Решение по дело №3982/2016 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

Град С., 19.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            С. РАЙОНЕН СЪД, осми състав, в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.

            при секретаря: М.Т., като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 3982 по описа на РС С. за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

            Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 З ЗД и цена на иска 90 000 лева.

 Ищецът твърди, че на 02.10.2014г., около 15,00 ч. се намирал в землището на с.Т., обл. В., в района на строителен обект "Инженеринг - реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води ПСОВ – В. -втори етап", тъй като изпълнявал длъжността "монтажник метални конструкции" в ответното дружество „Х. -Л" ООД. Заедно с други работници  извършвали възложена им от ответника работа - заварки на тръби в шахта от помпена станция, с дълбочина на шахтата приблизително 4,7 метра, височина на заваряваните тръби спрямо дъното на шахтата - 2,67 метра. След приключване на заваряването, извършено от другите работници, ищецът Б. слязъл да почисти и измие заварките, като за целта ползвал еднораменна алуминиева стълба с дължина 3 метра, като се качил почти на върха на стълбата. Почиствайки извършените вече заварки, изпозвайки еднораменна стълба - алуминиева стълба с недостатъчна височина, ищецът бил принуден да се качи почти на върха на стълбата, в резултат на което изгубил равновесие и паднал от височината на дъното на шахтата. Описаното събитие било квалифицирано съгласно закона, като трудова злополука. В резултат на това и в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, работникът Б.Т.Б., ЕГН: ********* следствие загубата на равновесие паднал от височина повече от три метра на дъното на процесната шахта, в резултат на което получил телесни увреждания, изразяващи се в: счупване на задния израстък на 5 -ти шиен прешлен и на тялото, контузия на гръден кош със серийно счупване на 3-то до 8-мо ребра в ляво до плеврален излив и подкожен емфизем, фрактура на ставния израстък на лакетната кост, фрактура на трохантерния масив на дясна бедрена кост. По повод причинените увреди било проведено стационарно лечение по спешност, при което на пострадалия била възстановена бедрената кост и бил поставен вътрегръден дрен за евакуация на плевралния излив, като била синтезирана с метални тела /винт и тел/ увредената лакътна става, по отношение на счупване на трохантерния масив на дясна бедрена кост бил поставен пирон, над голевия трохантер.

Доказаният механизъм, в хода на разследването на трудовата злополука по чл.58 от КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки в Протокол №40 от 29.10.2014г. за резултатите от извършено разследване на злополука по описа на НОИ, ТП – В. възникнала на 02.10.2014г, резултатите и констатациите, на който Протокол са валидни до доказване на противното съгласно чл.58 ал. 6 от КСО, както и в Разпореждане №КРД -460 от 10.11.2014г. на НОИ, ТП С., с което така описаното произшествие се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.По отношение на описаната трудова злополука е било образувано ДП № 1842/2015г. по описа на Трето РУ - ОД МВР – В., като разследването е приключило с Постановление за прекратяване от 20.07.2015г. по описа на РП В..

Пострадалият Б.Т.Б., ЕГН: *********, към момента на настъпване на процесната трудова злополука се е намирал в трудово правоотношение с "Х. -Л" ООД, гр.С., източник на което бил Трудов договор № 00000316/28.07.2014г., с който пострадалият бил назначен на длъжност "монтажник метални конструкции" съгласно Длъжностна характеристика КОД НКПД 2011: 72142007, като му били проведени видовете инструктажи и бил запознат с правилата за безопасност.

В Протокол № 40 от 29.10.2014 г. за резултатите от извършено разследване на злополука по описа на НОИ, ТП – В., възникнала на 02.10.2014г., било посочено, че в момента на злополуката потърпевшия е изпълнявал служебните си задължения, както и че същата била реализирана през работно време. На следващо място подробно били описани допуснатите нарушения от работодателя "Х. -Л" ООД, гр. С. на действащото трудово законодателство, по-конкретно норми от Закона за здравословни и безопасни условия на труд : чл.16, ал.1, т.6 – работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: чл. 15, ал.2, ал.З, ал.4, чл.19, ал.1, чл.21, чл.60, ал.1; Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: чл. 215а, ал.1, чл.215д, ал. 1.       

Предвид изложеното ищецът счита настъпилите описани телесни увреждания за такива, като настъпили в резултат на трудова злополука, тъй като фактическата обстановка по възникването й отговаря на предпоставките посочени в чл.55 ал.1 от КСО и е завършен необходимия фактически състав за квалификацията й по чл.57 -чл.60 от КСО и по Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. На следващо място счита и че са налице основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127 ал.1 т.2 и т.З, от Кодекса на Труда КТ/ за ангажиране имуществена отговорност на работодателя при причинена трайна неработоспособност, в резултата на получени тежки увреждания, което от своя страна му дава право да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с причинените му травматични увреди.

Със сключеният от "Х. -Л" ООД, гр. С. трудов договор № 00000316/28.07,2014г. с Б.Т.Б., ЕГН: *********, било учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат на което ответното Дружество се явявало работодател на пострадалия по смисъла на трудовото законодателство.

Ищецът Б.Т.Б. моли за постановяване на решение, с което "Х. -Л" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.ш." № 22 да бъде осъден да му заплати  сумата от 90 000,00 (деветдесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди; ведно със законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на деликта - 02.10.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендира съдебно деловодни разноски.

     В срока  по чл. 131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.

Ответното дружество счита, че исковете са предявени в прекомерен размер,  предвид на което оспорва както главния иск за претендираната сума над 2 500 лева до пълния претендиран размер, така и съответно акцесорните искове за заплащане на лихви и разноски !

Не оспорва факта, че е настъпила трудова злополука, но оспорва констатациите, приети с Протокол М: 40/29.10.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, издаден от НОИ, ТП В., в раздел Х, където е посочено, че ответното „Х.-Л" ООД е допуснало нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 15, ал. 2, ал. З и ал. 4, чл. 21 и чл. 60, ал. 1 от Наредба М: 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 215а, ал. 1, във вр. с чл. 215д, ал. 1 от Наредба М: 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Твърди се, че всички конкретно посочени нарушения от страна на ищеца на вменените му задължения, съгласно визираните нормативни разпоредби, както и безспорно извършените му инструктажи (начален, периодичен и дневен) - факт, който изрично е бил признат с исковата молба, сочели и формирали краен извод за ПРОЯВЕНА от страна на ищеца ГРУБА НЕБРЕЖНОСТ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда.

При това положение отговорността на ответното „Х.-Л" ООД следвало  да бъде намалена най-малкото с 3/4 от размера на обезщетението, което би било определено от съда в случай, че ответникът не бил допуснал и проявил ГРУБА НЕБРЕЖНОСТ при изпълнение на конкретните си трудови задължения, което именно неизпълнение е довело до крайния вредоносен резултат!

Ответното дружество моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявеният главен иск за сумата над 2 089,62 лева, както и пропорционално да отхвърли акцесорно предявените искове за заплащане на лихви и разноски, като неоснователни и недоказани.

Претендира съдебно деловодни разноски.

                   От представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите С.А. и П. К., заключениета на съдебно-медицинската и съдебна строително-техническа експертизи, съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

            Ищецът Б.Т.Б. ***  на основание Трудов договор № 00000316/28.07.2014 г. е бил в трудово-правни отношения с работодателя и ответник в производството "Х.-Л" ООД, гр. С.. Към 02.10.2014 г. изпълнявал длъжността "монтажник метални конструкции". На 02.10.2014 г., около 15,00 часа, в землището на с.Т., обл. В., в района на строителен обект "Инженеринг - реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води ПСОВ – В. -втори етап" претърпял трудова злополука, която с разпореждане № КРД-460/10.11.2014 г. на ТП на НОИ- С./за което липсват данни да е обжалвано от работодателя/, на основание чл. 60, ал.1 от КСО е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.

В съставения Протокол № 40 от 29.10.2014 г. за резултатите от извършено разследване на злополука по описа на НОИ, ТП – В., възникнала на 02.10.2014г., е отразено, че в момента на злополуката потърпевшия е изпълнявал служебните си задължения, както и че същата е реализирана през работно време. Според протокола, в деня на злополуката - 02.10.2014 г. на Б.Б., заедно с други работници е било възложено да извършат заварки на тръби в шахта от помпената станция с дълбочина на шахтата приблизително 4,7 метра. Височината на заваряваните тръби спрямо дъното на шахтата била 2,67 метра. След приключването на заваряването, извършено от други работници, Б.Б. слязъл в шахтата да почисти и измие заварките, като за целта ползвал еднораменна алуминиева стълба с дължина 3 метра. В момента на злополуката пострадалият почиствал и измивал заварките, качен почти на върха на стълбата, при което загубил равновесие и паднал от височината на дъното на шахтата. Дължината на използваната еднораменна стълба от 3 метра не била достатъчна за извършваната работа - почистване на заварки на височина 2,67 метра, и пострадалият бил принуден да се качи почти на върха на стълбата, като по този начин не било осигурено удобно и безопасно работно място, минимизиращо риска падане от височина. Вследствие на загубата на равновесие и падането от височина на дъното на шахтата, пострадалият получил "Субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Счупване на III-IX ребра вляво. Подкожен евфизем."

На следващо място, в протокола подробно са описани допуснатите нарушения от работодателя "Х. -Л" ООД, гр. С. на действащото трудово законодателство, а именно: от Закона за здравословни и безопасни условия на труд : чл.16, ал.1, т.6 – работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: чл. 15, ал.2, ал.З, ал.4, чл.19, ал.1, чл.21, чл.60, ал.1; Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: чл. 215а, ал.1, чл.215д, ал. 1.       

В раздел Х. от Протокола, за "Лица, допуснали нарушенията" е посочен само ответника "Х.-Л" ООД, гр. С., като са му били съставени актове за установяване на административни нарушения от Дирекция "Инспекция по труда", В..

            След злополуката, на 02.10.2014 г.  ищецът по спешност е бил приет в ОАИЛ при МБАЛ "Света Анна", гр. В. за лечение и бил изписан на 06.10.2014 г., като в приложената епикриза /на стр. 41 от делото/, като окончателна диагноза  е отразено следното: "Травматичен шок. Съчетана травма /гърди и крайници/. Счупване на III-IX ребра вляво. Подкожен емфизем. Счупване на дясно бедро. На 06.10.2014 г. ищецът е постъпил за лечение в клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ "Света Анна", гр. Варна, като в издадената му епикриза при изписването му на 21.10.2014 г. като окончателна диагноза е посочена "Субтрохантерна фрактура закрита в дясно.", с придружаващи заболявания: счупване на 3-8 ребра закрито вляво. ХБ.

            От заключението на допуснатата, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните Съдебномедицинската експертиза се установява, че на ищеца, вследствие претърпяната трудова злополука, описана по-горе, причинените травматични увреждания са следните:

            Счупването на петия шиен прешлен, което включва счупване на задния израстък на прешлена и тялото му, е довело до "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА", което затруднение е било за срок от около 1 година. Серийното счупване на левите ребра от трето до осмо с плеврален излив и подкожен емфизем е довело до " ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА", като това затруднение е продължило около пет месеца. Закритото счупване на дясното бедро по голямата върга, което е наложило оперативно лечение е довело до " ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК", което затруднение е било за срок от около 1 година. На 01.12.2014 г. /видно от представени по делото медицински документи/, пострадалият е бил опериран и по повод счупването на ставния израстък на горния край на лакетната кост на лявата предмишница, като при извършените изследвания било установено, че счупването било старо и това наложило счупване счупване на накриво зарасналата кост и оперативно фиксиране на получените костни фрагменти. При извършените прегледи и изследвания впоследствие били установени данни за отлагане на костно вещество на мястото на счупването, което затруднявало движенията на ръката в областта на лакетната става. Това счупване довело до "ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК", което затруднение в този случай продължило около 5-6 месеца.

            Вследствие на получените травматични увреждания, пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания. Лечението и възстановителният период при него било удължено поради късното установяване на травмата на левия горен крайник и късното изваждане на металните фиксиращи тела в областта  на лявата лакетна става и дясното бедро. Приложеното лечение е било оперативно и медикаментозно. Изтърпените болки и страдания от пострадалия са били силни в първите дни след инцидента, като постепенно са намалели по интензитет. Съществените функции на увредените крайници са били възстановени напълно, но от данните по делото е видно, че са налице болки, изтръпвания, намалена сила на увредените крайници, които са с тенденция постепенно да отзвучат. Възрастта на пострадалите лице при лечението и възстановяването  на нарушената функция на травмираните части на тялото и крайниците е от съществено значение. Към времето на инцидента пострадалият е бил на 48 години. Същият е бил здрав, работоспособен и тази възраст не е оказала неблагоприятно влияние върху лечението и възстановяването на получените травматични увреждания. Следва да се посочи, че 100 процента възстановяване на предишното състояние на уврежданията в този случай не се очаква. Възможно е пострадалият да има белези около получените травматични увреждания и проведените оперативни интервенции. Възможно е да се получат увреждания на сетивни нервни окончания, които да доведат до неприятни усещания  при физическа умора, при неблагоприятни атмосферни фактори и други подобни.   

            От заключението на допуснатата, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните Съдебна Строително-техническа експертиза се установява следното: Причините за настъпване на трудовата злополука са следните: пострадалият и ищец по делото е използвал при поставената му задача наличната в шахтата метална алуминиева стълба, а не се е снабдил с необходимата такава трираменна алуминиева стълба с дължина 6 метра, която е била в наличност в склада на обекта, и е следвало да бъде закрепена здраво към отвора на шахтата. При изпълнение на задачата също така пострадалият е следвало да използва предпазен колан, предпазна каска, предпазна маска и ръкавици за работа с киселина. На второ място, ВЛ посочва, че ищецът не е използвал стълба с необходимата дължина, която да закрепи неподвижно на отвора на шахтата, а е пристъпил към изпълнение на задачата с наличната в шахтата триметрова алуминиева стълба. Механизмът на настъпване на злополуката се изразява в следното: след почистването и измиването на заварките, ищецът започнал да се изкачва по стълбата, стъпил на върха на същата, подхлъзнал се, загубил равновесие и паднал на дъното на шахтата от височина  около 3 метра. Не би настъпило падане на ищеца в случай, че беше ползвал наличната в склада на обекта три раменна алуминиева стълба с дължина 6 метра, съответно укрепена по изискуемия начин, а също така и ако беше използвал предпазен колан и предпазна каска.  

            По делото е приложено и прието като писмено доказателство Експертно решение № 0197/11.02.2016 г., на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Д-р Д.Беров" Н.П.,  съгласно която на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 26 % за срок от 1 година, до 01.02.2017 г.

            От показанията на свидетелката С.А. - майка на ищеца, се установява, че той е с военно образование, офицер, геодезист по специалност. След инцидента е бил на лечение в болница в гр. В., в гръдна хирургия и след това в ортопедично отделение. След претърпените операции, до шестия месец е ходел с патерици, а тя му е помагала да се къпе в продължение на 4-5 месеца. Не можел да кляка, не можел да извършва физически труд. На седмия месец след инцидента се опитал да започне работа в селскостопанска фирма, но там се налагало да слиза и да се качва по стълби, за да сменя дюзи, което му създавало затруднения и се отказал.

            От показанията на свидетеля П. К. - технически ръководител на обект "Пречиствателна станция", се установява, че той разпределял задачите и извършвал съответния инструктаж за безопасност всяка сутрин, включително и на монтажната група, в която бил ищеца. За трудовата злополука свидетеля разбрал по телефона. При отиването си на място заварил ищеца на дъното на шахтата. Неговите колеги го били положили на панел, а той започнал да организира операцията по изваждането му от шахтата. Ищецът не бил с предпазна каска на главата и с ръкавици. Бил облечен с бермуди и джапанки. Отвън до шахтата се намирала еднораменна стълба. Свидетелят посочва още, че сутринта при извършването на инструктажа ищецът е бил облечен с предпазно работно облекло, но след инцидента го е заварил по бермуди и джапанки, без предпазна каска на главата. Свидетелят посочва, че разполагат с 12-, 6- и 3-метрови стълби и всяка сутрин всеки работник си взема стълбата, която му е необходима съобразно възложената му задача.

            При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Както се приема в съдебната практика/в.ж. Решение № 111 от 27.05.2011 г.  на ВКС,ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др./ предявен иск по чл. 200 от КТ съставлява трудов спор по Кодекса на труда, като съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)/действаща норма на чл. 104, т.4 от ГПК/ е подсъден на районен съд.

            Съгласно разпоредбата на  чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, причинна връзка между последиците и трудовата злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т.е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай.

            Безспорно се установи по делото, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността "монтажник метални конструкции" в "Х.Л" ООД, гр. С.. Не се спори по делото, че злополуката от 02.10.2014 г. е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № КРД-460/10.11.2014 г. на НОИ, ТП С. на основание чл. 60, ал.1 от КСО.  С експертно решение № 0197/11.02.2016 г., на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Д-р Д.Беров" Н.П.,  на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 26 % за срок от 1 година, до 01.02.2017 г. с посочени противопоказания за труд: тежък физически труд, натоварване на десен долен крайник. Установи се категорично, че са търпени неимуществени вреди от ищеца, а именно - болки, страдания и неудобства. Същият е престоял в болнични заведения продължителен период от време, извършени са били оперативни интервенции, възстановявал се е бавно от травмите си в домашни условия, като не е можел да се обслужва сам в продължение на 4-5 месеца. Както е посочил вещото лице, съдебномедицински експерт, в този случай 100 процента възстановяване на предишното състояние на уврежданията не може да се очаква. Възможно е да се получат увреждания на сетивни нервни окончания, които да доведат до неприятни усещания  при физическа умора, при неблагоприятни атмосферни фактори и други подобни.  

            В предвид на изложеното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди по  чл. 200, ал.1 от КТ. Размерът на прендираните неимуществени вреди се определя по справедливост - арг. чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил  "Травматичен шок. Съчетана травма /гърди и крайници/. Счупване на III-IX ребра вляво. Подкожен емфизем. Счупване на дясно бедро. Счупване на ставния израстък на горния край на лакетната кост на лявата предмишница". Съгласно Експертно решение № 0197/11.02.2016 г., на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Д-р Д.Беров" Н.П.,  на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 26 % за срок от 1 година, до 01.02.2017 г.

            Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени и от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 60 000 лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 90 000 лв., се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита, че обезщетение в подобен размер би репарирало понесените от ищеца болки и страдания от физическо и морално естество.

            По делото обаче се твърди от ответната страна, че ищецът с поведението си е проявил ГРУБА НЕБРЕЖНОСТ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда и е съпричинил вредоносния резултат.

            Съдът намира възражението на ответника, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ за ОСНОВАТЕЛНО. По смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя се намалява само при установено проявено от работника субективно отношение - груба небрежност, изразяваща се в съзнаване, предвиждане от работника на неблагоприятния резултат, но който се е надявал да предотврати. Именно това субективно отношение /груба небрежност - самонадеяност по смисъла на НК/ към травматичното увреждане от работника работодателят доказа, поради което възражението за наличие на основание за намаляване безвиновната отговорност на работодателя е основателно. Работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Съгласно установената от ВКС, по реда на чл. 291 ГПК практика, грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа - тази, която и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка/Решение № 164 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 7672/2013 г. на ВКС/, което по настоящото дело се установи.

            Действително по делото е установено, че ищецът е допуснал груби нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, като при изпълнение на задачата си на 02.10.2014 г. - влизане в шахта с дълбочина 4,7 метра, почистване и измиване на заварките, не е използвал предназначената за целта три раменна алуминиева стълба, а еднораменна такава, не е бил облечен и не е ползвал предназначените за целта предпазно облекло и предпазни средства - лятно работно облекло, обувки, устойчиви на пробождане, каска, защитни ръкавици и защитни очила, които съобразно личния му картон за 2014 г. са му били зачислени. Както се установи от свидетелските показания, пострадалият е бил по джапанки и бермуди, без ръкавици и каска на главата.  

            Именно тези действия на ищеца /несъобразяване с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд/ следва да се квалифицират като проява на груба небрежност, която несъмнено е в причинна връзка с настъпилите от злополуката вреди и обуславя необходимост от редуциране отговорността на ответника с 50%.

            По изложените съображения предявения иск следва да се уважи в размер от 30 000 лева /вземайки предвид намаляването отговорността на ответника с 50%/ и отхвърли за разликата над уважената част до претендираната сума от 90 000 лева.

            По отношение на второто възражение на ответника, за намаляване размера на определеното от съда обезщетение с размера на изплатеното от "ОЗК Застраховане"  застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 410,38 лева, съдът намира това възражение за основателно. Съгласно чл. 200, ал.4 от КТ, дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. С настъпването на трудова злополука или професионално заболяване, за застрахования се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното осъществяване на тези права се извежда от установеното в чл. 200, ал.4 от КТ, определящ, че от дължимото от работодателя обезщетение трябва да се приспаднат всички суми, получена от застраховката,поддържана от работодателя в полза на работника.От така очертаната възможност се извежда и интереса на работодателя от сключване на застрахователния договор, свързан с обезпечаване на определена сума, която да покрие дължимото при уврежданията, получени от работника при настъпване на застрахователното събитие, именно защото за вредите от трудова злополука или професионално заболяване неограничено отговаря работодателя.

            На основание изложеното, определената от съда сума в размер на 30 000 лева, която да компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се редуцира/намали/ със сумата от 410,38 лева, представляващо изпратеното на ищеца застрахователно обезщетение, до размера на 29 589,62 лева,  а за разликата до претендирания размер от 90 000 лева, следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

            Върху определеното обезщетение и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,следва да се присъди и законната лихва от датата на увредата- 02.10.2014 г. , до окончателното и заплащане.

            По разноските за настоящето производство:

            Тъй като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

            С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Районен съд С.. Дължимата се от ответника държавна такса, изчислена съобразно уважения размер на иска от 29589,62 лева, е в размер на 1183,58 лева.Освен това ответникът следва да заплати по сметка на РС С. и сумата от 650,00 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза, изплатени от бюджета на съда.

            Страните са сторили и разноски, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, като са представили списъци за разноски по чл. 80 ГПК. Ищецът е направил възражение за редукция на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ответника, като прекомерни, съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК. Съдът счита, че в конкретния случай не е налице прекомерност нито на адвокатското възнаграждение, платено от ответника за процесуално представителство, защита и съдействие по иска по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 3500 лева, нито на адвокатското възнаграждение за изготвянето на частната жалба пред ОС С. в размер на 150 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, минималният размер на адвокатско възнаграждение спрямо материалния интерес в конкретния случай за иска по чл. 200, ал. 1 КТ /90 000 лева/ е в размер на 3230 лева и в настоящия случай при платения адвокатски хонорар в размер на 3500 лева е налице минимално завишаване на законноустановения минимум. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведеното съдебно заседание и извършени процесуални действия, намира, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира до минимума.

            Съгласно чл. 11 (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, за изготвяне на частни жалби, възнаграждението е  200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лв, поради което в настоящия случай платеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба пред ОС С. не следва да се редуцира, тъй като е под минимума, определен в наредбата.

            Ищецът е направил искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ съобразно цената на иска, ведно с 20 % дължим ДДС съгласно ЗДДС. В настоящия случай минималния размер на адвокатско възнаграждение съобразно претендирания материален интерес на делото е 3230 лева без ДДС, съответно 3876 лева с ДДС.

            Съгласно чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съразмерно уважената част на иска, ответникът дължи възстановяване на ищеца на разноски в размер на 1274,32 лева, а ищецът дължи на ответника разноски,изчислени върху отхвърлената част от иска, в размер на 2449,98 лева.

            При тази хипотеза и след прилагане на служебна компенсация на разноските/по въпроса за компенсация на разноски в.ж. Опр.№ 291/18.05.2015 г. по дело № 2514/2015г на ВКС, гк,ІІІ г.о. и др./, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1175,66 лева.

            Мотивиран от изложните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА  на основание  чл. 200, ал.1, вр. ал.4 от КТ, вр. чл. 52 от ЗЗД, "Х.-Л" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.ш." № 22, представлявано от управителя Л.С.П. , ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Б., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, полует. 4, офис 4, сумата от 29 589,62/двадесет и девет хиляди, петстотин осемдесет и девет лева и 0,62 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката - 02.10.2014 година, до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 29589,62 лева до пълния предявен размер от 90 000,00 лева,

            ОСЪЖДА "Х.-Л" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.ш." № 22, представлявано от управителя Л.С.П. , ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Б., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, полует. 4, офис 4, СУМАТА от 1274,32 лева, представляваща сторени от ищеца разноски пред РС С., съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

            ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, полует. 4, офис 4, да заплати на "Х.-Л" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.ш." № 22, представлявано от управителя Л.С.П., СУМАТА от 2449,98 лева, представляваща сторени от ответника разноски пред РС С., съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

            ОСЪЖДА "Х.-Л" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.ш." № 22, представлявано от управителя Л.С.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на РС С. СУМАТА от 1183,58 лева,  представляваща държавна такса върху уважената част от предявения иск, както и сумата от 650,00 лева за експертизи, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: