Р Е Ш Е Н И Е
№ 262592/8.10.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 09.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7959 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца „К.Р.“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника Й.Т.Г. ЕГН ********** ,
с адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата в размер на 345,00 лв. , представляваща задължение по запис на заповед
, издаден на 18.04.2018г., предявен за плащане на 20.06.2019г. , прехвърлен с
джиро на 19.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 8310/31.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17812/2019 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна.
Моли
се за присъждане на сторените в заповедното производство по ч.гр. дело №
17812/2019 г., 30-и гр. с-в на Районен съд - Варна разноски, както и на
направените в исково производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Излага
се , че на 18.04.2018г. Й.Т.Г., ЕГН: **********, издава в полза на поемателя на дълга „Мъни Плюс
Мениджмънт" ООД (с предишно наименование "Кредихелп"
ООД) запис на заповед за сумата от 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева).
Менителничният ефект е прехвърлен с джиро на дата
19.08.2019г. в полза на ищеца в настоящото производство „К.Р." ООД.
Твърди
се, че дължимата сума не е заплатена от ответницата, поради което е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до районен
съд - Варна и въз основа на посочения запис на заповед е образувано ч.гр.дело №
17812 по описа на съда за 2019 г. , по което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева),
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Срещу
длъжника Й.Т.Г., ЕГН: ********** бе образувано изпълнително дело №
20208830400037 по описа на Частен съдебен изпълнител Петя Любомирова Иванова, с
per. № 883, с район
на действие: Окръжен съд - Варна.
На
дата 12.06.2020г. ищецът е получил съобщение от Районен съд - Варна, че
длъжникът Й.Т.Г., ЕГН: ********** е подала редовно възражение срещу заповедта
за изпълнение, като са дадени указания
за предявяване на настоящия иск установяване
съществуване на вземането на ищеца, произтичащо от гореописания менителничен ефект.
С
оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Ответницата Й.Т.Г. ЕГН ********** , с
адрес: *** , в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба , в който се
изразява становище , че искът е предявен в законоустановения
срок, но по същество неоснователен.
Счита се , че
основанието за исковата претенция не произтича от Записа на заповед , издаден
на 18.04.2018г., като се твърди, че записът на заповед, издаден на 18.04.2018г.
има единствено и само обезпечителна функция.
Твърди се, че процесният запис на заповед от 18.04.2018г. обезпечава
задължение по договор за кредит - Договор за паричен заем Код: №
280717/18.04.2018г.
Сочи се, че ответницата
е имала облигационни отношения с ТД „Кредитхелп"
ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***, а към настоящия
момент с наименование „Мъни Плюс Мениджмънт" ООД, породени от Индивидуален
договор за кредит № 280717 , видно от Приложение 1 към същия Договор с падеж
22.05.2018г. Твърди се, че процесният Запис на заповед от 18.04.2018г. е подписан на
датата , на която е съставен Договор за паричен заем Код: № 280717/18.04.2018г.
и има обезпечителна функция към същия Договор. Задължението следва да бъде
породено от Индивидуален договор за кредит,
именован Договор за паричен заем Код: №
280717/18.04.2018г. а не от обезпечителния Запис на заповед към същия Договор. Счита се, че от Записа на заповед не
произтичат никакви парични задължения за ответницата, т.к. същият има
единствено и само обезпечителна функция към Индивидуален Договор за заем Код:
№280717/18.04.2018г.
Твърди се, че сумата от
345.00 лева не представлява главница, както е посочено в заявлението , въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение и в исковата молба, т.к. главницата е в размер
на 300 лв., видно от Приложение 1. Счита се,че договор за паричен заем
Код: №280717/18.04.2018г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във
връзка със сключен Договор за паричен заем Код: №280717/18.04.2018г.
противоречат и на добрите нрави. Само на основание чл.143 т.5 ЗЗП, уговорката за неустойка
в размер на 45.00 лева, при главница в размер на 300 лева за кредит с падежна
дата един месец след предоставянето му е нищожна. На следващо място
уговорката за неустойка в размер посочен в Договора, при главница в размер на
300 лева лева е в нарушение и на добрите нрави, тъй
като е изключително завишена, поради което уговорката е нищожна.
Излага се, че клаузата
по чл.12 ал.4 във вр.ал.1 от Договор за паричен заем
Код: 280717/18.04.2018г. „Страните се договарят, че неизпълнение на
задължението на Заемателя, посочено в този член ще
причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва
да обезщети.В случай, че Заемателят в определения
срок не изпълни задължението си посочено в чл.12 ал.1 за когото да са изпълнени
условията на чл.12 ал.3, същият дължи на Заемодателя неустойката , посочена в
Договора, е неравноправна клауза и е в
нарушение на чл.143 от Закона за защита на потребителите и е нищожна. Счита
се, че Договор за паричен заем Код: 280717/18.04.2018г. и последващия
го Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен
Договор за паричен заем Код: 280717/18.04.2018г. са нищожни , на основание
чл.146 ал.1 ЗЗП. Счита се, че Договор за паричен заем Код: 280717/14.02.2018г.
и последващия го Договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем Код:
280717/14.02.2018г., са нищожни.
Излага се, че
ответницата не е получавала Уведомителното писмо за прехвърляне на вземане,
така, че не е и породило своя правен ефект.Към исковата молба не е представен
нито един от двата Договора от които произтича вземането, нито Договор за
цесия. Недопустимо е и получаването на исковата молба от ответницата да
потвърди Уведомлението за извършено прехвърляне на вземания. Незаконосъобразно
е чрез обезпечителната функция на Записа на заповед от 18.04.2018г. към
Индивидуален Договор за паричен заем Код: 280717/14.02.2018г., да се търси
вземане по същия Договор. С оглед на което се счита, че ищецът - „К.р."
ООД ЕИК ********* не е активно процесуално легитимирано дружество да води
настоящите искове и същите искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното се
моли да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана ,
т.к. ищецът „К.р." ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
не е активно процесуално легитимирано дружество да води настоящя
иск , а с оглед твърденията за нищожност
на Договор за паричен заем Код: 280717/14.02.2018г. и последващия
го Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен
Договор за паричен заем Код: 280717/14.02.2018г., при условията на евентуалност
да се постанови, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи договорна лихва, неустойка или други разходи, както и да бъдат заплатени
сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 17812/2019 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 30.10.2019 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 8310/31.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
по силата на която е разпоредено на длъжника Й.Т.Г.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Кредитор К.Р. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата 345.00 лв.
/триста четиридесет и пет лева/, представляваща главница, дължима по Запис на заповед,
издаден на 18.04.2018 г., предявен за плащане на 20.06.2019 г., прехвърлен с
джиро на 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
– 30.10.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 505.00 лв.
/петстотин и пет лева / - държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е , че вземането
произтича от следните обстоятелства: Запис на заповед, издаден на 18.04.2018
г., предявен за плащане на 20.06.2019 г., прехвърлен с джиро на 19.08.2019 г.
С оглед постъпилото в законоустановения срок
възражение от длъжника е указано на заявителя да предяви иск. Заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му
и е представил доказателства за заведената искова молба по заповедното
производство.
Вследствие на изложеното, с оглед наличието на предпоставките на чл. 415 от ГПК и подаването на исковата молба в законоустановения
срок , както и предвид наличието на идентитет на претендираните вземания по заповедта и исковата молба
, съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представен по
делото е запис на заповед , издаден на 18.04.2018г.,
по силата на който ответницата Й.Т.Г. , в качеството й на издател, се е задължила безусловно да заплати на "Кредихелп" ООД, в качеството му на поемател, сумата от 345,00 лв. Посочено е , че записът на заповед е платим на
предявяване. Менителничният ефект е предявен за плащане на 20.06.2019 г.
Съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
по делото, че ответницата е издала процесния запис на
заповед, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приобщено по делото
е Приложение № 1 към договор за заем , сключен между "Кредихелп"
ООД и Й.Т.Г., без индивидуализиране на
договора с номер и дата . В приложението се посочва, че сумата на
кредита е 300,00 лв., размерът на вноската е 306,00 лв. с падеж 22.05.2018г.
По делото не са
представени цитираните от ответницата в отговора Договор за паричен заем Код: №
280717/18.04.2018г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка
със сключен Договор за паричен заем Код: №280717/18.04.2018г. , с които се
обосновава обезпечителната функция на процесния
заповед на заповед.
Представени са от
ответницата Индивидуален договор за заем Код: 10062959/19.02.2019г. , сключен
между "Кредихелп" ООД, в качеството му на
заемодател и Й.Т.Г. , в качеството й на заемател , за предоставен заем в размер на 613,55 евро, както и Договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код : 10062959/19.02.2019г.,
които не са относими към предмета на производството ,
с оглед изложените твърдения от ответницата , че записът на заповед обезпечава
задължение по друг договор за кредит - Договор за паричен заем Код: №
280717/18.04.2018г. , който не е представен по делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; наличие на
предпоставките по чл.415 от ГПК за предявяване на иск по чл.422 от ГПК и депозиране
на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е издадена заповедта -валидно менителнично правоотношение,
възникнало по издаден на 18.04.2018 г. запис на заповед, установяване на
обстоятелството, че е налице действителен запис на заповед, отговарящ на
изискванията по чл. 535 от ТЗ, по който ответникът е поел задължение да заплати
претендираната сума, както и падежът на задължението по менителничното
правоотношение; че заемната сума е е
била предадена на ответника, в случай, че последният докаже възникване на
каузалното правоотношение- договор за заем.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни
твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици –
наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост - че е изпълнил точно задължението си за плащане
на сумата по записа на заповед, както и наличие на каузалното правоотношение и
съществуващата връзка между това правоотношение и записа на заповед, издаден за
да гарантира изпълнение на задължения по договор за заем, т.е. в тежест на
ответника е да докаже възникване на каузалното правоотношение- договор за заем,
на което основава релативното си възражение срещу дълга по записа на заповед,
като това включва установяване на соченото от него основание за предоставената
му сумата и възраженията за клаузи, които са нищожни, противоречат на добрите
нрави и неравноправни.
В
конкретния случай ответникът – длъжник по процесния запис на заповед, не
оспорва издаването на ценната книга, но се прави възражение, че същият има
единствено обезпечителна функция. Следва да се отбележи, че приетият по делото
запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ
записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в
текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и
място на издаване и подпис на издателя. По
своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено
в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно
чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. В ал.2 е
посочено, че запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим на
предявяване. Процесният документ е наименован „запис
на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си; издателят Й.Т.Г. е поела
безусловно задължение да плати сумата 345,00 лв. по този запис на заповед на
посоченото в документа лице – "Кредихелп"
ООД ЕИК *********, със седалище:*** офис 13; посочени са дата на издаване – 18.04.2018 г. и място на издаване – гр.Варна ул.Хан Тервел № 4, както и място на плащане –
гр.София ж.к. Люлин бул.Панчо Владигеров № 21 ет.4
офис 13. Посочено е, че записът е платим на предявяване, като същият е предявен
за плащане на 20.06.2019г. По несъмнен
начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки
разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР
№ 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г.,
ОСТК, констатира, че приложеният по
делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се установява, че между "Кредихелп"
ООД и Й.Т.Г. е възникнало валидно менителнично
правоотношение, с което ответницата се е задължила безусловно да плати на "Кредихелп" ООД сумата 345,00 лв.
Записът на заповед е джиросан
на 19.08.2019 г. от "Кредихелп" ООД ЕИК
*********, със седалище:*** офис 13 в полза на „К.р.“ ООД ЕИК *********
С
оглед изложеното, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, задължителните
указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК и
трайната съдебно практика, констатира, че
приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания
за действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало
валидно менителнично правоотношение, с което ответницата се е задължил
безусловно да плати на ищеца , в качеството му на джиратар,
сумата 345,00 лв.
По
отношение на твърдението на ответницата относно наличие на каузалното
правоотношение - договор за заем, на което основава релативното си възражение
срещу дълга по записа на заповед и възражението , че в договора са налице клаузи , които са
нищожни, противоречащи на добрите нрави и неравноправни , съдебният състав
намира, че ответникът , чиято е била тежестта за установяване на тези
обстоятелства, не е представил доказателства, от които да се формира извод за
наличие на същите, поради което намира релевираните
възражения за недоказани.
Съгласно
дадени в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В
производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуване на
редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е
издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на
вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по
общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното
каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите
си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение,
независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и
заявените от длъжника релативни възражения, относими
към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Според
приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да
разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на
което е издаден записът на заповед от ответника.
След
постановяване на тълкувателното решение е формирана задължителна съдебна
практика. Така с Решение №
202/9.12.2014г. по т.дело № 600/2012г. съставът на ВКС, ТК, І т.о. също
приема, позовавайки се на т.17 на ТР № 4/20123г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по
която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и
съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка,
с които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника кауза и
поддържайки твърдението, че не е получил договорената по заема сума, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения.
За да премине доказателствената тежест у ищеца, че е
предоставил договорената сума, ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор,
задължението по което е поддържал, че обезпечава с менителничния
ефект.
С Решение №17/16.02.2015г. по т.дело №
116/2014г. на ВКс, ІІ т.о. е прието, че
наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата
молба като единствен източник на установяването по реда на чл.422, ал.1 ГПК на
парично вземане, освобождава ищеца – поемател от
задължението да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя
като причина за издаване на записа на заповед, и то при условие, че същият е
въвел своевременно в процеса възражение за несъществуването на вземането по
записа на заповед, основано на каузално правоотношение с издателя.
В
конкретния случай ищецът, в качеството му на джиратар
по процесния заповед на заповед, не твърди наличие на
сключен договор за кредит между ответницата и джиранта
, като сочи в депозирана молба от 05.05.2021г., че
вземането , което им е прехвърлено в предвидената от чл.466 от ТЗ форма, е
материализирано в ценна книга /запис на заповед/ и ищецът не разполага с
цитираните от ответницата в отговора Договор за паричен заем Код: №
280717/18.04.2018г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка
със сключен Договор за паричен заем Код: №280717/18.04.2018г. , с които се
обосновава обезпечителната функция на процесния
заповед на заповед. Следователно ищецът джирант по менителния ефект нито твърди наличие на каузално
правоотношение , нито притежава посочения от ответницата договор за паричен
заем. Същевременно ответницата не
представя по делото посочените от нея договори във връзка с твърдяното каузално
правоотношение, а от представеното по делото Приложение не може да се направи
извод, че касае цитирания от ответницата договор за паричен заем , доколкото
липсва индивидуализиране на договора
с номер и дата , а същевременно е видно,
че ответницата е сключвала друг договор
за паричен заем със заемодателя джирант.
Когато
по делото нито поемателят, нито издателят на записа
на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му
със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като
неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, тъй като предмет на иска е
вземането по менителничния ефект. /В
този смисъл Решение №13/28.07.2017 по
дело №2642/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на ищеца
по отношение на процесната сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. В списъка се претендира
присъждане на заплатената държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС. По делото не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното , съдът намира,че
следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство
разноски, за които са налице доказателства за извършването им, както следва: 25,00
лв. за заплатена държавна такса.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство. Присъдените
в заповедното производство разноски са в общ размер от 505,00 лв., от които
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. с включен ДДС. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. По така направеното възражение на ответника съдебният състав като
съобрази предмета и сложността на заповедното производство, намира, че
възражението е основателно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на
това производство. Предвид изложеното , следва да намери приложение
разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - За защита в производства за издаване
на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми . Предвид
изложеното, съдебният състав намира, че релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя в заповедното
производство е основателно, като заплатеното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство следва да бъде редуцирано до минималния размер , съгласно
чл.7 ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 300,00 лв., което възлиза на 360,00 лв. с
включен ДДС. Вследствие на изложеното в полза на заявителя следва да бъдат
присъдени сторените разноски заповедното производство в общ размер от 385,00
лв., от които 25,00 лв. за заплатена
държавна такса и 360,00 лв. с ДДС-за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца „К.Р.“ ООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника
Й.Т.Г. ЕГН ********** , с
адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 345,00 лв., представляваща главница, дължима по запис на
заповед , издаден на 18.04.2018г., предявен за плащане на 20.06.2019г. ,
прехвърлен с джиро на 19.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 8310/31.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17812/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Варна, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Т.Г.
ЕГН ********** , с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Р.“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в
размер на 385,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 17812/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, както и сумата от 25,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: