
счетоводните книги съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, вземанията се основават на
Договор № PLL – SZ – 200612010095 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта PIRAEUS VISA – GOLD, сключен на
13.12.2016 г.
На 01.07.2013 г., ЧСИ М.Б., изпратило запорни съобщения до следните
банки: „М.“ АД, „С.“ ЕАД, „К.“ ЕАД, "Т." АД, "О." АД, "О." АД, „Т.“ ЕАД,
„С.“ – КЛОН С., "И." АД, "Р. (Б.)" ЕАД, "Ц." АД, „А.“, "Б." АД, "Б. С. А. -
КЛОН С.", ЧПБ „Т.“ АД, "Т." АД, "А. Б." АД, „И.“ АД, "Б." ЕАД, „Ю.“ АД,
„К.“ АД, "У." АД, "П." АД, "П. (Б.)" АД, "Б." АД, "Б." АД, „Т.“ - КЛОН С.",
"С." АД.
На 22.07.2013 г. „М.“ АД е изпратила писмо до ЧСИ М.Б., с което го
уведомяват, че във връзка с изпратеното запорно съобщение по изп. д. №
20128380411750, че от разплащателната сметка на М. Г. И. е преведена сума в
размер на 120, 62 лв.
2
На 22.04.2016 г. по изп. д. № 20128380411750 при ЧСИ М.Б. е постъпила
молба от „А.“ ЕАД, в която е посочено, че е придобила по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.01.2016г., вземанията на
„Б.“ АД срещу нейни длъжници.
Видно от приложението към Договора за цесия, „Б.“ АД е прехвърлила
на „А.“ ЕАД, вземания от М. Годподинова И., които произтичат от договор
за кредит 4243261000796000/01.12.2006 г.
На 03.06.2016 г. „А.“ ЕАД е поискала налагане на възбрани върху
недвижими имоти, собственост на М. Г. И..
На 08.02.2018 г. „А.“ ЕАД е поискала да бъде върнат оригинала на
изпълнителен лист, заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК издадени по ч.
гр. д. № 5510/2012 г. по описа на Районен съд – С.З..
Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за вдигане на наложените
запори върху вземания на М. Г. И..
На 15.02.2018 г. е съставен протокол, от който е видно, че съдебният
изпълнител е върнал оригинала на изпълнителен лист, заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК издадени по ч. гр. д. № 5510/2012 г. по описа на Районен
съд – С.З. на „А.“ ЕАД.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист и по молба на „А.“
ЕАД е образувано изпълнително производство срещу М. Г. И., по което е
образувано изпълнително дело № 20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д. с
район на действие Окръжен съд – С.З..
На 18.01.2022 г. по изпълнително дело № 20188650400158 по описа на
ЧСИ М.Д. с район на действие Окръжен съд – С.З. е постъпила молба от „С.“
ЕАД, от която е видно, че на 20.06.2018 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ между „С.“ ООД /сега „С.“ ЕАД/ и „А.“ ЕАД.
Видно от приложение № 1/20.06.2018 г., „С.“ ЕАД е придобила
вземания от М. Г. И., които произтичат от договор за кредит
4243261000796000/01.12.2006 г.
Не е спорно, че „Ю.“ АД е правоприемник на „Б.“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
Съдът намира, че правото на принудително изпълнение на вземането на
кредитора спрямо ищцата – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 5510/2012 г. по описа на
Районен съд – С.З.. В случая е приложима общата петгодишна давност по
3
отношение на всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е
така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла
в сила заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на съдебно решение
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и
субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл
е установената съдебна практика. С решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Така в настоящия случай влизане в сила на
заповедта за изпълнение, е започнала да тече петгодишна давност за
вземанията по заповедта за изпълнение по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство относно института на погасителната давност, са постановени
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, според
,което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие/ насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица/, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Съдът възприема разбирането, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се изоставя вече даденото
задължително тълкуване на ППВС № 3/80 г. и се възприема ново такова,
поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до
правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване. Поради това за заварените висящи изпълнителни производства от
4
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и спрямо осъществените по тях факти
до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В този смисъл е и
съдебната практика по сходни казуси- решение № 252/2020г. по гр. д. №
1609/2019г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г. по гр. д. № 2382/2017г.
на ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г. по гр. д. № 2917/2018г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 37/2021г. по гр. д. № 7047/2020г. на ІV ГО на ВКС.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 18.12.2012 г.,
т. е. преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Делото е образувано по молба на първоначалния
взискател „Б.“ АД. На 01.07.2013 г. са наложени запори на банковите сметки
М. Г. И.. Всяко от тези действия прекъсват погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД, където е посочено, че давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение. Независимо от
това, както бе посочено по – горе от момента на образуване на
изпълнителното производство с молба от 18.12.2018 г. до 26.06.2015 г., когато
е постановено ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност не е текла. Това е така, тъй като през този период са били
задължителни постановките на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д.
№ 3/80 г., Пленум на ВС, съгласно което давност не тече по отношение на
вземане, за което е образувано изпълнително производство, през неговото
времетраене. Така от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г.
Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да
бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по
вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи
като длъжник. От това правило има изключения, уредените в чл. 429 от ГПК
хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. При тези
изключения надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не
фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация.
Действително, чл. 429, ал. 1 от ГПК регламентира, че частните
правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в негова полза изпълнителен лист, но това не им придава
качеството на взискател по едно изпълнително дело, докато не бъдат
представени доказателства на съдебния изпълнител и не поискат да бъдат
конституирани като взискатели в изпълнителното производство /по аргумент
от чл. 426, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай от приложения към изп. д. № 20128380411750 при
5
ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 14.01.2016г. сключен между „Б.“ АД и „А.“ ЕАД и
сключеният впоследствие договор за цесия от 20.06.2018 г. между „А.“ ЕАД
„С.“ ООД /сега „С.“ ЕАД/, приложен по изпълнително дело №
20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие Окръжен съд –
С.З. категорично се установява, че „Б.“ АД е прехвърлила вземания от ищцата
М. Г. И., основани на договор за кредит 4243261000796000/01.12.2006 г., но
не и на Договор № PLL – SZ – 200612010095 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта PIRAEUS VISA – GOLD, сключен на
13.12.2016 г. , въз основа на който се основават вземанията по издадения
изпълнителен лист от 12.10.2012 по ч.гр. д. № 5510/2012 г. по описа на
Районен съд – С.З. и въз основа на който е образувано изп. д. №
20128380411750 при ЧСИ М.Б. с район на действие СГС и изпълнително
дело № 20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие
Окръжен съд – С.З..
С оглед изложеното, съдът намира, че след като не е установено, че „А.“
ЕАД е придобила вземанията по процесния изпълнителен лист, всички
извършените изпълнителните действия осъществени след 22.04.2016 г.,
когато „А.“ ЕАД е встъпила като взискател по изп. д. № 20128380411750 при
ЧСИ М.Б. с район на действие СГС и изпълнителните действия по
изпълнително дело № 20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д. с район на
действие Окръжен съд – С.З. не могат да бъдат взети предвид като действия,
които прекъсват погасителната давност. Поради това от 26.06.2015 г., когато е
постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност,
която нито е спирана на основание чл. 115 от ЗЗД, нито е прекъсвана на
основание чл. 116 от ЗЗД и която е изтекла на 26.06.2020 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено по отношение на „Ю." АД като правоприемник на „Б." АД, че М.
Г. И. не дължи сумата от 38 134, 62 лв., от които сумата 6 866, 60 лв. -
главница, сумата от 17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до
08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договор
за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и
сумата от 796.76 лв. - разноски, по заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
5510/2012 г. по описа на Районен съд – С.З. поради изтекла погасителна
давност.
По отговорността за разноски:
6
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 674, 03 лв.
С оглед изхода на делото „Ю." АД следва да заплати на адв. Д. Д. от АК
– С.З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
на М. Г. И. в размер на 1 674, 03 лв.
С оглед изхода на делото „Ю." АД следва да заплати на М. Г. И.
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1 525, 40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю." АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.С. п.к. *** като правоприемник на
„Б." АД, че М. Г. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.*** и
адрес за призоваване гр.С.З. ул.***, чрез пълномощника си адв.Д. Д. от АК
С.З. не дължи сумата от 38 134, 62 лв., от които сумата 6 866, 60 лв. -
главница, сумата от 17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до
08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договор
за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и
сумата от 796.76 лв. - разноски, по заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
5510/2012 г. по описа на Районен съд – С.З. поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „Ю." АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С. п.к. *** като правоприемник на „Б." АД да заплати на адв. Д. Д. от АК
– С.З. с адрес: гр.С.З. ул.*** адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на М. Г. И. в размер на 1 674, 03 лв.
7
ОСЪЖДА „Ю." АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С. п.к. *** като правоприемник на „Б." АД да заплати на М. Г. И. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.*** направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 1 525, 40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8