Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1264/18 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „И.Р.“ ЕООД, с
която са предявени срещу „П.“ АД искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за сумата от 70 253,51 лв. – главница и за сумата от
12 451,48 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 15.09.2016 г. – 14.06.2018 г.
Твърди се от ищеца, че на 25.03.2016 г. е сключил с ответника договор за наем
на движими вещи, по който на ответника в качеството на наемател е предоставено
ползването на строително оборудване и инвентар, но ответникът не е изпълнил
задължението да плати уговорената наемна цена. Впоследствие е сключено
споразумение, с което е уговорено срок за плащане на признатото от ответника
задължение до 15.09.2016 г., но на ищеца не е платена дължимата сума за наемна
цена. В съдебното заседание на 14.03.2019 г. е уточнено, че претендираната сума
е неплатена наемна цена за м.05,06,07 и 08 на 2016 г. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да плати сумата от 70 253,51 лв. – главница и сумата
от 12 451,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2016 г. – 14.06.2018 г.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че твърденията на ищеца са
недоказани. Освен това следва да се отчете предоставената банкова гаранция от
35 000 лв., с която да се намали евентуално задължението.
Ищецът е подал допълнителни
искови молби, с които поддържа предявените искове с довода, че са подкрепени от
представените доказателства – договор за наем и споразумение. Оспорва да е
учредена в негова полза банкова гаранция.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа оспорването ищецът да е изпълнил задълженията си по договора за
наем.
Представен е договор за наем на
строително оборудване N 2016-R-253/25.03.2016
г., от който се установява, че
ищецът в качеството на наемодател е поел задължението да предостави на
ответника в качеството на наемател правото да ползва за два месеца строително
оборудване, а ответникът е поел задължението да плати наемна цена от
16 573,41 лв. на месец. Съдлъжник по договора е гражданско дружество “К.Я.2013-
ПСОВ“.
Към договора са сключени
анекси на 17.04.2016 г., 03.05.2016 г., 07.06.2016 г. и 06.08.2016 г., с които
е уговорено да се предоставят от ищеца наемател допълнително оборудване.
Представено е споразумение от
11.08.2016 г., от което се установява, че страните са постигнали съгласие за
това, че към 05.08.2016 г. ответникът има задължение в размер на 70253,51 лв.,
което следва да се погаси до 15.09.2016 г.
Установява се от заключението
на ССЕ, че по процесния договор са издадени от ищеца 7 бр. фактури за наемна
цена в размер на 70 251,90 лв., а направените
в неговите търговски книги записвания са редовни. Вещото лице е констатирало,
че за издадените от ищеца фактури са направени записвания в търговските книги
на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Направена е констатация, че по
договора е платена сума от общо
22 386,58 лв. – чрез три плащания на 22.12.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По допустимостта на исковете. В
полза на ищеца е била издадена от СРС, 45 с-в, по гр.дело N 30112/17
г. заповед по чл.417 ГПК за част
от процесните вземания, но заповедта е обезсилена с влязло в сила на 21.07.2017
г. определение от 10.07.2017 г. Обезсилването на заповедта по чл.417 ГПК е
факт, който представлява процесуална пречка да се води установителният иск по
чл.422 ал.1 ГПК, но не преклудира процесуалната възможност да се води
осъдителен иск за процесните вземания, защото не е формирана сила на присъдено
нещо.
Установи се от представения договор
за наем на строително оборудване N 2016-R-253/25.03.2016 г., че
между страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът
в качеството на наемодател е поел задължението да предостави на ответника в
качеството на наемател правото да ползва за два месеца строително оборудване, а
ответникът е поел задължението да плати наемна цена от 16 573,41 лв. на
месец. Към договора са сключени анекси, с които е уговорено да се предостави от
ищеца ползване на допълнително оборудване.
От заключението на ССЕ се
установява, че по процесния договор за наем и анексите към него са издадени от
ищеца 7 бр. фактури за наемна цена в размер на 70251,90 лв., а направените в
неговите търговски книги записвания са редовни, както и че за тези фактури са
направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен
кредит. В този случай и редовно водените търговски книги на ищеца и направените
в тях записвания служат за доказване на сключена между търговци сделка – чл.55
ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ГПК, а фактът на ползване от ответника на данъчен кредит
по несъмнен и категоричен начин сочи, че уговорената по договора престация е изпълнена
от ищеца и получена от ответника.
На следващо място – между
страните е сключено на 11.08.2016 г. споразумение, в което са постигнали
съгласие за това, че към 05.08.2016 г. ответникът има задължение в размер на
70253,51 лв., което е поел задължение да погаси до 15.09.2016 г. Това
споразумение има характер на договор за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД,
защото поражда присъщото на този вид договор установително /декларативно/ и
регулиращо действие. В този случай съдът на основание чл.20а ал.1 ЗЗД е длъжен
да приеме, че правното положение между страните към 11.08.2016 г. е било
такова, каквото е прогласено в споразумението.
Сключеното споразумение, имащо
характер на договор за извънсъдебна спогодба, потвърждава извода на съда за
наличие на облигационно наемно правоотношение, по което ищецът е изпълнил
своето задължение, както и съществуването на вземане за наемна цена от 70253,51
лв., което е признато от ответника наемател.
Уговореният в споразумението
краен срок на изпълнение е 15.09.2016 г., поради което следва да се приеме,
че към предявяване на исковете
вземанията на ищеца са изискуеми.
От страна на ответника е
повдигнато фактическото твърдение, че до размера от 35 000 лв. вземането
на ищеца е погасено. В подкрепа на това твърдение не са представени
доказателства, но от заключението на ССЕ се установи, че в търговските книги на
ищеца е направено записване за получено плащане в размер на общо 22 386,58
лв. – чрез три превода на 22.12.2016 г. Плащането на сумата от 22 386,58
лв. е извършено след сключване на споразумението от 11.08.2016 г., поради което
съдът намира, че този факт следва да се зачете. Това означава, че вземането за
наемна цена възлиза на 47 866,93 лв., която представлява разликата между
признатия в споразумението дълг в размер на 70 253,51 лв. и платената сума
на 22.12.2016 г. в размер на общо 22 386,58 лв.
Ищецът е длъжен да установи при условията на
пълно и главно доказване, че към предявяване на иска в негова полза съществува
вземане за главница от 70 253,51 лв., но от събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност, се установява, че поради получено
плащане от 22 386,58 лв. неговото вземане е в размер на 47 866,93 лв.
Възражението на ответника, че е
погасен дълг до размера от 35 000 лв. е недоказано, защото не са
представени доказателства за факта на учредена в полза на ищеца банкова
гаранция. На първо място – няма данни определена банка писмено да
се е
задължила да плати на посоченото
в гаранцията лице, което е
ищецът, определена сума пари във връзка с неизпълнение на задълженията
по процесния наемен договор. Няма и данни съответната банка да е платила по
банковата гаранция в полза на ищеца сума, която да служи за погасяване на
неговите вземания по процесното наемно правоотношение.
Поради неплащане на дължимата наемна цена
ответникът е изпаднал в забава, поради
което на основание чл.86 ЗЗД е възникнало акцесорното задължение да плати
обезщетение в размер на законната лихва. За периода 16.09.2016 г. – 22.12.2016 г.
/когато е платена сумата от 22386,58 лв./ върху главницата от 70 253,51
лв. се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 1912,46 лв.
За периода 23.12.2016 г. – 14.06.2018 г. върху главница от 47 866,93 лв. се
дължи обезщетение за забава в размер на 7166,74 лв. До пълния предявен размер
искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен. На ищеца следва да се присъди законната
лихва от 18.06.2018 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.232 ал.2 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 47 866,93 лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи
за сумата от 1912,46 лв. и 7166,74 лв., а до пълния предявен размер исковете
следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК********гр.София,
бул.“********, да заплати на „И.Р.“
ЕООД, ***, на основание чл.232
ал.2 ЗЗД сумата от 47 866,93 лв. – наемна цена за месеци 05,06,07 и 08 на 2016
г. по договор за наем на строително оборудване N 2016-R-253/25.03.2016 г. и споразумение към него от 11.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от 18.06.2018 г. до окончателното плащане; на
основание чл.86 ЗЗД сумата от 1912,46 лв. - обезщетение за забава за периода 16.09.2016г.
– 22.12.2016 г. върху сумата от 70 253,51 лв. и сумата от 7166,74 лв. –
обезщетение за забава за периода 23.12.2016 г. – 14.06.2018 г. върху сума от 47
866,93 лв., както и съдебни разноски от 2761,64 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за разликата до пълните
предявени размери от 70 253,51 лв. и от 12 451,48 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: