Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Обжалвана е Заповед № ЛС – 5/10.01.2024 г. на Командира на 24-та авиационна база, с която на Г. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.

Жалбоподателят Г. А. А., лично и чрез процесуален представител адвокат Д., моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна и издадена при неспазване на административно-производствените правила. Поддържа, че не са му били предоставени материалите, свързани с производството по издаване на заповедта. Твърди, че на 15.12.2023 г. преди започване на дисциплинарното производство е подал рапорт за прекратяване на договора си за военна служба, което е получило резолюция „ДА“, като претендира това да е основание за прекратяване на правоотношенията. Съответно, последващото дисциплинарно производство е започнато незаконосъобразно.

Ответникът Командир на военно формирование 32040 – Крумово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва жалбата и твърди, че оспорваната заповед е постановена при спазване на процесуалните правила, а депозираният рапорт е неотносим към образуваното дисциплинарно производство.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорваният акт е връчен на 11.01.2024г., видно от отбелязването върху заповедта. Жалбата е подадена на 18.01.2024г., което е в предвидения процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28. 11. 2023 г. Командирът на 24-та авиационна база издава заповед № РД – 879, относно назначаването на комисия за извършване на служебна проверка на жалбоподателя, като целта на проверката е откриването наличието на алкохол и/или психотропни вещества и техните основни метаболити. Заповедта бива издадена след като в Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив постъпва информация, че Г. А. се е явил на работното си място във видимо нетрезво състояние. Чрез техническо средство – Alcotest 7510 sin ARJM – 0185 е установено наличието на алкохол в издишания въздух – 1,82 g/l. Жалбоподателят няма претенции и възражения към взетата проба и не отказва да даде кръвна проба. Лабораторните изследвания на кръвната проба доказват присъствието на етилов алкохол в концентрация 1,34±0.010 g/l, което е обективирано в протокол № ВП3-2286/30.11.2023 г.
На 28. 11. 2023 г. със заповед № РД – 883 на командира на 24-та авиационна база, жалбоподателят е отстранен временно от служба на военнослужещ от военно формирование 32040 – Крумово.

Със Заповед № РД – 952/12. 12. 2023 г., жалбоподателят е възстановен на служба на военнослужещ от военно формирование 32040 – Крумово, считано от 13. 12. 2023 г., и е изпратен за диагностично уточняване в психиатричен кабинет на консултативно-приемно отделение на ВМА – МБАЛ - София. Жалбоподателят е отказал хоспитализация в клиника по психиатрия на ВМА, като отказът е удостоверен с поставен подпис в здравната му книжка.

На 15. 12. 2023 г., жалбоподателят подава рапорт на основание чл. 163 ЗОВСРБ и чл. 82 от Правилника за прилагането му, като моли договорът му за военна служба да бъде прекратен и да бъде освободен с писмено предизвестие. Като желае договорът да бъде прекратен на основание чл. 168 ЗОВСРБ, преди изтичането на срока на предизвестието, като същият дължи обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок. Рапортът е получил резолюция „ДА“ на 15. 12. 2023 г. , видно от представеното копие.

На 18. 12. 2023 г. със Заповед № РД – 1056 се назначава комисия за извършването на служебна проверка на жалбоподателя. На 19. 12. 2023 г. Г. А. е дал писмени обяснения, видно от които същият е потвърдил провелата се на 28. 11. 2023 г. – внезапна проверка за наличието на алкохол. В резултат на проведената проверка е издаден протокол с рег. № 3-81/ 05. 01. 2024 г., съдържащ предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено нарушение във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗОВС на РБ и чл. 115, ал. 1, т. 5 от УВС на ВС на РБ представляващо нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 и 2 от „ЗОВС на РБ“, във връзка с чл. 241 и чл. 178, ал. 1 от „ЗОВС на РБ“. Издаден е и протокол № 3-85/05. 01. 2023 г. от проведена беседа с жалбоподателят – Г. А., като предметът й е бил запознаването на военнослужещия със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, предложено с Протокол от извършената служебна проверка.

Последвало е издаване на обжалваната заповед.

Със Заповед № ЛС – 6 от 11. 01. 2024 г., жалбоподателят бива отчислен от списъчния състав на военното формирование.

С оглед на така установените факти се налага извод за законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от представената заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на министъра на отбраната и с оглед на разпоредбата на чл.137, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Производството по налагане на дисциплинарно наказание “ Уволнение” е проведено при спазване на процедурните правила съгласно разпоредбите на ЗОВСРБ и на Правилника за прилагането му. Спазени са сроковете по чл.249 от ЗОВСРБ, както и изискването за писмени обяснения на военнослужещия.

Заповедта е мотивирана и съдържа изискуемите от закона реквизити.

Заповедта е съответна и на материалния закон.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства, нарушението несъмнено е извършено от жалбоподателя, като правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган.

Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението и е в съответствие с нормата на чл.245 от ЗОВСРБ.

По отношение на възражението за предхождащ налагането на дисциплинарното наказание рапорт-писмено предизвестие по чл.163 от ЗОВСРБ, то същото не изключва дисциплинарната отговорност.

Процедурата по прекратяване на договора за военна служба и освобождаването от военна служба на основание чл. 163 от ЗОВСРБ е доразвита с чл. 82 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Съгласно ал. 3 от тази разпоредба, с рапорта военнослужещия уведомява длъжностното лице, в чийто правомощия е прекратяването на договора за военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора. Съгласно ал. 4, срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. В процесния случай жалбоподателят изрично е упоменал, че на основание чл. 168 от ЗОВСРБ, желае да прекрати правоотношението си преди изтичането на срока на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестие. За прекратяване на правоотношението обаче е необходима заповед на министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието, съгласно чл. 82, ал. 6 от Правилника, във връзка с чл. 73, ал. 1. В процесния случай, рапортът е получил резолюция "ДА“, но заповед не е била издадена. Към заповедта за прекратяване на договора за военна служба, трябва да бъде издадена и заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието, съгласно чл. 73, ал. 8 от Правилника. С оглед изложеното съдът счита, че правоотношението не е било прекратено, въпреки положителната резолюция, дадена по отношение на рапорта и не е имало пречка за провеждането на дисциплинарното производство.

Ето защо оспорената заповед е правилна и законосъобразна и жалбата против нея следва да се отхвърли.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № ЛС – 5/10. 01. 2024 г., издадена от командир на военно формирование 32040 – Крумово.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.