РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Варна, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501308 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. К. и П. Д. Б., двамата от гр. В.,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № *************
год., постановено по гр. дело № ********** год. по описа на РС-В., с което са
отхвърлени предявените от двамата въззивници против П. Т. Т. и Е. Т.,
двамата от гр. В. активно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците В. К. К. и П. Д. Б., двамата от гр. В., са собственици на
недвижим имот, находящ се в с. К., община А., област В. – дворно място с
площ 500 кв. м., съставляващо УПИ ****** в кв.** по плана на с. К., при
граници: УПИ *****, У П И ****** и УПИ *****, ведно с построените в него
двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м., с РЗП 116 кв. м. и лятна кухня
със ЗП 26 кв. м., въз основа на давностно владение, продължило от 2009 год.
до предявяване на исковете – 08.06.2021 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства и до
необсъждане на доказателства относно релевантни за спора факти. Не е
съобразено от първоинстанционния съд, че ответницата Е. Т. изобщо не е
подала отговор на исковата молба, а ответникът П. Т. не е оспорил наведените
1
от ищците твърдения за осъществяваното от тях владение на процесния имот.
Неправилно са анализирани и ценени събраните по делото гласни
доказателствени средства; в нарушение на процесуалните правила не са
кредитирани показанията на ангажираните от двамата ищци свидетели, а са
възприети за достоверни показанията на ангажираните от ответниците
свидетели, без да бъдат отчетени противоречията в тях, както и
противоречията на показанията им с други доказателства по делото.
В жалбата въззивниците са направили собствен анализ на събраните по
делото доказателства и считат, че исковете им са основателни.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете им да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите П. Т. Т. и Е. Т. – ответници
по исковете за собственост – не са подали писмени отговори на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, а
въззивникът В. К. и лично, поддържат жалбата си и настояват да бъде
уважена. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемият П. Т. Т., лично и чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено.
Въззиваемата Е. Т. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и
не изразява становище.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-В. е образувано по предявени от В. К. К. и П.
Д. Б., двамата от гр. В., срещу П. Т. Т. и Е. Т. (съпрузи), двамата от гр. В.,
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците В. К. К. и П. Д. Б. са собственици (при равни квоти от по 1 / 2 ид. част
всеки един) на недвижим имот – дворно място с площ 500 кв. м.,
съставляващо УПИ ****** в кв.** по ПУП на с. К., общ. А., при граници:
улица; УПИ ********; УПИ ********** и УПИ ******, представляващ
поземлен имот с идентификатор ************ по КК на с. К., общ. А., ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м., с РЗП от
116 кв. м. и лятна кухня със ЗП от 26 кв. м., съставляващи обекти с
идентификатори ************.1 и ************.2 по КК на с. К., общ. А.,
въз основа на давностно владение с начало на владението от месец юли 2009
год. до предявяване на исковете – 08.06.2021 год.
В исковата си молба, уточнена с молба от 14.08.2023 год. във въззивната
инстанция, ищците са навели следните твърдения: През лятото на 2009 година
установили владение върху горния имот, владението им е било несъмнено,
непрекъснато и явно; до пролетта на 2020 год. други лица не са владели имота
и не са изявявали претенции за собственост. През 2019 год. ответникът П. Т.
предложил на ищеца П. Б., последният да му предаде владението върху
горния имот срещу определена сума пари, което Б. отказал да стори. През
2
пролетта на 2020 год. ищците били уведомени от ответника, че същият вече
бил собственик на имота. Ищците извършили проверка в СлВП и установили,
че на 05.11.2019 год. непознато за тях лице на име Ш.Ш.Т. се е снабдил с
нотариален акт за собственост на процесния имот по обстоятелствена
проверка, след което с договор за продажба, скл. с нот. акт № ************
год. на ВнН, Ш. Т. продал имота на ответника П. Т., в брак към момента на
сделката с ответницата Е. Т.. Ищците твърдят, че упражняват фактическа
власт върху имота дори и след закупуването му от страна на ответника.
Предприели действия за да се снабдят с нотариален акт за собственост върху
имота по обстоятелствена проверка, подали молба-декларация при няколко
нотариуси, но им било отказано образуването на нотариално производство,
тъй като се установило, че ответникът П. Т. притежава документ за
собственост за имота.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
приемане за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са
собственици на описания по – горе имот въз основа на давностно владение,
осъществявано от средата на 2009 год. до подаването на исковата молба –
08.06.2021 год. Претендират присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответникът П. Т. Т., оспорва исковете. Не оспорва, че е купил
имота от лицето Ш. Т. с договор за покупко-продажба от 11.02.2020 год., като
твъди, че в деня на сключването на договора е влязъл във владение на имота.
Твърди, че седмица след покупката на имота го застраховал, а на 17.02.2021
год. подновил застрахователния договор. Оспорва твърденията да е предлагал
на ищеца П. Б. пари за да му предаде Б. владението върху имота. Оспорва да е
уведомявал или информирал под каквато и да е форма ищците, че е придобил
собствеността върху процесния имот. Твърди, че през месец август и
септември 2020 год. получил няколко обаждания по телефона от ищеца В. К. и
при разговорите помежду им К. го заплашвал и му оказвал натиск с цел да го
принуди да се разпореди с процесния имот в негова полза. След тези
разговори ищците предприели и практически действия – патроните на вратите
на сградата били разпробити, а на прозорците били разлепени, подобно на
рекламни материали, телефонните им номера, за които действия на *********
год. ответникът подал жалба до РУП – А..
Счита исковете на ищците за неоснователни и настоява за отхвърлянето
им; претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Т. не е подала писмен отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалните си
представители, подръжат исковете си и настояват да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът П. Т., чрез процесуални представители,
оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им.
Ответницата Е. Т. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и
не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
3
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от к. н. а. № *********** год. на нотариус № *** с район на
действие района на РС-В., издаден по обстоятелствена проверка, Ш.Ш.Т. е
признат за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в с. К.,
община А., област В., представляващ дворно място с площ 500 кв. м.,
представляващо УПИ ****** в кв.** по плана на града, при граници: УПИ
*****, УПИ ****** и УПИ *****, ведно с построените в него двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 58 кв. м. и РЗП от 116 кв. м. и лятна кухня със ЗП
от 26 кв. м.
Видно от съдържащите се в нотариалната преписка по издаването на
горния нот. акт писмени доказателства, в регистъра към ЗРП (ПУП) на с. К.,
общ. А. към дата 22.07.20219 год. за собственик на горния имот е записано
дружеството „Ш.Е.Ш.И.“ ЕООД, въз основа на нот. акт с №***, том *****,
дело № ********* год. по описа на СлВп-В..
С договор за продажба, скл. с нот. акт № ************ год. на нотариус
№ *** с район на действие района на РС – В., Ш.Ш.Т. е продал на ответника
П. Т. Т. гореописания имот – УПИ, ведно с построената в него сграда и лятна
кухня. Не е спорно, че към момента на сключването на договора купувачът П.
Т. е в граждански брак с оттветницата Е. Т..
С договор за застраховка, скл. на 20.02.2020 год., ответникът П. Т. е
застраховал процесния имот за описани в договора застрахователни рискове.
С декларация от 05.03.2020 год. по чл. 14 от ЗМДТ ответникът П. Т. е
декларирал имота в Община А..
От удостоверение от ********* год., изд. от РУ – А., при ОД МВР-В. е
видно, че по жалба на П. Т. от ********* год. е образувана преписка №
*************** год. по описа на РУ – А., при ОД МВР-Варна. Т. се е жалил,
че е пострадал от престъпление по чл. 216 НК – подмяна на катинар на
външна врата; увреждане на два броя патрони на две врати (разпробити със
свредло), както и счупена външна дръжка на брава на вратата на къщата.
Според изявленията на ищеца В. К. в съдебно заседание на 13.12.2021
год., направени по повод изясняване на спорния между страните въпрос, кой
упражнява понастоящем фактическа власт върху процесния имот, „ключовете
се сменят през ден“ и ответникът постоянно пуска жалби, че ищците са в
имота.
От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-
технически софтуерни експертизи, изслушани в първата инстанция и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че според
публично достъпните в интернет сателитни и наземни заснемания, съдържащи
се в електронното приложение „Gооglе Earth“, първият запис (първото
заснемане) на процесния имот е от 2003 год., към която година не се
идентифицира застрояване в парцела. Следващият запис (заснемане) на
процесния имот в „Gооglе Earth“ е от 2007 г. В границите на парцела се
идентифицира постройка с покрив с положени керемиди. Следващите записи
(заснемания) на процесния имот в „Gооglе Earth“ са от 2011 год., 2013 год.,
4
2014 год. и 2018 год. Към месец март 2012 год. в процесния имот е имало
изградена масивна сграда с пристройка към нея. Сградата е с изграден
покрив, включително керемиди и монтирана външна дограма. Установява се
още, че в потребителския профил на ищеца П. Б. в електронната платформа
„Gооglе“ се съдържат цифрови изображения с EXIF информация, в която се
съхраняват метаданните за снимковия файл, които метаданни предоставят
информация за: Модел на устройството; Сериен номер; Настройка на
експозицията; Дата и час на снимката; GPS координати; Идентификатор на
версията на GPS; Географска шИ. и дължина; Надморска височина; GPS
времеви печат; Описание на изображението; Софтуер; Автор. Когато
изображенията се записват в „Google Photos“ софтуерът на Google
автоматично премахва метаданните от файловете и ги записва в собствена
база данни, до която публичен достъп няма. При отваряне на изображение в
„Google Photos“ се визуализира само информацията за модел на устройството,
настройка на експозицията, дата и час на снимката, софтуер на снимачното
устройство и име на потребителя, който е записал файла в Google Photos.
Според вещото лице всички снимки, „качени“ в електронната платформа
„Gооglе“ в профила на ищеца П. Б., са правени в периода 2017 год. – 2020 год.
с четири различни смартфона, в следния хронологичен ред: 2017 - Samsung
Galaxy Grand Neo Plus i9060i; 2018 - Samsung Galaxy Note N7000; 2019 -
Lenovo A6000; 2020 - Xiaomi Redmi 7. Всички снимки са записани в “Google
Photos“ от акаунт (потребителски профил) името на П. Б.. Не са открити
артефакти за манипулация на изображенията. Установени и изследвани са 85
изображения и 2 видео файла, всички са автентични и създаването им датира
от периода 2017 год. – 2020 год.
От изслушаните по реда на чл. 204 от ГПК звукови записи, съхранявани
на електронен носител (флашпамет на л. 177 от делото на РС-В.), за които е
безспорно установено между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
възпроизвеждат проведени на 22.08.2020 год.; на 02.09.2022 год. и на
********* год. телефонни разговори между ищеца В. К. и ответника Пл. Т. по
повод процесния имот, се установява следното: Ищецът В. К. е заявил на
ответника Пл. Т. в разговора им от 22.08.2020 год., че ответникът е засегнал
хора, които имат права; че процесният имот „е на французина“, който го е
купил на името на фирмата си и е наел строител да строи сграда в имота; след
като „французинът“ са заминал, оставил строителя да пази имота и да строи. В
проведения на 02.09.2020 год. телефонен разговор, ищецът В. К. е обяснил на
ответника П. Т., че бил подготвил „една декларация“, която да подпише Ш. Т.
(праводателят на ответника) и в която декларация да декларира, че никога не е
владял имота, че не е предавал владението на имота на ответника, тъй като в
имота е имало трети лица, че няма да има финансови претенции „към
собственика на имота, който е французина, и [към] строителя на къщата“ и че
нещата щели да минат „мирно, тихо и кротко“, но Т. се запънал. В проведения
на ********* год. телефонен разговор, ищецът В. К. е обяснил на ответника,
че е казал на „Т.“ (роднина на ответника), че ще компенсира ответника „с нещо
по някакъв начин“, а не ответникът да взима техните имоти и да се оправдава,
че „турчина го превари“.
5
От показанията на свидетелката Т.М.А., сестра на В.а М. П., с която
ищецът П. Б. живее на съпружески начала, ангажирана от ищците, се
установява, че свидетелката знае за къщата в с. К. от 2010 год., когато се
преместила да живее в гр. В.; посещавала е имота със сестра си и с ищеца Пл.
Б.. Там се запознала с „В.“, за когото знае, че е съсобственик на къщата заедно
с Пл. Б.. Доколкото е известно на свидетелката, В. бил купил къщата. Къщата
в с. К. е на два етажа, до нея има пристройка. През 2010 година къщата била с
врати и прозорци; не й е известно след 2010 год. да са правени някакви
довършителни работи или ремонти. Къщата не е обзаведана, в пристройката
имало диванче, масичка, стол; там държали и инвентара за обработването на
двора. Имотът е ограден с оградна мрежа, самия двор има врата („малка
портичка“), влиза се с ключ. Няма засадени овошки. Със сестра си и с Пл. Б.
сеели предимно домати, а по - малко пипер и патладжан. Поливали с вода от
туби, които Пл. Б. пълнел отнякъде, впоследствие съседка им разрешила да
прекарат вода и поливали с маркуч. Заявява, че е посещавала имота по един -
два пъти в годината, предимно пролет и есен, събота и неделя; през лятото не
е ходила в имота. Последно е била в имота „преди пандемията“. Не знае някой
да е заявявал претенции към имота до зимата на 2020 год., когато една вечер,
докато била в дома на сестра си, Пл. Б. излязъл от жилището и като се върнал
казал, че някакъв мъж му дал нотариален акт за имота, заявил му, че е
собственик и му поискал ключовете. Заедно прегледали нотариалния акт (л. 8
от делото на РС-В.) да не е фалшив.
От показанията на свидетеля П. М. П. (без родство и дела със страните),
ангажиран от ищците, се установява следното: Свидетелят познава страните
по делото – В. К.; Пл. Б. и П. Т. от около 30 години, от 1991 - 1992 година.
Отношенията им били приятелски. Познава и бащата на ответника П. Т. –
живеят в един квартал. С В. К. и Пл. Б. се виждат често и поддържат контакт.
От 2009 година от ищците знае, че имат имот в с. К. от 2009 година, купен от
някакъв строителен предприемач, на който В. К. го бил платил. За първи път
свидетелят е посещавал имота 2013-2014 година – дворно място с къща на два
етажа и едноетажна пристройка към нея; с врати и прозорци; къщата не била
обзаведена, била на „…на мазилка и шпакловка…“, боядисана в бяло;
едноетажната пристройка към къщата била обзаведена – диван, маса, четири
стола, диспенсър за вода, телевизор, картини; без електричество и вода.
Имотът бил ограден с телена мрежа само отпред, имало и ниска каменна
ограда към съседите от лявата страна; входна врата (или порта) откъм пътя
няма, има опъната тел и се заключва с катинар. Когато за пръв път през 2013 -
2014 година свидетелят посетил имота, в двора нямало засято нищо; къщата я
използвали за сушене на билки – ищецът Пл. Б. работел във фирма, която
търгувала с билки. На по–късен етап Пл. Б. започнал да сее в мястото домати,
краставици, пипер; свидетелят е ходил два – три пъти в годината да му помага.
В началото поливали с вода от разположена пред самата къща яма, която яма
се пълнела с бистра вода; по–късно пълнели вода в туби от чешмата, а
впоследствие (последните две – три години) Пл. Б. взимал вода от съседния
имот чрез маркуч. Последно свидетелят е посетил имота през зимата на 2018
год., оставил за съхранение в къщата плоскости за стилажи, отключил му Пл.
6
Б.. Към настоящия момент никой не живее в къщата. Установява се още, че
през 2020 год. Пл. Б. споделил със свидетеля, че ответникът П. Т. му показал
нотариален акт за имота и му поискал ключовете. През времето, в което
свидетелят е посещавал имота, не е виждал други хора там.
От показанията на свидетеля И.Г.Г. (без родство и дела със страните),
ангажиран от ищците, се установява, че той е изработил инвестиционния
проект за сградата в процесния имот. Първоначално парцелът бил на негов
приятел, който му поръчал да изработи проекта. Впоследствие парцелът бил
продаден на фирма, собственост на френски гражданин. Фирмата на
свидетеля извършила строежа на сградата по договор с фирмата на френския
гражданин; към 2006-2007 год. проектът (сградата) бил изпълнен до етап
покрив, дограма, прозорци, врати, настилки в помещенията с изключение на
първия етаж от двуетажната сграда, без санитарна техника в санитарните
помещения, без присъединяване към ВиК и „Енерго“, без огради и без
вертикална планировка. За извършването на строежа му заплащала жена,
която била представител на френския гражданин, приятелка на бившата
съпруга на свидетеля. За изграждането на сградите свидетелят не е ползвал
подизпълнители, строежът бил извършен от работници от неговата фирма.
След извършването на строителството имотът стоял дълго време в този вид,
тъй като френският гражданин престанал да отговаря на имейлите. До средата
на 2009 год. свидетелят посещавал няколко пъти имота за да провери
състоянието му – нещо да не е откраднато или разбито, тъй като имотът не е
бил ограден, а свидетелят се чувствал отговорен пред собственика на имота,
който му възложил строителството. През юли 2009 год., тъй като заминавал за
чужбина, свидетелят предал на ищеца Пл. Б. ключовете за къщата с цел Б. да
ползва имота докато свидетелят отсъства от България, а и с оглед
възможността собственикът на имота (френският гаржданин) да се върне
отново по всяко време. С Б. го запознал кметът на селото, чийто имот граничи
с процесния.
От показанията на свидетеля М.Т.И. (без родство и дела със страните,
ангажиран от ответниците, се установява, че живее в с. К., от страните
познава само ответника П. Т.. Не се били виждали повече от десет години,
през 2022 год. се срещнали на центъра в селото и ответникът П. Т. му
споделил, че е закупил имот. Според свидетеля към 2009 год. в имота имало
постройка, боядисана в бяло, с покрив, но без прозорци. В периода 2009 –
2012 година е виждал в магазина на селото „въпросния човек“, който влизал в
парцела и според свидетеля „довършвал къщата“; през 2012 година с товарен
пикап носил кафява дограма за монтаж и други материали. Според
описанието на свидетеля, мъжът бил с бяла брадичка тип „катинарче“,
прилично подстригана; интелигентен; добре сложен, с бенка вляво на лицето,
с диоптрични очила. Пикапът паркирал до кръчмата-магазин, която е срещу
парцела, дели ги улицата. Свидетелят не е виждал двамата ищци в селото,
нито в имота. След 2012 год. свидетелят не е виждал повече описания от него
мъж, от П. Т. узнал, че мъжът е починал. Имотът бил запуснат – с висока
трева. Свидетелят не е виждал никого там; не е виждал да има насаждения,
нито хора да обработват мястото. Имотът е ограден с мрежа; има порта от
7
мрежа. Впоследствие било сложено зелено платнище. Според свидетеля към
къщата няма допълнителна постройка; няма гараж, нито лятна кухня. Гледано
откъм пътя къщата е разположена в средата на имота, боядисана в бяло; от
2012 година насам нищо не е правено по къщата. Свидетелят не е влизал в
двора, нито в къщата; не му е известно да има септична яма. Свидетелят не
знае кой е строил къщата в парцела, виждал е описания от него мъж в магазина
на селото, мъжът идвал рядко.
От показанията на свидетеля Т.И.Ц.(без родство и дела със страните),
ангажиран от ответниците, се установява, че от страните свидетелят познава
само ответника П. Т.. Не познава ищците, но е чувал за тях. През 2003-2004
год. се запознал с Ш., който е застроил имота в с. К., свидетелят е работил на
строежа в продължение на две години заедно с Ш.. През 2006-2007 год.
започнали строежа на къщата и я приключили 2014-2015 год. Дограмата
сложили 2011-2012 год., а покрив и керемиди – през 2014-2015 година,
работата вървяла бавно, тъй като Ш. нямал достатъчно пари, влагал свои
средства. След монтажа на дограмата, от 2012 год. до 2016 год. свидетелят
помагал на свой приятел на име К., майстор-шпакаловчик, който измазал
постепенно къщата отвърте и отвън. Заявява, че Ш. имал връзка с някакъв
французин, който му предложил да построи къщата. Виждал е французина
един-два пъти; не знае какво е станало с него. Проектите били при Ш., който
ги показвал на „главните майстори“. Документите за строителството били на
името на французина, но Ш. имал права, тъй като бил вложил свои пари.
Закупувал материали, но задлъжнял към работници и свидетеля. В началото
на 2019 година свидетелят срещнал Ш. в гр. В. на строеж и се учудил, че
работи като строител. Разговаряли относно къщата в с. К., Ш. му казал, че е
решил да прави обстоятелствена проверка за нея и го попитал за свидетели. В
двора имало малки сливи, които впоследствие изсъхнали. Когато е посещавал
имота с Ш., в двора е имало засадени домати, краставици, пипер. Не знае кой
ги е садил. Имотът отпред е с мрежа; съсед от едната страна е кметът на
селото. Вода и ток в имота нямало. Впоследствие му разрешили да разкопае
вода от канализацията, а кмета му е дал ток за строителството. Последно
когато ходил с Ш. нямало ток. С Ш. последно се видял преди да почине - през
2021г. С брада тип „катинарче“ прошарена, прошарена коса от едната страна
имал бенка на лицето, вдясно. Други хора, докато е бил там не е виждал да
влизат в имота. Не е виждал яма или изкоп, където да се събира вода за
поливане. Бил е свидетел на обстоятелствената проверка на Ш. при нотариус
Р.К.. Другите свидетели били К., Н.Й. и С.. Споделя, че е бил заплашван от
името на „В. К.“ във връзка с обстоятелствената проверка. Ш. също му
споделил, че бил заплашван, предупреждавали го да подписва декларации.
От показанията на свидетеля И. П. П. (без дела и родство със страните),
ангажиран от ответниците, се установява следното: Инвестиционният проект
за процесната сграда в с. К. е правен 2004-2005 год. от И. Г., който е проектант.
Свидетелят е осъществявал технически контрол на „част конструктивна“ от
инвестиционния проект за процесната сграда. Около 2007-2008г. със свидетеля
се свързал човек на име Ш., който бил строителя на строежа, свидетелят
предполага, че го е открил по името му, което фигурирало в инвестиционния
8
проект; водили разговор по отношение на техническата част – относно начина
на изпълнение на проекта. По време на срещата им, състояла се на строежа,
строежът бил съвсем в началните си фази – били направени основите на
сградата. Свидетелят обяснил на този човек, че няма задължение за
осъществява т. нар. „авторски надзор“ – това било задължение на проектанта
на „част конструктивна“ от инвестиционния проект. При посещението си на
обекта, свидетелят не е срещал И. Г.. След този случай, свидетелят не е
посещавал повече този обект. В периода 2009-2011 год. е идвал в селото по
повод на работата си като технически контрол на други обекти – общински,
заявява, че към 2009 год. къщата е била с покрив, не помни имало ли е
поставена дограма и прозорци.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т. А. в частта им, в
която същата свидетелства за посещения на имота в периода 2010 – 2014 год.
заедно със сестра си и с ищеца Пл. Б., както и че там се запознала с ищеца В.
К., предвид възможната им заинтересованост (чл. 172 ГПК), с оглед
обстоятелството, че в тази им част показанията й не се подкрепят от нито едно
друго доказателство по делото, а също и че се опровергават от други, събрани
по делото доказателства, вкл. и ангажирани от ищците. Така например
свидетелката заявява, че когато сеели зеленчуци, поливали с вода, която
ищецът Б. носел с туби, пълнени от чешмата, а по – късно и с маркуч от
съседния имот. Горното е в противоречие с показанията на свидетеля П. М. П.,
който в показанията си заявява, че в периода 2013 -2014 год., когато за първи
път е посетил процесния имот, в двора не е имало засято нищо; по -късно Б.
сеел в имота зеленчуци, които поливали с вода от изкоп за яма, разположен
пред къщата, а едва впоследствие поливали с вода от туби, които Б. пълнел от
чешмата. При това положение съдът приема, че показанията на свидетелката
Т. А. са относно факти, осъществили се след 2014 год., доколкото в тази им
част се подкрепят и от показанията на свидетеля П. П.. Отделно от това
свидетелката никъде в показанията си не споменава за наличието в имота на
изкоп за септичната яма, а това е характерен признак за процесния имот, който
няма как да не бъде забелязан, още повече, че именно с вода от този изкоп са
поливани насажденията, най-рано към 2014 год.
В останалата им част съдът кредитира показанията й, доколкото се
подкрепят и от показанията на свидетеля П. П., незаинтересован свидетел,
които съдът кредитира, доколкото показанията му отразяват негови преки
впечатления и липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят
под съмнение.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля И. Г., тъй като показанията
му са в резултат на негови преки впечатления, подкрепят се от писмените
доказателства – обсъденото по – горе записване в регистъра към ЗРП (ПУП)
на с. К., общ. А. към дата 22.07.2019 год. за собственик на горния имот на
дружеството „Ш.Е.Ш.И.“ ЕООД, за което дружество е установено, че
едноличен собственик на капитала му е френски гражданин, за когото
свидетелят чрез фирмата си е построил сградата в процесния поземлен имот,
както и от заключението на СТСЕ, от което е установено, че към месец април
2007 год. в границите на процесния имот се идентифицира постройка с покрив
9
с положени керемиди – а от друга страна по делото липсват доказателства,
които да опровергават показанията му или да ги поставят под сериозно
съмнение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Т.И., тъй като
показанията му са неубедителни и противоречиви, освен това се опровергават
от други, събрани по делото доказателства. Така например свидетелят е
категоричен, че към къщата в процесния имот пристройка няма, а по делото е
установено, че сградата се състои от къща на два етажа и долепена до нея
едноетажна пристройка. На следващо място, показанията на този свидетел в
частта им, в която той описва как през 2012 год. мъж с товарен пикап носел
дограма за монтаж и други материали, се опровергат пряко от показанията на
свидетеля И. Г., според които към 2007 год. покривът е бил завършен и
дограмата на къщата и пристройката, вкл. и прозорците, са били налични.
Отделно от това показанията на този свидетел се опровергават от писмените
доказателства – от приетия по делото по настояване и на двете страни
протокол за разпит на Ш. Т. от 05.10.2021 год. (понастоящем покойник) в
качеството му на свидетел по ДП № ***** год. по описа на ОСлО при ОП-В.,
според който Ш. Т. на този строеж (започнат през 2006 год.) не е работил, а
след като през 2016 год. се настанил в имота, е извършвал други
довършителни работи вътре в помещенията и почиствал двора.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля
М.Т.И. и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи относно
релевантни за спора факти.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Т.Ц., тъй като
показанията му се опровергават от други, събрани по делото доказателства.
Така например свидетелят Т. Ц. заявява, че Ш. Т. е строил сградата в имота в в
с. К. и свидетелят е работил заедно с него две години, а в периода 2012-2016
год приятел на свидетеля на име К., измазал постепенно къщата отвътре и
отвън. Горното се опровергава от писмените доказателства – от приетия по
делото по настояване и на двете страни протокол за разпит на Ш. Т. от
05.10.2021 год. (понастоящем покойник) в качеството му на свидетел по ДП №
***** год. по описа на ОСлО при ОП-В., според който Ш. Т. не е работил на
този строеж, а през 2016 год. сам е извършвал довършителни работи вътре в
помещенията на къщата.
Отделно от това свидетелят Т. Ц. заявява, че покривът и керемидите
били сложени през 2014-2015 год., което се опровергава от заключението на
СТСЕ, от което е установено, че към месец април 2007 год. къщата е с покрив,
покрит с керемиди.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. Ц.
и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи относно релевантни
за повдигнатия правен спор факти.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля И. П. в частта им, в
която същият заявява, че през 2007-2008 год. е разговарял с лице на име Ш.
[Т.], който бил строителя на строежа и водили разговор по отношение на
техническата част – относно начина на изпълнение на проекта. Показанията на
10
този свидетел в посочената част се опровергават от писмените доказателства –
от приетия по делото по настояване и на двете страни протокол за разпит на
Ш. Т. от 05.10.2021 год. (понастоящем покойник) в качеството му на свидетел
по ДП № ***** год. по описа на ОСлО при ОП-В., според който Ш. Т. не е
работил на този строеж. В останалата им показанията на свидетеля И. П. не
установяват релевантни за правния спор факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение като неизгодно за тях и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
По предявения положителен установителен иск за собственост в тежест
на ищците е да установят при условията на пълно доказване, че са
собственици на имота на заявеното основание.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание
давностно владение, осъщестявано в периода юли 2009 год. до предявяване на
исковете им на 08.06.2021 год.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
(или други вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване
на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено
в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно
когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен
характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се
ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер.
Владението е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е
сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с
намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се
каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или
ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя.
Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се
упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца
да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява
от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. При
придобиване на едно вещно право по давност, респ. на ид. част от него, се
11
прекратява правото на досегашния му носител/носители.
В случая от анализа на доказателствата не се установяват при условията
на пълно доказване признаците на владението, описани по – горе, твърдяно да
е осъществявано от двамата ищци в посочения от тях период. Установено е по
делото, че през месец юли 2009 год. свидетелят И. Г., предвид предстоящото
му отсъствие от България, е предал на ищеца Пл. Б. ключовете за къщата за да
наглежда Б. имота и да го пази (Б. му вдъхвал доверие), тъй като свидетелят се
чувствал отговорен пред собственика на имота („французина“), който може да
се върне по всяко време. Свидетелят И. Г. е имал качеството „държател“, тъй
като е бил в имота като строител, комуто е било възложено строителството на
сградата от собственика на имота. Поради това и дори и да се приеме, че от м.
юли 2009 год. ищецът Пл. Б. е установил за себе си и за другия ищец
фактическа власт върху имота (по делото няма нито едно доказателство, дори
и косвено, за осъществявана изобщо от ищеца В. К. фактическа власт върху
имота), то той, респ. ищците, са имали същото качество, каквото е имал и И. Г.
– държатели, а не владелци. Само това е достатъчно за отхвърляне на исковете
за собственост.
На следващо място, по–горе бе посочено, че владението трябва да е
несъмнително, т. е., от действията на владелеца върху вещта да е сигурно, че
същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за
своене. В случая, дори и да се приеме, че ищците са владелци, а не държатели,
подобни действия, които да удовлетворяват този признак на владението, са
извършвани от ищеца Пл. Б. от 2013 год. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква
владението да е непрекъснато. Според чл. 81 ЗС с изгубване на владението в
продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва, а според чл. 84
ЗС относно придобивната давност се прилгат съответно и чл. 113, 115, 116,
117 и 120 ЗЗД.
Според чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, който намира съответно (а не пряко)
приложение към института на придобивната давност, давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, а според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Съответното приложение на чл. 116, „а“ ЗЗД към придобивната давност
предпоставя признание от владелеца, че друг, а не той, е собственик на имота.
Установено е по делото, че на 22.08.2020 год. и на 02.09.2020 год., в разговори
с ответника П. Т., ищецът В. К. е заявил, че процесния имот е на „французина“
и че „собственик на имота е французина“. Горните изявления на ищеца следва
да се окачествят като признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, която
норма е съответно приложима и към придобивната давност. Признанието е
отправено към ответника, който формално се легитимира като собственик на
процесния имот, поради което и настоящият състав счита, че с извършването
му давността е прекъсната (срокът от 2013 год. до 2020 год. е по- кратък от
десет години), съответно срокът от 03.09.2020 год. до 01.07.2024 год.
(приключването на устните състезания във въззивната инстанция) също е по –
кратък от десет години и е недостатъчен за придобиването от ищците на
процесния имот по давност.
12
По изложените съображения предявените от ищците искове за
собственост са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвъдено.
При този изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
в полза на адвокат И. А. А. от АК-В. следва да се присъди сумата от 1500 лева
– адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ответника П. Т. безплатна
адвокатска помощ за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ************* год., постановено по гр.
дело № ********** год. по описа на РС-В., с което са отхвърлени предявените
от В. К. К. ЕГН ********** от гр. В., ул. О.П. № 46, ет. 7, ап. 21 и П. Д. Б. ЕГН
********** от гр. В., ул. Е. № 6 против П. Т. Т. ЕГН *********** и Е. Т. ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. В., ул. Д. № 17, ет. 6, ап. 33 активно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците В. К. К.
и П. Д. Б., двамата от гр. В., са собственици на недвижим имот – дворно място
с площ 500 кв. м., съставляващо УПИ ****** в кв.** по ПУП на с. К., общ. А.,
при граници: улица; УПИ ********; УПИ ********** и УПИ ******,
представляващ поземлен имот с идентификатор ************ по КК на с. К.,
общ. А., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 58
кв. м., с РЗП от 116 кв. м. и лятна кухня със ЗП от 26 кв. м., съставляващи
обекти с идентификатори ************.1 и ************.2 по КК на с. К.,
общ. А., въз основа на давностно владение, продължило от 2009 год. до
предявяване на исковете – 08.06.2021 год.;
ОСЪЖДА В. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О.П. № 46, ет. 7, ап.
21 и П. Д. Б. ЕГН ********** от гр. В., ул. Е. № 6 да заплатят на адвокат И. А.
А. от АК-В., с личен номер на адвокат *********, с адрес на адвокатската
кантора: гр. В., бул. В.В. № 55, ет. 4, офис № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, сумата от 1500 лева ((хиляда и петстотин
лева) – адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника П. Т. Т.
безплатна адвокатска помощ за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14