Решение по дело №230/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 213

гр. Видин, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 втори октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

230

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Ж.К.Г. против решение № 185/10.05.2023г. по АНД №1305/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № BG 21042022/4000/Р8-455/13.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се , че не са събрани никакви доказателства , които да потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка. Сочи се, че не е ясно на посочената дата кой е управлявал автомобила , както и че липсва посочване на мястото , на което се твърди , че е извършено нарушението по ясен , обичаен и разбираем начин. Сочи се , че за посоченото в наказателното постановление нарушение отговорността следва да се носи от собственика , а не от водача. Иска се да бъде отменено решението и отменено наказателното постановление.

Ответникът в писмено становище и в съдебно заседание , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението на ВРС е неправилно.

Безспорно е, че на 21.04.2022г. около 19:41 часа на граничен контролно-пропускателен  пункт Брегово-Митница Лом в направление излизане от територията на Р България е пристигнало ППС с рег. № СВ****МВ, вид : влекач, марка и модел СКАНИЯ Р450, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от касатора Г..

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 02.04.2022г. в 14:36 часа по път I – 1, отсечка км 7+594, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид.К. приел, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставила АУАН против водача .

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП , с което му е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки на автомобила в близък и далечен план , установяващи номера на превозното средство. На двете снимки има автоматично генерирани дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Той е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 21.04.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. В НП като нарушен е посочен същият текст.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП и приложените по делото заповеди за оправомощаване.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение от наказаното лице.

Административнонаказващият орган е приел, че ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

От установените по делото обстоятелства въз основа на събраните доказателства с оглед приложимите правни норми е видно , че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

 При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържа не снимка, от която не може да се разбере къде е направена снимката , за да се отнесе към вмененото нарушение. Предполага се, че въпросният клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 7 + 594“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимка и описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани цифрово, с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението. Видно от акта в същия е посочено , че нарушението е „Видин“ , което в определена степен конкретизира мястото на нарушението , но тази конкретизация не е направена в наказателното постановление. Съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН мястото на нарушението е необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление , като в случая наказателното постановление не отговаря на посоченото изискване. За разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допусната нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН , така възможност не е предвидена за наказателното постановление.

Освен посоченото по – горе, следва да се има предвид и че не е категорично установен и авторът на нарушението, тъй като доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 21.04.2022г. на ГКПП Брегово, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение на 02.04.2022г., в друга част на страната. Липсват данни на 02.04.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установен по друг начин водачът на автомобила на тази дата, напр. чрез съпътстващите извършвания превоз превозни документи . Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 02.04.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни. НП е незаконосъобразно, поради което решението на ВРС , с което е потвърдено НП, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона , вместо което следва да бъде постановено ново , с което да се отмени наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 185/10.05.2023г. по АНД №1305/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG 21042022/4000/Р8-455/13.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 21042022/4000/Р8-455/13.10.2022г. на Директора на НТУ към АПИ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                              2.