Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1304 03.10.2018
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд, V наказателен състав,
на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа докладваното от съдия Мая Стефанова НАХД № 1251 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „Х.-т.-с“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Е., , представлявано от Е. Б. чрез адв.М.С.-АК-Бургас
надлежно упълномощен срещу Наказателно постановление № 02-02024311/15.10.2013 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ –
Бургас, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса
на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата
се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че
наказателното постановление не е било надлежно връчено на жалбоподателя или
упълномощен представител. По същество се посочва, че лицето Д. Р. подписал
известието за доставяне на АУАН в момента на приемането му не е бил в трудови
правоотношения с дружеството-жалбоподател.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адвокат от АК-Бургас, който поддържа
жалбата. Моли съдът да се снабди служебно с нови писмени доказателства.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва
жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за
обжалване от легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в
хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира
установено от фактическа страна следното:
На 09.07.,10.07 и на 16.07.2013 година при
извършената проверка на място и по документи в Д „ИТ“-Бургас свидетелката Г. С.
на длъжност старши инспектор в Д „ИТ“-Бургас съвместно с К.Т. и Д.Р. и двете инспекторки в Д „ИТ“–Бургас
установила, че „Х.-т.-с“ АД, с ЕИК ..., със седалище в гр.С., в
качеството на работодател, към 16.07.2013 г., не е изплатил в пълен размер
уговореното трудово възнаграждение за месец януари на 2013 г. на И. Г. Т., на
длъжност „управител къмпинг“ в размер на 700,01 лева съгласно изискванията на
чл.128 т.2 от КТ вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
В тази връзка свидетелят С. счела, че с поведението си дружеството-работодател е
нарушило разпоредбите на чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда, поради което и на 19.07.2013 г съставила акт
за установяване на административно нарушение (АУАН лист 12 от делото).
Въз
основа на АУАН, съставен от свидетеля С., на 15.10.2013 г. е било
издадено и атакуваното понастоящем наказателно
постановление, в което дословно е възпроизведено съдържанието на
акта като описание на фактическата обстановка във връзка с констатираното
нарушение. Същото е квалифицирано като такова по чл. 414 ал. 1 от
Кодекса на труда, на основание чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1400,00 лева.
След съставяне
на НП административнонаказващият орган пристъпил към връчване му на дружеството-нарушител.
За целта постановлението било изпратено с известие за
доставяне на 12.11.2013 г по пощата на адрес посочен от дружеството-нарушител, като видно от отбелязването- пратката е била получена от лице
подписало се като пълномощник (лист 19 от делото). След изтичането на 7
дневния срок на база на горното-
административнонаказващият орган е приел, че са изпълнени предпоставките на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН и направил отбелязването върху НП,
че същото е редовно връчено на 12.11.2013 г.,
респективно влязло в сила на 20.11.2013 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните (в посочения
по-горе смисъл) и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство.Като цяло основният правен спор е
съсредоточен около това, дали постановлението е било редовно връчено по реда на
чл. 58, ал.1 ЗАНН.
Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
На първо
място, съдът дължи да разгледа въпросът за приложението на чл. 58 ЗАНН,
респективно за допустимостта на жалбата. В тази връзка, както е посочено и
в Определение № 731/02.04.2013 г. по КНАХД
№595/2013 г. на Административен съд- Бургас, съдът не е обвързан с
констатацията на АНО, че постановлението е надлежно връчено, а дължи
самостоятелен анализ на фактите, на база на който да прецени дали
предпоставките на горепосочената разпоредба са налице или не. Тук следва да се
има предвид, че относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в
рамките на административнонаказателното производство в съдебната практика няма
единно схващане. Според разбирането на някои съдебни състави - връчването на
наказателното постановление е уредено в чл. 58, ал.1 от ЗАНН и от една страна,
нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота, която
да налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга - връчването
на наказателното постановление не може да се разглежда като частен случай на
връчване на призовка или съобщение (наказателното постановление не е нито
призовка, нито съобщение) и в този смисъл нормата на чл. 84 от ЗАНН не дава
основание да се прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа
по НПК (Решение от 10.06.2011г. на Административен съд - Варна по адм. д.
№ 856/2011 г.). Според въпросното виждане начинът, по който следва да се
връчи НП е или лично на нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна
разписка.
Според повечето съдебни състави обаче, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща относно
връчването на наказателните постановления към прилагане на правилата за
връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение № 2187
от 26.02.2015 г. по адм. д. №8214/2014 на
ВАС; Решение № 847 от 11.05.2017 г. на Административен съд - Бургас по
адм. д. № 388/2017 г. и много други), поради което и връчването следва да
се извършва по начина, разписан в НПК.
На база на горното схващане в практиката се наблюдава
друга крайност - в Определение от 17.04.2015г. на Административен съд –
Кюстендил по к.а.н.д. №115/2015 г. е прието, че изпращането на НП на
нарушителя по пощата чрез известие за доставяне винаги е незаконосъобразно,
доколкото такъв способ за връчване на призовки, съобщения и книжа не е
предвиден в разпоредбите на чл.178 и сл. от НПК. Във въпросното определение се
приема, че надлежно връчване на наказателното постановление може да
се извърши само по реда на чл.178 ал.1 и ал.2 от НПК - лично на нарушителя или
на лицата по чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК, като в заключение се обобщава, че
приложимият, съгласно препращащата норма на ЗАНН процесуален ред по НПК,
изключва способа за връчване на НП по пощата чрез известие за доставяне.
Според
настоящия състав нито едно от двете крайни становища не следва да се приеме за
съответстващо на духа и разума на закона. В тази връзка съдът счита, че при
връчването на НП следва да се прилагат правилата на НПК, но няма никаква пречка
връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може
безпротиворечиво да се установи, че административният акт е достигнал до
адресата. В този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по
адм.д.№ 6167/2015 г.
За
да може едно връчване било то по реда на НПК, било то по пощата, да се счита за
редовно обаче – то следва да бъде извършено съобразно с правилата, които
регламентират съответния способ, като доказателствената тежест относно
редовното връчване се носи от административнонаказващия орган. Той е този,
който следва да представи надлежни доказателства относно редовността на
връчването по един от горепосочените два начина.
Ако
органът реши да връчи НП по реда, описан в НПК същият следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.180 от НПК, съгласно която - връчването на юридическо лице
става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал.5),
което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или
книжата на лицето, за което са предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в
разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението
му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или
книжата (ал.7). Същевременно в чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако
получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това
в присъствието на поне едно лице, което се подписва.
В
случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за връчване
на наказателни постановления на юридически лица не е спазена,
доколкото длъжностното лице получило НП не е изпълнило задължението си, ако не може да връчи книжата на адресата,
да направи отбелязва в присъствието на свидетел, който да се подпише. Такъв
свидетел не е посочен, което прави цялата процедура по връчване на
наказателното постановление нередовна.
Според
настоящия състав нередовна е процедурата по връчване на НП и по другия допустим
начин, а именно – по пощата с обратна разписка. В чл. 36, ал.1 от Закона за
пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки и пощенските колети се
доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване;
в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения,
договорени между пощенските оператори и потребителите. Според втората алинея на
същата разпоредба условията за доставянето на пощенските прати и пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. В чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да
се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо
на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката - чл.
5, ал.2 от Общите правила. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на
служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се
определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите,
като броят на служебните известия е не по-малък от две /чл. 5, ал.3 от Общите
правила/.
В
конкретния случай препоръчаната пощенска пратка, съдържаща обжалваното
Наказателно постановление изпратена за връчване на жалбоподателя чрез пощенски
оператор с обратна разписка, е приета от лице, чието име остава неясно от
написаното и неясно в какво качество.
Воден
от всичко горепосочено, настоящият състав намира, че в конкретния случай
неправилно АНО е приложил нормата на чл. 58, ал.1 ЗАНН и неправилно е приел, че
наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя. Това кара съдът да
приеме, че жалбоподателят е узнал за издаденото НП едва на 07.03.2018 г., поради което и депозираната срещу него жалба не е
просрочена, а е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана жалбата по същество, съдът констатира следното:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата начл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата по чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са
подведени под посочените материално правни норми.
Въпреки, че по несъмнен начин се доказва
извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение,
наказателното постановление следва да бъде отменено поради изтичането на
погасителната преследвателска давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго.
Макар и
давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване на
административнонаказателното производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е
приложима, тъй като, според посочената разпоредба за неуредените в закона
случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи
отговорността и други се прилага НК. В НК в чл.80 ал.1 т.5 НК наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години,
съгласно разпоредбата на закона към датата на извършването на нарушението (ДВ
бр.26/06.04.2010 г.). От друга страна съгласно чл.81 ал.3 НК независимо от
спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок надвишаващ с една втора срока предвиден в чл.80 ал.1 т.5 НК
- три години. Следователно изтичането на давността на наложеното наказание
представлява обстоятелство изключващо административната отговорност. В този
смисъл Тълкувателно Решение №1/27.02.2015 г. постановено по тълкувателно дело
№1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В случая е била
наложена имуществена санкция, възможността ЮЛ да бъде санкционирано се изключва
с изтичането на 3 години от дата на извършване на деянието. В настоящия случай
нарушението е констатирано на 16.07.2013г, административнонаказателното
производство не е било спирано или прекратявано, поради което
погасителна давност за наказателно преследване (в размер на 3
години) е изтекла още на 16.07.2016 г. В този смисъл според
настоящата инстанция наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
поради тази причина следва да бъде отменено. Както вече бе споменато по-горе
поради липсата на други доказателства жалбоподателят да е бил търсен освен по
пощата, за да му бъде връчено наказателното постановление същото не е било
влязло в законна сила и до настоящия момент.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-02024311/15.10.2013 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Х.-т.-с“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Е.,
представлявано от Е. Б., чрез адв.М.С.-АК-Бургас съдебен адрес ***, за нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270
ал.2 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса
на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.