Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на 11.08.2020 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 115/2020 год., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. „У.Х.“
ООД ***, представлявано от управителя д-р К.Ч.-Р., ЕИК: ********* против НП № 13-680-6/14.04.2020г. на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на основание
чл.229, ал.3 от Закона за здравето и за нарушение на чл.29, т.4 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
В жалба се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което се иска неговата
отмяна. Твърди се, че АУАН бил съставен в отсъствие на представляващия
жалбоподателя на дата, различна от посочената в поканата, което представлявало
съществено процесуално нарушение. В допълнение се твърди, че актосъставителката
Р В била включена в състава на проверка на място в
лечебното заведение, която била наредена със заповед на Директора на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от дата, съвпадаща с датата на
съставяне на процесния АУАН, т.е. актосъставителката не е имала никакви пречки да
състави АУАН в присъствие на представляващия жалбоподателя. Излагат се
аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата - АНО, се
явява юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят М. „У.Х.“ ООД е
санкционирано за това, че е допуснало извършването на избор на лекар от
пациент, при условията на спешност, с което е нарушило разпоредбата на чл.29,
т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
въвеждаща забрана за избор на лекар/екип от пациенти, нуждаещи се от медицинска
помощ по спешност. Като дата на извършване на нарушението се сочи датата на която
пациента Н.В., хоспитализирана по спешност, е попълнила заявлението за избор на
лекар в М. „У.Х.“ ООД *** – 04.05.2019 г., а като дата на неговото откриване –
29.11.2019 г., последният ден от проверката, в хода на която е установено нарушението.
За извършеното нарушение, което
било установено от свидетелката Р В -главен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, против жалбоподателя бил съставен АУАН № А-13-680-6 от 17.02.2020 година. АУАН
бил съставен в отсъствие, след като представляващия жалбоподателя - управителя
д-р К.Ч.- Р. била надлежно поканена да се яви в ИА „МН“ за предявяването му, но
последната не се явила.
Въз основа на АУАН, на 14.04.2020 г. било издадено атакуваното
НП. Последното било
връчено на представляващия жалбоподателя на 14.05.2020 г., а жалбата против НП
била подадена директно в РС Панагюрище на 15.05.2020 г., с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен
контрол за законосъобразност на НП.
От показанията на актосъставителката Р В - главен
инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като и от събраните по
делото писмени доказателства се установява следното:
През месец ноември
2019 г., въз основа на заповед № ИАМН-РД
13-680/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „МН“ св.В , заедно с още
трима инспектори от ИА „МН“ извършили проверка на място в лечебното заведение М.
„У.Х.“ ООД ***. Проверката била провокирана от сигнал, препратен по
компетентност от РЗОК Пазарджик. Процесното
нарушение, констатирано от св.В било
установено след проверка на медицинската документация, съставена във връзка с
хоспитализацията на пациентка с имена Н В В . От документацията ставало ясно че
пациентката е хоспитализирана по спешност в лечебното заведение М. „У.Х.“ ООД на 04.05.2019 в 04,19 часа с предварителна
диагноза: спонтанно раждане при тилно предлежание. Пациентката е родила в 04,45
часа, т.е 26 минути след приема, видно от история на новороденото на л.11 в
делото. В деня на хоспитализацията, съвпадащ с деня на раждането, пациентката е заявила желание за ползване на
допълнителна услуга: избор на лекар в лицето на доктор Зауи, който всъщност е
извършил раждането. За
тази допълнително предоставена услуга на пациентката е била издадена фактура №
**********/04.05.2019 г. на стойност 500 лева с основание: за избор на лекар
при големи операции. ( л.64 в делото).
По така установените
факти, които се установяват от безпротиворечивите гласни и писмени
доказателства, събрани по делото, страните не спорят.
При така установеното
съдът приема, че жалбата е
неоснователна. Извършеното нарушение е
безспорно доказано.
Съгласно чл.81, ал.3 от
Закона за здравето условията и реда за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се
определя с Наредба на МС. Няма съмнение, че това е Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, приета с ПМС №119/22.05.2006 г. , в сила от 02.06.2006 г.
Съгласно чл.29, т.4
от цитираната наредба: „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип в
условията на спешност“. Забраната е
абсолютна и не допуска изключение. В този смисъл желанието на пациента е без
значение, още повече, че практиката е показала, че то е последващо. Така се
стига до заобикаляне на закона, вследствие на което се накърняват икономическите права на пациентите.
АНО е приложил
правилно не само материалната норма, очертаваща състава на нарушението, но и
санкционната такава ( чл.229, ал.3 от ЗЗ), определяща санкция за ЮЛ за
нарушение на разпоредбите на Закона за здравето или нормативните актове по
прилагането му, какъвто се явява Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Досежно възраженията в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на представляващия
жалбоподателя на дата, различна от посочената в поканата, съдът
намира същите за неоснователни. Съображенията на съда са следните:
Видно е от приетата
по делото покана на л.83 в делото, представляващия жалбоподателя д-р К.Ч. – Р. е била поканена на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, на 14.02.2020 г. от 10,00 до 16,00 часа да се яви в Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ с посочен административен адрес, за предявяване на акт за
установено административно нарушение в хода на извършена проверка на лечебното
заведение М. „У.Х.“ ООД, наредена със заповед № ИАМН-РД 13-680/28.10.2019 г. на Изпълнителния
директор на ИА „МН“.
Видно е от
изложеното в жалбата, поканата за съставяне на АУАН е била получена от
представляващата жалбоподателя д-р К.Ч.-Р. още на 04.02.2020 г., но същата не
се е явила в Агенцията на определената дата , тъй като е била служебно
препятствана.
Видно е от показанията на актосъставителката –
св.Р В , представляващата жалбоподателя е била чакана да се яви до края на
работния ден (14.02.2020 г.
е бил ден петък),
за да бъде съставен акта в нейно присъствие, и тъй същата не се е явила (факт, по който
не се спори) АУАН бил
съставен в отсъствие на следващия работен ден – понеделник, 17.02.2020 г.
След съставянето му, АУАН бил изпратен за връчване чрез общинската
администрация, и бил връчен на представляващата жалбоподателя на 27.02.2020 г.,
видно от разписката на корицата на делото.
От показанията на св.В
се установява също така, че същата действително
е бил включена в състава на нова проверка на лечебното заведение, наредена със
заповед от 17.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“, за
която узнала едва в деня на издаването на
заповедта, след съставянето на процесния АУАН, като проверката започнала на
следващия ден – 18.02.2020 г. поради необходимостта от уреждане на организационни проблеми, свързани с пътуването.
При тези факти, съдът
намира, че не са допуснати нарушения, свързани със съставянето на АУАН. Правилото,
установено в нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН да се пристъпва към съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя само след като е надлежно поканен, което се
установява с разписка за получаване на поканата е с единствената цел да се
гарантира че актът е съставен в предвидения в чл.34 ЗАНН давностен срок, т.е.
правилото е установено като гаранция за недопускане на административен
произвол. В случая няма спор, че поканата е надлежно получена от
представляващата жалбоподателя десет дни преди определената дата за съставяне
на АУАН и че същата не се е явила поради служебни ангажименти. Фактът, че АУАН е
бил съставен на следващия работен ден (17.02.2020 г., понеделник) намира разумно
обяснение с изчакването на представляващия жалбоподателя да се яви до края на определения за явяване
работния ден – 14.02.2010 г. (петък) и не
представлява нарушение на процедурата, след като акта е съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушението
(нарушението е установено на 29.11.2019 г.)
Нещо повече: АУАН е връчен лично на представляваща
жалбоподателя на 27.02.2020 г., т.е. също в тримесечния срок, считано от
откриване на нарушението, при което извода че АУАН е съставен в сроковете по чл.34 ЗАНН,
е несъмнен.
Както бе посочено, АУАН
е връчен на представляващата жалбоподателя
д-р К.Ч. - Р. на 27.02.2020 г., а НП е издадено едва на 14.04.2020 г., при
което следва извода че същата е имала
достатъчно време за да упражни правото си на възражение, от което не се е
възползвала, видно от административно наказателната преписка, при което правото на защита на
жалбоподателя не е било накърнено.
Неоснователно е
възражението за маловажност на случая, тъй като се касае за имуществена
санкция, наложена на ЮЛ, при което принципно текста на чл.28, ал.1 от ЗАНН е
неприложим. Неприложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН следва и от факта, че се
касае за формално, а не за резултатно нарушение,
предвид значимостта на обществените отношения, обект на закрила.
По изложените горе
съображения, НП като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът не намира за
нужно да коментира доколкото АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН
при определяне размера н имуществената санкция,
доколкото същата е определена в минимален размер. Явно АНО се е
съобразил с факта, че нарушението е за първи път.
Процесуалният
представител на ИА „МН“ претендира юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда.
Съдът като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ИА „МН“ възнаграждение в размер на 80 лв., което
следва да бъде присъдено в полза на Агенцията.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 13-680-6/14.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на М. „У.Х.“ ООД със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя д-р К.Ч.-Р., ЕИК: *********, на
основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето и за нарушение на чл.29, т.4 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ във връзка с
чл.81, ал.3 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. „У.Х.“ ООД със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя д-р К.Ч.-Р., ЕИК:
*********, да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, адрес:
гр.София, улица „Св.Георги Софийски“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: