№ 6817
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110138963 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ...........“ ЕООД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. С..........., срещу ответника Г. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ап. 40, положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, дължими по
Договор за потребителски кредит № ............03.12.2020 г.: 759,26 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
31.10.2023 г. до окончателното й погасяване, 234,25 лв. – договорна лихва за периода
от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г., 131,04 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.06.2019 г. до 03.12.2020 г. и 519,87 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г. за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59992/2023г.
по описа на СРС, 157 състав, и осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 688,18 лв.,
представляваща възнаграждение за закупени допълнителна услуги към Договор за
потребителски кредит № ............03.12.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 31.10.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника Г. Д.
Б., като кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит №
............03.12.2020 г. за сумата от 900 лв., със срок 24 месеца, размер на вноската 53,91
лв., ГПР 45,07 %, ГЛП 38,30 % и общо задължение по кредита в размер на 1293,86 лв.
Бил закупен и пакет от допълнителни услуги, по който се дължало възнаграждение в
размер на 869,28 лв., разсрочено за срока на договора с размер на вноската 36,22 лв. С
част от сумата по кредита са погасени по желание на ответника задължения към ищеца
по друг договор за кредит в общ размер на 247,37 лв., а останалата част в размер на
652,63 лв. била преведена на ответника, чрез „Изи Пей“. Ищецът твърди, че по кредита
е погасена сумата от 486,13 лв., като посочва дата и размер на всяко плащане, с които
са погасени частично дължимите суми, съгласно погасителния план в това число и 30
1
лв., дължими по Тарифата, но е останала непогасена главница в размер на 759,26 лв.,
договорна лихва в размер на 234,25 лв. за периода 25.11.2019 г. – 03.12.2020 г. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 688,18 лв.,
поради което ги претендира. Претендира и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 26.06.2019 г. до 30.10.2023 г., като за главницата, договорната лихва
и обезщетението за забава е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е отхвърлено заявлението, поради което за тази сума предявява
осъдителен иск.
Ответникът Г. Д. Б. в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата
молба, а възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение е бланкетно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 59992/2023 г. по описа на СРС,
157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
сумите 759,26 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
............27.05.2019 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане
на вземането, 234,25 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение за
период от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата 131,04 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 26.06.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата 519,87 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г, а за сумата от 688,18 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит № ............27.05.2019 г., заявлението е отхвърлено.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Г. Д. Б. в срок,
поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок
ищецът – заявител е предявил настоящите искове.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ............27.05.2019 г., сключен между ищеца, като кредитор и ответника Г.
Д. Б., като кредитополучател, за сумата от 900 лв.
Видно от съдържанието на договора същият е договорен за срок от 24 месеца,
при ГПР 45,07 %, 38,30 % годишен лихвен процент и общо дължима сума по кредита
1293,86 лв. В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги - 869,28 лв., разсрочени за същия срок с размер на
вноската 36,22 лв. и общо задължение 2163,14 лв.
По делото е представено Споразумение за представяне на пакет от
допълнителни услуги, според което същите включват: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
Ищецът е направил изявление, че за погасяването на задължението по договора
за кредит е постъпила сума в общ размер на 486,13 лв.
Представено е уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита от дата 04.12.2020 г. и обратна разписка за изпращането му.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Осъдителният иск е също допустим,
доколкото за вземанията по него съдът е отхвърлил заявлението.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него
ответника, като кредитополучател е възникнало валидно правоотношение по Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ............27.05.2019 г. при условията
посочени в договора, въз основа на който ответникът дължи претендираните суми,
както и клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителни
услуги да са индивидуално уговорени. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е докаже погасяване на претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните
са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и
на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
3
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който
не надвишава максимално допустимия по закон, т.е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението за
допълнителни услуги, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Горепосочената такса (възнаграждение) несъмнено представляват разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като
е била изначално известна на кредитора. Същата изрично попада в легалната
дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но
ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази трябва да бъде
включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй
като те са част от него. Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е включен
само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на вэзногрождиншитж за
уговорените допълнителни услуги е в размер на 869,28 лв. - почти колкото е
стойността на кредита. При включването му в ГПР, което е абсолютно необходимо, за
да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е явно, че ГПР надвишава значително
максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът съобрази също така, че с Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г.
на Съда на Европейския съюз, което е постановено именно по дело със страна ...........“
ЕООД, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
4
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Прието е, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото
му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от
същата Директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази Директива, да е по усмотрение на
държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit
Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика). Според
настоящия съдебен състав, включването на посочените клаузи за допълнителни услуги
в договорите, които въобще не е ясно дали и по какъв начин биват предоставяни, както
и с оглед тяхната изключително висока стойност, представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено
до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с
възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския
съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633
ГПК.
При това положение се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора
липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно
описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за
5
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички
негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо,
съдът приема договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Недействителността на договора влече недействителност и на сключените
анекси.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредит. Съдът
намира, че за установяване дължимостта на чистата стойност на кредита може да се
извърши в настоящото производство по чл.422 ГПК, а не в отделно производство по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме,
че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането
на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК (в този смисъл Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го).
Предвид изложеното и като взе предвид, че чистата стойност на предоставения
кредит е в размер на 900 лв. – сумата, която е получил ответника, и като взе предвид
постъпилите плащания в общ размер на 486,13 лв., намира, че дължимата и
незаплатена главница е в размер на 413,87 лв., до който размер се явява основателна
исковата претенция. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 32,89 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
6
производство разноски, а именно сумата от 20,85 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 46,65 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 26,02
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...........“ ЕООД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. С........... по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че Г. Д.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ап. 40 ДЪЛЖИ НА ...........“ ЕООД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. С..........., сумата 413,87 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
............03.12.2020 г., за която сума издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 59992/2023г. по описа на СРС, 157 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С..........., срещу ответника Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. С............... ап. 40, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № ............03.12.2020 г.: за сумата над 413,87 лв. до пълния
предявен размер от 759,26 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 31.10.2023 г. до окончателното й
погасяване, за сумата 234,25 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2019 г. до
03.12.2020 г., за сумата 131,04 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 26.06.2019 г. до 03.12.2020 г. и за сумата 519,87 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г. за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59992/2023г. по
описа на СРС, 157 състав, както и предявения осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата
688,18 лв., представляваща възнаграждение за закупени допълнителна услуги към
Договор за потребителски кредит № ............03.12.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението – 31.10.2023 г. до окончателното й погасяване, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ап. 40 ДА
ЗАПЛАТИ НА „............. ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20,85 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 26,02 лв. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8