РЕШЕНИЕ № 200
гр.Бургас, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТОЙКОВ
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
при секретаря Румяна
Анчева разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.н.ч.х.д. № 1251 по
описа на съда за 2019 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда №
160/22.10.2019г. по НЧХД № 2213 от 2019 по описа на Районен съд- Бургас
подсъдимата З.Д.М., ЕГН ********** е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатите спрямо нея от частния тъжител Д.А.Н., ЕГН ********** обвинения за
извършени престъпления по чл. 146, ал.1 и чл. 130, ал.1 от НК.
С присъдата
съдът е отхвърлил и предявения от Д.А.Н.,
ЕГН **********, срещу подсъдимата З.Д.М., ЕГН ********** граждански иск за сумата
от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
както и сумата от 30 лева имуществени щети, общо 4030лева /четири хиляди и
тридесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата
съдът се произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил тъжителя да
заплати на подсъдимата направените разноски по делото в размер на 750лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляващи адвокатски хонорар.
В определения
15-дневен срок по чл. 319 от НПК присъдата е обжалвана от частния тъжител Д.А.Н.,
чрез повереника адв. Ж.С., като неправилна, незаконосъобразна и постановена в
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че Районен съд Бургас не е
изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото за
разкриване на обективната истина. Моли се за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна в извършване на престъпления по
чл. 146, ал.1 и чл. 130, ал.1 от НК.
В срока по чл.
322 от НПК не е постъпило писмено
възражение.
Производството
по делото пред Районен съд Бургас е от частен характер, образувано е по тъжба
на частния тъжител Д.А.Н.. В производство подсъдимата е давала обяснения,
провеждани са разпити на свидетели,
както са прочетени и приети писмени
доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата, редовно призована, се явява
лично, твърди, че е невинна и иска потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Защитникът на
подсъдимата адв. К. твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена. Сочи се, че мотивите ясно и точно коментират събраните пред първата
инстанция доказателства.
Частният
тъжител- въззивник се явява лично като иска от съда да бъдат разгледани и
обсъдени всички представени от него и от повереника му доказателства и да
получи правилно съдебно решение. Иска се отмяна на оправдателна присъда и
постановяване на осъдителна.
Повереникът на
частния тъжител- адв. С. поддържа въззивната жалба, като сочи, че
първоинстанционният съд субективно е обследвал доказателствата без да бъдат
изследвани в цялост и пълнота. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че свидетелските показания на св. М. са колебливи, като не е възприел
че тя е 77 годишна жена, стъпваща за първи път в съда и опитваща се да изясни
цялата фактическа обстановка. Сочи се, че травмите описани в съдебното медицинско
удостоверени са същите, като тези посочени в обясненията при полицейската
проверка и в частната тъжба, а фактът, че удостоверението е издадено два дни
след инкриминираните събития се дължи, на това че понеделник е бил първият работен ден след събота.
Окръжен съд Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната
присъда е необоснована, като районният съд не е направил анализ на събраните по
делото доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, пред. 1 НПК. Съгласно константната практика на
ВКС липсата на част от мотивите на присъдата е приравнена на пълната липса на
мотиви на съдебния акт./в т.см. Решение № 30
от 1.II.1991 г. по н. д. № 929/90 г., II н. о., докладчик член-съдията Недко
Добрилов, Решение № 18 от 6.II.1986 г. по н. д. № 654/85 г., II н. о. и мн др./
Видно от
съдържанието на обжалваната по настоящото дело присъда, районният съд е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на повърхностен и незадълбочен
анализ на събраните по делото доказателства, в нарушение на разпоредбата на чл.
14, ал. 1 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК „в мотивите се
посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия
на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.“
Действително в
първоинстанционната присъда е констатирано наличието на две противоречиви групи
свидетелски показания и е дадена вяра на едната група от тях. Това обаче е
сторено декларативно с немотивираната констатация, че свидетелските показания
на св. М. са колебливи и не се подкрепят и приложните по делото писмени
доказателства. Същите свидетелски показания дори не са посочени и схематично в мотивите към
присъдата, не са обсъдени подробно и не са изложени съображения, защо се
отхвърлят. Първоинстанционният съд не е констатирал, че тези показания могат да
установят обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване
на делото.
Свидетелските
показания на другата група свидетели, а именно на св. Д. и на св. Янева са представени чрез преразказ, като липсва
анализ на логическата връзка и взаимна обусловеност на тези доказателства с останалия
доказателствен материал.
Действително
практиката на ВКС приема, че съдилищата
по същество могат да обсъждат доказателствата по делото както поотделно, така и
общо съвкупно чрез съпоставянето на едни с други, но в процесния случай нито
единия, нито другия подход е налице.
В допълнение
към липсата на мотиви в присъдата, въззивният съдебен състав намира, че е налице
и противоречие в същите, като не е ясна волята на първостепенния съд. Районен
съд Бургас е кредитирал показанията на св. М., че подсъдимата и нейната дъщеря-
св. Гергана Д. са се обръщали към тъжителя с репликите „миришеш на пръст“ и
„мухльо“, но от показанията не можело да се диференцира от коя точно от двете
са казани тези реплики. Независимо от това са кредитирани и показанията на св. Д.
и Янева, които отричали такива думи да си изричани, а в описаната фактическа
обстановка изобщо липсва описание за размяна на обидни изрази между участниците
в спора.
Въз основа на
гореизложеното не са ясни съображенията на районния съд досежно възприетата от
него фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателствени
материали е установена същата. Съдът има задължения да обсъди всички относими
към предмета на доказване по делото доказателства, както и да отговори на
конкретно наведените от страните в производството възражения. В този смисъл
следва да се приеме, че изобщо липсват мотиви на първоинстанционната присъда.
По този начин контролираната инстанция е допуснала нарушение на разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, като същото се явява отстранимо съществено
такова и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав
на Районен съд- Бургас.
На следващо място необходимо е било разпитът
на свидетелите и на подсъдимата да се проведе подробно и задълбочено, за да се
изяснят противоречията между обясненията и показанията на част от свидетелите, както и
между показанията на очерталите се две групи свидетели. Освен това е можело да
се устроят и очни ставки по реда на чл. 143 от НПК между подсъдимата и
свидетелката Мавровдиева поради наличието на съществени противоречия между
обясненията на първата и показанията на втората, а също така и очни ставки
между двете групи свидетели, в показанията на които има съществени
противоречия. Съдът не е събрал тези доказателствени средства, предвидени в
НПК, като е допуснал съществени нарушения на посочените процесуалноправни
разпоредби.
Настоящата
съдебна инстанция констатира и нарушение на процесуалните правила,
инкорпорирани в разпоредбата на чл. 82 от НПК във връзка с правото на частния
тъжител да сочи доказателства. Действително функцията на обвинението по дела от
частен характер се осъществява от частния тъжител, но това не води до отпадане
на служебното начало и задължението на съда да събере достатъчен доказателствен
материал, от който да бъде изградена подробна фактическа обстановка. Една
осъдителна присъда се постановява, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, но по дела от частен характер, доколкото не се провежда досъдебно
производство и доказателства се събират само в съдебната фаза, трябва да бъде
дадена възможност на обвинението поне да ангажира доказателства за твърдяното
инкриминирано деяние. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на
Районен съд – Бургас във връзка с приложеното на л. 4 от делото
съдебномедицинско удостоверение №95/2019 г.
Независимо от това щом
първоинстанционният съд е счел, че не може да извлече причинно следствена
връзка само от приложеното СМУ, то поне е следвало да се произнесе по направеното
искане на повереника на частния тъжител в съдебно заседание от 02.09.2019 г. за
допускане на съдебномедицинска експертиза, която да обясни механизма на
твърдяното травматично увреждане. Това нарушение е отстранимо и от въззивната
инстанция, но доколкото делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, то следва
да бъде отстранено при повторното разглеждане на делото от нов състав на
Районен съд - Бургас.
Установените
непълноти, неясноти и противоречия в мотивите на Районен съд Бургас всякога
следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като са непреодолими.
Изложеното в мотивите без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена
съдебната воля по такъв начин, че страните в процеса да могат да я разберат и
адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на върховната съдебна
инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на
процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно
право е сериозно засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и точно какво
се приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна процесуална
позиция.
В същата
невъзможност е поставена и въззивната инстанция, тъй като така изготвените
мотиви не позволяват да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната
воля на първия съд.
В рамките на
осъществяването на дължимата защита, естествено е процесуалният представител на
подсъдимата да не отчете обсъжданата неиздържаност на мотивите, като съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото крайният съдебен акт е
благоприятен за тях.
Другата главна
страна в наказателното производство обаче, а именно частния тъжител излага
съображения в подобна насока.
Независимо от
изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните, съдът е длъжен служебно да
съблюдава спазването на процесуалните гаранции за правата им /чл. 314, ал. 1 НПК/. В тази връзка, безусловното право на частния тъжител като страна в
процеса, да бъде наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в
конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на мотивите Той не би
могъл да разбере точно, ясно и безпротиворечиво какво съдът е приел по
същество, респективно да реализира защита срещу неприемливи аргументи.
Последното е грубо нарушение на закона и съставлява "абсолютно"
съществено, отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК /Решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС/,
което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани при
повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция. Липсата на
мотиви или приравнената към такава тяхна противоречивост и неяснота, се явяват
самостоятелно процесуално основание за отмяна на присъдата и връщане на делото
за разглеждането от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на
съдебното заседание.
Настоящият
съдебен състав не оспорва правото на съдията на творчески и индивидуален подход
при изготвяне на мотивите към един съдебен акт, но намира, че наред със
собствения стил и последователност в изложението, мотивите не трябва да се
отклоняват от изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Необходимо е да следват
утвърдената и стандартизирана структура: факти-доказателство-право. Освен, че е
конституционно установено, в чл. 121, ал. 4 от Конституцията, мотивирането на
съдебните актове по този начин е и основна гаранция за правото на справедлив
процес по чл. 6 ЕКПЧОС. То създава ясна външна убедителност пред страните, че
съдът е имал сериозна професионална ангажираност към техния казус, че ефективно
е оценил фактите, които са му поднесли, че правилно е приложил законовите
правила и в крайна сметка, че правилно е решил делото. Недостатъчните и неясни
мотиви на първата инстанция по отношение на доказателствата и правото пречат и
на втората инстанция да изпълни своята контролна функция.
Констатираните
недостатъци в мотивите на атакувания съдебен акт, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните, а също и до нарушаване на основните правила на
правораздаването, обуславят становището на въззивния съд, че постановената
присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно
правилността Допуснатите нарушения не
могат да бъдат санирани от въззивната инстанция, което предпоставя повторното
разглеждане на делото от друг съдебен състав на Районен съд- Бургас
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 2, пред. 1-воот НПК Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда № 160/22.10.2019г. по НЧХД № 2213 от 2019 по описа на Районен съд-
Бургас.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Бургас от стадия на
съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: