Протокол по дело №2043/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 269
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20213100502043
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно
гражданско дело № 20213100502043 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 17:07 часа се явиха:
Въззивникът Д. АС. Д., редовно уведомен, явява се лично, представлява се от
адв.Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв.Д. Г., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата СТ. АС. Т., редовно уведомена, явява се лично, представлява се от
адв.Й.Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв.Д. Д., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА,
редовно уведомена, не изпраща представител.
Вещото лице Р. Ст. Г., редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ докладва молба вх.№ 3283/10.02.2022г. от вещо лице Р.Г., с която заявява,
че не е в състояние да представи заключение в срок, тъй като срещата с ответницата по
делото е била на 10.02.2022г.

АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1

СЪДЪТ докладва постъпило удостоверение с вх.№ 26405/20.12.2021г. от МВР, ГД
„Гранична полиция“ – София, в изпълнение на съдебно разпореждане, в което са
посочени датите на които СТ. АС. Т. е преминавала през ГКПП на страната.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 25346/07.12.2021г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна.

СЪГЛАСНО определението на съда, на страните е дадена възможност да водят
свидетели, съответно на въззивната страна двама свидетели за обстоятелството кой се е
грижил за детето, след като е предадено от бащата за осъществяване режима на лични
отношения с майката, в периода април-май 2021г., и какви грижи са полагани за него. И на
въззиваемата страна да води двама свидетели за същото обстоятелство.

АДВ.Д.: Запознахме се със социалния доклад и предвид обстоятелството, че не е
взето становището на нашата доверителка във връзка какви са нейните намерения по
отношение на детето, ще помолим да се допълни социалния доклад, като се проведе интервю
с въззиваемата. Готови сме да съдействаме това да стане в рамките на два-три дни, тъй като
тя пътува обратно на 18-ти. В самия доклад е посочено, че нейното становище не е било
взето, тъй като тя отсъства от страната.
АДВ.П.: Водим свидетели в днешно съдебно заседание, но държим да бъдат
разпитани едновременно със свидетелите на другата страна. Водените от нас свидетели не
са разпитвани пред първа инстанция. Да се приеме и писмото от ГД „Гранична полиция“.
АДВ.Б.: Водим само единия свидетел, тъй като другият не можа да се освободи от
работа. Говорихме със свидетелката и тя каза, че ще направи всичко възможно да дойдат и
двамата другия път.
АДВ.Д.: Молим делото да се отложи за друга дата за изслушване на свидетелите.
Вторият свидетел има преки впечатления.

Съдът пристъпи към изслушване на въззиваемата страна СТ. АС. Т. по реда на
чл. 176 от ГПК.

Въззиваемата С.Т.: Живея извън страната, това е свързано с работата ми, в
гр.Бремерхафен, ул.“Кьорнерщрасе“ 20, Германия. Няма промяна в адреса ми. Прибирам се
един път в годината на почивка. Последно април-май месец съм виждала сина си. Месец,
месец и половина бяхме заедно, после на приятеля ми майка му почина от Корона и аз бях
на карантина при тях и не можах да се доближа до детето, после пак бяхме заедно. Преди
карантината бяхме на „Гривица“ 4, това е дома на моите родители, заедно с родителите ми
бяхме и детето. Месец, месец и половина бях в България. Детето ще разполага със собствена
стая там, други деца не живеят там, само майка ми, баща ми и аз. Когато се върнах в
България и майка ми и баща ми бяха с мен, после майка ми се върна като бях карантина,
баща ми гледа детето, после пак аз. Не мога да имам връзка с детето, не ми дават нито
2
телефони, нито скайпове, нищо. Само като идвам в почивка само тогава мога да го видя
детето си. Нямам връзка с бащата, само два-три пъти на него на фейсбука, казах да ми
покаже малко детето, той не ми даде, след това ме блокира. Казаха ми, че детето има
телефон. Един път миналата година имаше от тик-тока ме намери детето ми, каза „мамо,
кога е делото, ела ме спаси вече от тука“. После чичо му го хванал, че пише на мене и му
дали наказание и не знам има ли телефон, няма ли. Нямам никаква връзка с него. Иска
много, постоянно ми говори „мамо, спаси ме от тука, искам при тебе вече“. Той учи в
училище „Любен Каравелов“, пети клас. Миналата седмица учил онлайн, като се прибрах в
България, отидох в училище да науча как учи, дали онлайн или в училище, в училище беше.
Чаках междучасието 10.30ч. да излязат, да видя детето си. Детето ми гледа странно, викам
„защо така гледаш, мамо“, „така трябва“ вика. Излязоха двете госпожи, казаха „А. прибирай
се в стаята“ и викат „не можахме да разберем по какъв начин идваш тука“. Казах, че съм му
майка, не ме оставиха да говоря с детето. Питах кога излиза, пет и половина ми казаха.
Отидох шест и половина да си взимам детето, дядото излезе и вика „какво право имаш да
идваш тука да си взимаш детето, след делото ще видите детето“. На 7-ми февруари вечерта
пристигнах, осем часа. Отидох, не съм говорила с бащата и детето, говорих с дядото. Не ми
дават детето, каза „след делото ще видиш“. Имам възможности за детето, работя, майка ми и
баща ми са постоянно с мене, има стая, училището е готово, училището е пет минути пеш.
Познавам много български семейства, на брат ми децата учат там, на сестра ми децата учат
там. Бащата на детето 2014г. беше там, заедно с баща си беше там, работеше ли не знам,
след това не знам.
АДВ.Г.: Когато сте били тук, детето търсило ли ви е?
Въззиваемата С.Т.: Отидох от вкъщи да го взимам, дядото не го даде. Отидох в
училище, така трябва каза мамо, от страх ли, от стрес ли, не знам от какво, каза само „така
трябва“. Детето една минута не стоя при мен, госпожата каза да се прибира. Детето не знае
немски, искам да го взимам, да го уча там.
АДВ.П.: В кой период майката е била под карантина и дали има документ, който
удостоверява.
Въззиваемата С.Т.: Аз не бях с Корона, аз бях карантина, нямам документ, не съм
регистрирана, самоизолирах се. Не исках да съм до детето. Бяхме месец заедно, после
майката на приятеля ми почина и отивам там и аз влизам в карантина. Страхувах се и 14
дена бях в карантина и после пак се върнах при детето. Приятелят ми не живее в Германия
при мен, в България живее. Всяка година като идвам, детето ми казва, че иска да го взема.

Въпрос на съда към Д.Д.: Позволявате ли на детето да говори с майка си?
Въззивника Д.Д.: Естествено. Позволявам на детето да говори с майка си, да говори
по всяко време, да се обажда, аз нямам нищо напротив. По на А. телефона. Неговия телефон
не притежава опция да се обажда на майка си, защото не му позволявам социални мрежи, не
е здравословно за А., има много странни неща във фейсбук и такива подобни неща. Моя
телефон няма месинджър и вайбър. Не знам как да осъществява връзка, аз нямам връзка с
нея, стремя се да не се виждам с тях, воабще с цялото семейство да имам контакти някакви.
3
АДВ.Б.: Във връзка с вашите указания, представяме актуалния трудов договор,
местоживеене и доходи на майката С.Т..
АДВ.Д.: В предходно съдебно заседание е дадена възможност на въззиваемата да
изрази становище по представените от въззивника писмени доказателства. Представени са
два трудови договори, като този от 04.06.2021г. е видно, че е със срок на изпитване 6 месеца.
Т.е. към дата когато е представен договора по делото, срока на изпитване е бил изтекъл,
съответно не са налице данни за актуални трудови договори на въззивника и доходи, които
получава. Също така този договор в графата постъпил на работа, липсва подпис на
служителя, самия договор не е подписан от въззивника. Доколкото доверителката ми има
съмнения, че въззивника изобщо работи в момента, бих искала да направя едно
доказателствено искане. Моля да ни дадете възможност да се снабдим от ТД на НАП с
актуалните трудови договори на въззивника, с оглед установяване на трудовите му доходи и
евентуално да бъде представена трудовата му книжка.
АДВ.П.: Ако имам възможност с доверителят ми да разговаряме, той сам да
представи такъв документ. Относимо е искането, но считам, че не е неотносимо да се прави
справка в НАП, тъй като доверителя ми ще представи съответните документи в следващо
съдебно заседание. По приемането на доказателствата, считам, че са относими и допустими,
нямам възражение да бъдат приети. Само по отношение на фиша, който е за заплати, не
виждам същият да съдържа подпис и печат на издател, в тази връзка моля да не бъде
приеман като доказателство, тъй като не съдържа реквизити на такова и неговото авторство
не е ясно.

СЪДЪТ намира, че следва да се приемат представените от въззиваемата страна в
днешно съдебно заседание доказателствата, относно сключените от нея трудови договори и
получаваното възнаграждение, удостоверение от МВР, ГД „Гранична полиция“ – София и
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Следва да се издаде съдебно удостоверение на въззиваемата С.Т., чрез процесуалните
й представители по силата на което да се снабди от ТД на НАП – Варна със справка за
сключените трудови договори на Д. АС. Д., както и да се даде възможност на въззивната
страна да представи доказателство за същото обстоятелство, в срок до следващо съдебно
заседание.
Следва да се даде възможност на вещото лице да изготви заключение по допусната
съдебно-психологична експертиза, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна
да допълни социалния доклад.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото документи на немски език с
превод на български език: разширено удостоверение за адресна регистрация по § 18 ал.2 от
Федералния закон за адресната регистрация; трудов договор за работници и служители от
4
18.01.2020г.; фиш за заплата 01.2022г.; както и удостоверение вх.№ 26405/20.12.2021г. от
МВР, ГД „Гранична полиция“ – София и социален доклад вх.№ 25346/07.12.2021г. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на адв.Й.Б. и адв.Д. Д., по силата на което
да се снабдят от ТД на НАП – Варна със справка относно сключените трудови договори на
лицето Д. АС. Д. ЕГН-**********.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да допълни
доклада, с оглед участието на С.Т. при отглеждането на детето и присъствието й в страната
за този период.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят допуснатите им
свидетели в следващо съдебно заседание.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Р.Г. да изготви заключение по допусната
съдебно-психологична експертиза и представи същото законоустановения срок.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 18.04.2022 година от 14:30 часа, за която дата и час страните са уведомени. Да
се уведоми вещото лице.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5