Присъда по дело №1459/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 39
Дата: 4 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210201459
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 39
гр. Б.град, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
и прокурора А. Г. Д.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Наказателно дело от общ
характер № 20221210201459 по описа за 2022 година
На основание чл. 303 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА П. И. Г. - роден на год. в гр. Б.град, българин, с българско
гражданство, с постоянен адрес: гр. Б.град, ж.к. „Еленово“ №1 1 и настоящ
адрес: гр. 301, несемеен, реабилитиран, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 09.06.2022г., около 17.45 часа, в гр. Б.град, по бул. „Св. Димитър
Солунски“, с посока на движение от бул. „В. Левски“ към магазин
„Кауфланд“, е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка и
модел “Фолксваген Голф“ с рег. № КН /, след употреба на наркотично
вещество /метадон/, установено по надлежния ред / с техническо средство
„Drug Test 5000“, с фабр. № ARJM – 0036, проба №111/09.06.2022г., съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози/, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, му НАЛАГА наказание „Лишаване от
1
свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца/, чието изпълнение се отлага за
изпитателен срок от 3 /три години/, на основание чл.66, ал.1 от НК и НЕ му
НАЛАГА наказание „Глоба“.
На основание чл. 343г от НК, НАЛАГА на П. И. Г. и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем / месеца.
ОСЪЖДА П. И. Г. с постоянен адрес: гр. Б.град, ж.к. 1 и настоящ
адрес: гр. Дупница, ул. „ , с ЕГН **********, да заплати по сметка на
ОДМВР-Б.град сумата от 681.60лв./шестстотин осемдесет и един лев и
шестдесет стотинки/, представляващи разноски за извършена психолого-
психиатрична експертиза в ДП№209/2022г. по описа на 01 РУП-Б.град .
ОСЪЖДА П. И. Г. с постоянен адрес: гр. Б.град, ж.к. „ и настоящ
адрес: гр. Дупница, ул. „ с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд –Б.град, сумата от 456.57 лв./четиристотин петдесет и шест лева
и петдесет и седем стотинки/, направени съдебни разноски за вещо лице и
извършване на съдебна химико-токсикологична експертиза по нохд
№1459/2022г. по описа на РС-Б.град .
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –Б.град
в 15-дневен срок, считано от днес .
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда №39/04.05.2023г., постановена нохд
№1459/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград :
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП -
Благоевград против ов, комуто е вменено извършването на престъпление по
чл.343б ал.3 от НК за това, че на 09.06.2022г., около 17.45 часа, в гр.
Благоевград, по бул. „Св. Димитър Солунски“, с посока на движение от бул.
„Васил Левски“ към магазин „Кауфланд“, е управлявал моторно превозно
средство /лек автомобил марка и модел “Фолксваген Голф“” с рег. № КН /,
след употреба на наркотично вещество /метадон/, установено по надлежния
ред / с техническо средство „Drug Test 5000“, с фабричен № ARJM – 0036,
проба №111/09.06.2022г., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози./
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението .
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и
застъпва позицията, че не е доказано извършването на вмененото му
престъпление от субективна страна, заради което се апелира и за
оправдателна присъда.
Районният съд, след като отчете становищата на страните, анализира
доказателствата по делото и приложимото право, в пределите на своята
преценка по чл.303 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ПО ФАКТИТЕ В ДЕЛОТО
Между страните не е спорно, че обвиняемият е роден на 09.01.1981г. в
гр. Благоевград, същият е български гражданин, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, ж.к. и настоящ адрес: гр. Д 1. Видно от декларацията му за
имотно материално и семейно положение, Г в е несемеен и трудово
ангажиран с месечно от 1000.00лв. Декларирал е също, че е собственик на
МПС с марка „Фолксваген голф“ и рег.№ , което не е спорно за страните.
От свидетелството за съдимост на подсъдимото лице се установява, че
същият е осъждан с последна по време присъда по нохд №1496/2009г. по
описа на БлРС, влязла в законна сила на 29.12.2009г., във връзка с
престъпление по чл.194, ал.3 от НК. Наложеното му наказание с тази присъда
е „Глоба“ в размер на 80.00лв. и към 09.06.2022г. са изтекли сроковете по чл.
88а, ал.1, вр. с чл.82, ал.1 т. 5 от НК, вр. с ТР№ 2/28.02.2018г. за реабилитация
на подсъдимото лице, която е настъпила преди 09.06.2022г. Аналогично,
съдът констатира, че са изтекли сроковете за реабилитация на подсъдимото
лице по чл. 88а и чл.86 от НК и за другите негови осъждания преди 2009г.,
наложени му с присъди далеч преди инкриминираната дата /09.06.2022г./,
заради което се счита реабилитиран и с чисто съдебно минало към датата на
процесното деяние и за тях.
1
Страните нямат спор също така, че към 2018г., подсъдимият в е
включен в Метадонова програма за лечение на наркотична /хероинова/
зависимост, която се осъществява под ръководството на св.Д-р в чрез
организацията Програма“Виа Хоризонти- ИПСМПП“, със седалище в
Благоевград. Програмата включва ежедневен прием на 130 мг метадонов
хидрохлорид, като същата е назначена и започнала да се прилага спрямо
подсъдимото лице под лекарското наблюдение на Д-р в. Преди включването
на подсъдимото лице в тази Програма, страните не спорят, че то е уведомено
лично за последиците и риска за живота и здравето на него и на околните при
управлява МПС след употреба на метадон /метадонов хидрохлорид/, както и,
че такава дейност не му е позволена в периода на лечението му. /По този
повод, е попълнил и подписал собственоръчно и нарочна декларация от
06.09.2018г., приложена в ДП и приета като доказателство в процеса. /
Страните не спорят и относно това, че към 09.02.2022г. , подсъдимият
бил правоспособен водач на МПС и като такъв, около 17.45 часа, в
Благоевград, по бул. „Св. Димитър Солунски“, в управлявал МПС / лек
автомобил с марка и модел “Фолксваген Голф“, с рег. № А/, с посока на
движение от бул. „Васил Левски“ към магазин „Кауфланд“. В този момент на
това място се намирали свидетелите , които в качеството си на
полицейски служители при 02 РУ- Благоевград, изпълнявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред. Те спрели за проверка автомобила
на подсъдимото лице и в хода на извършената му проверка идентифицирали
подсъдимият , за който констатирали, че има множество криминалистични
регистрации. Заради последното, те извикали колегите си от сектор „ Пътна
полиция“ при ОДМВР-Благоевград, а именно свидетелите в, които да
извършат проверка на водача в с технически средства за употреба на алкохол
и наркотични вещества. Свидетелите пристигнали на мястото на проверката
и извършили такива тестове на в, като използвали при направата на теста
„Dreger Drug Test 5000“ /Дрегер Дръг тест 5000/ с фабричен № ARJM – 0036,
проба № 111. Това техническо средство отчело положителна проба за
употреба на метадон от страна за подсъдимото лице. За теста бил оформен от
св. в и нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества по образец, в който изрично е отразен
резултата от тестването и констатацията за употребен от метадон. Заради
тази констатация и резултата от отчитане на техническото средство, св. в, в
присъствието на колегите си е издал на жалбоподателя АУАН, серия GA №
571035/09.06.2022 г., във връзка с извършване на нарушение по чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП. Актът бил връчен лично на подсъдимото лице на датата на
съставянето му. Наред с това, на подсъдимият бил издаден от страна на св.
Благоев и талон за медицинско изследване №134790, връчен му на
09.06.2022г. в 18.40 часа, както и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2 а, б.“б“ от ЗДвП /“Прекратяване
регистрацията“ на управляваното от него МПС и „Отнемане на СУМПС и
2бр. регистрационни табели за управляваният от автомобил“./ След което
полицейските служители в съпроводили подсъдимото лице до ЦСМП-
Благоевград за неговото медицинско изследване и предоставяне на кръвна
2
проба за химически анализ, но подсъдимият отказал да предостави такава на
медицинските лица. Заради това, дежурният лекар в Центъра Д-р а,
съставила Протокол за медицинско изследване от 09.06.2022г. на в, в който
изрично отразила, че лицето отказва да предостави кръвна проба и урина за
изследване и установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отбелязването е
направено на 09.06.2022г. в 19.10 часа върху самият протокол.
В досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза, със заключението по която се
установява, че към инкриминираната дата подсъдимото лице е разбирало
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководите
постъпките си. Констатирано е също, че то е годно да участва в наказателното
производство и да дава обяснения по него.
С Представен по делото Протокол №**********-10000 се удостоверява , че
на 11.04.2022г. е извършена сервизна проверка от компетентните за това
органи, за техническа изправност на ползваното в случая техническо
средство DRUGTEST 5000, при която е констатирано, че вътрешният тест,
оптичният тест, изпробването с тестова касета и външният вид на апарата са
били без грешки и забележки, а батерията му е била изправна. При тези
констатации е направено в протокола и заключението, че техническото
средство е годно за ползване. В тази връзка на съда е вече и служебно
известно от разглеждането на аналогични дела, че ОДМВР-Благовеград е
закупила полицейска техника - Драгтест 5000“, № ARJM – 0036 към
17.08.2017г. като полицейска техника в дирекцията и с нарочна Заповед
№8121з-329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи, последният е
разпоредил изрично проверката за установяване на употреба на наркотични
вещества за водачи на МПС, да се извършва именно с това техническо
средство от компетентните полицейски органи.
От приложената в ДП и в съдебната фаза на процеса документация, във
връзка с прилаганата спрямо подсъдимия Метадонова програма за лечение на
наркотичната му зависимост, разработена и прилагана под контрола на „Виа
Хоризонти- ИПСМПП“ЕООД-гр.Благоевград, се установява, че програмата е
стартирала на 06.08.2018г. В тази връзка по делото е приета и информационна
листовка за ползваният метадон за лекарствени цели в рамките на въпросната
програма и Кратка характеристика на същият, в които също е посочено, че е
забранено шофирането след употребена на това вещество, тъй като
последното повлиява и то в значителна степен върху способността за
шофиране както по време на приема му, така и след това и може да се
извършва такава дейност само след разрешение на лекар. Според същата
кратката характеристика на продукта, употребата на метадонхлорида
/метадон/ може да доведе до сънливост и намалена бдителност .
В съдебна фаза е разпитан св.Д-р в, който на практика е лекуващият
лекар и медицинското лице под чието наблюдение се прилага така
нар.Метадонова програма спрямо подсъдимото лице от 2018г. до настоящият
момент. Този свидетел установява, че Програмата е приложена за да се
преодолее създадената от 15 години наркотична /хероинова/ зависимост на
3
подсъдимото лице и според Д-р ов програмата дава добри резултати при в.
Лечението на последният според Д-р в се изразява в ежедневен прием на 130
мг от веществото метадонов хидрохлорид. Изхождайки от предписанията в
информационната листовка на продукта, Д-р в твърди, че поради
стабилизиране на подсъдимият към 09.06.2022г. след провежданото с него
„метадоново лечение“, по негова преценка той е могъл да управлява МПС и
след употреба на това наркотично вещество. За да се направи извода за тази
стабилизация на здравословното състояние на подсъдимото лице, Д-р в
твърди, че са ползвани и данни от правени му периодични изследвания на
урина за употреба на наркотични вещества, които били отрицателни за други
наркотици. /В тази насока по делото се представиха въпросните изследвания
на хартиен носител, направени на в в периода 18.04.2021г.-19.03.2023г. от Д-
р Такива твърдения за липса на повлияване върху възможността на
подсъдимия да шофира към инкриминираната дата, се съдържат и в
становището на експертите Д-р , извършили съдебната психолого-
психиатрична експертиза по делото, макар че техните данни са само и
единствено по твърдения на подсъдимото лице за състоянието му към
инкриминираната дата.
В разрез с показанията на Д-р в и становището на експертите по
съдебната психолого-психиатрична експертиза, че подсъдимият не бил
повлиян от употребеният от него метадон хидрохлорид на процесната дата, е
заключението на вещото лице проф. по извършената съдебна химико-
токсикологична експертиза в качеството си именно на токсиколог и
ръководител на Химико-токсикологична лаборатория при ВМА-гр.София.
Експерта сочи, че метадон хидрохлорида на практика е сол на метадона и
една от формите, в които той може да съществува, заради което и тази форма
следва да се квалифицира като наркотичното вещество метадон , защото има
същият химичен състав и същото влияние след употреба на централната
нервна система на човека. Вещото лице проф. е категоричен, че приемът на
едно наркотично вещество във фармакологична активна доза, винаги води до
повлияване функциите на централната нервна система, изразяващо се в
намаляване на вниманието и концентрацията, в увеличаване на реакционното
време за отговор, в различни психични нарушения от степен на
успокоителен ефект до степен на силна възбуда в зависимост от веществото.
Ето защо при такава употреба не следва да се управлява МПС, ако
употребената доза води до реализиране на такъв фармакологичен ефект. В
конкретният казус посочената от Д-р ежедневна доза на прием за
подсъдимото лице по Програмата му за лечение с метадонов хидрохлорид /от
130 мг/, според проф. попада именно в хипотезата на такава фармакологично
активна концентрация на веществото, която води до повлияване на
употребилото я лице при управление на МПС. Заради тези констатации
експерта счита, че в казуса е ирелеватно, че ползваното наркотично вещество
е под формата на лекарствено вещество /соли/ и за лечение и не се употребява
без такъв лечебен ефект. Според проф. в, преценката за това дали, употреба
на това лекарствено вещество и сол на метадона , може да повлияе на човек,
който го употребява при управление на МПС, се преценява едва след
4
направата на редица изследвания в тази насока за такова повлияване и
въздействие като се оценява степента на такова повлияване и конкретно на
способността на водача да възприема правилно заобикалящата го среда, да
взема критични решения и да има определено ниво на изразеност на своите
рефлекси, на незабяване на реакциите му и др. Такова изследване не се
установи да е направено от страна на св. в в този случай, нито от експертите
по извършената съдебна психолого-психиатрична експертиза по делото, за
това съдът не кредитира тези доказателствени средства като годни за
направата на фактическият извод за липса на повлияване на употребеният
метадонов хидро-хлорид от подсъдимото лице на инкриминираната дата и
преди извършената му процесна проверка, още повече, че твърденията в
тази насока на св.Канчелов са изцяло негова лична субективна преценка, без
никакви обективни изследвания като тези посочени от проф. в, а вещите лица
д-р , освен че също не са правили свои изследвания в тази насока, сами
твърдят, че са се позовали в това си заключение само на твърдения на
подсъдимото лице за неговото състояние на инкриминираната дата . В тази
връзка и експерта проф. в сочи, че самата Метадонова програма за лечение
също не включва въобще клинична преценка на лекуващият лекар за
състоянието на лекуваното лице и разрешаване на управление на МПС,
каквото Д-р в и в съдебно заседание заяви , че „бил разрешил“ на в. В тази
насока е и подписаната собственоръчно декларация на подсъдимото лице през
2018г. при започване на лечението по Програмата, удостоверявайки в нея с
подписа си още тогава, че е уведомен и му е известно, че докато се намира в
Програмата и лекува по нея, не може да управлява МПС, защото с това
създава риск за себе си и за другите хора, за живота и здравето им с такова
управление .
В издадените Методически указания за работа с процесното
техническо средство Драгтест 5000“, № ARJM – 0036 са посочени признаци
за откриване на водачи, които биха могли да са под въздействие на
наркотични вещества /т.1 и т.2/, като е регламентирана и процедурата за
тестване на водачи за употреба на наркотично вещество /т.3 и сл./ Конкретно
за температурни изисквания при работа с процесното техническо средство е
посочено в Методическите указания /т.4.1./, както и в Инструкцията за
ползване на същото техническо средство /т.3/. Видно от тези документи,
температурните изисквания за работа с това техническо средство при
тестване на водачи за употреба на наркотични вещества е, температурата на
околната среда да е между +5 С до +40 С, при относителна въздушна
влажност 5% до 95%. По делото не се събраха никакви доказателства, че при
тестването на подсъдимото лице на инкриминираната дата за употреба на
наркотично вещество с посоченото в обвинението техническо средство, са
били нарушени изискванията за температурни условия на Методическите
указания, за това съдът кредитира като достоверно резултата от използван
то техническо средство, възприет лично и на място и от полицейските
служители и свидетели процеса и от самият в .
По делото е приложена справка за криминалистични регистрация на
подсъдимото лице, но съдът не я кредитира като годно доказателство, защото
5
липсва посочването на дата за тези регистрации за да се прецени
относимостта на справката и съдържащата се в нея информация към
инкриминираната дата. От друга страна са цитирани в тази справка и
заявителски материали, в които не е посочено обвиняемо лице и които са до
2009г., поради което съдът не кредитира и тях като относими доказателства
към този случай и деец .
Тази фактическа обстановка се извежда от събраните в процеса гласни и
писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно : с показанията на
полицейските служители , първите два от които възприели лично
подсъдимият да управлява на процесната дата и място описаното в
обвинението МПС, а заедно и с вторите двама свидетели, всички са очевидци
на извършеното тестване на подсъдимият с техническо средство Драг Тест
5000 на инкриминираната дата, при което тестване, устройството отчело
положителен резултат за употреба на наркотичното вещество метадон .
Обвинението се доказа и с показанията на св. Канчелов, който потвърди, че
подсъдимият е употребявал метадонов хидрохлорид в рамките на прилагана
спрямо него Програма за лечение на наркотична зависимост с това
лекарствено вещество, стартирала от 2018г., включително и към момента.
Този свидетел твърди, че при започване на програмата е уведомил
подсъдимият, че не може да управлява МПД докато е подложен на такава
терапия макар, че по негова лична преценка, заради настъпило
„стабилизиране“ на в, св.Д-р приел, че подсъдимият може да управлява
МПС и след употреба на метадонов хидрохлорид, последното негово
твърдение некредитирано като компетентно по изложените съображения от
съдебният състав . В подкрепа на изведените факти е и експертното
заключение на вещото лице проф. по извършената съдебна химико-
токсикологична експертиза, което е категорично, че метадоновият
хидрохлорид е на практика форма на наркотичното вещество метадон, със
същият химичен състав, със същото влияние върху централната-нервна
система и възможността за управление на МПС както и обичайната форма на
самият метадон . В тази насока е и приложената Кратка характеристика на
метадона /метадон хлорида/ и информационна листовка за употребата му.
Допълнителна обосновка за изведените факти са и приетите безспорни други
писмени доказателства в процеса, а именно: заключението по извършената
съдебна психолого-психиатрична експертиза, с което се потвърждава
вменяемостта на подсъдимото лице към инкриминираната дата и годността
му да участва в настоящият процес, протокола от медицинско изследване
на подсъдимото лице от 09.06.2022г., АУАН№ 571035/09.06.2022г., издаден
от св.Шилов, резултат от ползваното техническо средство за употреба на
наркотични вещества на хартиен носител при процесната проверка,
Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи
вещества на подсъдимото лице, талон за медицинско изследване от
09.06.2022г., снет на хартиен носител резултат от направеният драг тест с
отразената положителна реакция за наличие на метадон в предоставеният
материал за изследване по време на теста от Грозданов, справка извлечение
от процесното техническо устройство Дрегер, протокол за сервизна проверка
6
от 11.04.2022г. на използваното техническо устройство при процесната
проверка, с който се удостоверява техническата годност на същото при
направата на процесният тест на инкриминираната дата за подсъдимото лице
след като техническата изправност на устройството е констатирана само 2
месеца преди инкриминираната дата, свидетелство за съдимост на и
декларация за негово имотно, материално и семейно положение.
Доказателство за констатираният положителен резултат при направеното
тестване на подсъдимото лице за употреба на наркотични вещества на
инкриминираната дата, е и вещественото доказателство по делото, съхранило
този резултат на инкриминираната дата /1 бр. тест касета/, както и
собственоръчно подписана Декларация на подсъдимия при започване на
Програмата му за лечение с метадонов хидрохлорид през 2018г. за
последиците и риска при управление на МПС след употреба на това
вещество/.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът приема, че с ангажираните по
делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата / 09.06.2022г., около
17.45 часа/ и на инкриминираното място / в гр. Благоевград, по бул. „Св.
Димитър Солунски“, с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към
магазин „Кауфланд“/, подсъдимият в е управлявал моторно превозно
средство / лек автомобил с марка и модел “Фолксваген Голф“ и с рег. №
КН /, след употреба на наркотично вещество / метадон-сол на метадона под
формата на метадонов хидрохлорид/, установено по надлежния ред / с
техническо средство „Drug Test 5000“, с фабр. № ARJM – 0036, проба
№111/09.06.2022г., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози./
В подкрепа на този правен извод са на практика всички събрани гласни
доказателства /показания на свидетелите в/, писмени доказателства/
протокол за тестване за употреба на наркотични вещества на
инкриминираната дата, съставен, Протокол за медицинско изследване на
подсъдимото лице на инкриминираната дата, експертно заключение по
извършената съдебна химико-токсикологична експертиза, веществено
доказателство по делото- Касета на Драг тест 5000 и снетият негов резултат
на хартиен носител към ДП, АУАН№ 571035/09.06.2022г., издаден от св. в
./Всички тези доказателства са допустими такива за установяване употребата
на наркотично вещество от водач на МПС при преценка извършването на
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НПК, след като законодателят не е
посочил, че това доказване става по друг ред, в това число и с препращане
към подзаконов акт, каквато хипотеза е налице за престъплението по чл. 343б,
ал.1 от НК. /В тази насока е и съдебната практика - Решение № 81 от
7
15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III, НК и Решение № 126 от
5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II, НК./Следва да се посочи също,
че на подсъдимият е предоставена възможност за химическо изследване на
негова кръвна проба за употреба на наркотични вещества и техни аналози по
Наредба №1 от 19.07.2017г., като свидетелите са му издали на
инкриминираната дата талон за медицинско свидетелство, а свидетелите са
го придружили до СПО за предоставяна на кръвна проба, но в е отказал това
и последното е надлежно удостоверено от съответното медицинско лице по
чл.14 от Наредбата.
С извършената по делото съдебна химико-токсикологична експертиза се
потвърди, че ползваното лекарствено средство метадонов хидрохлорид в
започналата през 2018г. и прилагана спрямо подсъдимия и към
инкриминираната дата, Програма за лечение, на практика е наркотичното
вещество метадон, зашото метадоновият хидрохлорид е форма на
съществуване като соли на метадона, със същият химичен състав и
въздействие върху централната нервна съдебна система на човека. От своя
страна метадона категорично е квалифициран именно като наркотично
вещество в рамките на утвърденият Списък II/Вещества с висока степен на
риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ по
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като в Приложение №2 към чл.3, т.2 от тази Наредба е посочено,
че към Списъка са и изомерите, етерите, естерите и солите /включително
солите на етерите , етерите и изомерите/ на наркотичните вещества
посочени в същият списък, когато те могат да съществуват именно в такава
форма. В тази връзка съдът отчете и, че съгласно параграф 1, т. 11 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсори /ЗКНВП/ "Наркотично
вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, в който цитиран и по-горе Списък е и
веществото метадон / респ. неговата форма метадонов хидрохлорид./
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП, именно с тази Наредба, се
определя редът за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, чрез посочването им като наименования в Списъци към този
подзаконов акт . Тази Наредба е била приета чрез ПМС№293/27.10.2011г. на
МС и е била в сила преди инкриминираната дата / в сила от 10.11.2011 г./
Следователно употребеният метадонов хидрохлорид от подсъдимото лице
при управляваното от него МПС на процесната дата и място като
наркотично вещество, е съставомерно негово деяние именно по чл. 343б, ал.3
от НК. За преценката относно такава съставомерност, законодателят не
изисква доказване на някакво минимално количество употребено наркотично
вещество, нито пък повлияване от това наркотично вещество върху реакциите
на водача на МПС, в каквато насока бяха направени неоснователни
възражения на защитата . / Такава е и съдебната практика – Решение № 116 от
8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III , НК./
Ползваното в казуса техническо устройство за установяване употребата на
8
наркотично вещество /метадон/ в казуса е утвърдено за такова тестване с
нарочна Заповед на министъра на вътрешните работи и предоставено на
ОДМВР-Благоевград преди инкриминираната дата. Констатира се с Протокол
за техническото му изпитване, че е било и в срока си на техническа
изправност към този момент и не се доказа да са нарушени изискванията за
ползването му по Методиката /Методически указания/ за експлоатацията на
това техническо средство, поради което съдът приема и за надлежно доказано
по един категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият е управлявал
МПС на инкриминираната дата и място именно след употреба на процесното
наркотично вещество.
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимото лице
виновно, при форма на вина евентуален умисъл, тъй като Грозданов е
съзнавал общественоопасният характер на деянието си, допускал е
настъпването на общественоопасните последици от него и се е съгласил с
тяхното настъпване. Същият е знаел, че е употребил наркотично вещество
преди инкриминираната дата, а именно форма на метадона /метадонов
хидрохлорид/, допускал е, че при управление на МПС и тестването му за
употреба на такова вещество ще се констатира последната, съзнавал е и , че
това е престъпление , за което ще се инициира и ангажиране на наказателната
му отговорност, но се е съгласил с тези последици и осъществил процесното
инкриминирано деяние . Ирелевантно за казуса е и обстоятелството кога е
било употребено констатираното наркотично вещество от подсъдимото лице
/ на процесната дата или в по-ранен момент/, тъй като законът не изисква и
такъв елемент във фактическият състав на разглежданото престъпление , а от
друга страна с показанията на св. Д-р в се установи, че се касае за ежедневен
прием на метадонов хидрохлорид в количество от 130 мг, което според
вещото лице проф.Атанасов, е именно дозата обуславяща фармакологичният
ефект за повлияване на водача на МПС след употреба на това наркотично
вещество. / В тази насока е и съдебната практика - Решение № 79 от
8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III, НК./ В допълнение и в този ред
на мисли следва да се посочи, че на подсъдимото лице е било известно, че
употребата на наркотично вещество метадонов хидрохлорид, крие риск за
живота и здравето му и за живота и здравето на околните при управление на
МПС след такава употреба, защото е подписал собственоръчна декларация в
такъв смисъл още през 2018г. при започване на Програмата му за лечение с
метадон, респ. това обстоятелство и възможността за повлияване върху
реакциите му на водач към инкриминираната дата, също е било отразено в
съзнанието на подсъдимия, но въпреки това той е извършил
инкриминираното деяние.
На следващо място, доколкото Списъкът със забранените наркотични
вещества е изрично публикуван като приложение към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а като такъв
той се счита известен на всички български граждани, включително и водачи
на МПС, какъвто е бил към процесната дата, то в съзнанието му към
9
инкриминираната дата несъмнено е било отразено и обстоятелството, че
употребеният от него метадонов хидрохлорид преди управлението на МПС
към момента на процесната проверка, представлява е управление именно
след употреба на наркотично вещество, което е престъпление по чл. 232б, ал.3
от НК. Лечението на подсъдимият с това наркотично вещество, респ.
ползването на последното макар и за медицински цели, не може да обоснове
декриминализиране на процесното престъпление като такова.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА ЗА ДОКАЗАНОСТ НА
ДЕЯНИЕТО
На първо място, на съдебният състав е известно, че има противоречива
съдебна практика относно начинът, по който се тълкува и прилага нормата на
чл.343б, ал.3 от НК и тя е в двете противоположни насоки. От една страна
има съдилища, които считат, че следва да се анализира, дали има повлияване
от употребеното наркотично вещество върху водача, като в тази насока е
цитираната от защитата практика на САС. Съгласно друга съдебна практика и
то на ВКС, след като законодателят е възприел принципа за „нулев толеранс“
при управление на МПС след употреба на наркотични вещества към момента,
по аргумент на чл. 2, ал.1 от НК, именно тази законова уредба следва да се
отчита и съблюдава от съда като актуално действащо право към
инкриминираната дата. Предвид последното и след като и самият законодател
към инкриминираната дата не е въвел допълнителното изискване за
„повлияване“ на водача от употребеното от него наркотично вещество, като
елемент на фактическият състав на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК,
установяване на „повлияването“ и още повече, позоваване на „недоказано
повлияване“ , според настоящият съдебен състав представлява „дописване на
закона“ и на практика промяна на волята на самият законодател при
криминализиране на процесното престъпление като такова. Именно за това
съдът не споделя практиката, цитирана от защитата, която е инцидентна
такава на САС и счита, че е по начало е ирелевантно, дали употребеното
наркотично вещество от страна на един водач на МПС, е повлияло на
реакциите му при управление на съответното превозно средство и в тази
насока е съдебната практика, която споделя настоящият съдебен състав, а
именно: Решение №79/08.05.2018 г. по наказателно дело №318/18 г. на 3-то
н.о. на ВКС, както и решение №4/11.05.2018 г. по н.д.№1244/18г. на 3-то н.о.
на ВКС. /
Съдът приема за неоснователно и възражението на защитата, че не е
противоправно деяние, управлението на МПС след употреба на метадонов
хидрохлорид, когато е за медицински нужди, защото не е налице такова
законово изключение към инкриминираната дата.
Съдът не приема и възражението за недоказаност извършването от
субективна страна на разгледаното престъпление, защото подсъдимият е
съзнавал, че не само използва наркотични вещества, а го използва
перманентно, макар и в програма за лечение, което е означавало за него, че
той следва да се въздържа от управление на МПС до приключване на
10
въпросното лечение, а не да счита, че може да управлява МПС, защото
наркотикът се ползва за лечението му. Както бе посочено, законодателят не е
предвидил такова изключение в НК, поради което на този етап, дори и
законодателят да не е съобразил подобни възможни ситуации, очевидно не е
счел, че лечение с форма на наркотично вещество, е с по-малка обществена
опасност, нито пък, че следва да обоснове декриминализиране на
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Доказването на вмененото на подсъдимия престъпление, обосновава
ангажиране на неговата наказателна отговорност за извършеното
инкриминирано деяние .
С нормата на чл.343б, ал.3 от НК, законодателят е предвидил за
престъпление като процесното , наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 до 3 години и „Глоба“ в размер от 500.00 лв., до 1500.00лв.
При преценката за индивидуализиращите деянието и дееца обстоятелства
и определяне на наказанието му, съдът съобразно нормата на чл. 54 от НК и
отчете, че конкретната хипотеза на извършено престъпление се различава от
обичайните такива, именно защото от една страна не се касае за лице, което
употреба наркотично вещество без да е принудено да го прави / в казуса все
пак следва да се поощри по някакъв начин желанието на подсъдимия за
преустановяване на наркотичната зависимост, за което обаче единствената
алтернатива се явява Програма, включваща употреба на форма на
наркотичното вещество метадон , макар и за медицински цели и лечение./ В
този смисъл , деянието на е с далеч по-малка степен на обществена опасност
от обичайните хипотези на извършено управление на МПС след употреба на
наркотично вещество, без последното да е приемано под формата на
лекарство и за лекуване на водача от негово заболяване /в случая
зависимост./
Следва да се отчете също, че подсъдимият на практика е и с чисто
съдебно минало към датата на деянието , след като е бил реабилитиран при
условията на чл.88а и чл.86 от НК за предходните му осъждания до
инкриминираната дата. Последното квалифицира към момента като деец с
невисока степен на обществена опасност. Това обстоятелство следва да се
квалифицира и като смекчаващо такова , наред с другите констатирани по
делото, а именно: добрите му характеристични данни /полагане на труд и
реализиране на трудови доходи от правомерна дейност/, съдействие за
приключване на разследването и съдебният процес.
Констатираната причина за употреба на наркотичното вещество към
процесната дата и чистото съдебно минало на дееца, съдът приема и за
изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, във връзка
с които, прилагането и на минимално предвиденото наказание „Лишаване от
11
свобода“ по чл. 343б, ал.3 от НК, съдът приема, че ще бъде несъразмерно
тежко за подсъдимият Грозданов и не се обосновава с неговата
индивидуална превенция. В такава хипотеза, законодателят е предоставил
възможност за приложението на чл. 55, ал.1 , т.1 от НК и отмерване на
наказание „Лишаване от свобода“ под-най ниският предел, предвиден от
законодателя. Прилагайки този привилегирован състав в процесният казус
след като прие, че са налице всички кумулативни предпоставки за това, съдът
счита, че адекватно и справедливо наказание „Лишаване то свобода“ за
конкретният случай и деец е такова за срок от 8 /осем/ месеца, което
кореспондира и с останалите смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства. При този размер на определеното наказание „Лишаване от
свобода“ и при отчитане на невисоката обществена опасност на подсъдимото
лице, съдът не счита, че за неговата индивидуална превенция се налага
ефективното изтърпяване на тази санкция към момента, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 от НК, прие, че изпълнението на отмереното наказание
следва да се отложи за изпитателен срок от 3 / три/ години.
Предвид данните за материалното положение на подсъдимото лице, а
именно декларираните от него доходи, които са към минималната работна
заплата за страната и усилията му за лечение на неговата наркотична
зависимост , съдът счита, че по аргумент от чл. 55, ал.3 от НК, мотивират
неналагане на подсъдимото лице и на кумулативното по-леко наказание,
предвидено то законодателя заедно с „Лишаването от свобода“, а именно
санкцията „Глоба“ и не наложи такава на с присъдата.
На основание чл. 343г от НК , на подсъдимото лице следва да се наложи и
кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, като при
отчитане на същите индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства,
съдът прием, че адекватно и справедливо такова наказание в казуса се явява
„ Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 месеца .
Признаването на подсъдимия за виновен в извършването на вмененото му
престъпление, по аргумент на чл.189, ал.3 от НПК, обосновава и възлагане на
същият заплащането на сторените съдебни разноски по делото, които в
казуса са както следва: сумата от 681.60 лв., представляващи направени
съдебни разноски за извършената психолого-психиатрична експертиза по
ДП №209/2022г. по описа на 01 РУП- Благоевград, която сума следва да се
заплати по сметка на ОДМВР-Благоевград и съответно сумата от 456.57 лв.
/четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ ,
представляващи направени разноски за извършената съдебна химико-
токсикологична експертиза в рамките на нохд 1459/2022г. по описа на РС-
Благоевград, като тази сума следва да се заплати по сметка на този съдебен
орган.
По изложените мотиви и като прие , че именно отмерените по вид и
размер наказания ще обезпечат целите на наказанието по чл. 36 от НК,
съдебният състав постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12