Решение по дело №839/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20197240700839
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Logo copy        

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   506

                    

                        16.12.2019г., гр.Стара Загора

 

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. 839 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Б.С. ***, чрез адв. Г. Б., АК-Кърджали против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №19-1300-00413/10.09.2019г, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Кърджали, сектор „Пътна полиция“ - Кърджали.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед по съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. С оспорената заповед на С. била приложена ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП — „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ за установено с АУАН №GA17831/09.09.2019г. нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП допуснато от жалбоподателя посредством управление на МПС след употреба на алкохол при наличие на концентрация на алкохола в кръвта от 0.52 промила.

Оспорващият птврди, че неправилно ПАМ била приложена само на основание АУАН. Административният орган не изследвал, съответно не установил дали въз основа на издадения му /на водача/ талон за медицинско изследване /№0028896/ М.Б.С. дал кръв за изследване и какъв бил резултатът от него. С това г-н С. счита, че административният орган не изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл.35 от АПК, във връзка с принципите на законност - чл.4 ал.2 от АПК и принципът на служебното начало в административния процес – чл.9 ал.2 от АПК.

Жалбоподателят иска отмяна на ЗППАМ № 19-1300-00413/10.09.2019г, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Кърджали, сектор „Пътна полиция“ – Кърджали и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата — Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“-Кърджали, М.А.В., в писмено становище изразява такова за неоснователност на жалбата. Поддържа доводи, че оспорената ЗППАМ била издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при липса на процесуални нарушения, които да обуславят отмяната й и в съответствие с материалния закон – чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Счита, че била доказана хипотезата на посочената правна норма, обуславяща и прилагането на ПАМ, а именно че жалбоподателят управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер“ 7510 номер 0055, а въз основа на извършеното химическо изследване на кръвта било установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта от 0.76 промила. Иска Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 19-1300-00413/10.09.2019г., издадена от М.А.В., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, Сектор "Пътна полиция"- Кърджали, на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, на М.Б.С. *** била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта било прието от фактическа страна следното: на 09.09.2019г, около 21:45 часа в гр.Кърджали, на ул.“Първи май“ като водач на МПС – АУДИ КУ 5 с рег.№ хххххххх, до автомивка „Аладин“ след извършена проверка се установило, че водачът управлява след употреба на алкохол от 0.52 промила на хиляда установено с техническо средство Дрегер 7510 номер 0055. Посочено било, че бил издаден талон за медицинско изследва номер 0028896 и 7 бр. холограмни стикери със сериен номер А018866, с което С. извършил: 1) управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, с което виновно нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Жалбата на С. против посочената заповед е подадена чрез административният орган, чийто акт се обжалва до АК-Кърджали с приложено пълномощно, вкл.за действие по изготвяне на жалба против ЗППАМ № 19-1300-00413/10.09.2019г /л.5 от приложеното адм.д.№368/2019г на АС-Кърджали/. С Определение № 186/29.10.2019г, постановено по адм.д.№368/2019г  на АС-Кърджали, на основание чл.135, ал.2 пр.първо във вр.с чл.133, ал.1 предл.първо от АПК и въз основа на изводи, че местно компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата е АС – Стара Загора, в чийто район са постоянния и настоящия адрес на жалбоподателя, образуваното по жалбата адм.д.№368/2019г по описа на АС-Кърджали е прекратено и делото изпратено по подсъдност на АС – Стара Загора.

По делото са представени и приети като доказателства - заверени копия на СУМПС №*********, НП №19-1300-000913/04.10.2019г., на АУАН серия GA с бл.№17831/09.09.2019г, Протокол рег.№1300р-6722/11.09.2019г. за химическо или химико-токсикологично изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – Приложение №4 към чл.14 ал.2, на Талон за изследване №0028896 /По приложение №1 към чл.4 ал.3/, връчен на 09.09.2019г. на М.С., снимка на 5 бр. холограмни стикери; Заповед № 292з-1884/27.09.2019г. на Директор на ОДМВР-Кърджали и Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач на лицето М.Б.С., заверено копие на писмо рег.№ 3286р-22136/15.05.2019г на Лаборатория за проверка на СИ към ГД“Национална полиция“ /за терировка на Дрегер 7510 с №0055/.

При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта - жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен  акт, от лице с правен интерес и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.  

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Разгледан административния акт на всички основания по чл.146 от АПК и при извършения служебен контрол за законосъобразност съгласно чл.168 от АПК, Съдът приема следното:

По валидността - оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Областните дирекции на МВР, вкл. ОД на МВР - Кърджали са служби, определени от Министъра на вътрешните работи да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата /вж., заповед №81213-1524/09.12.16г. на този орган /л.9/.  С т.1.7 от Заповед №292з-1884/27.09.19г. Директорът на ОД на МВР-Кърджали делегира правомощието си по чл.172, ал.1 от ЗДвП оправомощавайки полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Кърджали да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР –Кърджали. Към 10.09.2019г. /датата на издаване на оспорената заповед/ и с оглед заеманата от М.А.В. длъжност „полицейски инспектор“ в сектор „Пътна полиция“ –Кърджали при ОД на МВР – Кърджали, същата доказва, че разполага с правомощието по чл.172, ал.1 във вр.с чл.171, т.1 от ЗДвП да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1 „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“. Така установено сочи, че процесната заповед е валиден административен акт, тъй като се явява издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените от титуляра им правомощия.

Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Съдът намира, че заповедта безспорно е издадена в изискуемата писмена форма, както и че съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата се сочат както правните, така и фактическите основания за издаването й. Достатъчно ясно и конкретно има дадено описание на конкретно валидираните в заповедта обстоятелства от обективната действителност, които съотв. се явяват и фактическите основания за издаване на същата, като на същите има дадена и правна квалификация. Т.е. не е налице и основанието по чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно Съдът намира оплакването, че административният орган  допуска нарушение на чл.35 ал.1 от АПК, като не отчита в своята решаваща воля резултата от изследването, за извършване на каквото на С. е връчен талон за изследване №0028896. Фактически основания за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП са: управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, вкл. по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, се установяват с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица /чл.189 от ЗДвП/.  Релевантните за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП в случая факти и обстоятелства се свързват с установено по отношение на М.Б.С.  с АУАН сер.GA № 17831 съставен на 09.09.2019г нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП посредством това, че на 09.09.2019г, около 21:45 часа в гр.Кърджали, на ул.“Първи май“ като водач на МПС – АУДИ КУ 5 с рег.№ хххххххх, до автомивка „Аладин“ след извършена проверка същият, като водач управлява посоченото МПС след употреба на алкохол от 0.52 промила, установено с техническо средство Дрегер 7510 номер 0055. Т.е. обективират се данни за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, което е хипотеза първа на чл.171 т.1 б.“б“. Идентични с посочените в заповедта факти и обстоятелства се установяват в АУАН серия GA с бл.№17831/09.09.2019г., с който също се установява извършено от М.Б.С. административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП посредством управление на лек автомобил Ауди рег.№хххххххх след употреба на алкохол от 0.52 промила на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510 номер 0055, /л.15/. Разпоредбата на чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП съдържа забрана водач на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Описаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.  АУАН сер.GA № 17831 / 09.09.2019г /л.15/ е съставен от компетно длъжностно лице — мл.автоконтрольор при ОД МВР Кърджали, сектор Пътна полиция-Кърджали, Йълдърай Исмаил Хасан, същият е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК.  Предвид изложеното и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този АУАН се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН лежи върху жалбоподателя /в този смисъл вж. Решение № 590/15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2018 г., VI. Решение № 3101 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2016 г., VII и др/. Резултатът от медицинското и химическо лабораторно изследване, за извършване на каквото на С. е връчен талон за изследване №0028896, в случая не установява стойност на конценрация на алкохол в кръвта по-малка от 0.5 ‰, напротив потвърждава установеността на наличие на етилов алкохол и то в по-високо количество - 0.76‰ /л.11/. С оглед неопровергаване констатациите на административния орган досежно визираните в акта факти, вкл. тези на управление на МПС от страна на С. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰, потвърдени и с резултата от медицинското, и химическо или химико-технологично изследване на кръвната проба, както и предвид целите по прилагането на ПАМ по чл.171 от ЗДвП по превенция и преустановяване на административни нарушения по ЗДвП, издаването на ЗППАМ на 10.09.2019г. и преди да има получен резултат от изследването на кръвните проби, не обосновава извод за допуснато процесуално нарушение, още па-малко за съществено такова.  Не се твърди, нито се установява да има допуснато при издаване на заповедта друго нарушение, което с оглед на своята същественост да обуславя отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1300-00413/10.09.2019г на това основание.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, Съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /в актуалната й редакция, в сила и към 10.10.2019г. — датата на издаване на заповедта, „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:…б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За да е материално-законосъобразна заповед, издадена на осн. на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП следва по делото да се докажат от органа релевираните във фактическия състав на разпоредбата обстоятелства. В член 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се съдържат няколко хипотези. В случая органът се позовава на първата /управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/, в частност с концентрация от  0.52 промила на хиляда. За налагането на коментираната ПАМ на осн. чл. 171, т. 1, б. "б", предл. първо от ЗДвП е необходимо концентрацията на алкохол в кръвта да е установена по някой от описаните начини /средства/. Съгласно АУАН сер.GA № 17831/09.09.2019г концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като водач на МПС е установена на 0.52 на хиляда с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух — Дрегер 7510 номер 0055. Този дрегер е сред посочените като успешно преминали проверка средства за измерване съгласно представения протокол рег.№ 3286р—22136/15.05.2019г на лаборатория при ГД“НП“,  резултата от проверката е със срок 6 месеца /вкл. и към 09.09.2019г/. Обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача надвишава 0.5 на хиляда се потвърждава и от резултата от медицинското и химическо или химико-токсикологично изследване и той се обективира в протокол рег.№1300р-6722/11.09.2019г за химическо или химикотоксикологично изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /загл. изм.-ДВ бр.81/2018), с №151 от 10.09.2019г., 12:38ч., изготвен от химик в Научно-техническа лаборатория към ОД на МВР-гр.Кърджали /л.11/. Заключението в посочения протокол въз основа на извършеното химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в проба кръв, взета от лицето М.Б. С., изпратени в сектор ПП гр.Кърджали и получени в химическата лаборатория на 10.09.2019г., 08:30ч.,  е за наличие на етилов алкохол в количество 0.76‰.

Следователно, от страната, носеща доказателствената тежест- органът, се доказва както управление от страна на М.Б.С. на МПС /описания лек автомобил/ на посочените в заповедта дата, време, място и при описаните обстоятелства, така и факта на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда.

Налице е безспорно правилно приложение на материалния закон, тъй като с оспорената ЗППАМ спрямо М.Б.С. се прилага ПАМ тази по чл.171 т.1 б.“б“, чиито релевирани факти се доказва да имат своето обективно проявление и това налага по отношение на жалбоподателя да се прилага предвидената мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за предвидения в разпоредбата срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При безспорна установеност на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона, жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което оспорването следва да се отхвърли.

Ответната страна не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не й се следват.

Водим от гореизложеното съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Б.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1300-00413/10.09.2019г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Кърджали, сектор „Пътна полиция“ – Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: