Р Е Ш
Е Н И Е
№ 148
гр. Перник, 24.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2711 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С.К.М.
против Я.А.М. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на пътно транспортно
произшествие, реализирано на 18.05.2016г. пред сградата на бившата
Стоматологична клиника в гр. Перник
ведно със законна лихва за забава от датата на настъпване на вредоносното
събитие до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба са изложени
твърдения, че инцидентът бил реализиран вследствие на поведението на ответника,
който предприел движение с управлявания от него лек автомобил назад без да
забележи, че С.К.М. се намира зад моторното превозно средство, като по този
начин бутнал ищцата под движещата се към нея кола. Ищцата поддържа, че в
резултат на произшествието лявото й коляно се подуло и се появили множество
кръвонасядания по крака, които увреждания довели до затруднения в битов план за
период от около седмица след катастрофата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения относно механизма на
процесното пътно транспортно произшествие. Я.А.М. поддържа, че инцидентът бил
реализиран на пътното платно пред бившата Стоматологична клиника, като С.К.М.
се появила внезапно зад управлявания от ответника на заден ход лек автомобил. В
контекста на изложеното страната сочи, че ищецът с поведението си е допринесъл
в изключително висока степен за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът поддържа, че твърдяното от С.К.М.
увреждане е настъпило в резултат на пътно транспортно произшествие с водач на
моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, поради което е направено искане застрахователят да бъде
конституиран като трето лице помагач на страната на ответника. В
законоустановения по чл. 219, ал. 3 ГПК срок е предявен обратен иск за сумата
предмет на главните искове, при условие, че срещу първоначалният ответник бъде
постановено осъдително решение.
С определение от 05.09.2017г.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ е конституирана като
трето лице помагач на страната на Я.А.М. и е приет за съвместно разглеждане
предявения обратен иск.
С влязло в сила протоколно определение
от 25.10.2018г. съдът е отменил определението си, с което „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ е конституирана като трето лице помагач
на страната на Я.А.М. и е приет за съвместно разглеждане предявения обратен
иск, като производството образувано по предявената при условията на чл. 219, ал.
3 ГПК претенция е отделено в самостоятелно дело.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна следното:
По делото е представено заявление с вх. №
192000-6283/25.05.2016г. от С.К.М. ***, в което са изложени твърдения, че на
18.05.2016г. ищцата е пострадала при пътно транспортно произшествие,
реализирано на тротоар пред бившата Стоматологична клиника в гр. Перник. В
сигнала е посочено, че ищцата била бутната от черен автомобил с марка
„Мерцедес“, който се движел назад.
По делото са представени обяснения от Я.А.М.
депозирани пред Пътна полиция – гр. Перник на 24.10.2016г., в които е посочено,
че лицето е участвало в пътно транспортно произшествие с пешеходец от женски
пол пред бившата клиника по стоматология в гр. Перник. Ответникът е посочил, че
паркирал автомобила си пред старата стоматологична клиника, тъй като трябвало
да изчака съпругата си, като при потегляне на автомобила на заден ход непознат
за лицето мъж започнал да удря моторното превозно средство за да накара шофьора
да спре.
Видно от наказателно постановление № 16 – 1158 –
002186/25.10.2016г., издадено от ОДМВР – гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“ на Я.А.М.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на двадесет лева, за това
че на 18.05.2016г. в ****** пред сградата на бившата стоматологична клиника,
като водач на лек автомобил марка ****** при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад него е свободен и е блъснал намиращата се зад моторното
превозно средство пешеходка С.К.М., с което е нарушил разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 ЗДвП.
От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза,
заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ищцата е получила контузия в областта на лявото коляно,
изразяваща се в посиняване с голям оток и излив на кръв в коленната става,
които увреждания се характеризират със силна кратковременна болезненост, и
охлузвания по кожата на долния крайник. Вещото лице разяснява, че по делото не
са ангажирани медицински документи относно предписано лечение, но при подобна
травма е възможно да бъде препоръчан покой на увредения крайник, масажи и
компреси до намаляване на оттока, и болкоуспокояващи средства. От заключението
се установява, че вследствие на травмата ищцата е изпитвала болки и страдания,
които са довели до ограничаване на походката и движенията. Вещото лице разяснява,
че болките са били по – интензивни първите няколко дни след инцидента, след
което са отшумели, като обичайно подобни увреждания отзвучават за по – малко от
месец. Експертът сочи, че при извършения личен преглед на ищцата се установява,
че походката и движенията на С.К.М. са възстановени без последствия и
усложнения. От заключението се установява, че описаните в представеното по
делото медицинско удостоверение увреждания се получават вследствие на действие
на удар с твърд тъп предмет или при падане върху твърд тъп предмет и е възможно
да бъдат получени по описания от ищцата начин, както и при всяка битова травма
реализирана по описания механизъм.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на Л.К. П. ( леля на ищцата) се установява, че през месец
май 2016г. свидетелката имала среща със С.К.М. пред сградата на бившата
стоматологична клиника в гр. Перник около 16.30 часа. Л. П. сочи, че пътувала
към уреченото място с лек автомобил, като щом наближила забелязала, че пред
сградата на бившата клиника има струпани хора, сред които и племенницата й.
Свидетелката разкрива, че когато пристигнала на мястото ищцата била паднала на
земята и трето непознато лице й помагало да се изправи. От показанията на
свидетелката се установява, че С.К.М. била уплашена вследствие на реализирания
с нейно участие инцидент, в резултат на който панталонът й бил скъсан в
областта на едното коляно. Л. П. разкрива, че племенницата й около две седмици
след случилото се поставяла компреси на увреденото коляно.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на А. К. М. ( съпруга на ответника) се установява, че през
месец май 2016г. около 17.00 часа съпругът й я чакал пред Медицински център (
сградата на бившата Стоматологична клиника в гр. Перник). Свидетелката сочи, че
автомобилът на съпругът й бил паркиран на площадка пред сградата на центъра,
която се използва за паркинг. От показанията на А. М.се установява, че в
момента на потегляне на моторното превозно средство управлявано от ответника,
непознат мъж започнал да удря по стъклото на колата за да накара водача да спре.
Свидетелката разкрива, че заедно с ответника излезли от автомобила и видели, че
ищцата се намира зад моторното превозно средство. От събраните гласни
доказателствени средства се установява, че свидетелката се обърнала към
ответника с думите „Какво правиш? Не ме ли виждаш? Удари ме с автомобила“. А. М.
разкрива, че С.К.М. си потупвала
панталона в областта на коленете.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните
елементи: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154 ГПК,
като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът намира, че от
ангажираните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на
18.05.2016г. в гр. Перник, пред сградата на бившата Стоматологична клиника,
ответникът при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„C 220” с
рег. № СВ 7965 АН при движение на заден ход реализирал пътно транспортно
произшествие с участието на пешеходката С.К.М., като бутнал ищцата на земята. Вследствие
на съприкосновението между управляваното от Я.А.М. моторно превозно средство и С.К.М.,
ищцата е получила контузия в областта на лявото коляно, изразяваща се в
посиняване с голям оток и излив на кръв в коленната става, които увреждания се
характеризират със силна кратковременна болезненост, и охлузвания по кожата на
долния крайник.
С поведението си ответникът е нарушил
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а именно преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е освободен и
няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. Следва
да се посочи, че приетата от Пътна полиция квалификация на извършеното от Я.А.М.
нарушение на правилата за движение не обвързва съда. Съдът намира, че от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
А. К. М., чийто показания съдът цени като логични, последователни и разкриващи
непосредствено възприети от лицето релевантни за спора обстоятелства, се
установява, че управляваното от Я.А.М. моторно превозно средство е било
паркирано пред сградата на бившата Стоматологична клиника в гр. Перник, където
обичайно паркират и други автомобили. Изнесената информация от свидетеля по
отношение на разположението на процесния автомобил се подкрепя от изготвените
от вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза фотоснимки ( фиг. 1 – 6 на лист 125 от делото) и схема
на мястото на инцидента. От показанията на А. М. се установява, че пътно
транспортното произшествие е възникнало непосредствено след като ответникът е
започнал движение на заден ход с управлявания от него автомобил. Съдът намира,
че от ангажираните по делото доказателства може да бъде направен извод, че при
потегляне на моторното превозно средство Я.А.М. не се е убедил, че пътят зад
него е освободен и е предприел движение без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението в частност пешеходката С.К.М..
Индикация, че ответникът не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 ЗДвП задължение е обстоятелството, че очевидец на инцидента от мъжки пол
е сигнализирал на водача да преустанови движението на колата, като до този
момент Я.А.М. не е осъзнавал, че е бутнал ищцата.
Вследствие на противоправното поведение
на ответника е произтекъл контакт между моторното превозно средство и тялото на
пешеходката, от който са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на
С.К.М., а именно увреждане на здравето на лицето.
Вредите са неблагоприятни изменения в
правната сфера на ищцата и се изразяват в увреждане на неимуществено благо,
обект на абсолютното субективно право - здравето - обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищцата се изразява в
контузия в областта на лявото коляно, характеризираща се с голям оток и излив
на кръв в коленната става, които увреждания причиняват силна кратковременна
болезненост, и охлузвания по кожата на долния крайник.
Разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. В разглеждания
случай от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че
ищцата е изпитвала страдания с висок интензитет единствено през първите дни
след инцидента. Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства относно предписаното конкретно лечение на пострадалото лице и
продължителността на оздравителния процес. От приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че при увреждане подобно на полученото от
ищцата обичайно се предписва покой на увредения крайник, поставяне на студени
компреси за ден – два, поставяне на спиртно – риванолови компреси и приемане на
болкоуспокояващи медикаменти, като контузията отшумява за по – малко от месец.
В разглеждания случай ищцата поддържа, че е изпитвала болки и затруднения за
период от една седмица след инцидента. Получените вследствие на процесното
пътно транспортно произшествие увреждания не се характеризират с висока степен
и не са налагали болнично или продължително извънболнично лечение, поради което
и предвид обстоятелството, че С.К.М. е търпяла негативни изживявания за
относително кратък период от време, като към момента на извършеното
освидетелстване здравословното състояние на ищцата е напълно възстановено, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
негативни изживявания възлиза на сумата в размер на 800 лева, като до пълния
заявен размер на вземането от 1500 лева исковата претенция се явява
неоснователна.
При извод за основателност на предявения
иск съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата при твърденията същата да е
нарушила правилата за движение на пешеходците. За да е част от причината
поведението на пострадалата следва да е противоправно, т.е. предприемането му
следва да е в нарушение на установена с правна норма забрана. В случая пътно
транспортно произшествие е възникнало на площадка пред бившата сграда на
Стоматологична клиника в гр. Перник, която обичайно се използва за паркиране на
автомобили, която няма характеристиките на платно за движение, нито от
събраните доказателства се установява ищцата да е извършвала пресичане, за да
се приеме, че е нарушила чл. 113 ЗДвП,
както твърди ответника. Обстоятелството, че ищцата не е предприела
необходимото, за да избегне траекторията на движение на лекия автомобил (за
съществуването на каквато възможност не са събрани доказателства), при условие,
че не е извършила нарушение на ЗДвП, не съставлява противоправно поведение.
Водачът на автомобила е бил длъжен да се увери, че при маневрата на заден ход
няма опасност от увреждане на други участници в движението. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата, а такова поведение на се доказа. Противоправното поведение, в което
се състои съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника. А тя е
останала неизпълнена, ето защо съдът приема, че поведението на увреденото лице
не е част от причината, довела до настъпване на вредите.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от
негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от
момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/.
От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато
главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД
до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 18.05.2016г. до
окончателно изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца съдебни разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове. Направените от С.К.М. разноски в
производството възлизат общо на сумата в размер на 450 лева, от които сумата в
размер на 60 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в
размер на 90 лева внесен депозит по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
и сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Предвид изложеното Я.А.М.
следва да заплати на ищцата по съразмерност сумата в размер на 240 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.К.М. следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове. Направените от Я.А.М. разноски възлизат
общо на сумата в размер на 480 лева, от които сумата в размер на 5 лева внесена
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, сумата в размер на 90 лева
внесен депозит по допусната съдебно – медицинска експертиза, сумата в размер на
85 лева внесен депозит по допусната допълнителна съдебно – автотехническа
експертиза и сумата в размер на 300 лева представляваща внесено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Следва да бъде
отбелязано, че съгласно представения по делото Договор за правна помощ и
съдействие от 07.02.2018г. сключен между ответника и Адвокатско дружество „А. и
В.“ страните по съглашението са постигнали съгласие възложителят да заплати
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на
600 лева, но не е посочено каква част от уговореното възнаграждение
представлява адвокатски хонорар за защита по предявения срещу ответника главен
иск и каква част представлява хонорар по предявения от Я.А.М. обратен иск срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, производството по който
е отделено, поради което съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
за правна помощ и защита по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
възлиза на сумата в размер на 300 лева. Предвид изложеното С.К.М. следва да
заплати на ответника по съразмерност сумата в размер на 224 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Я.А.М., ЕГН **********,*** да заплати на С.К.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на
18.05.2016г. пред сградата на бившата Стоматологична клиника в гр. Перник ведно със законна лихва за
забава от датата на настъпване на вредоносното събитие 18.05.2016г. до окончателно
изплащане на вземането, КАТО ОХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1500
лева.
ОСЪЖДА
Я.А.М., ЕГН **********,*** да заплати на С.К.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 240 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
С.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Я.А.М., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 224 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решенито: 24.04.2019г.
Съдебен
деловодител: