№ 281
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Т. С. М., ЕГН **********, против
НП № 434а-199/23.08.2024 г., издадено от началника на 02 РУ - Бургас, с което за
нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), и на основание чл. 45,
ал. 16 от ЗЗДет, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Г.а от
БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 08.08.2024 г., около 23:15 часа, в гр. Бургас, в кв.
В..., на бензиностанция ОМВ, служители на 02 РУ - Бургас установили група лица,
сред които и непълнолетния Т..... Т.ов М., ЕГН **********, като същият не е бил
придружаван от родител/друг дееспособен пълнолетен придружител след 22:00 часа.
На 09.08.2024 г., в гр. Бургас, свидетелят Г. К..... съставил на жалбоподателя Т.
М. акт за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет.
На 23.08.2024 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
1
по делото доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в 6-месечния срок. Въпреки това, съдът
счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждат задължения за
актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и в НП нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването им цели гарантиране на
правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв
начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса.
На първо място, актосъставителят и АНО не са извършили надлежно пълно
фактическо описание на въпросното нарушение. В акта, а след това и в наказателното
постановление, е направена само констатация, че на въпросното място и време
служители на МВР - Бургас са установили непълнолетен гражданин без родител или
дееспособен придружител. Това описание обаче не е достатъчно и не отговаря на
задължението на органите да опишат в пълнота фактическата обстановка, от която да
могат да се изведат признаците на състава на административното нарушение, респ.
нарушителят да има възможност да се запознае с фактическото административно
обвинение. В случая не става ясно в какво качество е санкциониран жалбоподателя -
родител, настойник, попечител или само като близък, полагащ грижи. Липсва
описание и на конкретните действия или бездействия на нарушителя, с които да се
твърди да е осъществил нарушението. Липсва конкретизиране на нарушението от
обективна и субективна страна, като така направеното описание не дава възможност да
се разбере в какво точно се състои нарушението. Това се явява самостоятелно
основание наказателното постановление да бъде отменено.
На второ място, в АУАН е записано, че жалбоподателят е нарушил нормата на
чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, регламентираща задължение на полагащите грижи лица да бъдат
заедно с децата на обществени места след определен част от денонощието, а АНО е
2
квалифицирал нарушението по друга разпоредба - чл. 8, ал. 4 ЗЗДет, предвиждаща
задължение на полагащите грижи лица да осигурят пълнолетно дееспособно лице с
детето, ако не могат лично да бъдат с него. Това противоречие в юридическото
обвинение допълнително засилва и фактическата неяснота на нарушението.
На трето място, видно от съдържанието на атакуваното НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗДет, съгласно която разпоредба е
предвидена санкция за онзи, който допусне нарушение на забраната за употреба от
деца на посочените вредни за здравето изделия от райски газ, алкохол и тютюн (чл. 5б,
ал. 4). Посочването на тази санкционна разпоредба обаче е неправилно и е в явно
противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което води като последица нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Веднъж АНО е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет, а след това на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗДет е
наложил санкцията от 300 лв. за нарушение на друга разпоредба - чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.
По този начин е допуснато противоречие и между словесно и цифрово посочване на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Задължение на
административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете
от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Така се е
стигнало и до разминаване между описаните факти и правната квалификация. Това е
довело до опорочаване на производството и е основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са довели до
незаконосъобразно издаване на наказателното постановление, поради което и то следва
да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на
жалбоподателя, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива, то и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434а-199/23.08.2024 г., издадено от
началника на 02 РУ - Бургас, с което на жалбоподателя Т. С. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3