Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора /РИОСВ/, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 65 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 1212/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 43 от 29.08.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на С. Н. Р., с [ЕГН], от [населено място], на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 3, вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и е осъдена РИОСВ – Стара Загора да заплати на С. Н. Р. направените по делото разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че деянието, за което е наложено административното наказание, е за това, че С. Н. Р., в качеството си на к. на О. С., не е предприел необходимите мерки по организиране на почистването на имоти с идентификатори 66041.14.403 и 66041.14.1062 – общинска публична собственост. Заявява, че в нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, по която е санкциониран к. на О. С., му е вменено задължението не само да организира почистването на незаконни сметища, но и да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

По делото е депозиран отговор на касационна жалба от С. Н. Р., който излага съображения относно правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. С. С., която поддържа касационната жалба и моли съдът да отмени обжалваното решение и потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – С. Н. Р., нередовно призован, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал становище, в което не възразява да бъде даден ход на делото. Заявява, че оспорва касационната жалба; поддържа отговора на касационна жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 07.03.2023 г. експерти на РИОСВ - Стара Загора извършили проверка на имоти с идентификатори: 66041.13.95, 66041.14.1062, 66041.14.403, 66041.14.310, 66041.14.84, 66041.13.1075, находящи се с в с. С., о. С., във връзка с изпълнение на задълженията на кмета по чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО относно чистотата на населените места в о. С. Съставен бил Констативен протокол /КП/ № 010829 от 07.03.2023 г., с който на кмета на О. С. били дадени задължителни предписания за предприемане на действия по почистване на нерегламентираното замърсяване, след което писмено следвало да се уведоми РИОСВ – Стара Загора, със срок на изпълнение на предписанията съответно 10.04.2023 г. и 11.04.2023 г. По искане на О. С., т.к. копието от втория екземпляр на КП било нечетливо РИОСВ – Стара Загора е изпратила копие на констативният протокол и е удължила срока на изпълнение на предписанията с 14 дни, изтичащи на 25.04.2023 г.

На 28.04.2023 г. била извършена последваща проверка във връзка с изпълнение на предписанията, дадени с КП № 010829 от 07.03.2023 г. за предприемане на мерки по организиране почистването на нерегламентирани замърсявания с отпадъци в имоти, находящи се в землищата на с. С., с. З. в. и с. Г. А., о. С. При извършената проверка на имотите било установено, че в землището на с. С. са констатирани нерегламентирани замърсявания с отпадъци (смесени битови, строителни, растителни отпадъци) в имоти с идентификатори 66041.14.1062, общинска публична собственост, НТП „депо за битови отпадъци (сметище)“ и 66041.14.403, общинска публична собственост, НТП „Дере“. Установено било, че: в имот с идентификатор 66041.14.1062 отпадъците са пробутани; наличие на 6-7 бр. купчини земни маси; не били почистени отпадъците в имотите с идентификатори 66041.14.1062 и 66041.14.403.

Представен бил Протокол за приемане на извършена работа от 14.03.2023 г., според който отпадъците находящи се на нерегламентирани сметища са почистени. За това действие бил уведомен АНО. При последващата проверка били установени различни замърсявания, като бил съставен КП № 011081 от 28.04.2023 г. С втори протокол от 16.05.2023 г. отново е прието извършено почистване по предписания на РИОСВ– Стара Загора.

За констатираното на С. Н. Р., в качеството му на к. на О. С. бил съставен АУАН № 43 от 22.05.2023 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 3, вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците. Актът бил връчен на жалбоподателя, който е направил писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП имат необходимото по закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Формирал е извод, че не е безспорно доказано, че жалбоподателят виновно е извършил вменените му във вина нарушения. Приел е, че от доказателствата по делото се установило, че констатираните замърсявания са били почистени своевременно. При тези мотиви районният съд е отменил НП.

С оглед събраните по делото доказателства, изводите на районния съд са правилни, съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е императивно закрепено задължение за кмета на общината, според което същият отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО на кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В производството пред първоинстанционния съд са представени Протокол за приемане на извършена работа от 14.03.2023 г. – почистване на нерегламентирани сметища в с. С. С втори протокол от 16.05.2023 г. от кмета на с. С. е прието извършване на услуга - почистване по предписания на РИОСВ – Стара Загора. Видно от посочените протоколи почистване е извършено към 14.03.2023 г., т.е. при спазване срока на изпълнение на дадените указания. За втори път почистване е извършено към 16.05.2023 г.

Описаното в посочените протоколи се потвърждава и от показанията на свидетеля Б., дадени пред районния съд. Следва да се съобрази и периодът между датата на приемане на първото извършено почистване - 14.03.2023 г. и датата на проверката, извършена от служители от РИОСВ – Стара Загора - 28.04.2023 г., възлизащ на повече от месец. Предвид посоченото, настоящият касационен състав намира формираните от първоинстанционния съд изводи, че констатираните с КП № 010829 от 07.03.2023 г. отпадъци са били своевременно почистени, поради което не е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касацията, за правилни.

В касационната жалба са изложени доводи, че с нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, по която е санкциониран к. на О. С., му е вменено задължението не само да организира почистването на незаконни сметища, но и да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касацията, е описано ясно както словесно, така и с посочване на правната квалификация в цифров вид. Административното наказание е наложено на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 3, вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 3 от ЗУО – за непредприемане на мерки по организиране почистването на нерегламентирани замърсявания с отпадъци. Първите две хипотези от разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 6 и чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО не са описани, поради което възраженията на касатора са неоснователни.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. С отговора на касационна жалба ответникът по касацията е претендирал присъждане на разноски, което предвид липсата на доказателства за реално извършени такива, съдът намира неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 1212/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.