РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330104309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 405, ал.1
КЗ и чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди да е лизингополучател по договор за финансов лизинг от
18.10.2019 г. на полуремарке „Шмитц СКО 24 л 13,4 ФП 45 КУУЛ“ с ДК № ...., което
имало валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“, съгл. полица № ..., с
покритие в периода 11.11.2020 г. – 10.11.2021 г.
На 20.11.2020 г. настъпило застрахователно събитие – при маневра, след товаро
– разтоварна дейност на стоки, въпреки положените усилия от водача, предвид тясно
пространство, настъпил удар между част от палетите, намиращи се от дясната страна и
задната част на полуремаркето, при което настъпили материални щети.
Въпреки уведомяване на застрахователя, извършения опис и действащата
застраховка, ответникът отказал да плати, позовавайки се на изключен риск по т.1.4. от
ОУ, поради проявена „груба небрежност“. Оспорва да е налице такава, т.к. водачът
изпълнявал съвестно своите задължения, а вредите не настъпили поради немарливо
или небрежно отношение, а с оглед специфика на склада – тясно пространство, с
множество палети, разположени около рампата.
С оглед горното, се моли за осъждане на ответника да плати застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 5599,12 лева /вж. изм. на
1
иска чрез увеличение на осн. чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./, ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. /датата на постановяване на отказа за плащане по щетата/ до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва – ищецът да е материално легитимирано лице да
предявява иска и да търпи вреди, т.к. не бил собственик на вещта, нито платил цената
по договора за лизинг; получените увреждания; наличието на причинна връзка между
събитието и вредите. При евентуална основателност на иска, следвало да се приспадне
дължимата застрахователна премия в размер на две вноски от общо 711,62 лева.
Поддържа да не дължи обезщетение, поради наличие на изключен риск, съгласно
приетите от застрахования ОУ – т.1.4. Исковете се оспорват и по размер, като
несъответен и завишен. Твърди да не дължи законна лихва, вкл. доколкото била налице
забава на кредитора, съгл. чл. 380, ал. 3 КЗ – липса на предоставена банкова сметка.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява
за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.405, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки:
възникване на валидно застрахователно правоотношение, във връзка с което същият
има права да получава обезщетение; настъпване в срока на застрахователното
покритие на твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска
и в причинна връзка с което са настъпили описаните вреди по МПС в претендирания
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, както и възраженията си в отговора, включително – че е налице проявена
груба небрежност и изключен риск, при което не носи отговорност, а при доказване на
горните факти от ищеца, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
основателен по следните съображения:
Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3
и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: ищецът е лизингополучател по договор за финансов лизинг от
18.10.2019 г. на полуремарке „Шмитц СКО 24 л 13,4 ФП 45 КУУЛ“ с ДК № ..., което
имало валидна и действаща към 20.11.2020 г. застраховка „Каско Стандарт“ при
ответника, съгл. полица № .., с покритие в периода 11.11.2020 г. – 10.11.2021 г.;
ответникът е уведомен за събитието, но е отказал плащане /вж. Определение по чл.
140 ГПК/.
Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с приетите
по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
2
В чл. 384, ал. 2 КЗ са изброени хипотези кога лизингополучателят има права на
застрахован, като един от случаите е при частични вреди – чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, като
процесния.
За увредената вещ е сключен договор за финансов лизинг на 18.10.2019 г. между
лизингодателя „Уникредит Лизинг“ ЕАД и ищеца – лизингополучател. В чл. 18.4
изрично е посочено, че при настъпване на частични вреди, обезщетението се изплаща
на лизингополучателя. В застрахователната полица е отбелязано кой е ползвател по
застраховката и лизингополучател – ищецът, поради което са налице предпоставките
по чл. 384, ал. 2 КЗ и именно „Глобал Транс Трейд“ ЕООД има качеството на
застрахован, респ. е материално и процесуалноправно активно легитимиран да
претендира застрахователното обезщетение по сключената застраховка Каско между
ответника и лизингодателя. Възраженията в обратна насока в ОИМ са неоснователни
/вж. Решение № 796/20.06.2019 г. по в. гр. д. № 923/2019 г. на ПОС/.
Относно механизма и вредите:
В изпълнение на задълженията си по КЗ, увреденият е подал уведомление до
застрахователя за плащане на обезщетение по договора. Според посоченото в него- при
излизане от товарно хале при разтоварване, разстоянието между входната врата и
ремаркето било малко, поради което при излизане водачът закачил задна дясна врата
на ремаркето. Посочени са увреди – по задна дясна врата, панти, гумени уплътнения,
видни и на снимките /допустими доказателства - електронни документи по см. на чл. 3,
ал.1 ЗЕДЕУУ, като съдържание, съхранявано в ел. форма, по – специално визуален
запис/.
Според заключението на приетата САТЕ, което се кредитира като ясно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, причина за произшествието е удар на
дясната задна врата на ремаркето на обект на територията на склада. За самия удар са
отбелязани възможности – в металната колона отдясно на рампата или в подвижната
част на рампата /метална част на халето/, т.к. е хоризонтална, с вертикални колони, а
рампата, по която се движи ремаркето, е с наклон надолу, при което долната част на
вратата може да се удари в пода на халето. Според експерта, видно от снимките,
дясната част на рампата била в непосредствена близост до бетонна стена, поради което
вратите на ремаркето трябва да бъдат отворени, преди то да се придвижи назад към
рампата, докато се намира на хоризонталната площадка на халето. Посочено е, че е
невъзможно вратите да бъдат отворени и затворени, докато полуремаркето е на
рампата. Констатираните щети са задна дясна врата на ремаркето, вкл. панти и
уплътнение. Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на вредите била 5599,12
лева. При устния си доклад пред съда, ВЛ допълва, че не е възможно вратите да се
отворят, когато камионът е на самата рампа или близо до сградата, където ще се товари
и разтоварва. Те трябвало да бъдат отворени преди да се подходи към рампата, защото
3
отдясно имало бетонна стена, която пречела да бъде отворена вратата, когато
ремаркето е на самата рампа.
При тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира
твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи
риска, за доказани. Установява се, че вследствие на извършване на товароразтоварна
дейност с процесното МПС, се е стигнало до произшествие, при което са нанесени
вреди на вещта. Те са установени от писмените док. и САТЕ. Размерът им се доказва от
заключението по САТЕ, като същите възлизат на исковата сума. Възраженията в ОИМ
са опровергани.
Относно изкл. риск и твърденията за основание за отказ да се плати
обезщетение:
Обстоятелствата, при които застрахователят може да откаже плащане, са
уредени в чл. 408 КЗ. В ОИМ се твърди проявена груба небрежност, поради движение
на ППС с незатворени врати/капаци, което обуславяло отказа. Предвидено е в т.1.4 от
ОУ, че при умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования,
застрахователят не покрива щети. А в дефиницията на „груба небрежност“ /т.24/ е
посочено, че тя е поведение на застрахования, при което той съзнава последиците на
извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че
предвижданите от него последици по една или друг причина няма да настъпят.
Неизчерпателно са изброени хипотези, една от които – твърдяната.
При анализа на съдържанието на ОУ, подведено към конкретната хипотеза,
съдът намира, че не е налице основание да се откаже плащане. Сочената груба
небрежност не е проявена от водача.
Не се установява съзнателно виновно противоправно поведение, насочено към
настъпване на застрахователното събитие, при съзнанието на водача, че е възможно да
увреди застрахованото имущество. Грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се
в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия /Решение № 426 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 820/2015 г., IV г. о., ГК /.
Доколкото в случая се установява, че е невъзможно извършването на дейността, за
която е ангажиран водачът и ползваното от него ППС, да бъде извършена по друг
начин, освен предприетия, не може да се направи обоснован извод за проява на груба
небрежност от негова страна при установената фактическа обстановка. Видно от
заключението на САТЕ, товаренето, респ. натоварването на стока в този склад, е
невъзможно, без предварително вратите на ППС да са отворени. Именно с цел
изпълнение на тази дейност, водачът е и извършил действието по придвижване на
ремаркето няколко метра при отворени врати, за да ги затвори впоследствие, т.к. на
самото място на товарене това е физически невъзможно. За движение с отворени врати
4
по см. на ОУ не може да става дума, т.к. не се установява такова, а единствено
придвижване след разтоварване на стока, с оглед затваряне на вратите и потегляне.
Водачът не е проявил такава небрежност с действията си, която да се характеризира
като груба, доколкото самата фактическа обстановка изисква соченото придвижване с
отворени врати до рампата, с цел товарене/разтоварване. Дори да се приеме, че е
допуснал нарушение, то сочи на проява на непредпазливост, а съгласно чл. 408, ал. 1, т.
1 КЗ застрахователят има право да откаже заплащане на обезщетение само при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования, каквото не е
налице.
Отделно от изложеното, следва да се посочи и, че на ответника са дадени
изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада относно липсата на доказателства за
твърденията да е проявена сочената груба небрежност, каквито по делото според съда
не са и ангажирани. От приобщените такива не може да се направи извод за наличие на
груба небрежност или умишлено причиняване на вредите, съответно за възникване на
сочените предпоставки по ОУ, които да обуславят изключен риск и правомерността на
отказа за плащане.
Съдът приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността
на застрахователя и елементи от ФС на претенцията – налице е валидно
застрахователно правоотношение, в срока на покритието по което е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, а в причинна връзка с него са настъпили
описаните увреди по МПС. Отказът му да плати е необоснован и незаконосъобразен.
Не е налице соченото изключение на отговорността, при което плащане се дължи.
Съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при
пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /Решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., ВКС, I
т.о./. Според заключението на САТЕ, действителната пазарна стойност на вредите към
датата на инцидента е в размер на исковата сума.
Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Не са налице
предпоставки за служебно прихващане на неплатени премии по застр. договор, т.к.
надлежно възражение за съдебно прихващане не е направено, нито има ангажирани
док. за неплатени вноски по премията и техния размер.
5
По иска по чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Не е спорно и се установява от писменото уведомление до ищеца, че ответникът
е отказал плащане с писмо от 30.11.2020 г./л.16/.
На основание чл. 409 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава от датата на
изричния му отказ да заплати пълния размер на обезщетението.
Не се споделя доводът в ОИМ за забава на кредитора и прил. на чл. 380, ал. 3
КЗ. Забавата на кредитора по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗЗД е хипотеза, в която
поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава
на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице, само ако неплащането на обезщетението се
дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се
дължимо по чл. 380, ал. 1, във вр. с ал. 3 КЗ съдействие за изпълнение на задължението
на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва
изпълнение, както е в случая, защото счита същото за недължимо, не може да се
приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие.
Тоест - застрахователят може да се освободи от задължението за лихва поради
забава на кредитора, изразяваща се в непредставяне на данни за банкова сметка, само
при положение, че е определил застрахователно обезщетение. Само в такъв случай
непредставянето й ще представлява пречка за надлежно изпълнение на задължението
за плащане на обезщетение. В случая застрахователят не е определил обезщетение и е
отказал изплащане на такова, поради което не може да се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ
/в т. см. трайна съд. практика - Решение № 260320/8.07.2021 г. на ПОС по т. д. №
116/2021 г.; Решение № 138/16.03.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 921/2021 г.; Решение №
57/2.02.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 662/2021 г. и др./. Искът е доказан и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на: 223,96 лв. – ДТ; 200 лв. – деп. САТЕ и 600 лв. – адв. възн., съгл.
ДПЗС – възражението за прекомерност е неоснователно – мин. възн по чл.7, ал.2, т.3
НМРАВ е 609,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5 да плати на „Глобал
Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, Коматевско шосе – местност „Динките“, следните суми: 5599,12 лева /пет
6
хиляди петстотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ - главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско Стандарт“, съгл. полица № .. на полуремарке „Шмитц СКО 24/л“ с ДК № ..., за
което е сключен договор за финансов лизинг от 18.10.2019 г. с лизингополучател
„Глобал Транс Трейд“ ЕООД за вреди от събитие на 20.11.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.11.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 1023,96 лева
/хиляда двадесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.19/:
.........................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7