Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
10. 04. 2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
пети март, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
КАН дело № 413 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от С.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, против решение
№ 57 от 23.12.2019г., постановено по НАХД № 96 по описа за 2019г. на
Районен съд гр.Малко Търново, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 1052/08.10.2019г.
издадено от зам. директор на ТД „Южна морска“, с което на С.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** на
основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.14а, ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ е наложена глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата предметите на извършеното нарушение – златен синджир с тегло
Касаторът
счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение, като
се отмени потвърденото наказателното постановление или алтернативно да бъде
отменено в частта му, с която са отнети в полза на държавата златните изделия -
предмет на извършеното нарушение. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът –
Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява частично основателна
поради следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд гр.Малко Търново е потвърдил Наказателно
постановление № 1052/08.10.2019г. издадено от зам. директор на ТД „Южна
морска“, с което на С.А.М., ЕГН **********, с адрес *** на основание
чл.18, ал.1, във връзка с чл.14а, ал.1
от Валутния закон /ВЗ/ е наложена глоба
в размер на 1000.00 лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети
в полза на държавата предметите на извършеното нарушение – златен синджир и
златна гривна. Наказанието е наложено, за това
че на 14.06.2019г. при преминаване по трасе за обработка на входящи автомобили
на МП „Малко Търново“ от Република Турция за Република България жалбоподателя С.А.М.
се опитал да пренесе без да декларира пренасяните от него златни изделия –
златен синджир с тегло
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно по отношение на
наложеното административно наказание глоба, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на
Министъра на финансите пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите,
посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия със
и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в чл. 4, за или от трета
страна се декларира по реда на чл.9.
Безспорно неизпълнението му представлява нарушение на нормативен акт по
прилагане на ВЗ приет на основание чл.14г. от закона и представлява нарушение
по чл.14а от ВЗ.
Въззивният съд правилно е приел, че за извършеното нарушение следва да се наложи
административното наказание посочено в чл.18, ал.1 от ВЗ, в редакцията му към
момента на извършване на инкриминираното деяние. С приемане на ЗИД на ВЗ (обн.
ДВ бр.14 от 2020г.) санкционната разпоредба за извършване на нарушение по
чл.14а от ВЗ е предвидена в чл.18, ал.2 от ВЗ и е глоба за физическите лица, в размер
на една пета от стойността на недекларираните парични средства
или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В конкретния
случай стойността на златните изделия предмет на нарушението е 7875.00 лева и една пета от нея е 1575.00 лева, т.е.
не е налице основание за приложение на по-благоприятния закон, съгласно чл.3,
ал.2 от ЗАНН.
Същевременно
съдът намира, че по отношение на отнемането на златните изделия, предмет на
извършеното нарушение е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, предвид отмяната на чл.20 от ВЗ с ЗИД на ВЗ (обн. ДВ бр.14 от 2020г.). Поради това в тази му част
решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, както
и потвърденото с нея наказателно постановление.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира касационната жалба за частично основателна, като същата следва
да бъде уважена по отношение отнемането на вещите предмет на извършеното
нарушение.
При този изход на делото искането
на касационния жалбоподател да присъждане на разноски се явява частично
основателно, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН. Същевременно тъй като по делото няма
представени доказателства за направени разноски от страна на касатора пред
настоящата инстанция, то такива не следва да се присъждат в негова полза.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57
от 23.12.2019г., постановено по НАХД № 96 по описа за 2019г. на Районен съд гр.Малко
Търново, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 1052/08.10.2019г.
издадено от зам. директор на ТД „Южна морска“, с което на С.А.М., ЕГН **********,
с адрес ***, в частта му, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата предметите на извършеното нарушение – златен синджир с тегло 65.47 грама – 18 карата и
златна гривна с тегло 43.91 грама – 18 карата на обща стойност 7875.00 лева.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 1052/08.10.2019г. издадено
от зам. директор на ТД „Южна морска“, с което на С.А.М., ЕГН **********, с
адрес ***, в частта му, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата предметите на извършеното нарушение – златен синджир с тегло 65.47 грама – 18 карата и
златна гривна с тегло 43.91 грама – 18 карата на обща стойност 7875.00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 23.12.2019г., постановено по НАХД № 96 по описа за
2019г. на Районен съд гр.Малко Търново в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 1052/08.10.2019г. издадено от зам. директор на ТД „Южна
морска“, с което на С.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, в частта му, с която на основание
чл.18, ал.1, във връзка с чл.14а, ал.1
от Валутния закон /ВЗ/ е наложена глоба
в размер на 1000.00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.