Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Христина Цветкова,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 16214 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищецът Д.Р.В. поддържа твърдение, че понесъл значителни
неимуществени вреди, в резултат от телесните
увреждания, които получил при пътно- транспортно произшествие на 18.08.2018г.
в гр. С.. В
качеството на водач на ППС велосипед „Балкан“, който се движил по бул.
„Скобелев“ с посока от пл. „Руски паметник“ към бул. „Х. Ботев“, ищецът понесъл
механичен удар от отварящата се предната лява врата на спрелия по посока на
движението лек автомобил „Волво В70“ с рег.№ ********, който в този момент бил
под контрола на водача Г.С.А.. В
резултат от удара, ищецът паднал на пътното платно и получил телесни увреждания
– черепно- мозъчна травма, контузна рана на главата, мекотъканни увреждания –
охлузвания и хематоми. Противоправният характер на поведението на водача на лекия
автомобил, според ищеца бил установен в констативно- съобразителната част на
Протокол за ПТП № К-547/18.08.2018г. на дежурен ПТП при ОПП на СДВР. Доколкото
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована от
ответника - на 30.08.2018г. т.е. преди да предяви иска пред настоящия съд -
ищецът отправил до застрахователя (ответник по иска) писмена претенция по реда
на чл. 380 от КЗ, но дължимото обезщетение не било изплатено. При изложените
фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на сумата от 26 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2018г. – датата на увреждането,
до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора
ищцецът претендира и за осъждане на ответника, да му заплати сторените съдебни
и деловодни разноски.
Предявените от ищеца претенции са оспорени от ответника З.
„Б.И.“ АД, както по основание, така и по размер. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите и по същество не
оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП, но оспорва твърдението за механизма
на настъпване на процесното ПТП, оспорва също и твърдението за противоправния
характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от него. Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърдението
за настъпилия вредоносен резултат, от гледна точка на характера и обема на
понесените неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат - поради поведението на пострадалия, който бил нарушил
задължението си по чл. 15, ал.1 от ЗДвП, да се движи максимално плътно до
десния край на пътното платно. Релевира довод за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение, спрямо действително понесените вреди и с оглед
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП № К-547/
18.08.2018г. на дежурен ПТП при ОПП на СДВР, чието съдържание е оспорено от
ответника, съдържа данни за настъпило ПТП на 18.08.2018г. в гр. С.,*** в района
на № 67 между водача на движещи се велосипед „Балкан“ Д.Р.В. и лек автомобил „Волво
В70“ с рег.№ ******** който се движил по
посока на движението на велосипеда – по бул. „Скобелев“ с посока от пл. „Руски
паметник“ и направление към бул. „Х. Ботев“. В съдържанието
на споменатия протокол за процесното ПТП е ясно обозначен факта, че пострадалият
е бил ударен от предната лява врата на автомобил, по време, докато автомобилът
е бил в движение.
Приобщената към делото преписка по ДП 51ЗЗМТ-11316/2018г. по описа на ОПП-
СДВР съдържа множество официални документи - Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица, Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 27.12.2018г. на прокурор
при СРП, чието съдържание съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно,
доколкото обективираните в тях данни са анализирани от допуснатата авто-
техническа експертиза.
В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят Б.Л.С.
заявява, че е непосредствен свидетел на настъпилия пътен инцидент. Свидетелят
заявява, че има ясен спомен за инцидента и описва в подробности възприятията си
за механизма на неговото настъпване, тъй като се намирал на около 15 линейни
метра от мястото на настъпване на удара. Според съобщените от свидетеля факти -
непосредствено преди настъпването на инцидента, ищецът управлявал велосипеда си
с неустановена скорост по бул. „Скобелев“, като се движел по пътното платно, на
разстояние от около половин до един метър, спрямо лявата част на спрелите на
платното за движение леки автомобила. В този момент, вратата на един от
паркиралите автомобили - „Волво“, сив на цвят, внезапно се отворила и
предизвикала удар с велосипеда, а велосипедистът се преметнал и паднал на
земята.
Заключението на съдебната авто- техническа експертиза, което е изготвено от
вещо лице Х.И. /със специалност технология и безопасност в автомобилния
транспорт/, което е изготвена въз основа на приобщените към делото
документи мотивира следните изводи
относно правно значимите юридически факти:
Ø Анализът на данните, съдържащи се в
протокола за оглед на ПТП, скицата и фотоалбума, които са част от преписката по
образуваното досъдебно производство мотивират извода, че преди настъпване на инцидента, лекият
автомобил „Волво” с peг. № ******** се е намирал в дясната част на платното за
движение на бул. „Скобелев”, в зоната, предназначена за престой на паркирани
автомобили, в района на № 67, а при това велосипедистът
се е движел по бул. „Ген. Скобелев" с посока на движение от Руски паметник
към кръстовището с бул. „Х. *** - в
платното предназначено за движение на автомобили в същата посока.
Ø За
определяне на точното място на удара от съществено значение е наличието на
обективни находки, намерени на мястото на процесното пътно- транспортно
произшествие, но по време на огледа на
място не са намерени спирачни следи и не са описани обективни находки, тъй като
мястото на ПТП не е съхранено. Няма данни – след инцидента да е бил
извършен оглед на лекия автомобил „Волво” с peг. № ********. Извършен е бил оглед
само на велосипед „Балкан”, при който оглед обаче, не са констатирани никакви щети
или деформации по корпуса. Ето
защо, анализирайки наличните оскъдни данни, вещото лице приема, че мястото на удара може да бъде определено условно както
следва: по дължина на пътното платно - на бул. „Ген Скобелев” в гр. С., в
района на № 67; а по ширина на пътното платно - в близост до маркировката М-3
от ЗДвП, отделяща дясната пътна лента от най-дясната част на платното за
движение на бул. „Скобелев", обозначена с пътна маркировка М-13 (ред за
подреждане на пътни превозни средства). За определянето на
скоростта на движение на велосипедиста, вещото лице приема условно скорост от около 17 км/ч, като за тези условни отправни данни за изчислението, отчита номинални данни за възрастта на водача Д.В., за посоката
на движение и факта на праволинейното движение на велосипеда.
Ø За
автомобила, вещото лице приема, че при настъпването на
удара се
е намирал в покой, спрян в най-дясната част на платното за движение в посока от
пл. „Руски паметник“
към бул. „Х. Ботев” т.е. в онази част, която е предназначена за
престой и паркиране на превозни средства. При намиращ се в покой
автомобил, водачът
отваря предната лява врата на превозното средство, в резултат на което настъпва
сблъсък с велосипедиста,
управляващ велосипеда в близост до десния край на
дясната лента за движение. Пространствено, тази точка на съприкосновение се съотнася в ляво от предназначената за
паркиране най-дясна част на платното за движение.
Ø Според
становището на вещото лице, водачът на лекия
автомобил е имал възможността да предотврати
настъпването на инцидента, ако преди отварянето на предна лява врата на
автомобила, беше
възприел приближаващия велосипедист и беше
предприел такива действия при отварянето на лявата врата, че да не да създаде
опасност за останалите участници в движението. Тъй като опасната зона на
спиране на велосипеда, управляван от Д.В., ПРИ движение с приетата скорост от
17 км/ч (4,72 м/сек) в конкретната пътна обстановка е 8,22 метра, а времето за реакция е около една
секунда – разстоянието, което е изминал велосипедистът за времето, за което водачът
на лекия автомобил е отворил предната лява врата, е по-малко от опасната зона
на спиране на велосипеда и ударът е бил непредотвратим за водача на велосипеда.
Като доказателство по делото е приет медицински документ – Епикриза № 30560
изд. от неврохирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, чието
съдържание не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, понеже
съдържащите се в тях специализирани медицински данни са обект на аналитично
изследване от допуснатата специализирана съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на
комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията,
изготвена от вещо лице д-р Б.Б. дава следното становище по правнозначимите и
относими към предмета на спора факти:
Ø В резултат от настъпилия пътен инцидент, ищецът е получил мозъчно
сътресение, контузия и разкъсно-
контузна рана на лявата теменна област на главата и охлузвания с хематоми
на двете ръце. Описаните травматични увреждания често се срещат при водачи на
двуколесни транспортни средства и се причиняват от
внезапно нанесени удари на отделни части на тялото и главата в твърди, тъпи предмети, след
падане върху твърдата пътна настилка. В процесния случай, ищецът вероятно е
получил първоначален удар в корпуса на отворена врата на спрял автомобил, след
което също е паднал върху пътното платно.
Ø По своят
медико-биологичен характер, уврежданията имат следната характеристика:
Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен , с временна загуба на
съзнание (обнобилацио), но без остатъчни негативни неврологични последствия. То
е довело пострадалия до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота Получените мекотъканни
увреждания (рана на главата и охлузванията на ръцете) са причинили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Ø Спешна
медицинска помощ и лечение на пострадалия са предоставени в Неврохирургичната клиника на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД. Взето е решение пострадалият да бъде приет за наблюдение само поради
претърпяното мозъчно сътресение, но след това той е изписан
с подобрение на 21.08.2018г. и лечението
му продължило амбулаторно.
Ø Зарастването
на мекотъканните увреждания разкъсно- контузна рана на главата е завършило за
10-12 дни, а негативните прояви от претърпяното мозъчно сътресение са отзвучали
окончателно за 30-40 дни. Тези оплаквания окончателно са изчезнали след
употреба на седативни и обезболяващи средства. Към настоящият момент ищецът не
търпи главоболие или физически болки от увреждания. От деня на процесната
пътно-транспортна злополука вече са изминали повече от 1 година и 6 месеца.
Здравословното състояние на пострадалия вече е напълно възстановено без
постравматични последици от претърпените увреждания. Към датата на експертното изследване, не са налични клинични или
документални данни за това, ищецът да е претърпял някакви негативни
последици или усложнения от процесиите увреждания, освен вече описаните.
В дадените пред съда показания, свидетелката М.К. В.
заявява, че е съпруга на ищеца и възприела състоянието му малко след настъпването
на процесния инцидент. Според свидетелката, самият ищец й съобщил по телефона
за настъпилия инцидент, непосредствено след настъпването му. После,
свидетелката посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД където бил настанен пострадалия. Според впечатленията на свидетелката,
след настъпването на инцидента и до момента на изслушването й, пострадалият се
оплаквал от спорадични болки в гърдите и главата, наблюдавали се епизодични
случаи на загуба на паметта. Според свидетелката, дори преди настъпването на
инцидента, ищецът изпитвал известна доза страх от МПС, но след настъпването на
този инцидент, страхът започнал да повлиява още по- силно социалното му
поведение.
Съдържанието на приетото като доказателства /стр. 8 от делото/ писмо –
претенция с изх. № 630958/30.08.2018г., установява факта, че отношенията между
страните в процеса и осъществените от ищеца действия са били реализирани за
пръв път преди образуване на настоящото дело и са се развили по реда на чл. 380
от КЗ. С оглед съдържанието на споменатия
документ, както и на отговора с изх. № 6373/12.09.2018г. /стр. 9 от делото/ съдът
приема, че за да се произнесе по претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева,
застрахователят ответника З. „Б.И.“ АД е изискал да бъдат представени документи,
които се очаква да бъдат изготвени в хода на образуваното досъдебно
производство, като е изразило становище, че без изисканите документи,
застрахователно обезщетение не би могло да бъде изплатено, тъй като
застрахователя на би могъл да прецени застрахователния риск.
Страните не спорят и съдът прие за установен факта, че към момента на
настъпването на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача на
мотоциклета е била застрахована от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432,
ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът установи наличието на всички предвидени в закона
предпоставки за възникване задължението на ответното застрахователно дружество
- да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на мотоциклета.
Изразената процесуална позиция на страните по предмета на спора, обосновава
мотивиран извод, че спорните теми помежду им произтичат от различните техни становища,
относно механизма на настъпване на процесното ПТП и относно действителния обем на врдоносните
последици, който на свой ред пряко рефлектира и върху размера на дължимото застрахователното
обезщетение.
По механизма на настъпване на процесното ПТП;
В резултат от анализа на събраните доказателства и аналитичната преценка на
фактите, съдържащи се в показанията на разпитания като свидетел водач на
мотоциклета, съдът кредитира изводите в заключението на съдебна авто-техническа
експертиза, относно механизма на настъпването на пътния инцидент.
Самото заключение не беше оспорено от страните и възприемайки точно неговите
фактически заключения, настоящият съдебен състав категорично приема правния
извод, че настъпилото ПТП е резултат единствено
от неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска
отговорност ответникът е приел да застрахова.
При това обаче, оспорването на съдържанието на констативния протокол за ПТП,
което направи ответника още с отговора на исковата молба, следва да се приеме
за основателно. Както се вижда - този официален удостоверителен документ не
представя по необходимия достоверен начин механизма на настъпване на пътния
инцидент, доколкото съдържанието му неправилно посочва, че в момента на удара и
двете участващи в него превозни средства
са се движили. Точно това обстоятелство е отречено по- късно, в хода на
проведеното досъдебно производство и също – бе отречено и от приетото в
настоящия процес заключение на съдебната авто- техническа експертиза.
Настъпването на процесното ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с
осъществено от водача на паркиралия лек автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата
– чл. 95, ал.1 от ЗДвП.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че пространствената точка на
съприкосновението/ удара между корпуса на велосипеда и отварящата се врата на
спрелия в покой автомобил попада в зоната на хоризонтална маркировка за движение
на автомобили и ППС. Следователно, всяко превозно средство, което би преминало
на това място, в момента на отваряне на вратата на автомобила, би попаднало в
съприкосновение с нея.
Няма никакво съмнение, че при това положение - именно водачът на автомобила
е бил длъжен да положи дължимата грижа, за да създаде условия за навременно възприемане
на поведението на преминаващите успоредно превозни средства (каквото именно е велосипеда,
управляван от пострадалия) и осигуряване на условия за безопасното им
преминаване покрай спрялото на място МПС.
Макар да не кредитира изводите на експертизата за скоростта на движение на
велосипеда преди настъпването на удара, които се основават на условни и
хипотетични отправни данни и изчисления за опасната зона на спиране - настоящият
състав на съда е склонен да приеме изцяло крайния извод на същата тази
експертиза.
В заключение, съдът счита, че именно водачът на спрелия на място автомобил
е бил длъжен и е могъл да избегне инцидента, при полагане на елементарна грижа
и внимание, съответно на нормативно установените изисквания. За водача на
преминаващия велосипед, поведението на намиращия се в купето водач /респ. субективното
решение за отварянето на вратата в един конкретен момент/ е практически
непредвидимо, поради което за него съществува обективно обосновано очакване, че
ще премине безопасно в близост до спрелия на място лек автомобил. Ако водачът на
автомобила, който е отворил вратата и е предизвикал съприкосновението с
преминаващия велосипедист е бил субективно неспособен да предвиди последиците
на своите действия - то тази неспособност се дължи на неоправдана липса на
качества и умения, която не изключва деликтната му отговорност.
По всички изложени съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените от ответника
доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, чрез собственото й поведение на
пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателствени средства мотивират категоричен
извод, че мястото, на което се е намирал спрелия автомобил не е позволявало на
велосипеда да премине на максимално близко разстояние от десния край на пътното
платно, защото именно там се е намирал спрелия автомобил. Показанията на
свидетеля Борислав С. способстват за изграждане на мотивиран извод, че
пострадалия е спазил задълженията си на водач на ППС в конкретната обстановка
преди и по време на настъпване на инцидента.
По отношение справедливия размер на застрахователното
обезщетение;
При произнасянето си по следващия важен въпрос - за определяне размера на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко
групи от фактори, които ще бъдат подробно обсъдени - доколкото в практиката си,
ВКС на РБ приема принципното становище, че понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а изисква конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни фактори за всеки отделен случай. Размерът на дължимото
застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера,
обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и
продължителността на лечебно- възстановителния период.
Приетите като доказателства и посочени в мотивите на настоящото решение
медицински документи, както и заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза, способстват за установяване на действителния характер на
претърпените от ищеца телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди. При това е необходимо да се отбележи, че съдът кредитира
преимуществено изводите на съдебно- медицинската експертиза, пред свидетелктите
показания на близък на пострадалия – тъй като експертизата се основава на
обективни медицински данни и на специални знания.
Както
беше посочено в експертното заключение, ищецът е
получил няколко травматични увреждания, сред които по- голямата
част са мекотъканни. Сред травматичните увреждания, по- съществено може да се
отличи единствено мозъчното сътресение, което обаче, според заключението на СМЕ
в конкретния случай е възможно в най- леката степен.
Настоящият състав на съда е резервиран към твърдението на
ищеца, че при падането от велосипеда, той бил загубил съзнание и че в резултат
от процесното ПТП страдал от паметови нарушения. В това отношение, на първо
място, следва да се отбележи, че данните за загуба на съзнание са само
анамнестични – записани са по твърдение на самия пострадал, без да са
установени медицински или с помощта на трети лица. На второ място, съдът отчита
показанията на свидетелката М. В. /съпруга на ищеца/които сочат, че
непосредствено след получаването на травмата, ищецът лично се е обадил по
телефона и сам съобщил за факта, че е пострадал при ПТП, както и лечебното
заведение в което е бил настанен. Обаждането мотивира извод, че независимо от инцидента,
ищецът е бил твърде добре ориентиран за време, място и обстановка.
Причинените телесни увреждания – леко мозъчно сътресение
и мекотъканни увреждания са предизвикали болки и
страдания в сравнително кратък по продължителност период,
доколкото според медицинската експертиза са приключили за срок до 45 дни. Болките и
страданията са били най- интензивни непосредствено след злополуката. Не са предприемани оперативни интервенции, а
лечението е било само консервативно, с болкоуспокояващи.
Към настоящият момент,
състоянието на пострадалото лице е възстановено и не се
установяват
никакви обективни данни за усложнения. Понесените от ищеца вреди са с ниска до умерена степен на тежест, а в
рамките на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция бе категорично
установено, че последиците от тях са били преодолени напълно.
В конкретния случай, за отправен икономически критерии на понятието за
справедливост, следва да се отчита жизненият стандарт в страната към периода на
2018г., размерът на минималната и на средната работна заплата за страната към
2018г. и нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2018г. - именно
защото в този период вредоносните последици са настъпили и са се проявили най-
интензивно.
Постоянната и задължителна практика на ВКС, споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение №
177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 28/09.04.2014
г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по
т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т.
дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело
№ 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК. Основателен е в тази насока релевираният
от ответника довод, за прекомерност на общата сума на претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лева, като се отчита действителния обем на
вредите. В този контекст, само за сравнение, следва да се отбележи, че размерът
на минималната работна заплата в страната през 2018г. е бил 510 лева (ПМС
№ 316/20.12.2017 г.).
По изложените съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение е основателна до размер на сумата от 10 000
лева, за разликата над този размер и до пълния размер на претенцията за 26 000
лева - следва да бъде отхвърлена, като прекомерна и неоснователна.
По предявения иск за
присъждане на лихва;
Ищеца претендира за осъждане на ответника, да заплати законна лихва върху
сумата на претендираното застрахователно обезщетение, за периода, считано от изтичането
на тримесечен срок от отправяне на писмената претенция по чл. 380 от КЗ пред
застрахователя т.е. от 04.11.2018г., а ответникът, както става ясно от
позицията му - оспорва тезата, че е изпадал в забава.
Анализът на събраните доказателства мотивира извод, че искът е частично основателен.
Задължението на ползващото се лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да предяви извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, е било
осъществено, но ненадлежно.
В конкретния случай, представените в хода на съдебното дирене доказателства
мотивират извод, че ищеца е представил пред ответното застрахователно дружество
съвсем минимален набор от документи, които в конкретния случай не са достатъчни,
за да бъдат създадени предпоставки за преценка – дали настъпилото ПТП е
застрахователно събитие. В тази насока следва да се отбележи изрично, че
съдържанието на Констативния протокол за ПТП установява един очевидно
нереалистичен механизъм, при който и двамата участници в пътния инцидент се
движат, но едва в хода на по- късно проведеното досъдебно наказателно
производство е било установено, че лекият автомобил се е намирал в покой.
Действителният механизъм на настъпване на инцидента е бил установен след изтичането на срока за произнасяне на
застрахователя, поради което е налице хипотезата по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. Пострадалият
не е съдействал на застрахователя, чрез
представяне на изрично поисканите допълнителни документи, посочени в отговора
на ответника с изх. № 6373/12.09.2018г. /стр. 9 от делото/,а в конкретния
случай, съдържанието на тези документи би способствало за формиране на правилен
и законосъобразен извод, че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи и пропускът на
претендиращия застрахователно обезщетение ищец, да посочи пред застрахователя
номер на банкова сметка, ***ото застрахователно обезщетение. Задължението за
посочване на банкова сметка, *** на иска
и до приключване на съдебното дирене пред настоящия първостепенен съд.
Неизпълнението на това задължение обаче, произвежда санкционните правни
последици, които са предвидени в разпоредбата на чл. 380, ал.3 от КЗ.
По изложените съображения, съдът намира, че застрахователя дължи заплащане на лихва, но
считано от предявяването на иска на 03.12.2018г., до деня на окончателното
плащане на присъденото застрахователно обезщетение.
За периода от 18.08.2018г. до 03.12.2018г. претенцията за заплащане на
лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенциите на
страните за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода на спора, ищецът е легитимиран да получи съответна на
уважената част от иска част от направените съдебни разноски. Ответникът следва
да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца
разноските, които са посочени в представения от името на ищеца списък, съответно
на уважената част от иска. По изчисление на съда, тази сума възлиза общо на 644
лева от които 400 лева за държавна такса и 244 лева разноски за събиране на
доказателства.
На процесуалния представител на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 830 лева, като възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство, съразмерно с уважената част
от иска.
Ответникът също има право да получи от
ищеца съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът
на разноските, които ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
възлиза на 1107 лева, за процесуално представителство, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК /стр. 20 от делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК******** и със седалище ***, да заплати на Д.Р.В. с ЕГН **********
и адрес-*** , на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
понесени в следствие настъпилите телесни увреждания при ПТП от 18.08.2018г. в
гр. С., причинено от водача на лек автомобил „Волво В70“ с рег.№ ********,
както и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД – да заплати законната
лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, изчислена за
периода от 03.12.2018г. до деня на окончателното плащане,
като при това
отхвърля: претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за
разликата - над присъдените 10 000 лева и до пълния претендиран размер
за 26 000 лева и претенцията за присъждане на лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, за периода от настъпването на ПТП на 18.08.2018г.
до предявяването на иска на 03.12.2018г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК******** и със седалище ***, да заплати
на адвокат С.К.Н. от САК с адрес ***, на
основание чл. 38 от Закон за адвокатурата - сумата от 830 /осемстотин
и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство
на Д.Р.В. в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК******** и със седалище ***, да заплати Д.Р.В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 644
(шестстотин четиридесет и четири) лева, за съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.Р.В. с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на З. „Б.и.“АД с ЕИК********
и със седалище ***, на основание чл. 78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК – сумата от 1107 /хиляда сто и седем/ лева, за съдебни
разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС С., с въззивна жалба, подадена
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: