Р Е Ш Е Н И Е

№4/16.01.2020г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №691 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Предявени са два иска: с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на вземане и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД –незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг.

                Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи сумата 276,61 лева, цена на предоставени му далекосъобщителни услуги за абонатен №********* за периода от 10.04.2017г. до 09.09.2017г., за което е издадена крайна фактура №**********/10.09.2017г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№132/2019г. по описа на РРС. Ищецът не е предявил иск за сумата от 100,17 лева лихва, представляваща изтекла/мораторна/ лихва за забава за периода от 26.09.2017г. до 07.01.2019г., която сума  е присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Предявява още и осъдитилен иск, като настоява с решението ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 492,16 лева представляваща незплатени лизингови вноски по два договора за лизинг от 24.08.2016г. и 28.04.2017г. съответно за 54,36 лева за периода от м.09/2017г. до м.11/2017г. и 437,80 лева за периода м.09/2017г. до м.03/2019г. Претендира и разноски по делото.

Ответникът с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, заявява, че не е в състояние да заплати търсените от него суми, тъй като се намира в затвора Белене и изтърпява присъда, с която е осъден на 23 години лишаване от свобода. Твърди, че е бил задържан на 28.04.2017г. за извършено от него тежко престъпление и е преустановил ползване услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Признава, че има сключени два договора за лизинг и дължи сумите по тях, но ще заплати след излизане от затвора.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№132/2019г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за  сумата от 768,77 лева, представляващи потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  от 10.04.2017г. до 09.09.2019г., ведно със законна лихва, считано от 17.01.2019г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане и за сумата от 100,17 лева обезщетение за забава за периода от 26.09.2017г. до 07.01.2019г. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 205 лева, направени от заявителя по заповедното производство-25 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е посочена фактура №**********/10.09.2017г.

            Длъжникът не е намерен на регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, няма регистриран трудов договор, заради което на основание чл.415 ал.4 от ГПК  ищецът е предявил настоящия установителен иск с цена 276,61 лева, ведно законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-17.01.2019г. до окончателното плащане. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени три фактури, кредитно известие за корекция, като е отбелязано, че с издадената крайна фактура, посочена в заповедното производство №********** с дата 10.09.2017г. е начислена обща сума за плащане в размер на 1 558,75 лева, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори, лизингови вноски и мобилни услуги. С петитума на исковата молба се настоява, че ответникът дължи сума от 239,65 лева, като с допълнителна молба е корегирал сочения размер с твърдение за техническа грешка на 276,61 лева. Със същата искова молба е предявен осъдителен иск срещу ответника за сумата от 492,16 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски.

            Ответникът с отговора си на исковата молба заявява, че е задържан на 28.04.2017г. от органите на МВР и в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, твърди че от момента на задържането е преустановил ползване на мобилни услуги, но признава в съдебно заседание, че има сключени два договора за лизинг, по първия остават незаплатени 54,36 лева, а по втория 437,80 лева лизингови вноски.

            Пред вид изложеното съдът счита, че предявения установителен иск за съществуване на вземане е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. На първо място, ищецът не доказва, че през процесния период е предоставял на ответника и той е ползвал мобилни услуги по сочените в обстоятелствената част три броя фактури, не става ясно и как е определена и тяхната цена, въпреки вменената му от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест. На второ място, предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК е обусловен от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а в случая, не е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането предявено в настоящото исково производство-в заповедното се претендират мобилни услуги в размер на 768,77 лева, а в настоящото първоначално 239,65 лева, корегирани на 276,61 лева и се сочат фактури незаявени в производството по ч.гр.д.№132/2019г. 

            Предявения осъдителен иск за общата сума от 492,16 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг, с оглед признанието на ответника и пред вид разпоредбата на чл.237 ал.2 от ГПК следва да се уважи, като на ищеца се присъдят разноски направени в настоящото производство- чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 230 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 против Б.О.Х. с ЕГН-********** ***, сега в затвора гр.Белене иск за съществуване на вземане по чл.422 от ГПК в размер на 276,61 лева, представляващи цена на предоставени мобилни услуги за периода от 10.04.2017г. до 09.09.2017г. като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Б.О.Х. с ЕГН-********** ***, сега в затвора гр.Беляне,  да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 492,16 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг, както и сумата от 230 лева разноски по делото.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението, делото да се докладва на заповедния съд за произнасяне относно сумата 100,17 лева мораторна лихва за забава, за която  не е предявен иск по чл.422 от ГПК.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :