О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 86 10.01.2020г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на десети януари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1886 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Д.В.Г. от гр. Бургас, ж/к „Възраждане“, бл.12, вх.2, ет.7, ап.35,
ЕГН – ********** чрез адв. З.Б. (пълнм. л. 6) против Решение № 2928/08.11.2019г.
по гр.д. № 6138/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил
исковете на Д.В.Г. за осъждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на
ищеца сумата от 1735.98 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 251.68 часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019
год., ведно с мораторна лихва в размер на 220.56 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
29.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Счита,
че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира
за неправилен и в противоречие с постановената съдебна практика извода на съда,
че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен не следва да се преодолява с аналогичното приложение на друг акт,
уреждащ друга материя – НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между
двете наредби – по ЗМВР и по КТ, както и че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим към
служебните правоотношения по ЗМВР. Счита, че липсата на изрична норма не следва
да се тълкува като законова забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а че е налице празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и следва да се
приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която
заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по
методиката, претендирана от ищеца. Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок като съдът констатира, че към въззивната жалба е
приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото до
приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е посочен номер на
делото. Поради това на въззивника следва да се укаже в срок до датата на
съдебно заседание да представи пълномощно за процесуално представителство за
адв. З.Б. пред въззивната инстанция като посочи номера на делото.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, с който въззивната жалба се намира
за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Акцентира на
съдебна практика като счита, че не е налице празнота в нормативната уредба и
гражданското законодателство (НСОРЗ) по отношение на служителите на МВР не е
приложимо, а смята че е налице специална законова уредба. Сочи, че Наредба №
812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвижда правило за превръщане на нощните часове в
дневни за разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е била
действаща през четири дни от исковия период. Счита, че предвиждането в Наредба
№ 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не била в
съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд е 8 часа
за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8часа:8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както по КТ
1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал
в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна
записка № 8121р-20741/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в
МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков,
която представя в приложение за сведение. Намира решението за правилно. Не се
установило полагането на извънреден труд. Излагат се съображения, че основаната
грешка на ищеца се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на
трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII
от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод,
че изброяването на видовете допълнителни
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично
определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на
служителите няма като счита, че следва да се съпоставя общия комплекс от
привилегии и компенсаторни механизми, регламентирани със ЗМВР. Моли да се не се
кредитира заключението на вещото лице, поддържа, че липсва положен извънреден
труд. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма
искания по доказателствата.
Моли в случай на неявяване на представител в
съдебно заседание да се даде ход на делото и да се разгледа в тяхно отсъствие.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Д.В.Г. от гр. Бургас, ж/к
„Възраждане“, бл.12, вх.2, ет.7, ап.35, ЕГН – ********** чрез адв. З.Б. против
Решение № 2928/08.11.2019г. по гр.д. № 6138/2019г. по описа на РС Бургас,
съобразно настоящото определение.
Указва
на Д.В.Г. в срок до датата на съдебно заседание
да представи доказателства за представителната власт на адв. Б. пред въззивна
инстанция по настоящото дело.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1886/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 22.01.2020 г.
от 10,10 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.