№ 13074
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря С.Н.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110113847 по описа за 2022 година
Ищецът А.К.П.З. ЕООД, основава претендираните от него права на твърденията, че
по гр.д. № 856/2021г. в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против М. К. Г. за сумата от 835,13 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем № 5516837 от 25,03,2019 г., сключен с "В.К." ООД, вземането по което е било
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 4.5.2020г., ведно със законна лихва от
7.1.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 171,43 лв. за периода от
8.4.2019 г. до 18.5.2020 г., обезщетение за забава в размер на 38,32 лв. за периода от
19.5.2020 г. до 22.12.2020 г. В исковата молба се твърди, че на длъжника е предоставена в
заем главница от 1000 лева, като в договора се сочи, че е налице вписване, че сумата е
предадена, като длъжникът се е задължил да върне сумата заедно с договорна лихва на 30
вноски, всяка от по 62,90 лева / която включва главница, лихва и такса за експресно
разглеждане/. Твърди се, че по договора, ответницата е извършвала плащания от 496,90 лева,
като неплатени останали сочените суми. Сочи се, че въз основа изпълнителният лист,
издаден по ч.гр.д.№ 856/2021г., принудително са събрани суми, разпределени на ищеца.
Този изпълнителен лист е обезсилен по жалба на ответницата, от СГС.
Ответникът, в писмения отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва допустимостта на
производството. Сочи се, че по твърдения, договорът за кредит е сключен с трето лице, като
ищецът твърди, че вземането му е прехвърлено с договор за цесия отпреди договора за
кредит, поради което цесията не е произвела действие – към момента не е имало вземане.
Сочи се, че уведомлението няма данни да й е връчено, липсват доказателства сумата
1000лева да й е предадена. Годишният лихвен процент противоречи на добрите нрави –
същият е прекомерен и води до неоснователно обогатяване на кредитора, разпоредбата е
нищожна. Клаузата на чл.2,ал.1,т.8 от договора е нищожна поради противоречие с добрите
1
нрави. Нищожна е разпоредбата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на
документи, както и предвидената неустойка по чл.4,ал.2 от договора, както и разпоредбата
предвиждаща обезщетение за забава за всеки ден забава – противоречат на добрите нрави.
При тези твърдения, се сочи, че договорът за кредит е нищожен, а разпоредбата на
чл.26,ал.4 ЗЗД е неприложима, защото без прилагането им, договорът е безвъзмезден.
Договорът се оспорва и като недействителен, на основание чл.22,във връзка с чл.11,ал.2
ЗПК, сочи се, че не са й представени ОУ при сключването му, оспорва се твърдението, че на
ответницата е представен европейски формуляр.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за паричен заем № 5516837 от 25,03,2019 г., сключен с "В.К."
ООД, с положени подписи на заемодател и заемател, с който страните са се уоворили
заемателят да получи сумата 1000 лева, която следва да се върне за срок от 60седмици, на 30
вноски, от 62,90 лева, в които са включени, както е посочено, главница, лихва и такса за
експресно разглеждане / съгласно договора 628,80 лева/. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49,37 %. В чл.2,ал.1,т.8 от договора е посочено, че при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден в
посочения от него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпъленние на някое от задълженията по договора. С разпоредбата на чл.4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя обезпечение, посочено по – долу – поръчител или банкова
гаранция, като съгласно ал.2 на разпоредбата, при неизпълнение на това задължение,
ответникът дължи 419,40 лева неустойка, която се разсрочва на равни части към вноската,
която възлиза на 76,88 лева.
Представена е справка, изготвена от кредитора, без подпис на потребител, от която е
налице извънсъдебно потвърждение от страна на кредитора, за частични плащания в негова
полза по договора, на първите 6 вноски. С общо платената сума 461,85 лева, е погасена част
от дължимата главница по вноските – общо 164,87 лева, част от договорната лихва – 86,77
лева и част от неустойката - 83,88 лева и сумата 126,38 лева от такса експресно разглеждане.
След тези плащания, са налице 4 плащания в полза на кредитора, както следва : 77 лева на
9.4.2019г., 76,90 лева на 22.4.2019г-., 179 лева на 22.5.2019г., 164 лева на 12.6.2019г., с които
са погасени съответно посочените в справката вземания – с плащането на 77 лева е погасена
изцяло първа погасителна вноска и и 0,12 лева от втора погасителна вноска, със 76,90 лева е
погасена сумата 76,76 лева – изцяло втора погасителна вноска и 0,14 лева от трета
погасителна вноска, със сумата 179 лева е погасено 25 лева начислени разходи за събиране
на вземането, 76,74 лева – трета погасителна вноска, със 76,88 лева – изцяло четвърта
погасителна вноска, със 0,38лв- частично пета погасителна вноска, със 164 лева – изцяло е
погасена пета погасителна вноска от 76,50лева, 10 лева такса разходи, сумата 76,88 – шеста
2
погасителна вноска и 0,62 лева- частично седма погасителна вноска.
При аритметичен сбор, общо платените суми са : 461,85 лева, и 469,90 лева.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240,ал.2 ЗЗД чл.86,ал.1 ЗЗД. Съгласно изменението на разпоредбата на
чл.7,ал.2 ГПК с ДВ брой 100/2019г., „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят
становище по тези въпроси.“Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото
няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ответникът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
С разпоредбата на чл.2,ал.2 от договора е вписана декларация, че сумата 1000лева
главница е получена, като договорът служи за разписка в този смисъл. Ето защо,
възраженията на ответника, че липсват доказателства за предаване на сумата, са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на …
чл.11, т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в
него следва да липса информация, така че при сключването на договора както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове.
В договора е посочено единствено, че погасителната вноска е 62,90 лева, посочени
са падежи,като е посочено, че вноската погасява „част от дължимите главница, лихва и такса
за експресно разглеждане” – неясно е каква част от посочените в погасителния план вноски
3
погасява главница, каква лихва, каква – цитираната такса-
Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент на
разходите по кредита, общата сума, при съответния годишен процент на разходите, дължима
от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Съответно, за потребителя е неясно какви са
разходите му кредита, и по какъв начин заплащането на месечната вноска от 62,90 лева ще
се отрази на главницата, на възнаградителната лихва, както и на посочената такса.
И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е
нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Освен че липсва подобна регламентация, по изричното разпореждане на ЗПК,
прави договора недействителен. Предвид така изложеното и доколкото размерът на
главницата е виден от представената разписка, приложима е разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК , съгласно която при обявяване на недействителност на договора, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното, искът е основателен за главницата и следва да се признае
вземането на ищеца, заедно със законната лихва от подаване на заявлението, до плащането,
а искът за обезщетение за забава – да се отхвърли.
Това обстоятелство следва да се съобрази, въз основа извършените плащания, тъй
като длъжникът не дължи плащане на задължения, възникнали от нищожни разпоредби на
договора - в частност, за възнаградителна лихва, за неустойка, и за такса експресно
4
разглеждане. Относно последните две вземания, съдът намира следното.
По дължимостта на неустойката - видно от разпоредбата на чл.4,ал.1 от договора, в
посочен срок, длъжникът следва да предостави обезпечение на кредитора, в противен
случай, на основание чл.4,ал.2 от договора, дължи неустойка, която се разсрочва заедно с
погасителните вноски, в който случай вноската възлиза на 135,14лева.
Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е всяка
клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в негова
вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на потребителя. Клаузата,
въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не може да се приеме, че са
били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка не отговаря и на изискването за
добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал
въпроса за налачието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като
постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един
двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011
г., Г. К., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби
на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то
следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с 1/3 , като не предвижда
насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не удовлетворява
значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради което и
нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Следователно, вземането за неустойка е недължимо изцяло.
5
Относно претенцията за такса за експресно разглеждане на документи.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. Цитираните от съда разпоредби са императивни, тъй като въвеждат
правила, приложими в гражданско правоотношение, които не могат да се дерогират, дори
при съгласие на страните. За императивните разпоредби и дали същите са нарушени, съдът
следи служебно и без наличието на възражение от ответната страна в посочения смисъл.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Таксата е уговорена в твърд размер в договора – 628,80 лева, платима
разсрочено.
Разпоредбата, предвиждаща събиране на такса от повече от 1/2 размера на
главницата, е нищожна. Въпреки че е предвидена в договора, таксата е свързана с
управлението и усвояването на кредита. Едновременно с това, кредиторът, освен таксата,
която е предвидил да му се дължи по договора, е събрал от заемателя, и две такси за
кандидатстване. Поради изложеното, искът следва да се отхвърли за таксата.
Претенцията, начислена от кредитора заразходи и такси за събиране на вземането се
основава на тарифа , неподписана от ответника, поради което и не може да се приеме, че
ответникът е поел задължението да плаща определени такси при забава, с договора.
Същевременно, ищецът не е представил никакви доказателства, че кредиторът изобщо е
сторил разходи по събирането на вземането - дори представеното уведомление за цесия, не
е изпращано на ответника, а същото се прави с предявяването на иска.
С оглед изложеното, се налага изводът, че по договора за кредит, в полза на
кредитора са налице частични плащания на обща стойност 958,75 лева – както се посочи по
– горе - 461,85 лева, и 469,90 лева. Ето защо, длъжникът дължи по договора, на основание
чл.23 ЗПК, сумата от 41,25 лева главница, в какъвто размер е непогасената с плащанията
главница и законна лихва върху нея, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК. За
останалата част, вземането е неоснователно.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 1.12.2016г., „В.К.” ООД и
„АКПЗ” ООД са се спогодили относно прехвърлянето на вземания от кредитора на ищеца,
което ще се извършва въз основа приложения към договора. Следователно, договорът има
характера на рамков, и за прехвърляне на отделно вземане е необходимо същото да е
включено в приложение. Извлечение от такова приложение е представено към исковата
6
молба, същото е от датата 4.5.2020г. и включва вземане против ответницата, следователно,
към заявлението по чл.410 ГПК, ищецът е титуляр на вземането.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което кредиторът
упълномощава ищцовото дружество да уведоми длъжниците за сключения на 1.12.2016г.
договор за цесия, от името на кредитора.
Представено е уведомление до ответницата / на лист 19/, без данни за връчването му
преди датата на предявяване на иска.
Към датата на заявлението по чл.410 ГПК 7.1.2021г., падежът на всички месечни
вноски е бил настъпил..
С договор за цесия, вземането на кредитора е било прехвърлено на ищеца. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че договорът за цесия не
произвежда действие, защото към сключването му вземането й не е съществувало –
представеният договор за цесия е рамков, а ищецът основава претенцията си на отделно
прехвърляне на 4.5.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД, цесията може да се противопостави на
длъжника, след като му бъде съобщена от кредитора. Няма пречка първоначалния кредитор
да прехвърли това свое право на новия кредитор, както е станало в настоящия случай. В
договора за кредит не е предвидена клауза, с която това му право да е ограничено.
Последиците от съобщаването на цесията са предвидени в същата разпоредба – до
датата на уведомяването на длъжника, той може да плати валидно на стария кредитор.
Същевременно, видно от доказателствата по делото, прехвърлянето не е било
съобщено към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /ищецът не е ангажирал
никакви доказателства затова/, а същото се съобщава едва с получаване на исковата молба.
Следователно, към датата на получаване на препис от исковата молба, ответницата е
уведомена за цесията, доколкото вземането е дължимо и не е погасено от нея, то тя следва
да го заплати на ищеца – цесионер, като относимостта на момента на съобщаване на цесията
е с оглед отговорността за разноски по делото, тъй като обстоятелството, че цесията се
съобщава в хода на процеса, се преценява от съда, на основание чл.235,ал.3 ГПК, като
настъпило в хода на процеса обстоятелство.
С оглед изложеното, ответницата дължи на ищеца сумата от 41,25 лева главница, за
която искът е основателен, а за останалите претенции, искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските. Обстоятелството, че прехвърлянето е съобщено на ответницата, води
до недължимост на разноските за заповедното производство – към момента на подаване на
заявлението, което не се връчва на длъжника, не са представени доказателства
прехвърлянето да е съобщено на длъжника.
За исковото производство се претендира 350 лева възнаграждение за юрисконсулт /
съдът не е обвързан от посоченото възнаграждение, тъй като същото не е действителен
разход, отделно следва да се посочи, че когато възнаграждението се присъжда за
7
процесуално представителство, не се дължи отделно възнаграждение за подготовка за
документи/, като се определя възнаграждение от 100 лева, заедно със сумата 125 лева
държавна такса, от които съразмерно с основателната част на иска, се следва сумата от
8,88 лева.
Ответницата претендира разноски. Доказани са разноските от 15 лева – държавна
такса за разглеждане на основателната й частна жалба, от която сума, на ответницата се
следва 14,41 лева. Към жалбата е представен договор, сключен с адвокат, от който е видно,
че ответницата се представлява безплатно, като материално – затруднено лице. Ето защо, на
основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на процесуалния й представител следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което, съразмерно с неоснователната част на исковете, да се
възложи на ищеца. На основание чл.7,ал.4 НМРАВ, на процесуалния представител се
определя сумата 200 лева за защита по заповедното производство, която включва и защитата
по делото пред СГС, както и сумата 404,49 лева – за защита по исковото производство. От
тези суми, на процесуалния представител се присъждат сумите от 192,10 лева и от 388,52
лева, съразмерно с неоснователната част на исковете.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. К. Г. ЕГН ********** с
адрес *** дължи на А.К.П.З. ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, сумата от 41,25 лева,
неплатена главница по договор договор за паричен заем № 5516837 от 25,03,2019 г.,
сключен с "В.К." ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 4.5.2020г, ведно със законна лихва за периода от 7.1.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр. д. №856/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.П.З. ЕООД, искове за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д.
№856/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав против М. К. Г. за главница
над уважената от 41,25 лева до пълния размер на претенцията от 835,13 лв, договорна лихва
в размер на 171,43 лв. за периода от 8.4.2019 г. до 18.5.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 38,32 лв. за периода от 19.5.2020 г. до 22.12.2020 г. .
ОСЪЖДА М. К. Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.К.П.З. ЕООД, ЕИК
***, с адрес *** сторените по гр.д.№ 13847/2022г. разноски от 8,88 лева.
ОСЪЖДА А.К.П.З. ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на М. К. Г. ЕГН
********** с адрес *** сторените разноски от 14,41 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответницата М. К. Г. по заповедното
производство от 192,10 лева и по исковото производство от 388,52 лева.
8
ОСЪЖДА А.К.П.З. ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на адвокат А. И. Л., от
САК, с рег. № *** с адрес *** за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответницата М. К. Г. от 192,10 лева и по исковото производство от 388,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9