Присъда по дело №2412/2020 на Софийски градски съд

 ПРИСЪДА

№

гр. София, 05.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1 състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.П.

                                                                         Р.П.                                             

при секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Стефан Рачев, като разгледа НОХД № 2412/2020 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимият К.М.К. - на **г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 25.01.2018 г., в гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 100, тоалетна на хотел „Маринела“, като извършител в съучастие с Ю.А.А. ЕГН **********, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият Ю.А.А. - на ** г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с основно образование, собственик  и управител на „Т.****“ ЕООД, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 25.01.2018 г., в гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 100, тоалетна на хотел „Маринела“, като извършител в съучастие с К.М.К. ЕГН **********, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На основание чл. 354а, ал. 6, във вр. ал. 1, във вр. чл. 53, ал. 2, буква „а” НК ОТНЕМА в полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, намиращи се на съхранение в отдел НОП-ЦМУ, предадени с протокол № 53533 от 22.03.2018 г., които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                     2.

                                                М    О    Т    И    В    И

 

          към присъда по НОХД № 2412/2020 г. по описа на СГС, НО, 1 състав 

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против К.М.К. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 25.01.2018 г., в гр.София, бул. „**********, тоалетна на хотел „М.“, като извършител в съучастие с Ю.А.А. ЕГН **********, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Ю.А.А. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 25.01.2018 г., в гр.София, бул. „**********, тоалетна на хотел „М.“, като извършител в съучастие с К.М.К. ЕГН **********, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Наказателното производство в неговата съдебна фаза е разгледано по диференцираната процедура на глава 27 НПК, а именно по реда на чл.371, т.1 НПК по искане на подсъдимия К.М.К. и неговите процесуални представители – адв. Т.Ч. и адв. М.Ч. ***.

С определение, постановено на основание чл.372, ал.3 НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия К.М.К. и неговите процесуални представители да не се провежда разпит на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., В.Н.Н., Б.П.Б., Х.Н.Х., Р.Д.Г., Н.С.Ш., М.С.С., К.Г.И., В. С.В., както и на вещите лица С. В. Г., Д.К.П., Н.М.Н., Т.Б.К., Г.Г.Г., П.Ц.В., Е.Л.Л. и В.Е.Д., тъй като действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

Наказателното производство в неговата съдебна фаза е разгледано по диференцираната процедура на глава 27 НПК, а именно по реда на чл.371, т.1 НПК по искане на подсъдимия Ю.А.А. и неговия процесуален представител – адв. П.В. ***.

С определение, постановено на основание чл.372, ал.3 НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия Ю.А.А. и неговият процесуален представител да не се провежда разпит на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., В.Н.Н., Б.П.Б., Х.Н.Х., Р.Д.Г., Н.С.Ш., М.С.С., К.Г.И., В. С.В., както и на вещите лица С. В. Г., Д.К.П., Н.М.Н., Т.Б.К., Г.Г.Г., Р.М.А., тъй като действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението спрямо всеки един от подсъдимите К.М.К. и Ю.А.А. за престъплението, за което се желае да бъде ангажирана наказателната им отговорност, чрез внесения в съда обвинителен акт, който е свързан с държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества и моли да бъдат признати за виновни. Счита, че в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по един безспорен и категоричен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка, а именно, че двамата подсъдими на 25.01.2018 г. отишли около 22.00 часа в хотел „М.“, където подсъдимия А. след като се бил сдобил предварително по неустановен по делото начин, с наркотичното вечество кокаин, отишъл в тоалетната на хотела, където със свидетелите В. Н. и М.С.започнали да употребяват наркотика, като „шмъркали“ през носа си, а подсъдимия К. стоял пред вратата на мястото, където същите употребявали наркотичните вещества с цел да ги пази. Твърди, че подсъдимия К. много добре знаел и съзнавал какво се случва в момента, а целта на неговата функция на шофьор и на охранител на подсъдимия А. била да го пази, ако дойде полиция или други хора. Твърди, че действията на подсъдимите са били наблюдавани от охранители на хотела, които веднага сигнализирали на полицейските служители, които отишли на място и задържали двамата подсъдими. Прокурорът заявява, че действията на подсъдимите са били записани чрез видокамерите за наблюдение, при което от записа, както и от изготвената комплексна техническа експертиза на записа се установява, как подсъдимият А. оставя наркотичното вещество, предмет на настоящото обвинение на плота с цел да прикрие, че то е държано от него, а подсъдимият К. с цел да прикрие подсъдимия А. го избутва настрани, мислейки, че никой няма да го види и забележи. Според държавния обвинител фактическата обстановка по делото се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Според прокурора доказателства са годни да възпроизведат своя правен ефект, тъй като са събрани в срок, с методите и средствата на НПК и могат да бъдат ползвани от съда с оглед процедурата по чл. 371, ал.1 НПК. Посочва, че деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл,  т.к. всеки един от подсъдимите е съзнавал обществената опасност на деянието си и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици. Според прокурора специфичната цел за разпространение може да се изведе от находящите се в кориците на делото доказателства, тъй като събраните факти кореспондират с решение на Върховния съд за това, че специфичният метод на опаковане, високата стойност в конкретния случай на процентното вещество, липсата на примеси могат да обосноват държане именно с цел разпространение. С оглед постигане целите на наказанието, както и предвид липсата на предходни осъждания за двамата подсъдими и ниското количество на наркотичното вещество, прокурорът моли на всеки един от тях да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, както и да се наложи наказанието „Глоба“ в размер от по 5000 лева.

Процесуалният представител на подсъдимия К. - адвокат Т.Ч. моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия К. за невиновен по така повдигнатото му обвинение с посочена правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради липсата на каквито и да е безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието, защото обвинението и осъдителната присъда не могат да почиват на предположения, на съмнения и на вероятности. Защитата подробно обсъжда обективните съставомерни признаци от състава на вмененото на подсъдимия К. като извършено престъпление, в резултат на което заключава, че в случая не е налице основния признак свързан с държането на инкриминираното наркотично вещество по отношение на него. Според защитата, описаното действие в обвинителния акт като осъществено от субективна страна от подсъдимия К., категорично не би могло да се квалифицира като държане на високорисково наркотично вещество, тъй като не е осъществена нито трайна, нито моментна фактическа власт от страна на поддсъдимия по отношение на инкриминираното наркотично вещество. Процесуалният представител анализира детайлно данните в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, след което заключава, че от техните показания не се установява по никакъв начин, в нито един момент, че подсъдимия К. е упражнявал каквато и да е фактическа власт над високорисково наркотично вещество кокаин с посоченото нетно количество, като го е държал. Според защитата е налице сериозно съмнение относно идентитета в обекта на приобщеното и изследвано веществено доказателство, а именно инкриминираното наркотично вещество, защото в протокол № 119/2018 г. за изготвената физикохимична експертиза е вписано, че взетото за изследване бяло прахообразно вещество е поставено в полиетиленов плик с етикет серия А № 0380723, докато в протокола за оглед на местопроизшествие е вписано, че е иззето прахообразно вещество запечатано с картон серия № 0308334. Твърди, че иззетата като веществено доказателство и изследвана флаш памет чрез назначена комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, не е иззета по изискуемия ред на НПК като надлежно  веществено доказателство, за да може да послужи като един годен обект на изследване, както и за да може да бъде извършен един надлежен оглед на веществени доказателства, поради което счита, че това веществено доказателство няма как да послужи за формиране на релевантни изводи по основните спорни въпроси на делото. На следващо място защитата излага подробни съображения и във връзка с твърденията си за липсата на установени и събрани надлежни доказателства в хода на досъдебното производство, които да установяват наличието на специалния признак от субективна страна на престъплението за подсъдимия К., а именно целта на разпространение на инкриминираното наркотично вещество. Намира, че посоченото от държавното обвинение наркотично вещество, по количество от 0,45 грама, би могло евентуално да бъде обвързано с евентуалното му държане за лични нужди, макар и за това да няма категорични доказателства, тъй като не е установено в чия фактическа власт е същото, поради което счита, че и на това основание специалната цел за разпространение се явява категорично изключена. Посочва, че дори в изготвения обвинителен акт не е посочено от фактическа страна, какви са точно извършените от подсъдимия К. действия по държане с цел разпространение на инкриминираното наркотично вещество, каквито действия не са посочени и за другия подсъдим. Според защитата, в хода на досъдебното производство не са събрани каквито и да е доказателства, които да сочат и да водят до категоричен извод за наличието на признаците на съучастническа дейност, свързана с държане и то с цел разпространение, защото подсъдимия К. в нито един момент не е имал фактическа власт върху наркотично вещество, не е знаел и не е разбрал, че другите лица, които са влезли в кабинката, са употребили по една линия кокаин. В тази връзка намира, че липсва доказателствена съвкупност, която да води до извод за наличието на задружна дейност. Също така посочва, че и в обвинителния акт не е описано, в какво конкретно и с какви точно действия всеки един от подсъдимите е допринесъл за постигане на общия престъпен резултат. Защитата счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност не може да се формира един категоричен и обоснован извод, че подсъдимият К.К. е участвал и по какъвто и да е начин да е допринесъл за извършване на престъпление с посочената от прокурора правна квалификация, защото в нито един момент не е имал досег с наркотично вещество, а ако следва да се търси някаква наказателна отговорност, то тя следва да се реализира спрямо неустановено в хода на досъдебното производство лице под прякор или име Б., който е предоставил на В., на Ю. и наА.по една линия кокаин. Посочва, че от анализа на доказателствата не би могло да се приеме, че е налице една такава последователност и верига от косвени доказателства, които да формират и да доведат до еднозначен извод за извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия К., а още по-малко пък да е налице съучастническа дейност спрямо него. Според защитата събраните по делото писмени и гласни доказателства водят до извода, че повдигнатото обвинение изобщо не е доказано, т.к. не са налице нито преки, нито косвени доказателства за това, че подсъдимия К. е има участие и е осъществил посоченото престъпление досежно инкриминираните време, място и начин на извършване. Процесуалният представител се позовава и на данните отразени в съставения в хода на досъдебното производство протокол за оглед посочвайки, че огледът е извършен в 23.25 часа на инкриминираната дата, а според гледаното видео в съдебна зала пред съдебния състав се установява, че тези действия, които се описват в обвинителния акт свързани с явяването на лицата в процесната тоалетна са между 22.15 часа до 22.19 часа, при което заявява, че е налице един времеви отрязък от около един час, в който може да се случи абсолютно всичко, защото мястото е обществено, публично, със свободен достъп и с движение на всякакви граждани, където впоследствие могат да се намерят каквито и да е вещи, т.к. е посещавано от какви ли не лица. По изложените съображения счита, че в настоящото производство не се е доказала изискуемата се съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна по отношение на подсъдимия К.К., поради което моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на него.

 Процесуалният представител на подсъдимия К., в лицето на редовно упълномощения защитник адвокат  М.Ч., поддържа казаното от своя колега адвокат Т.Ч.. Счита, че от събраните по делото доказателства -  гласни, писмени, а също така и от извършените експертизи не се доказва по един безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимият К. е извършил инкриминираното деяние от обективна и от субективна страна или че подсъдимия К. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Твърди, че по делото липсват категорични доказателства и за наличието на специална цел за разпространение на инкриминираното наркотично вещество, която цел е необходимо да се изследва винаги при налични конкретни факти и обстоятелства, като например наличие на разпределени дози от наркотични вещества, евентуално намерени везни, някакви комуникации за евентуална продажба, каквито в конкретния случай заявява, че няма, за да се сочи наличие на такава специална цел. Посочва още, че от изготвената по делото дактилоскопната експертиза не установяват никакви дактилоскопни следи, които да изхождат от подсъдимия К. и да са намерени върху плика, който е намерен и  приобщен по делото. Счита, че липсват доказателства за съучастие, така както е повдигнато обвинението на подсъдимия К. по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК с другия подсъдим, защото в случая не се установява да е налице необходимата общност на умисъла по отношение на двамата подсъдими. Моли съда да има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия К. при постановяване на своята присъда. Моли за  постановяване на оправдателна присъда. Моли да бъде отменена взетата по отношение на подсъдимия К. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в хода на досъдебното производство.

Процесуалният представител на подсъдимия Ю.А. - адвокат П.В. в своята пледоария анализира подробно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, както и събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, в резултат на което счита, че по делото липсват събрани доказателства, от които да се изведе извод за това, че неговия подзащитен – подсъдимия А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт от страна на прокуратурата. Твърди, че повдигнатото на подсъдимия А. обвинение чрез внесения в съда обвинителен акт от страна на прокуратурата не е подкрепено от доказателства, а се основава единствено на предположения. Според защитата няма нито едно конкретно доказателство относимо към повдигнатото обвинение на подсъдимия А., поради което моли съда да постанови оправдателна присъда и за двамата подсъдими като ги признае за невинни.

В своето право на реплика, представителят на Софийска градска прокуратура обръща внимание на обстоятелството, че когато се изземва едно наркотично вещество, то първо се запечатва с личния печат на разследващия полицай, а след това на същото се прави химическата експертна справка, при което веществото се разпечатва и се запечатва с личния печат на вещото лице преди да се извърши неговото физикохимично изследване, чрез назначената в хода на досъдебното производство експертиза. Посочва още, че за изготвяне на физикохимичната експертиза отново се разпечатва и след това се запечатва с нов номер, който номер е на вещото лице.

Подсъдимият К. желае и дава обяснения за инкриминираната дата 25.01.2018 г. Заявява, че поддържа казаното от своя адвокат. В своите обяснения подсъдимия К. твърди, че е пристигнал в гр. София от гр. Пловдив, отседнал в хотел, на който не помни името, а с подсъдимия А. още същата вечер ги запознал по телефона негов приятел – Д., който му предложил да управлява лекия автомобил на подсъдимия А. като негов шофьор, за да не му вземат книжката и за да може последния да пие алкохол. Според подсъдимия К., след като двамата с подсъдимия А. се запознали, си разменили телефоните и отишли на вечеря, където подсъдимия А. изпил 1-2 водки. Посочва, че след вечерята на 25.01.2018 г. двамата около 22.00 часа посетили клуб „Кенди“ находящ се до хотел „М.“. В заведението видели двама приятели на подсъдимия А., момче и момиче -А.и В., които ги поканили на тяхната маса, които той не познавал. След като си поръчали пиене отишъл до тоалетната, а след него в тоалетната влезли А., свидетелката  В. Н. и подсъдимия Ю.А., за които не разбрал, какво са правили вътре, т.к. не ги е питал. Заявява, че с тримата имало още едно лице с бръсната глава, което никога не бил виждал и което било познато на свидетелката Н., но в последствие разбрал, че се казва Б.. Твърди, че те тримата влезли в тоалетната кабинка на заведението и затворили вратата, поради което не е имало как да чуе разговори между тях, а и в тоалетната имало музика. Заявява, че не е знаел дали в подсъдимия А. има наркотични вещества. Твърди, че след влизането на тримата в тоалетната дошли полицаите и ги отвели, а него го разпитали и си тръгнал. Заявява, че свидетелката Н. била дала на полицаите телефона на лицето Б., като им казала: „Обадете се на момчето“, имайки предвид Б.. Твърди, че е видял лицето Б., но не го познава и никога не го е виждал, но същият бил малко по-висок от него и с гола глава, или това е лицето, което се виждало на видеозаписа, както и кога идва и кога си тръгва. Посочва, че лицето Б. дошъл в тоалетната, където се срещнал със свидетелката Н., след което двамата си говори и после това лице си тръгнало, но не видял двамата да са си разменят нещо при срещата. Твърди, че лицето Б. не е бил в тоалетната, когато са дошли полицаите, защото излязъл преди те да влязат в нея. Твърди, че бил извън тоалетната и чакал подсъдимия К., защото същият му бил платил да го охранява. Подсъдимият К. посочва, че в 04-то РУ докато давал обяснения разбрал, че са намерени наркотици на някаква мивка, но не разбрал откъде са дошли тези наркотици и не е видял такива. Заявява, че в тоалетната имало две мивки, но не е бутал нищо по плота на мивката, както и твърди, че не си спомня дали е имало нещо на плота, защото са минали две години от тогава.

Подсъдимият А. желае и дава обяснения. Поддържам казаното от своя адвокат и заявява, че съжалява, че се е намирал в неподходящия момент на неподходящото място. Посочва, че на 25.01.2018 г. дошъл в гр. София от гр. Варна, т.к по това време имал бизнес на бул. „Черни връх“. Твърди, че вечерта искал да се забавлява, поради което искал някой да го вози. Твърди, че негов познат Д. го запознал с подсъдимия К.К. и заедно двамата отишли в хотел „М.“, където пили 2-3 водки. След това негова позната свидетелката В. Н. се обадила на едно лице на име Б. и му поръчала кокаин, а на масата предложила да употребят кокаин, казвайки: „Мога да Ви почерпя нещо“. Подсъдимият А. твърди, че не познава лицето Б.. Заявява, че лицето Б. дошъл в тоалетната, като преди това лицето Б. и свидетелката В. Н. се видяли в коридора, където тя взела от него нещо, но не знае какво и колко. Твърди, че в тоалетната кабинка влезли той, лицето Б.,С. и свидетелката В. Н., където свидетелката Н. го почерпила с кокаин, който бил платен от свидетелката Н., а той бил дал 50 лева за него. Заявява, че подсъдимия К.К. бил отвън, защото не употребявал наркотици и не пиел, а също и не знаел, защо отиват в тоалетната. Заявява, че свидетелката В. Н. е купила наркотичното вещество; тя го е направила на линийки вътре в кабинката; не знае дали цялото количество, което В. е купила е било разчертано на линийки; всички успяли да „шмръкнат“ по една линийка; не си спомня дали е останало „неизшмъркано“ количество от веществото, защото не го е вземал в себе си. Посочва, че след това излязли от тоалетната и тогава полицаите нахлули във фоайето на същата. Според подсъдимия А., лицето Б., който бил дилърът, след като разбрал за какво става въпрос, избутал полицаите и си заминал. Твърди, че след като полицаите не открили нищо, единият от тях му казал: „Виж какво, пич, без малко да те пуснем, но не можахме да хванем дилъра“ и обяснил, че имало в хотела някакво европейско събиране иА.М. била там и затова ги били видели на камерите. Подсъдимият А. твърди, че полицай с имена Б.Б.му казал: „Съжалявам, но трябва да има един задържан“, при което попитал: „Защо, защото съм „шмръкнал“ една линия и ще ме задържите ли, какво?“, а полицаят му отговорил - „Това е положението, трябва да те задържим“. Твърди, че в полицията казал, че не познава лицето Б., а свидетелката В. Н. дала на полицаите телефонния номер на лицето Б., но те не могли да го хванат. Твърди, че когато си тръгвал от тоалетната не е оставил нищо на плота на мивката, но не си спомня в какво е бил кокаина, който свидетелката В. Н. била изсипала и направила на линийки.

В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК подсъдимият К. моли да бъде напълно оправдан.

В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК подсъдимият А. моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал съобразно установените в чл. 14 и чл. 18 НПК основни принципи, и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К.М.К. - на **години, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.

Подсъдимият Ю.А.А. - на 37 години, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с основно образование, собственик  и управител на „Т.****“ ЕООД, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, ЕГН **********.

 

На 25.01.2018 г. подсъдимият К., който постоянно живеел в гр. Пловдив и подсъдимият А., който постоянно живеел в град Варна се намирали в град София. На същата дата двамата се запознали чрез общ техен приятел – лице на име Д.. Целта на тяхното запознанство била подсъдимият К. да управлява лекия автомобил на подсъдимия А., както и да го охранява, докато същият се забавлява в различни заведения на територията на град София. Подсъдимите К. и А. посетили ресторант на територията на град София, където вечеряли, а след това отишли в клуб „Кенди“ находящ се до хотел „М.“. В нощния клуб подсъдимият А. видял своя позната – свидетелката В. Н., която била със свой приятел свидетелят М.С.. Около 22,00 часа на 25.01.2018 г. свидетелите В. Н. и М.С., заедно с подсъдимите Ю.А. и К.К. се намирали във фоайето на тоалетната на клуб „Кенди“ находящ се до хотел „М.“, където свидетелката Н. срещнала неустановено по делото лице на име Б., което познавала от преди това. За лицето Б. свидетелката Н. знаела, че се занимава с разпространение на наркотични вещества, управлява лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, бял на цвят и ползва мобилен телефонен номер********. Във фоайето на тоалетната неустановеното по делото лице Б. предложило на свидетелите В. Н., М.С.и подсъдимият Ю.А. да ги почерпи по една линия кокаин. Тримата се съгласили и влезли в кабинка на мъжката тоалетна, където неустановеното по делото лице Б. им наредил по една линия кокаин, която те шмръкнали. Във фоайето на мъжката тоалетна свидетелят М.С.развалил на подсъдимият Ю.А. една банкнота от 100,00 лева, като му дал за нея две банкноти от по 50,00 лева. След това неустановеното по делото лице Б. продало на подсъдимия А. един грам кокаин, който последният му заплатил. Пред тоалетната ги чакал подсъдимият К., който бил охрана на подсъдимият А.. След това неустановеното по делото лице Б. си тръгнало от тоалетната на клуб „Кенди“ находящ се до на хотел „М.“.

За времето от 20.00 часа на 25.01.2018 г. до 08.00 часа на 26.01.2018 г. свидетелите В.В., К. И. и Х.Х.като служители на фирма „А.“ ЕООД изпълнявали своите служебни задължения в залата за видеонаблюдение на хотел „М.“, където били позиционирани мониторите за видеонаблюдение включително и за клуб „Кенди“. Посредством камерите за видеонаблюдение позиционирани в хотела, свидетелите К. И. и Х.Х.наблюдавали действията на свидетелите В. Н. и М.С., подсъдимите Ю.А. и К.К. и неустановеното по делото лице Б. във фоайето на мъжката тоалетна на клуб „Кенди“ находящ се до хотел „М.“. Свидетелите К. И. и Х.Х.видяли на мониторите за видеонаблюдение чрез монтираните във фоайето на мъжката тоалетна камери, че в една от тоалетните влизат група лица състояща се от мъже и една жена, което обстоятелство събудило у тях съмнение, поради което сигнализирали на свидетеля В.В. също служител на фирма „А.“ ЕООД. Предвид засиленото полицейско присъствие в хотел „М.“ по повод провежданото към 25.01.2018 г. Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, свидетелят В.В. уведомил свидетелите О.Д.и Р. М. за действията на лицата наблюдавани на мониторите за видеонаблюдение, които от своя страна уведомили свидетелите Р. Г.а и Н.Ш.. За времето от 20.00 часа на 25.01.2018 г. до 08.00 часа на 26.01.2018 г., свидетелите О.Д., Р. М., Р. Г.а и Н.Ш.в качеството си на полицейски служители при СДВР изпълнявали свои служебни задължения по охрана на участващите лица в Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, които били настанени в хотел „М.“.

При излизане от кабинка на мъжката тоалетна свидетелите В. Н. и М.С.и подсъдимия Ю.А. били спрени за проверка от пристигналите на мястото полицейски служители – свидетелите Р. Г.а, Н.Ш., Р. М. и О.Д.. Непосредствено след тях на мястото пристигнал и свидетеля Б.Б.– полицейски инспектор при 04 РУ СДВР, който също бил ангажиран с опазване на обществения ред в хотела. По време на извършване на полицейската проверка на лицата не бил влизал и излизал никой в тоалетната. След извършване на полицейската проверка на свидетелите В. Н. и М.С.и подсъдимия Ю.А., свидетелите Р. Г.а и Н.Ш.огледали вътрешността на фоайето на мъжката тоалетна и на самите тоалетни кабини и след като не установили нещо нередно си тръгнали, а на мястото останали свидетелите Р. М., О.Д.и Б.Б.. Свидетелят Р. М. се върнал обратно във фоайето на тоалетната, при което на плота на мивката видял полиетиленов плик съдържащ бяло прахообразно вещество, който посочил на свидетеля Б.Б.– полицейски инспектор при 04 РУ СДВР. На мястото пристигнал АП 93 при 04 РУ СДВР, а местопроизшествието било запазено до идване на дежурната оперативна група при 04 РУ СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието за времето от 23.25 часа до 23.50 часа на 25.01.2018 г. и съставен протокол. При извършеният оглед било иззето като веществено доказателство от плот до мивката, находяща се до вратата на тоалетната полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, което било запечатано в полиетиленов плик с картон серия А № 0******и печат 409 НЕКД СДВР.            

На иззетото като веществено доказателство полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, което било запечатано в полиетиленов плик с картон серия А № 0308334 и печат 409 НЕКД СДВР е назначена експертна справка № 398-Х/26.01.2018 г. От заключението на експертната справка се е установило, че при извършеният тест за кокаин, веществото е дало синьо оцветяване, което е характерно за наличие на кокаин. Посочено е, че претегленото с везна нето тегло на същото е 0,45 грама, а за извършеното изследване са разходени 0,01 грама от него. След изследването на полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, същото е прехвърлено в хартиена сгъвка и е върнато заедно с транспортната опаковка на възложителя в запечатан полиетиленов плик с етикет серия А № 0360738 и печати 022 НЕКД СДВР положени върху него. Първоначалната опаковка е върната на възложителя в отделен полиетиленов плик, който е запечатан с печати 022 НЕКД СДВР, положени върху етикет серия А № 0360739.    

От заключението на изготвената от вещото лице Р.А. в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза по протокол № 119-Х/21.02.2018 г. на О“ЕКД“ СДВР, която е изслушана в хода на съдебното следствие, не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективна и безпристрастно дадена се установява, че обект на изследване е било бяло прахообразно вещество установено в хартиена сгъвка, което е било запечатано ведно с транспортната опаковка в полиетиленов плик с печати 022 НЕКД СДВР и етикет серия А № 0360738. В резултат на проведеното изследване вещото лице А. е заключил, че бялото прахообразно вещество съдържа наркотичното вещество – кокаин и е с нетно тегло преди изследванията от 0,45 грама, както и че процентното съдържание на активно действащия компонент – кокаин е 73 %. След проведеното излседване от вещото лице на иззетото по делото бяло прахообразно вещество като веществено доказателсто, същото е върнато на възложителя в представената опаковка, която е поставена в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А № 0380722, с червен восък и печати 022 НЕКД СДВР. Вещото лице е върнало транспортните опаковки в отделен полиетиленов плик, който е запечатан със силиконови печати 022 НЕКД СДВР и етикет серия А № 0380723.    

В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа изцяло своето експертно заключение и заявява, че няма какво да добави. Експерта посочва, че използваните от него методи за изследване са били газхроматографския и тънкослойния, като тънкослойният метод представлява качествен метод за изследване, при който се идентифицира наркотичното вещество, докато газхроматографският метод е за количествено изследване, при който се установява процентното съдържание на активния компонент и същият може да даде грешка ±5% в резултата, а при качественото изследване не може да има отклонение. Заявява, че установения процент на активния компонент в случая е 73% и в процентно отношение може да варира ±5% от тези 73%, което е допустима граница. Вещото лице посочва, че обичайната стойност на активния компонент или неговата чистотата е различна и варира от 20% до 70%, но в случая чистотата на активно действащия компонент от 73 % е висока чистота, поради което и изследваното наркотично вещество – кокаин е с доста високо качество, и не е установил примеси в изследвания от него активен компонент. В заключение експерта заявява, че предаденият му за изследване плик, в който е било наркотично вещество е бил запечатан, който факт е описал в изготвеното заключение.

От заключението на изготвената от вещото лице С. Г. в хода на досъдебното производство съдебно дактилоскопна експертиза по протокол № 66-Д/13.02.2018 г. на О“ЕКД“ СДВР, която е приобщена към доказателствената съвкупност чрез нейното прочитане по реда на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 НПК се установява, че по предоставеният за изследване полиетиленов плик, запечатан с карон серия А № 0360739, силиконов печат 022 на НЕКД СДР не се проявяват дактилоскопни следи.

От заключението на изготвената от вещите лица Т.К.и Г.Г.в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ю.А., която е приобщена към доказателствената съвкупност чрез нейното прочитане по реда на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 НПК се установява, че при същия не е налице зависимост към наркотични вещества; при него няма наследствена обремененост с психични заболявания и не е регистриран в психиатрични служби в страната; при него липсват вродени интелектуални разстройства, поради което експертите са заключили, че подсъдимия А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние, както и че психичното му състояние не се явява пречка за неговото участние във всички фази на наказателния процес като при желание може да дава достоверни отговори на поставените му въпроси.

В хода на досъдебното производство е предадена с протокол за доброволно предаване от 26.01.2018 г. флаш памет съдържаща запис отразяващ времето от 22,15 часа до 22,19 час на 25.01.2018 г. от охраняема камера позиционирана в тоалетна, находяща се в непосредствена близост до входа на ресторант „Кенди“.

          От заключението на изготвената от вещото лице Д. П. в хода на досъдебното производство съдебно техническа експертиза по протокол № 204/18.06.2018 г. на група „ЕКД“ 04 РУ СДВР, която е приобщена към доказателствената съвкупност чрез нейното прочитане по реда на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 НПК се установява, че обект на изследване е оптичен носител тип флаш памет, марка „Kingston“ съдържаща един видео файл, записан във видео формат AVI, с резолюция 1280 х 720 пиксела, с кадрова честота на заснемане 6 кадъра в секунда, който запис съдържа вкопирана информация за дата и час, обхващащ времевия период от 22:15:18 часа до 22:19:53 часа на 25.01.2018 г., която е заснета от една стационарна видеокамера с горен ракурс на заснемане, в дисплейно съотношение 16:9 и обхваща част от тоалетно помещение. При изследването експерта е установил, че при преглед на видеофайловете не се наблюдава прекъсване или прескачане на тайм кода, както и не е установена кодирана информация за последваща обработка на видеофайловете със специализиран плеър/редактор. В експерното заключение вещото лице е описало словестно действията на лицата, които се визуализират на изследвания запис, при което е посочило, че в 22:16:26 часа в тоалетното помещение влизат пет лица, от които четири лица от мъжки пол и едно лице от женски пол. На следващо място експерта е посочил, че първото лице е с къса тъмна коса, къса оформена брада, с множество татуировки по ръцете и татуировка изобразяваща кръст на врата и е облечено с тъмни дънки, черна тениска с бели шарки по нея; второто лице е с къса коса и оформена брада и е облечено с тъмни дънки, черна тениска със ветли шарки по нея; третото лице е с гола глава и е облечено с тъмни дънки и тъмна риза с дълъг ръкав; четвъртото лице е облечено с тъмни дънки, черно яке с качулка с пух по периферията й и лицето от женски пол е с дълга тъмна коса като е облечено в сива рокля с тъмни шарки и тъмно яке. На следващо място експерта описва, че двете лица от мъжки пол, които са облечени с тъмни тениски със светли шарки по тях и лицето от женски пол влизат в една от кабинките на тоалетната, а лицето с тъмно яке излиза от тоалетното помещение, докато лицето с тъмната риза остава в помещението, изчаквайки трите лица влезли в кабинката. След това се описва от експерта, че в помещението влиза лице от мъжки пол, което е облечено със светли дънки, червен пуловер и същото е последвано от двама униформени служители, които застават пред кабинката, след което излизат трите лица от кабинката, двете униформени лица излизат от помещението последвани от лицето от женски пол и лицето с тъмната тениска, а лицето с тъмна тениска и множество татуировки се спира пред вратата, изважда от преден десен джоб на дънките някакво светло пакетче и го оставя на плота на мивката, след което излиза от помещението. Експерта описва действията на лицето с тъмна риза, което избутва пакетчето навътре по плота, между сапунерника и мивката, след което и това лице излиза от помещението. Независимо, че експерта е онагледил описаните от него действия на лицата заснети на записа с фото снимки, за което е заключил, че на предоставените му обекти има наличие на годни за изследване видео записи, но независимо от това в случая изображенията са с недостатъчно качество и са негодни за целите на идентификацията и фотосъпоставителното изследване, поради невъзможността за отграничаване на достатъчно общи и частни признаци, характеризиращи заснетите лица.

            От заключението на изготвената от вещото лице Н.Н.в хода на досъдебното производство съдебно техническа експертиза по протокол № 101/01.03.2019 г. на група „ЕКД“ 04 РУ СДВР, която е приобщена към доказателствената съвкупност чрез нейното прочитане по реда на чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 НПК експерта е заключил, че на изследвания видео запис предмет на изготвената съдебно техническа експертиза по протокол № 204/18.06.2018 г. на група „ЕКД“ 04 РУ СДВР се наблюдава само едно лице от мъжки пол, което е с къса тъмна коса, къса оформена брада, с множество татуировки по ръцете и татуировка изобразяваща „кръст“ на врата и е облечено с тъмни дънки, черна тениска с бели шарки по нея. На следващо място вещото лице е посочило, че е невъзможно да се направи описание на татуировките на това лице, поради далечното разстояние между заснемащото устройство и заснетия обект, както и поради лошото качество на видеозаписа. На последно място експерта е посочил, че е в невъзможност да направи сравнително изследване, поради това, че в група „ЕКД“ 04 РУ СДВР не са представени образци снети с протокол от 26.01.2018 г. за вземане на образци за сравнително изследване.

          По делото в хода на досъдебното производство са изготвени протокол от 07.06.2019 г. за освидетелстване на свидетеля М.С.; протокол от 10.06.2019 г. за освидетелстване на подсъдимия К.К. и протокол от 28.08.2019 г. за освидетелстване на подсъдимия Ю.А., към които са приложени албуми.   

          От заключението на изготвената от вещите лица П.В., Е.Л. и В.Д. в хода на досъдебното производство комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза по протокол № 7-Ф/06.01.2020 г. на О“ЕКД“ СДВР, която е изслушана в хода на съдебното следствие, не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективна и безпристрастно дадена се установява, че представената за изследване флаш памет носител на информация марка “Kingston” е годна за изследване и същата съдържа един видео файл заснет от една камера с наименование „WC_Candy_M“. Експертите са установили, че камерата заснема цветно изображение; без звук; с резолюция 1280 х 720 пиксела; с индикация на дата и час на заснемане в изображението на видеоматериала и при преглед на видеофайловете не се установяват данни за манипулация в тях. При проведеното изследване експертите са установили, че на предоставения им видеозапис се визуализират кадри с лица от видим мъжки пол, които символична са обозначили като Л № 1 ( лице номер едно ), Л № 2 (номер две ) и Л № 3 ( лице номер три ). На следващо място експертите са описали в своето заключение всяко едно от трите лица, като за Л № 1 са посочили, че е със светла кожа, къса тъмна коса, къса оформена брада, че отзад на вратът му се наблюдава татуировка, която фероятно обозначава числото „7” или буквата „Z”, с татуировки по ръцете, на които не е възможно да се даде описание, и че е облечено е с черна тениска с надпис на гърба ”Skull&Bones” имаща по една петолъчка на ръкавите, а отпред пет петолъчки, с тъмно сиви на цвят дънки и черни обувки или маратонки. Л № 2 експертите са описали, че е с гола глава и е облечено с черна риза с дълъг ръкав и тъмно сини дънки. Л № 3 са описали, че е с къса тъмна коса, оформена брада, че е облечено с черна тениска със светли щампи, черни дънки или панталон. Вещите лица са индивидуализирали помещението, което се визуализира ма видеозаписа, а именно като такова, което води към тоалетна и в което влизат Л № 1 и Л № 3, лице от женски пол с тъмна коса, Л № 2 и лице от видим мъжки пол с гола. На следващо място експертите са описали действията, които извършват заснетите на видео записа лица посочвайки, че Л № 1 изважда черен портфейл и дава банкнота или банкноти на Л № 3, както и че впоследствие в тоалетна кабина влизат лицето от женски пол и Л № 1 и Л № 3. В помещението след това влизат лице от мъжки пол с червен пуловер светли дънки, което е следвано от двама униформени служители. Експертите описват, че на кадрите се визуализират действията на Л № 1, което излизайки от тоалетната се спира пред входната врата, изважда от преден десен джоб на дънките светло пакетче, оставя го на плота от ляво до мивката, а Л № 2 избутва предмета навътре по плота, между сапунерката и умивалника и двамата излизат от помещението. Описаните в заключението на експертите действия на лицата са онагледени чрез фотоснимки. На последно място експертите са заключили, че на предоставения за изследване видеозапис и в снимки-сравнителен материал заснет на 28.08.2019 г. е заснето лицето Ю. А.А. (снимки 46-54 от експертизата), а в снимки-сравнителен материал от АИС БДС е заснето лицето К.М.К. (снимки 55-58 от експертизата).

          В хода на съдебното следствие и предвид направено искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия А. - адвокат В., да се проведе оглед на приобщения по реда на чл.159 НПК в хода на досъдебното производство запис на флаш памет, който е послужил за изготвяне на комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, то и съдът на основание чл. 166 НПК допусна преглед на записания на флаш памет запис, поради което разпечата приложен към протокол № 7-Ф/2020 плик, който е запечатан с картон серия А 0418032 и силиконов печат, върху който картон е изписана дата 06.01.2020 г. и в който се намира изследваната от експертите флаш памет, на която е изписано – „дата, Travel, 16 гигабайта, G3, Kingston – „обект (описан в протокола) от експерт Е.Л.“. Съдът констатира, че в плика се намират картон серия А 0344285 от 18.06.2018 г., на който е изписано „иззето изследван обект във връзка с изготвен протокол № 204/18 от експерт Д. П.“ и картон серия А 0375641 от дата 01.03.2019 г. на който е изписано „иззето изследван обект във връзка с изготвен протокол № 101/19 от експерт Н.“. На следващо място визуализацията на видеозаписа се проведе посредством присъстващия в съдебната зала специалист отдел ОИОС при СГС Д.Д., който, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 НПК осигури техническото провеждане и прегледа на видеозаписа, приложен към комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза по Протокол № 7-Ф/2020 от 06.01.2020 г. изготвена от вещите лица П.Ц.В., Е.Л.Л. и В.Е.Д.. След визуализиране на процесния видеозапис на компютър позициониран в съдебната зала, от страна на адвокат В. се направи искане, същият да не се описва подробно в съдебния протокол, което искане бе уважено от съда.

          Във връзка с допуснатия преглед на процесния видео запис, се разяснява от страна на вещото лице П.В., че в експертизата не може да се онагледят всички изображения, защото един видеозапис е съставен от множество изображения, снимки, който обем ще доведе до около 50 листа само от изображения в експертизата, поради което са онагледени само действията, които конкретно касаят изследваните лица. Вещото лице посочва, че те като експерти са преценили, кое изображение да материализират на хартиения носител, при което са снели само онова, което носи най-много признаци за идентификация на лицата. Експерта посочва, че преценката е чисто експертно субективна, т.к. с оглед поставените въпроси е онагледена експертизата, а не е документиран целия запис. Посочва още, че са онагледили това което са видели на записа, включително и обектът, който е поставен до умивалника намиращ се до вратата при изхода от тоалетните и който се вижда в огледалото, като заявява, че е пропуск на експертизата това, че не е увеличено достатъчно изображението. Независимо от този пропуск експерта сочи, че в записа се вижда малко бяло пакетче или така както е оприличено от експертите, което пликче го оставя последното излизащо лице от тоалетните преди полицая. Твърди, че записа е изследван по кадри, като всеки един кадър експертите са имали възможност да възприемат, включително и това, което се вижда отразено от огледалото, но просто лицето на записа го скрива. На следващо място посочва, че не са имали за задача да изследват действията на полицейските служители, но на записа се вижда, че полицейските служители застават с гръб към умивалника и с лице към лицата, и към кабинките на тоалетните, ако има такива там. Разяснява, че с оглед поставените към експертизата задачи, основно са изследвали лицата които са заснети от камерата. Посочва, че лицето от видим женски пол е било заснето, но се губи извън полезрението на камерата и затова не са описани неговите действия, но не зависимо от това заявява, че са описали изображенията, които се виждат и тях са изследвали. Експерта посочва, че основната задача е била да установят дадените две лица и техните действия като за целта са им били предоставени сравнителни образци за тези две лица, както и задача на експертизата е била да се установят налични годни видеозаписи на представения за изследване обект - флаш памет. На последно място заключава, че всички лица, които застават пред камерата в относителен покой за момент с ненаведена глава, могат да бъдат идентифицирани в съответна степен на сходство, или в категорично заключение, или с най-вероятна степен на сходство.

 

          ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така установената фактическа обстановка, съдът прие по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка, а именно:  обясненията на подсъдимите Ю.А. и К.К. дадени в хода на съдебното следствие; както и гласните доказателствени средства приобщени чрез тяхното прочитане с оглед изразено при условията на чл.371, т.1 НПК съгласие от страните, което е одобрено от съда на основание чл. 372, ал.3 НПК, а именно на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., В.Н.Н., Б.П.Б., Х.Н.Х., Р.Д.Г., Н.С.Ш., М.С.С., К.Г.И., В. С.В. и приобщените по посочения процесуален ред средства за проверка – заключението по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно дактилоскопна експертиза от вещото лице С. Г. по протокол № 66-Д/13.02.2018 г. на О“ЕКД“ СДВР /л.49-52/; заключението на изготвената от вещите лица Т.К.и Г.Г.комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ю.А.А. /л.153-159/; заключението на изготвената от вещото лице Д. П. съдебно техническа експертиза по протокол № 204/18.06.2018 г. на група „ЕКД“ 04 РУ СДВР /л.56-60/; заключението на изготвената от вещото лице Н.Н.съдебно техническа експертиза по протокол № 101/01.03.2019 г. на група „ЕКД“ 04 РУ СДВР /л.114-115/; както и приобщените след изразеното от страните съгласие писмени доказателства и доказателствени средства - протокол от 07.06.2019 г. за освидетелстване на свидетеля М.С.; протокол от 10.06.2019 г. за освидетелстване на подсъдимия К.К. и протокол от 28.08.2019 г. за освидетелстване на подсъдимия Ю.А., към които са приложени албуми /л.162-163, л.167-175/; протокол за оглед на местопроизшествие /л.12-13/; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.22-25/; експертна справка /л.32/; протокол за доброволно предаване /л.70/; справка за съдимост на подсъдимия А. /л.64-66/; справка за съдимост на подсъдимия К. /л.244/; както и приобщени след тяхното изслушване в хода на съдебното следствие средсва за проверка, а именно заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно физикохимична експертиза /л.35-38/ на вещото лице Р.А. и съдебната комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза по протокол № 7-Ф/06.01.2020 г. на О“ЕКД“ СДВР на вещите лица П.В., Е.Л. и В.Д. /л.180-193/, представеното в съдебното производство удостоверение за раждане № 0115/27.02.2018 г., както и всички приложени, представени и приети по делото писмени доказателства.

При обсъждане на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът не констатира съществени противоречия между гласните, писмените и веществените доказателствени средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка относно основните факти и обстоятелствата подлежащи на доказване, които са свързани с предмета на делото очертан чрез внесения в съда обвинителен акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Така при извършения анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност съгласно задължението, което има съда съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК се констатира, че същите са непротиворечащи си, взаимно допълващи се, логични и последователно пресъздаващи възприетата от съда фактическа обстановка. Чрез тях по несъмнен и категоричен начин се установяват датата и часа на инкриминираното деяние - 25.01.2018 г., около 22,00 часа, за което на подсъдимите А. и К. е повдигнато обвинение от страна на прокуратурата, както и мястото на инкриминираното деяние - гр.София, бул. „**********, мъжка тоалетна на клуб „Кенди“ част от хотел „М.“. Независимо от така установените съставомерни от обективна страна признаци от състава на вмененото на всеки един от двамата подсъдими престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, то от приобщените при условията на чл.371, т.1 НПК гласни доказателствени средства към доказателствената съвкупност по делото, които се изразяват в показанията на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., В.Н.Н., Б.П.Б., Х.Н.Х., Р.Д.Г., Н.С.Ш., М.С.С., К.Г.И., В. С.В., както и средствата за тяхната проверка изразяващи се в изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения не се доказа по несъмнен и категоричен начин всеки един от двамата подсъдими да е автор на инкриминираното деяние квалифицирано като престъпление по държане с цел разпространение на инкриминираното високо рисково наркотично вещество – кокаин от 0,45 грама, което да е било извършено в съучастие от тях като съизвършители. За да стигне до този извод, съдът постави в основата на своите фактически изводи установените по делото обективни данни съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които бяха приобщени към доказателствената съвкупност при проведената диференцирана процедура по чл.371, т.1 НПК. От същите по несъмнен и категоричен начин се установят правно значими факти и обстоятелства, които са относими към предмета на доказване по делото. Така, от гласните доказателствени средства не се доказа с необходимата степен на категоричност, че подсъдимия К. е имал фактическа власт върху инкриминираното високо рисково наркотично вещество - кокаин, както преди пристигането си в клуб „Кенди“ около 22,00 часа заедно с подсъдимия А., така и по време на престоя му в самото заведение, а и след това в периода, в който се е намирал във фоайето на процесната тоалетна, с цел да изчака подсъдимия А. да излезе от тоалетна кабинка на същата. В показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се съдържат данни, от които да се изведе несъмнен извод за съпричастността на подсъдимия К. към инкриминираното деяние. Действително, на предадения с протокол за доброволно предаване видеозапис от камери позиционирани в процесната мъжка тоалетна, който запис е обект на изследване от вещите лица изготвили видеотехническите и лицево идентификационна експертиза, се установява изображение на лице, което посредством сравнителното лицево изследване проведено от експертите се идентифицира с подсъдимия К., но независимо от това обстоятелство и факта на присъствие на този подсъдим в процесната тоалетна, то същите сами по себе си не обосновават закономерния и обективен в случая извод, че подсъдимия К. е автор на престъплението, за което е внесен обвинителен акт срещу него. В тази връзка доказателствено значими за липсата на участие на подсъдимия К. в инкриминираната деятелност са показанията на свидетелите В. Н. и М.С., от които е видно, че подсъдимия К. действително се е намирал в процесната тоалетна, но присъствието му в същата е било свързано с обстоятелството, че е изпълнявал дейност по охрана на подсъдимия А.. Също така от показанията на двамата свидетели се установява, че подсъдимия К. не е имал фактически досег с инкриминираното по делото високо рисково наркотично вещество – кокаин, както и не е бил сред лицата, които са шмъркали по една линия кокаин в кабинка на същата тоалетна, защото не е влизал в нея. Показанията на свидетелите Н. и С. в случая не остават изолирани, както и заинтересовани, а напротив кореспондират и са непротиворечащи на данните в показанията на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., Б.П.Б., Х.Н.Х., Р.Д.Г., Н.С.Ш., К.Г.И. и В. С.В., които в качеството си на охранители са наблюдавали на видеокамерите действията на лицата в мъжката тоалетна и в качеството си на полицейски служители са им извършили полицейска проверка. В случая данни за инкриминираната престъпна дейност по отношение на подсъдимия К. не се съдържат, както в показанията на свидетелите  Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В., които на инкриминираната дата 25.01.2018 г. като охранители на фирма „А.“ ЕООД са изпълнявали свои служебни задължения в залата за видеонаблюдение на хотел „М.“, където били позиционирани мониторите за видеонаблюдение включително и за клуб „Кенди“, така данни не се съдържат и в показанията на полицейските служители – свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., Б.П.Б., Н.С.Ш. и Р.Д.Г.. Това е така на свой ред, защото нито един от посочените свидетели не е очевидец на инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия К. и като такъв не е възприел пряко, непосредствено и лично обективно извършени действия от подсъдимия, които да са свързани с държано от него високорисково наркотично вещество – кокаин, което да е било предназначено за неговото разпространение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че в показанията на свидетелите Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В. дори не се съдържа информация, от която да се изведе извод за това, че подсъдимия К. е и лице, което се е намирало във фоайето на процесната тоалетна. Това е така, защото от техните показанията се установява единствено факта, че са наблюдавали действия на група от лица, които са влезли в мъжката тоалетна на процесното заведение, както и че в тази група от лица е имало лице от женски пол, което всъщност ги е накарало да се усъмнят в намерения на лицата, поради което и са подали сигнал на намиращите се в хотела полицейски служители. Ето защо по изложените съображения, съдът намери показанията на свидетелите Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В. за добросъвестни, достоверни, логични и непротиворечащи на останалия събран доказателствен материал по делото, поради което им се и довери, макар да нямат относимата за предмета на доказване от обективна страна информативна стойност касаеща подсъдимия К.. Съдът се довери и на показанията на полицейските служители Р.Х.М., О.И.Д., Б.П.Б., Н.С.Ш. и Р.Д.Г. при изясняване на правно значимия въпрос свързан с обективната съпричастност на подсъдимия К. към вменената му престъпна дейност, при което установи, че и тези свидетели не изнасят в своите показания данни касаещи авторството на престъплението спрямо този подсъдим. Така от показанията на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д., Б.П.Б., Н.С.Ш. и Р.Д.Г. се установи, че те са се намирали в хотел „М.“ по повод провеждането на Българско председателство на Съвета на Европейския съюз; посетили са процесното тоалетно помещение във връзка с подаден им сигнал от свидетелите Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В. и където са установили  свидетелите Н. и С., както и подсъдимия А.. В случая е необходимо да се посочи, че от показанията на посочените свидетели не се установява въобще присъствието на подсъдимия К. на процесното място, макар тези свидетели да са извършили проверка за установяване на самоличността на лицата излизащи от тоалетната кабинка, след като са изискали документите им за самоличност. Съдът намери показанията на свидетелите Н.С.Ш. и Р.Д.Г. за незаинтересовани и поради обстоятелството, че същите съвсем добросъвестно посочват, че са извършили проверка на излезлите от тоалетната кабинка лица – двама мъже и една жена и макар да не посочват установъчните данни на лицата, то заявяват, че след като са огледали тоалетните кабинки и фоайето на тоалетните са си тръгнали, защото не са установили нищо нередно в действията на проверените лица, които данни на свой ред съответстват и на установеното от експертите изготвили видеотехническата и лицево идентификационната експертиза, от която несъмнено се установи, че подсъдимия К. не е влизал в тоалетната кабинка. Данни за присъствието на подсъдимия К. на процесното място в случая не се съдържат и в показанията на свидетелите Р.Х.М., О.И.Д. и Б.П.Б., макар свидетелите М. иД.да са разпитани два пъти по делото в хода на досъдебното производство през период от 6 /шест/ месеца. От показанията на посочените свидетели се установява самоличността на трите лица излезли от процесната тоалетна кабинка, като свидетелите В. Н., М.С.и подсъдимия Ю.А., между които не посочват да е бил подсъдимия К.К.. При това положение, съдът намери и показанията на свидетелите полицейски служители Р.Х.М., О.И.Д. и Б.П.Б. за добросъвестно дадени при изясняване на въпроса свързан с авторството на деянието относимо към подсъдимия К., поради което им се довери и ги възприе като обективни при установяване на фактическата обстановка по делото. По делото се установи единствено чрез допуснатите и назначени в хода на досъдебното производство експертни заключения по изготвените видеотехнически и лицевоидентификационна експертиза, че на инкриминираната дата 25.01.2018 г. след 22,00 часа подсъдимия К. е пребивавал във фоайето на процесната мъжка тоалетна, без да влиза в тоалетна кабинка заедно със свидетелите Н. и С. и подсъдимия А.. Също така чрез експертните заключения не се установяват конкретно извършени действия от подсъдимия К., които обективно да са свързани с държано от него високорисково наркотично вещество – кокаин с цел неговото разпространение. Обстоятелството дали подсъдимия К. е бутнал с ръка или не е бутнал с ръка процесното пакетче съдържащо бяло прахообразно вещество, което е иззето като веществено доказателство по делото или така, както е прието от държавното обвинение във внесения в съда обвинителен акт е иреелевантно в случая и не може по несъмнен и категоричен начин да обоснове извод за авторството инкриминираното деяние спрямо подсъдимия К., защото т.н. бутане не би могло да бъде възприето от съда, а и от житейската логика като действие очертаващо съставомерни обективни признаци за подсъдимия не само за държането на инкриминираното високо рисково наркотично вещество, но и още повече с налични обективни данни за изискуемата се за престъплението специална цел по неговото разпространение. В случая единствено би могло да се приеме, че целта на това бутане, което е установено единствено от анализа на видеозаписа извършен от експертите, е да не се установи и намери наркотичното вещество от полицейските служители у някое от присъстващите на мястото лица.     

По делото чрез всички събрани и приобщени доказателства не се установи и че подсъдимия А. е автор на престъплението, за което е предаден на съд чрез внесения в съда от държавното обвинение обвинителен акт. При формиране на фактическите си изводи в частта на обвинението по отношение на подсъдимия А., съдът постави в основата на същите показанията на свидетелите Н. и С.а. От същите несъмнено се установи, че двамата заедно с подсъдимите А. и К. са се срещнали след 22,00 часа в заведение „Кенди“, което е част от хотел „М.“. Установи се на следващо място, че двамата свидетели и подсъдимия А. са взели заедно решение да шмъркат по една линия от високорисковото наркотично вещество – кокаин в тоалетна кабинка на мъжката тоалетна към заведението на хотела, с което наркотично вещество са се снабдили от неустановено по делото лице на име „Б.“, след неговото закупуване от свидетелката Н.. В подкрепа на показанията на свидетелката Н. за това, че в процесната тоалетна е присъствал подсъдимия А. данни се съдържат и в показанията на полицейските служители – свидетелите Р.Х.М., О.И.Д. и Б.П.Б., които след проверка на документите за самоличност на излезлите от тоалетната кабинка три лица, са установили, че сред тях е и подсъдимия Ю.А.. Установи се чрез показанията на свидетелката Н., че единствено тя е познавала от преди процесния случай неустановеното по делото лице „Б.“ като лице, което е дилър и се занимава с разпространение на наркотични вещества. На следващо място се установи чрез показанията на свидетелите Н. и С., че след като неустановеното по делото лице „Б.“ наредил в тоалетна кабинка на процесната мъжка тоалетна за тях двамата и подсъдимия А. по една линия от високо рисковото наркотично вещество – кокаин, подсъдимият А. е закупил от неустановеното по делото лице „Б.“ количество от наркотичното вещество кокаин. Обстоятелството, че подсъдимия А. е желаел и е закупил от неустановеното по делото лице „Б.“ количество от наркотичното вещество кокаин се установява не само от показанията на свидетелката Н., която посочва, че на инкриминираната дата подсъдимия А. е закупил кокаин от лицето „Б.“ с нейно съдействие, но данни в тази насока се съдържат и в показанията на свидетеля С., който посочва, че за тази цел е развалил на подсъдимия А. една банкнота от 100,00 лева на две банкноти от 50,00 лева. Данните в показанията на свидетелите Н. и С. в случая не остават изолирани, защото същите са съответни по своето съдържание на установените правно значими данни именно в изготвените по делото в хода на досъдебното производство експертни заключения по назначените съдебно видеотехнически и лицево идентификационна експертиза служещи като средство за проверка на събрания гласен доказателствен материал. Така от извършения преглед на видеозаписа в хода на съдебното следствие, който е бил доброволно предаден на органите на разследване и е бил обект на анализ от вещите лица В., Л. и Д. при изготвената от тях комплексна видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, се установява, че подсъдимите А. и К., както и свидетелите Н. и С., а и още едно неустановено по делото лице от мъжки пол с гола глава, което е било облечено с черно яке с качулка и с пух по периферията са се намирали в процесната мъжка тоалетна на заведение „Кенди“ към хотел „М.“ на 25.01.2018 г. след 22,00 часа. В случая, съдът намира експертното заключение за обективно, пълно и компетентно изготвено затова, защото вещите лица при извършеното изследване на процесния видеозапис не само са изследвали заснетите изображения с оглед поставените им въпроси, но и за да установят по категоричен начин самоличността на лицата заснети на видеозаписа са ползвали иззет сравнителен материал от свидетеля С. и от подсъдимите А. и К., за който са съставени протоколи за освидетелстване и са изготвени албуми, при което съобразно своите знания и компетентност са провели лицево идентификационно изследване в резултат на което са стигнали до несъменения експертен извод, че на записа са заснети подсъдимите А. и К.. Така при извършената проверка на показанията на разпитаните по делото свидетели чрез изготвената по делото експертиза се установяват изнесените данни в техните показания, а именно, че в процесната тоалетна действително са се намирали подсъдимите А. и К., както и свидетелите Н. и С. и още едно неустановеното по делото лице „Б.“, за което в показанията си свидетелите Н. и С. посочват, че е дилър занимаващ се с разпространение на наркотични вещества; че неустановеното по делото лице „Б.“ е наредило в тоалетната кабинка по една линия от наркотичното вещество кокаин, а впоследствие е продало на подсъдимия А. количество от наркотичното вещество кокаин, след което е напуснало мъжката тоалетна при пристигане на полицейските служители. В тази връзка не могат да бъдат игнорирани като заинтересовани и недобросъвестно дадените показания от свидетелите Н. и С., защото в случая чрез средството за тяхната проверка, каквото е експертното заключение е видно, че същите съответстват изцяло на действията описани от експертите в експертизата като извършени от изследваните от тях лица, които са заснети на видеозаписа, а впоследствие са анализирани в изготвеното от тях експертно заключение. Действително в показанията на свидетелят Р.Х.М. се съдържат данни за оставено на мивката в процесната тоалетна  полиетиленово пакетче съдържащо бяло прахообразно вещество, които данни са възпроизведени, както в показанията на свидетелите О.И.Д. и Б.П.Б., на които М. е съобщил за това, така и данни за иззетото като веществено доказателство от плота на мивката полиетиленовото пликче се извличат и от заключението на вещите лица в изготвената комплексна видео техническа и лицево идентивикационна експертиза. Независимо, че от посочените по-горе доказателствени източници и средства за тяхната проверка несъмнено се установява, че лицето което оставя процесното полиетилено пликче на плота на мивката е подсъдимия А., а лицето което бута това пликче е подсъдимия К., то това обстоятелство на свой ред не води до обективния съставомерен извод, че подсъдимия А. е държал у себе си полиетиленовото пликче съдържащо наркотичното вещество кокаин до момента, в който го е оставил на мивката с цел на неговото разпространение. Също така отново чрез показанията на свидетелите Н. и С., а и от заключението на експертите се може да се приеме с голяма степен на достоверност, че инкриминираното полиетиленово пликче е придобито от подсъдимия А. след неговото закупуване от неустановеното по делото лице „Б.“, за което в показанията на свидетелката Н. се съдържат данни, че е дилър и се занимава с разпространение на наркотични вещества. Тук е мястото да се посочи, още че тези данни в показанията на свидетелката Н. не могат да бъдат приети отново за изолирани, заинтересовани и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал или нелогични в тази им част, защото не само тя сочи неустановеното по делото лице „Б.“ като разпространител на наркотични вещества вечерта на инкриминираната дата, но също така данни в тази насока се съдържат косвено и в показанията на свидетелите Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В., които в своите показания са категорични, че  именно на камерите са наблюдавали, как някакво лице от мъжки пол раздава на клиенти и гости на хотела разни неща, при което подозренията им били за това, че лицето продава наркотични вещества, а впоследствие посочват, че са наблюдавали на видеокамерите същото това лице да извършва същите тези действия и в мъжката тоалетна на заведение „Кенди“, което е част от хотел „М.“. Ето защо и съдът се довери изцяло на показанията на свидетелката Н. в частта, в която посочва, че подсъдимия А. е закупил от неустановеното по делото лице „Б.“ полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество, което е иззетото впоследствие при проведеното процесуално следствено действие оглед на местопроизшествие. Житейски логично е в случая с оглед съдебното минало на подсъдимия А., както и предвид опита, който има с приема на наркотични вещества съгласно изготвената спрямо него съдебно психиатрична и психологична експертиза, е да предприеме действия, с които да се освободи от наркотичното вещество, в случай на полицейска проверка или както това се е случило в конкретиката на настоящия случай, в който случай подсъдимият А. е оставил на мивка в процесната тоалетна инкриминираното пликче с цел да не бъде намерено и установено у него при извършената полицейска проверка, каквито данни се установиха и от съда при извършения преглед на видеозаписа от процесната тоалетна в хода на съдебното следствие.  

По отношение на повдигнатото на подсъдимия А. обвинение конкретни фактически данни в показанията на свидетелите Р. Г.а и Н.Ш.не се съдържат, но независимо от това, съдът ги намери и спрямо този подсъдим за незаинтересовани, т.к. същите в качеството си на полицейски служители добросъвестно изнасят в своя разпит в хода на досъдебното производство само онези факти и обстоятелства, които обективно и лично са възприели и установили. Така същите заявяват добросъвестно и без наличие на заинтересованост с цел да утежнят процесуалното положение на подсъдимия А., че не са установили нещо нередно не само в процесното фойе на тоалетните, но и в тоалетните кабинки след като са ги огледали, поради което са си тръгнали от процесното място. Показанията на двамата свидетели са логични и непротиворечиви на показанията на свидетелите Н. и С., защото при пристигането на свидетелите Г.а и Шопов в процесната тоалетна вече е било консумирано закупеното от свидетелката Н. наркотично вещество кокаин от неустановеното по делото лице „Б.“, а подсъдимия А. е държал инкриминираното полиетиленово пликче съдържащо високо рисковото наркотично вещество – кокаин в джоба на дънките, поради което и тези свидетели не са видели нещо нередно.   

При обсъждане на дадените от двамата подсъдими А. и К. обяснения в хода на съдебното следствие, съдът отчете техния двойствен характер, а именно, че същите представляват както гласен доказателствен източник относно възприетите от тях лично факти и обстоятелства за процесния случай предмет на доказване по делото, така и че чрез същите се цели да се изгради защитна теза от подсъдимите касателно повдигнатото им обвинение за извършено престъпление. При така посоченото настоящият съд намери обясненията на двамата подсъдими в по-голямата им част за достоверни, непротиворечиви, логични и непротиворечащи на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, който е приобщен в хода на съдебното следствие, затова, защото и двамата независимо един от друг излагат данни, които не влизат в колизия с данните в изнесени в показанията на разпитаните по делото свидетели, а също така с писмените доказателствени средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка, поради което както се каза и им се довери в голямата им част. Така и двамата подсъдими А. и К. не отричат, че на 25.01.2018 г. около 22,00 часа са се намирали в клуб „Кенди“, който е част от хотел „М.“ за да се забавляват; че в заведението са се видели със свидетелката В. Н. и с още едно лице, което според подсъдимия А. се казваС., както и там се е намирало неустановеното по делото лице „Б.“; че преди да отидат до тоалетната неустановеното по делото лице „Б.“ е говорило със свидетелката Н., а впоследствие е предложило да ги почерпи с по една линийка от наркотичното вещество кокаин; че всички са се съгласили с изключение на подсъдимия К., т.к. не употребявал наркотични вещества; че петимата – подсъдимите А. и К., свидетелката Н. и лицето, което според подсъдимия А. се казваС. и неустановеното по делото лице „Б.“ са влезнали в мъжката тоалетна на клуб „Кенди“, който е към хотел „М.“; че неустановеното по делото лице „Б.“ е продало на свидетелката Н. количество от наркотичното вещество кокаин; че в една от тоалетните кабинки на мъжката тоалетна са наредени линийки от наркотичното вещество кокаин, които са били шмъркани от подсъдимия А., свидетелката Н. и лицето, което според подсъдимия А. се казваС.; че подсъдимия К. е останал в процесната тоалетна без да влиза в тоалетната кабинка за да изчака подсъдимия А., на който е бил охранител. Независимо, че двамата подсъдими не изнасят данни за закупеното от подсъдимия А. количество наркотично вещество кокакин поставено в полиетиленово пликче, което е било намерено на мивката в процесната тоалетна и иззето, то съдът намира, че липсата на информация в техните обяснения за това обстоятелство е резултат на тяхната защитна позиция за случилото се, с цел това наркотчино вещество да не бъде открито у подсъдимия А.. Това е така, защото от извършения в хода на съдебното следствие пред съда преглед на приобщения по делото видеозапис, както и от заключението на експертите материализирано в изготвената от тях видеотехническа и лицево идентификационна експертиза ясно и несъмнено се установява, че именно подсъдимия А. е лицето, което оставя на мивката, а подсъдимия К. е лицето, което бута полиетиленовото пликче, в което чрез физикохимичната експертиза е установено наличие на бяло прахообразно вещество представляващо високо рисковото наркотично вещество кокаин. Съдът намира, че неточността в индивидуализиране на посоченото от подсъдимия А. лице катоС., с което са шмъркали кокаин, не води до извод за некоректност в неговите обяснения затова, защото данни за това, че това лице е бил именно свидетеля М.С.са събрани по един безспорен начин чрез останалия доказателствен материал по делото и най-вече неговата самоличност се изяснява от видеотехническата и лицево идентификационната експертиза. При така изложеното и независимо от характера и доказателствената стойност на обясненията на подсъдимите, то според съда е видно, че в конкретния случай тези обяснения макар и да не се отличават с достатъчно фактически детайлни предвид предмета на доказване по делото, което е обяснимо предвид процесуалното качество на лицата, дават в своята цялост една значима по своето съдържание информация, която не се компрометира от останалите събрани доказателства, поради което и съдът ги прие за достоверни в частите съответстващи на събрания и проверен доказателствен материал обсъден от съда по-горе.

Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия А. като обективно, пълно и безпристрастно дадено, като не намери основание за изключването й от доказателствената съвкупност по делото. Чрез изготвеното заключение се установява, че към инкриминираната дата 25.01.2018 г. подсъдимия А. е приемал само наркотичното вещество кокаин, за което данни изнася и самия подсъдим в своите обяснения. В тази връзка следва да бъде отчетено и обстоятелството, че теглото на иззетото инкриминирано пакетче с кокаин е от 0,45 грама, което на свой ред отново съответства на данните в проведеното изследване от експертите, че подсъдимия А. за една вечер на няколко приема около половин грам от наркотичното вещество кокаин или количество приблизително равно на оставеното на мивката, като тази употреба според експертите се свързва с еуфория и комфорт. Експертите са категорични, че при подсъдимия липсват типичните за синдрома на завивимост промени на физиологично, когнитивно и поведенческо равнище.   

Съдът се довери и на заключението по изготвената в хода на досъдебното производство и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно физико химична експертиза от вещото лице А., т.к. с оглед поставените на вещото лице въпроси и в кръга на своята компетентност, знания и умения екперта е провел изследване на иззетото при извършения оглед на тоалетната на клуб „Кенди“ към хотел „М.“ полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество, което е било запечатано с картон серия А № 0308334 и печат 409 на НЕКД СДВР. По делото несъмнено и категорично се установи, че изследваното бяло прахообразно вещество предствалява високорисковото наркотично вещество кокаин съдържащ висок процент от активния компонент от 73 %, при което вещото лице го определя като такова с висока чистота и без установени в него примеси. Тук е мястото да се посочи, че при изземване на полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество при извършеното процесуално следствено действие оглед на местопроизшествие и последващото му изследване не са допуснати нарушения, които да водят до извод за липса на идентичност между иззетото и изследваното от експерта вещество. В тази връзка са неоснователни възраженията на защитата, защото от данните вписани в протокола за оглед, експертната справка и съдебно физикохимическата експертиза може по несъмнен и категоричен начин да се установи последователността при извършените изследвания, за което експертите изрично са посочвали съотетните номера на етикети, с които им е бил предаван за изследване обекта и съответните номера на етикети, с които обекта е бил впоследствие запечатван лично от тях и връщан на органа на разследване. Ето защо противно на доводите на защитата съдът счете, че въз основа на описанието на изследвания обект представляващ високорисковото наркотично вещество – кокаин може да се направи несъмнения и категоричен извод за идентичност между съдържанието на иззетото от мивката пликче съдържащо наркотичното вещество кокаин и изследваното посредством експертната справка вещество и обекта предмет на изследването от физикохичмичната експертиза. Настоящият съд в тази насока констатира, че от органа на досъдебно производство нарушения и/или разминавания не са допуснати, поради което и тези данни прие при установяване на фактическата обстановка по делото, защото не констатира да е компрометиран начина на приобщаване на веществените доказателства и реда за тяхното съхранение по време и след извършеното им експертно изследване в хода на досъдебното производство.

Съдът се довери на заключенията по изготвените съдебно технически експертизи от вещите лица Н. и П., т.к. тези вещи лица в своите експертни заключения са дали пълни и обективни отговори на  поставените им въпроси, както и са отчели обстоятелства, за които не могат да дадат отговор, предвид непредставен им сравнителен материал от органа на разследване.

Съдът не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност и заключението по изготвената съдебно дактилоскопна експертиза, при която вещото лице отново с оглед своята компетентност и знания е установило, че на изследваното от него полиетиленово пликче не са се проявили дактилоскопни следи, които от своя страна да са свързани с отпечатъци изхождащи на подсъдимите А. и К., поради което и му се довери.

Съдът кредитира с оглед тяхната достоверност събраните и приобщени по делото писмени доказателства, които в своята съвкупност не установяват факти и обстоятелства различни от тези, които съдът е установил във възприетата по делото фактическа обстановка. Съдът кредитира и изготвените по делото писмени доказателствени средства, а именно протокола за оглед на местопроизшествие, защото при неговото съставяне не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до изключването му от доказателствената съвкупност по делото. От материализираната в същия протокол информация обаче, не може да се установи връзка между иззетото полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество, както с подсъдимия К., така и с подсъдимия А..

Съдът се довери на заключението по изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, която се изслуша в хода на съдебното следствие и го прие за пълно, обективно и безпристрастно дадено, защото вещите лица в кръга на своята компетентност, занания и опит са отговорили безпристрасно на поставените им задачи, а от друга страна при извършения в хода на съдебното следствие от съда и в присъствието на страните преглед на видеозаписа, който е бил обект на изследване от експертите се установи, че не само записа не е манипулиран, но и че онагледените в експертизата чрез фотоснимки действия на записаните лица отразяват именно извършените на 25.01.2018 г. след 22,00 часа в мъжка тоалетна на клуб „Кенди“ към хотел „М.“ действия от записаните лица. Така от експертизата се установява, че на записа са заснети пет лица, две от които са установени след проведено сравнително изследване като подсъдимите А. и К.. Действията записани на видеозаписа извършени от лицата между които и двамата подсъдими А. и К. не влизат в колизия с обсъдените вече гласни доказателствени средства представляващи основно показанията на свидетелите С. и Н., както и на обясненията на подсъдимите А. и К.. От друга страна чрез заключението на експертизата се установи, че действително в процесната тоалетна е извършена полицейска проверка от цивилни и униформени служители на полицията. За предмета на доказване по делото е от особено значение записаните на видеозаписа действия на двамата подсъдими, т.к. от изследвания запис е видно, че подсъдимия К. не е влизал в тоалетната кабинка, както не само същият твърди, но също данни за това се съдържат и в показанията на свидетелите Н. и С. и обясненията на подсъдимия А.. Също така чрез прегледа на видеозаписа и изготвеното експертно заключение се провериха, както данните в показанията на свидетелите Н. и С., така и данните в обясненията на подсъдимия А. свързани с присъствието в процесната мъжка тоалетна на неустановеното по делото лице „Б.“ и извършената от него продажба на инкриминираното наркотично вещество кокаин на подсъдимия А., за което последния е заплатил неустановена по размер парична сума. Също така чрез прегледа на видеозаписа и отразеното в заключението на вещите лица се провери не само свидетелската достоверност в показанията на свидетелката Н. и С., но и достоверността в обясненията на подсъдимите в частта, в която посочват, че след като неустановеното по делото лице „Б.“ им е продало наркотичното вещество кокаин, както и инкриминираното количество наркотично вещество кокаин на подсъдимия А., то това лице е напуснало процесната мъжка тоалетна при пристигането на полицейските служители, като последните не са го спряли и проверили, което обстоятелство е видно и от заключението на експертите.

Във връзка с горното е необходимо да се отчете, че правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д. № 206/2003 г., II н.о. на ВКС/. При това положение е житейски логично в създалата се обстановка в мъжката тоалетна на клуб „Кенди“ и предвид установеното, както чрез обясненията на подсъдимия А., така и чрез изготвеното заключение на съдебно психиатричната и психологична експертиза, че към инкриминираната дата 25.01.2018 г. подсъдимия А. не само е приемал наркотичното вещество кокаин, но и е закупил инкриминирано пакетче с кокаин в количесто от 0,45 грама, което количество според експертите е неговото обичайно количество за една вечер приемано на няколко пъти. Житейски логично е също така подсъдимият А. да го е закупил от неговия разпространител в хотел „М.“ - неустановеното по делото лице „Б.“, преди да го остави на мивката в мъжката тоалетна, с цел да не бъде установено в него при извършената полицейска проверка.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените факти, съдът приема от правна страна, че подсъдимия К.М.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, поради неговата недоказаност при така възведеното в обвинителния акт спрямо него обвинение.

 При така установените факти, съдът приема от правна страна, че подсъдимия Ю.А.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, поради неговата недоказаност при така възведеното в обвинителния акт спрямо него обвинение.

Основният състав на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1 НК съдържа няколко различни форми на изпълнително деяние – произвеждане, преработване, придобиване, държане или разпространение на наркотични вещества. Същественото е, че за да е съставомерно деянието от обективна страна, законодателят не поставя условие деецът да е осъществил кумулативно всички възможни форми на изпълнителното деяние. Това престъпление е формално, на просто извършване и за неговото довършване е необходимо установяване на фактическа власт върху инкриминирания предмет на престъплението без правно основание, като същевременно липсва изискване за настъпване на някакъв престъпен резултат. С оглед фактическа си усложненост, процесното престъпление се явява продължено, имайки предвид, че чрез установяването на държането върху съответните движими вещи – наркотични вещества, се създава едно трайно и продължено престъпно състояние, което се реализира до момента, в който настъпват определени прекратителни основания /например прекъсване на фактическата власт върху вещта чрез нейното отчуждаване, отнемане, погиване и пр./. В конкретиката на настоящия случай за да бъде извършено от обективна страна престъплението, за което от държавното обвинение е ангажирана наказателната отговорност на всеки един от двамата подсъдими К.К. и Ю.А. чрез внесения в съда обвинителен акт, следва да се докаже, че всеки един от подсъдимите е държал, с цел разпространение, без надлежно разрешително, високорисковото наркотично вещество. С оглед на изложеното двете форми на изпълнителното деяние на престъплението следва да съществуват едновременно по отношение на всеки един от подсъдимите при осъществяване на престъпната дейност, за да бъде реализирана търсената наказателна отговорност за неговата противоправна проява, за която законодателят е предвидил санкция чрез налагане на наказание. Несъмнено формата на изпълнителното деяние „държане“ има само едно съдържание и то е свързано с владението, упражняването на фактическа власт над предмета на престъплението, което в конкретния случай не се установи обективно да е налице по отношение и на двамата подсъдими, както и не се установи да е налично формирано у тях намерение да разпространят инкриминираното количество наркотично вещество. По делото несъмнено и категорично не се доказана чрез събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност обективно фактическо държане на инкриминираното наркотично вещество без надлежно разрешително и то с цел неговото разпространение за двамата подсъдими. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателствени материали не се установява по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия К.М.К. на 25.01.2018 г., в гр.София, бул. „**********, тоалетна на хотел „М.“, като извършител в съучастие с Ю.А.А., без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В случая решаващо значение имат, както данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, така и експертните заключения, чрез които не се доказа по несъмнен и категоричен начин, авторството на деянието или съпричастността на самия подсъдим К. към повдигнатото му обвинение. Това е така, защото в случая не се установи, че е налице съставомерно държане от страна на подсъдимия К., т.к. наркотичното вещество в нито един момент от процесните събития не се е намирало обективно във фактическа власт на подсъдимия и същия не е разполагал с възможност фактически да се разпорежда с него. Така от обективна страна не е налице съставомерно държане на инкриминираното наркотично вещество, с цел неговото разпространение от подсъдимия К..

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателствени материали не се установява по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Ю.А.А. ***, тоалетна на хотел „М.“, като извършител в съучастие с К.М.К., без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло от 0.45 /нула цяло четиридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на наркотичния компонент 73 % на стойност от 54,00 /петдесет и четири/ лева подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Република България и обнародвана в Държавен вестник брой 87/1996 г. и Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ съгласно приложение № 1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Обвинението от обективна страна не е доказано и по отношение на подсъдимия А. затова, защото от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установи, че лице, което е държало и разпространявало наркотични вещества на 25.01.2018 г., около 22,00 часа, както в хотел „М.“, така и в мъжка тоалетна на клуб „Кенди“ към хотел „М.“ е неустановеното по делото лице на име „Б.“. Несъмнени и категорични данни в тази насока се съдържат в показанията на всички разпитани по делото свидетели – охранители, полицейски служители и свидетелите Н. и С., на каквито данни дори в обстоятелствената част на обвинителния акт се позовава държавното обвинение. Остава в случая недоказано и хипотетично твърдението на прокурора, че подсъдимия А. е държал в себе си инкриминираното наркотично вещество – кокаин, с цел неговото разпространение, защото така възприетата от прокурора обвинителна теза не съответства не само на количественото оразмеряване на наркотичното вещество, което е било едно пакетче от 0,45 грама, а и защото според експертите изготвили съдебно психиатричната и психологична експертиза, това количество представлява за подсъдимия неговия прием, употребен на няколко пъти за една вечер. Ето защо и в тази връзка, съдът се довери на данните в показанията на свидетелите Н. и С. за това, че подсъдимия А. е закупил от неустановеното по делото лице „Б.“ инкриминираното количество високорисково наркотично вещество – кокаин за своя лична употреба непосредствено преди извършената му полицейска проверка. Данни за това, че именно неустановеното по делото лице „Б.“ е разпространявало на територията на хотел „М.“ и в мъжката тоалетна на клуб „Кенди“ наркотични вещества се съдържат не само в показанията на разпитаните свидетели Х.Н.Х., К.Г.И. и В. С.В., които като охранители са наблюдавали камерите за видеонаблюдение позиционирани в хотел „М.“ и тоалетната на клуб „Кенди“, но и в обстоятелствената част на самия обвинителен акт. В случая от страна на разследващия орган не е проявена необходимата процесуална активност за установяване на действителния извършител на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия К. и подсъдимия А., въпреки предоставените им, според свидетелите Н. и С., а и според обясненията на двамата подсъдими, данни за неустановеното по делото лице „Б.“. Дори и да се приеме, че е налице едната от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 НК спрямо подсъдимия А., а именно налично държане на високорисковото наркотично вещество, то в случая е налице вероятност, че инкриминираното наркотично вещество е било предназначено за неговото разпространение, защото категорични доказателства в тази насока липсват. Още повече специфичната съставомерна цел на държането на наркотичните вещества – с цел разпространението им, се извлича от установените по безспорен и категоричен начин обективни факти и обстоятелства, като например броя на дозите, начина на съхранение, съдържанието на отделните дози и други. При това положение с още по-висока степен на убедителност не може да се направи извод, че инкриминираното количество наркотично вещество е било предназначено за неговото разпространение от страна на подсъдимия А., а оттам и да се изведе безспорен извод за авторството на деянието, а не за лична употреба.   

Следва да се посочи, че повдигнатото на подсъдимия А. и на подсъдимия К. обвинение не се доказа по несъмнен и категоричен начин в хода на съдебното производство чрез събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност приложена в подкрепа на изготвения от държавния обвинител обвинителен акт, който е предмет на настоящото дело, защото същата не подкрепя изложението на прокурора, а напротив от същата единствено би могло да се предполага за начина, по който инкриминираното количество наркотично вещество е било придобито от подсъдимия А. и до момента на полицейската проверка се е намирало у него. По делото не се доказаха твърдените от прокурора обстоятелства свързани с предхождащи инкриминираното по делото деяние събития между двамата подсъдими, за които обстоятелства не се ангажират доказателства. Това е така, защото по делото не се установиха твърдените от прокурора обстоятелства свързани с налично между двамата подсъдими познанство преди инкриминираната дата; не се установиха данни за взето от двамата подсъдими решение да държат и разпространяват заедно наркотични вещества на територията на град София и страната, а и в частност на територията на хотел „М.“; не се установиха данни за начина, по който подсъдимия Ю.А. се е сдобил с високорискови наркотични вещества - кокаин според твърденията на прокурора и в частност с количеството от 0,45 грама от високо рисковото наркотично вещество - кокаин, с цел да го разпространи. За тези обстоятелства от страна на държавното обвинение не се ангажират по делото никакви доказателства, които съдът да провери и впоследствие да обсъди с оглед извършване на преценката за тяхната достоверност и логична обвързаност. Ето защо по отношение на изясняване на обстоятелствата относно начина и механизма на извършване на инкриминираното деяние на процесното място не се ангажират никакви доказателства от страна на прокурора.

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Това е така, защото подсъдимият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено именно от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат всеки един от подсъдимите К.М.К. и Ю.А.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, защото анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството деянието на всеки един от тях, както и не са налице достатъчно установени фактически обстоятелства, които да са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и от които на свой ред да се изведе извод за извършено от всеки един от подсъдимите друго по-леко наказауемо престъпление. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме за недоказано по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение на подсъдимия К.К. и повдигнатото обвинение на подсъдимия Ю.А., чрез внесения от прокурора в съда обвинителен акт срещу тях, защото не може да бъде направен извод /в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК/, че всеки един от тях е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. При това положение и на основание чл.304 НПК съдът призна всеки един от подсъдимите А. и К. за невинни и ги оправда по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

След като от обективна страна не се доказа, че подсъдимите Ю.А. и К.К. са извършители на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, то съдът намира, че е безпредметно обсъждането на субективната страна на същото.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл.354а, ал.6, вр. с ал.1 във вр. с чл.53, ал.2, б.„а” НК съдът отне в полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, намиращи се на съхранение в отдел НОП ЦМУ, отдел „МРР-НОП”, които са предадени с протокол № 53533 от 22.03.2018 г. и които след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени, като транспортните опаковки да останат по делото.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: