Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил Х-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари в две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
с участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 892 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С.А.Г., ЕГН – **********,***, срещу издадено от Директора на ОД- МВР - Кюстендил, НП № 227а -712/19.06.2020 година, с което на основание чл. 209а ал.4 пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I.9 от заповед № РД -01-124/13.03.2020 год на министъра на здравеопазването на жалбоподателя, за нарушение на противоепидемиологична мярка е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска НП да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на установените в чл. 42, т.3 и в чл. 57, т.5 от ЗАНН правила за установяване на нарушението и налагане на наказанието, довели до нарушаване правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично, без упълномощеният от него адвокат. Поддържа изцяло депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като излага и доводи в тази насока.
Въззиваемият РУМВР - Кюстендил, редовно и своевременно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Б..
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и на процесуалния му представител в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.04.2020 г. около 18:30 часа, лицето С.А.Г. с ЕГН - ********** се намирало на открито обществено място – двора на 06-то ОУ „Паисий Хилендарски“, гр.Кюстендил, ул. „Ефрем Каранов“. В изпълнение на служебни задължения – служители на ОДМВР Кюстендил установили, че същият е без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т. 1, подточка 9 от заповед № РД- 01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със заповед № РД- 01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, а именно: "Всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места... са длъжни да имат поставена защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и устата".
За установеното нарушение на чл. 209а, ал.4, пр.2,във вр. с ал. 1от закона за здравето /ЗЗ/, бил съставен АУАН бланков № 249110 от 24.04.2020 г. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, с възражението, че в този момент около него няма никой и не създава опасност от заразяване. Въз основа на посочения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление с което за нарушение на чл. 209а, ал. 4 пр.2 във вр.с ал.1 и с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на ЗЗ и ЗАНН, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП формално са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Но в случая следва да се отбележи, че проверяващите след като са извършили проверка на местонарушението и са разполагали с личните данни на виновното лице е необяснимо защо в АУАН са вписали друго ЕГН а не неговото собствено. Видно от приложената справка изх. № р-1434/09.02.2021г. на адреса в гр. Кюстендил, ул. „**“ № ** живее лицето С.А.Г. с ЕГН – **********. Т.Е. лице с идентични три имена на това което е посочено като нарушител но с различно ЕГН. Така действайки по-гореописания начин при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснали това но и редица от други съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.Заповедта на министъра на здравеопазването не дава легална дефиниция на понятието „открити обществени места“. Липсата на легално определение позволява същата да се прилага и по целесъобразност, като на практика лишава страна по делото от правото на съдебен контрол. Нещо повече, въпросната заповед е многократно изменяна и допълвана, без при това същата да бъде обнародвана в ДВ така, че да стане достояние на всички български граждани. Възможно е именно поради това в АУАН и НП да е вписана друга но не и забраната по Заповед № РД 01-195/10.04.2020 година действаща към 24.04.2020 година./ отменена по късно/.
От събраните по делото доказателства се установява, че макар да е вписано, мястото на извършване нарушението като “открито обществено место“ на практика същото представлява спортна площадка на открито,/ това е дефинирано в заповед № РД 01-195/10.04.2020 година/където въпросният нарушител е правел поредната си тренировка в разрез със въведените забранителни норми. Въпросната спортна площадка се намира в двора на училище, което поради тази заповед е било затворено и на практика така установеното виновно лице не е представлявало пряка и непосредствена заплаха за здравето на никого. Когато се прилага определена законова разпоредба прилагащият следва да познава изцяло свързаната с това нормативна база и то така, че със собствените си действия да приложи закона в неговата цялост. Т.Е. в хода на проверката и преди да формира крайно становище да обсъди фактите“за“ и „против“, да приложи законосъобразност а не целесъобразност. Нещо повече от времето на установяване на това нарушение до днес в издадените заповеди се наложи извода, че не е необходимо да се носи ежедневно защитната маска, стига с това да не бъдат застрашени други граждани намиращи се в непосредствена близост на разстояние от метър и половина до два метра.
Според лаконично посоченото в НП описание на осъщественото деяние не са намерили отражение факти и обстоятелства станали известни при провеждането на ОСЗ. Затова съдът намира липсата на извършена оценка относно наличието на „маловажен случаи“ за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Събраните в хода на проведеното ОСЗ доказателства очертават характеристиката именно на "маловажност", по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-19 в страната стана ясно, че носенето на маска следва да бъде задължително само в непосредствена близост до други лица, чието здраве може да бъде засегнато, както и в закрити помещения. Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства, се потвърждават от показанията на разпитания по делото актосъставител, свидетели, приложени писмени доказателства..
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ, в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.); , като е въведена нова противоепидемична мярка, "Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места". Т.Е. това е / Заповед № РД 01-195/10.4.2020 година/ отменена по късно/ действащата правна норма към момента на така установеното нарушение, която забранява посещение на паркове, градински, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“ и в същата са и правилата за носене на защитна маска. Очевидно забранителна разпоредба различна от това което е вписано в диспозитива на АУАН и атакуваното НП. Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се установи, че в посоченото време на посоченото обществено открито обществено място, жалбоподателя е бил без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата. Но анализа на събраните в хода на ОСЗ доказателства налагат за съдът извода, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, формално е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е непълно, от там и неясно, като не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, / както се отбеляза по горе към момента на установяване нарушението действаща е разпоредбата на Заповед № РД 01-195/10.4.2020 година/ отменена по късно/ но не и това което е вписано в диспозитива на АУАН и атакуваното НП. Непълно е и описанието на нарушената противоепидемична мярка, както и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ е въведена. Тази неясното в крайна степен води до затрудняване организирането на правилна защита по делото.Затова така констатираното и в последствие санкционирано нарушение не се доказва от обективна и субективна страна. /безспорно е само наличието на несъответствие в личните данни на нарушителя както и на действащата и приложима правна норма/. При това очевиден факт е описаното формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, без да се държи сметка ,че то следва да съответства на приложимата правна норма. В същото време съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява и "маловажен случай", по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят не е вложил умисъл. Умишлено поведение от негова страна не се доказа. Имал е маска но я носел в джоба защото в този момент спортува. При това е било възможно приключването на проверката само чрез задължително разпореждане на полицейските служители към лицето „ да си постави маската незабавно“. И ако то се е възпротивило по някакъв начин да изпълни разпореждането, да се предприемат и останалите мерки.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б. "а" ЗАНН, да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона. Липсата на такава преценка е очевидна. Атакуваното НП не съдържа нито една дума в тази насока.
Поради изложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
По делото е направено искане за заплащане на сторените разноски, от страна на жалбоподателя, поради което Съдът дължи произнасяне съобразно доказателствата по делото, приложеното адвокатско пълномощно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, ….районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 227а -712/19.06.2020 година, с което на С.А.Г., ЕГН – **********,***, Директора на ОД- МВР - Кюстендил, на основание чл. 209а ал.4 пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I.9 от заповед № РД -01-124/13.03.2020 год на министъра на здравеопазването за нарушение на противоепидемиологична мярка е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Оставя без уважение искането за присъждане на съдебни разноски по делото, след като такива не са изплатени или договорени в представеното по делото адвокатско пълномощно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: