Решение по дело №1359/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 697
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520201359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Русе, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201359 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Опаковка БГ“ ООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001992/28.07.2022г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а изводите на наказващия орган са неправилни и не
съответстват на действителната фактическа обстановка. В подкрепа на тези
твърдения се инвокират доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, а именно не е посочено, кой е обекта
на контрол и къде е установено нарушението, как е определено, че дружество
има качество на работодател и не е посочено, кой е законовият текст, който
обосновава предписанието и защо е прието, че то не е изпълнено. Инвокират
се доводи, касаещи законосъобразността на даденото предписание. Развиват
1
се съображения, че с писмо изх. № 220471/26.05.2022г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на дружеството е бил предоставен
срок до 31.05.2022г., за да представи документите и изложеното в АУАН и
НП, че дадените предписания не са били изпълнени на 18.04.2022г. е невярно,
което според дружеството жалбоподател представлява процесуален пропуск
по отношение на възприетата дата на извършване на нарушението, предвид
удължаване на срока за изпълнение на предписанието и при изготвения
протокол от последваща проверка от дата 06.06.2022г. е отразено, че
дружеството не е изпълнило предписанието, дадено с протокол от
04.04.2022г., като именно в него е посочено, кога е установено нарушението,
което се разминава с посочената в АУАН дата на нарушението – 31.05.2022г.
Застъпва се тезата, че дружеството не е осъществило състава на нарушението
по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като съоръжението не е асансьор. Посочва се, че акта
не е съставен в присъствието на нарушителя и в него не е отбелязано, че е
съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. На последно място се инвокират
доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, респективно чл. 415в, ал. 1
КТ. Алтернативно се моли да бъде намален размерът на наложената
имуществена санкция.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази
своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е
законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи същността на самото
предписание, са заема становище, че същите са неотносими към предмета на
делото. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
2
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.03.2022г. е била извършена проверка по работни места, а на
09.03.2022г. по документи, във връзка със спазване на трудовото
законодателство в обект – склад в град ***, стопанисван от „Опаковка БГ”
ООД.
Във връзка с отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство, на дружеството, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ били
издадени задължителни предписания, като в т. 2 било предписано
работодателят да осигури технически надзор на СПО: асансьор, намиращ се
на територията на обекта на контрол, съгласно специфичните нормативни
актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл. 32, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗТИП), съгласно
изискванията на чл. 204, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999г.), като за
изпълнение на това предписание на дружеството бил даден срок до
18.04.2022г.
Резултатите от извършената проверка и предписанията дадени на
дружеството били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2206862/04.04.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – град Русе, който
протокол бил връчен на управителя на дружеството работодател на
04.04.2022г., което обстоятелство същият удостоверил с подписа си.
Дадените предписания не били оспорени по реда на АПК, съгласно
разпоредбата на чл. 405 КТ.
На 17.05.2022г. била извършена проверка по работни места и в
периода 23.05.2022г. – 31.05.2022г. по документи по спазване на трудовото
законодателство от „Опаковка БГ” ООД, в обект – склад в град ***,
стопанисван от „Опаковка БГ” ООД, обективирана в Протокол за извършена
проверка № ПР 2215764/06.06.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” –
град Русе, в хода на която проверка било установено, че дружество не е
3
изпълнило даденото му предписание под № 2 от Протокол №
ПР2206862/04.04.2022г.
С писмо изх. № 22047177/26.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Русе е бил удължен срокът, за представяне на документи във
връзка с изпълнение на дадените на дружеството предписания до 31.05.2022г..
На 15.06.2022г., на основание чл. 416, ал. 1 КТ бил съставен АУАН
№ 18-001992 от 15.06.2022г., срещу дружеството жалбоподател, за това, че на
31.05.2022г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство било констатирано, че дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание №
2, дадено с протокол с изх. № ПР2206862 от 04.04.2022г., на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да осигури
технически надзор на СПО: асансьор, намиращ се на територията на обекта на
контрол, съгласно специфичните нормативни актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл.32,
вр. чл. 34, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, като
срокът за изпълнение на предписанието е бил до 18.04.2022г. Въз основа на
тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 19.04.2022г.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството депозирало
възражение срещу съставеният АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1
КТ.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
4
приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат
за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на
процесуално основание.
Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че в АУАН и НП
нарушението не е описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН. Изрично,
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са посочени, както мястото на нарушението, така и качеството
на дружеството жалбоподател, а така също и какво конкретно предписание не
е изпълнило същото, а именно дадено задължително предписание № 2 от
протокол за извършена проверка с изх. № ПР2206862 от 04.04.2022г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това, дружеството, в
качеството му на работодател да осигури технически надзор на СПО:
5
асансьор, намиращ се на територията на обекта на контрол, съгласно
специфичните нормативни актове (чл. 31, ал. 1, вр. чл.32, вр. чл. 34, ал. 1 от
Закона за техническите изисквания към продуктите.
Обстоятелството, че при съставянето на АУАН е спазен реда по чл.
40, ал. 2 ЗАНН, но в АУАН не е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН
не съставлява процесуално нарушение. Същественото е, че в случая е спазена
посочената разпоредба, а от друга страна в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН,
регламентираща съдържанието на акта, няма такова изискване. И на последно
място, това не е съществено процесуално нарушение, защото не е накърнило
правото на защита на дружеството жалбоподател, тъй като същото е
упражнило правото си да депозира възражение срещу АУАН, което е прието
и обсъдено от наказващия орган.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ
предписание. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като дата на която е извършено нарушението е
посочена – 19.04.2022г.
Видно обаче от съдържащото се в административнонаказателната
преписка писмо изх. № 22047177/26.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Русе (лист 20 от делото) срокът, за представяне на документи,
във връзка с изпълнение на дадените на дружеството предписания е бил
удължен до 31.05.2022г., поради и което обективно към посочената в АУАН и
НП дата на която е прието, че е извършено нарушението – 19.04.2022г., не
може да бъде обоснован извод, че дружеството е осъществило състава на
нарушението, за което е санкционирано.
Видно и от самия протокол за последваща проверка № ПР
2215764/06.06.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – град Русе, в същия
е посочен именно срокът 31.05.2022г., като последен такъв за представяне на
документи във връзка с изпълнението на дадените предписания и именно
тогава е установено от наказващия орган, че не е изпълнено предписанието, за
което е санкционирано дружеството, поради и което нарушението е
извършено от дружеството жалбоподател на 01.06.2022г., а не на посочената
6
в АУАН и НП дата – 19.04.2022г.
Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от
обективната страна на нарушението, а в случая към датата, на която е прието,
че е извършено същото, все още не е бил изтекъл предоставеният на
дружеството от самия наказващ орган срок, за изпълнение на дадените му
предписания, за да бъде обоснован извод, че към тази дата – 19.04.2022г.
дружеството не е изпълнило същите.
Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на
нарушение по чл. 415 КТ и за реализиране административнонаказателна
отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено,
наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в
указания срок. Именно неизпълнението на предписанията в указания срок, в
конкретния случай не е налице, тъй като към датата, на която е прието, че е
осъществено нарушението този указан срок не е бил изтекъл.
По гореизложените мотиви наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание.
С оглед пълнота на изложението, във връзка с ангажираните с
жалбата доводи следва да бъде посочено, че законосъобразността на самото
предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на чл.
405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на
контролните органи, представлява индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване по реда на АПК и доводите в жалбата, касаещи
незаконосъобразност на даденото предписание и издаването му в нарушение
на материалния закон, са неотносими към предмета на доказване в
настоящото производство.
В настоящото производство правнорелевантен е факта на
неизпълнение на предписанието, като същото не следва да се подлага на
преценка, касаеща неговата законосъобразност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001992/28.07.2022г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
7
„ОПАКОВКА БГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град София, район „Кремиковци“, ЖК „Враждебна“, ул. „68“, №
4, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8