О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260327
Гр.
Пловдив 09.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ
АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия С. Алексова въззивно частно наказателно дело № 336 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
8 от НПК.
С Определение № 260013/15.01.2021 г.,
постановено по ч.н.д. № 824/2020 г., Асеновградският районен съд, II-ри н.с., е оставил без
разглеждане, като недопустима, подадената от С.Д.С. и Д.И.С. жалба, срещу
Постановление на Районна прокуратура – гр. Асеновград от 02.10.2020 г., с което
е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 297/2016 г.
по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив и е прекратил
производството по ч.н.д. № 824/2020 г. по описа на съда.
Срещу така постановеното Определение е
постъпила въззивна частна жалба от адв. Н. К., пълномощник на С.С. и Д.С., с
която се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съд погрешно е приел, че Д.С.,
в качеството си на пълномощник на С.С., не е имал право да подписва документи
от нейно име. Твърди се, че С.С. се явява пострадало лице от престъпление по чл.
212, ал. 1 от НК, доколкото нейни наследствени имоти са възстановени неправомерно
на трети лица. Иска се атакуваното Определение на Районния съд да бъде
отменено, както и да бъде обявена нищожността на Решение № 247/23.08.2005 г.,
постановено по гр.д. № 698/2004 г. по описа на Асеновградския районен съд.
Пловдивският
окръжен съд, като обсъди материалите по делото и доводите в жалбата и извърши
проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, от процесуално легитимирано лице, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С Постановление от 02.10.2020г. РП-Асеновград
е прекратила производството по досъдебно производство № 297/2016 г. по описа на
ОСО при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определение № 260013/15.01.2021 г.,
постановено по ч.н.д. № 824/2020 г., Асеновградският районен съд, II-ри н.с., е
оставил без разглеждане, като недопустима жалбата на С.Д.С. и Д.И.С. срещу
горепосоченото постановление, като е посочил два различни аргумента. На първо
място, е счел, че от жалбоподателката С. липсва жалба, тъй като съпругът й е
подписал както себе си, така и нея. Посочил е, че жалбоподателят С. не
притежава процесуалното качество „повереник“ по отношение на съпругата си, тъй
като представеното копие от пълномощно по делото е общо и няма стойност на
изрично упълномощаване по смисъла на чл. 100, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 91, ал. 2,
вр. чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Наред с това, първоинстанционният съд е счел,
че жалбоподателите не са активно легитимирани да обжалват Постановлението за
прекратяване на РП– гр. Асеновград, тъй като не притежават качеството „пострадали“
от престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК. Изтъкнато е, че от приложените по досъдебното
производство материали, не се установява да са засегнати права или законни
интереси на някой от жалбоподателите, поради което и депозираната от тях жалба
е оставена без разглеждане, като недопустима.
Настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд неправилно е приел, че жалбоподателят С. не е надлежно
упълномощен да подава жалби от името на съпругата си – С.С.. Видно от
приложеното по първоинстанционното дело пълномощно /л. 9/, С.С. е упълномощила
съпруга си – Д.С. „да я представлява пред съд, прокуратура, нотариус и всички
други инстанции и служби в Република България“. С оглед фазата, в която се
намира производството, а именно досъдебна такава, Д.С. може да извършва
действия от името на съпругата си на общо основание, съобразно предоставеното
му пълномощно. Същият не би могъл да бъде „повереник“ на съпругата си,
доколкото в настоящата фаза на производството няма конституирани страни.
Настоящият състав
счита, че направеното от жалбоподателите искане за обявяване нищожността на
Решение № 247/23.08.2005 г., постановено по гр.д. № 698/2004 г. по описа на
Асеновградския районен съд, е неоснователно. Претенциите им, свързани с
признаване правото на собственост върху земеделски земи, са с административен и
гражданско-правен характер и същите са вече решени по съдебен ред, с
окончателни съдебни актове, а именно Решение №502/16.03.2015г. на
Административен съд – гр. Пловдив, XX-ти състав, постановено по к.н.а.д. №
76/2015 г., като настоящата възззивна инстанция няма правомощия да обявява
нищожност на влезли в сила съдебни актове
по граждански и административни дела, поради което и жалбоподателите
могат да търсят закрила на правата и интересите си по друг ред.
Неправилно
първостепенният съд е приел, че жалбоподателите, не са „пострадали“ по смисъла
на чл. 74 от НПК, като се е базирал единствено на елементите от състава на
престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство. Поначало, с оглед обекта на посегателство
на престъплението по чл. 212 ал. 1 от НК и в унисон с разпоредбата на чл. 74
ал. 1 от НПК, при осъществен състав на документна измама е възможно определено
лице, претърпяло вреди от престъплението, да участва в наказателното
производство като пострадал.
В настоящия случай обаче, предвид
събраните в хода на досъдебното производство доказателста и установените
фактически обстоятелства, от които се установява, че не е извършено
престъпление от общ характер, жалбоподателите не притежават качеството на
пострадали лица по смисъла на чл. 74 от НПК.
Предвид изложеното, обжалваното
Определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
260013/15.01.2021 г. на Асеновградския
районен съд, II-ри
н.с, постановено по ч.н.д. № 824/2020 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: