№ 17157
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110111289 по описа за 2024 година
В исковата си молба ищeцът Н. В. М. твърди, че работи при ответника „..........“ ЕООД на
длъжността „Експерт, администриране на системи“ въз основа на трудов договор от
30.03.2022 г. Със Заповед № ........... г. му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, която счита за незаконосъобразна. Твърди, че заповедта не
е мотивирана, тъй като не са пос.ни фактите и обстоятелствата, обосноваващи извод за
извършено нарушение, а само се препраща към сигнал от служителя С. Д.. Поддържа, че не
е пос.но поведение, което да представлява форма на дискриминация, както и кога е
извършено, което нарушава правото на защита на служителя, който не може да организира
защитата си, и е пречка да се прецени спазването на срока по чл. 194 КТ. По същество
твърди, че твърдяното нарушение не е осъществено, както и че наложеното наказание е
несъразмерно тежко. Моли да се отмени заповедта.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че наказанието е законосъобразно наложено при спазване изискванията на КТ, с
надлежно издадена от компетентния орган заповед, при спазване изискванията на чл. 193 и
чл. 195 КТ, тъй като в заповедта са пос.ни данни за нарушителя, нарушението, кога е
извършено, наказанието и основанието, на което е наложено, в срока по чл. 194 КТ, тъй като
сигналът е подаден на 2.11.23 г., а заповедта връчена на 2.1.24 г. По същество поддържа, че
поведението на служителя е нарушение по чл. 187, ал.1, т.10 КТ, вр. чл. 8 КТ и раздел 2.1 от
Насоки за бизнес поведение, и представлява сексуален тормоз като форма на
дискриминация, както и че нарушението е формално и не е необходимо настъпването на
вредни последици. С оглед законосъобразността на обжалваната заповед, ответникът моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ – за отмяна на
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Не се спори между страните относно възникнало между тях трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заел длъжността "Експерт, администриране на системи" въз основа
на трудов договор от 30.03.2022 г. Съгласно чл. 1 от договора, неразделна част от договора са
нормите на Правилника за поведение в бизнеса на корпорацията IBM, с които служителят се
е запознал и се е съгласил да ги спазва.
Съгласно приложената извадка от Насоките за бизнес поведение 2022 г. на Ай Би Ем, раздел
2.1, служителите имат право да работят в „здравословна, безопасна и продуктивна работна
среда, без дискриминация и тормоз“. Ай Би Ем няма да толерира сексуални предложения
или коментари, и всяко друго поведение, например тормоз, което създава или насърчава
обидна или заплашителна работна среда.
Представена е разпечатка на кореспонденция между ищеца и С. Д. от вътрешното
приложение за комуникация между служители на компанията, видно от която в периода 21.6-
29.11.23 г. между тях я проведена комуникация, в която ищецът е отправял до С. Д. покани за
срещи, показвал е заинтересованост, засягал е лични теми на разговор, коментирал е
външния й вид и личния й живот. Според представения трудов договор, С. Д. постъпила на
работа при ответника на 14.6.2023 г. като технически организатор.
На 30.10.2023 г. С. Д. депозирала сигнал чрез системата Employee Concern за сексуален
тормоз от нейния колега Н. М., получен на 2.11.2023 г. Проведено е разследване,
резултатите от което са отразени в доклад от 30.11.2023 г. От представения формуляр на
доклад за разследвания на опасения на служителите е видно, че в получения на 2.11.2023 г.
доклад от С. Д., тя се е оплакала, че нейн колега, с когото се запознала при започване на
работа, направил някои ненужни сексуални коментари по нейн адрес, както и по повод
общуването с други колеги; канел я на обяд и кафе, както и отправял предложение да я
закара до дома след работа, които предложения никога не били приемани, но
продължавали да бъдат отправяни. В началото въпросите звучали като колегиални и във
връзка с работата, но в последствие служителят започнал да говори на сексуални теми,
които я карали да се чувства неудобно, като същата започнала да отговаря кратко или да не
отговаря изобщо; в последно време служителят продължавал с подобни коментари и със
сексуални обиди. В заключението на доклада е отразено, че С. Д. се чувствала сексуално
тормозена от ищеца Н. М.; че още първия ден от постъпването , той я помолил да я закара
до дома , което предложение било отказано; коментирал, че на други стажанти било
позволено да я докосват по сексуален начин, след което се извинил за думите си; поканил я
да отиде с него на хотел, като щял да покани и други жени и това да се хареса на С. Д.;
ищецът коментирал и приятеля на последната, като попитал какво търси в нея – „секс или
нещо друго“, като С. Д. отговорила на ищеца да намери някоя на неговите години, да не
напада по-малки, предупредила ищеца, че ако не преустанови начина си на комуникация, ще
го докладва на „Човешки ресурси“, като същият спрял да пише за определено време, след
което отново отправил покана за кафе. В доклада е пос.но, че са получени принт скрийнове
2
на съобщения, доказващи сексуалния тормоз. Разговор във връзка със ситуацията е проведен
и с ищеца, който отрекъл да е упражнявал сексуален тормоз, както и считал, че не е
извършил нещо нередно, включително изтрил последно изпратени съобщения.
Горецитираните извадки от разговори се съдържат в представената разпечатка на
кореспонденция. Докладът е получен от Б. Д.. /мениджър човешки ресурси – упълномощена
да сключва трудови договори и налага дисциплинарни наказания съгласно представеното
пълномощно/ на 13.12.2023 г.
На ищеца е връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по ел. поща, на
22.12.2023 г. за това, че в периода от постъпването на С. Д. като технически организатор до
края на месец ноември 2023 г., многократно канел същата на обяд или кафе, предлагал да
я закара до вкъщи, въпреки че всеки път тя отказвала и изрично го помолила да спре да я
кани на среща, както и относно това, че около месец след постъпването на С. Д. като
стажант (в периода от 14.06.2023 г. до средата на месец октомври 2023 г.), ищецът започнал
да отправя коментари с открито сексуално съдържание, сексуални намеци и подтекст, като
са дадени примери – че ищецът поканил С. Д. да отиде с него на хотел, като щял да покани и
други жени и това да хареса; че на други стажанти било позволено да я докосват по
сексуален начин; че в служебната платформа за комуникация написал на С. Д. – „нека си те
обарва там“, а в отговор на съобщение от последната, написал, че харесва „по-младите“ като
нея; че ако С. Д. „разкара“ приятеля си, ищецът дава шестмесечен изпитателен срок и се
жени за нея; на съобщение от С. Д., в което заявява, че има приятел, ищецът отвърнал „може
да имаш (приятел), ама не е ясно докога“; „като те видях/което е уаау“ (последвано от
емотикон на бомба); „..какво търси в теб, просто секс или нещо друго“. В искането е
отразено също, че ищецът преустановил за известно време комуникацията, след което я
възобновил.
На 22.12.2023 г., ищецът депозирал писмените си обяснения, отричайки да е отправял
покана за хотел в присъствие на други жени; посочил, че видял как С. Д. била докосната от
друг стажант с ръка във връзка с общи снимки, никой не реагирал, а тя се преместила, за да
избегне бъдещ контакт. Посочил е също, че я е канил на кафе в офиса няколко пъти, като
веднъж пили кафе заедно с група стажанти, както и че ищецът спрял да общува с нея и не е
подновявал поканите за среща, като я видял веднъж след това, и задал въпрос, свързан с
работата.
Със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1544/29.12.2023 г., на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на основание чл. 187,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 188, т. 2 КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на забрана за осъществяване на сексуален тормоз на
работното място, регламентирана в чл. 8 от Кодекса на труда и в раздел 2.1. от Правилата за
бизнес поведение. Заповедта е връчена на 2.1.2024 г.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Т. Ф. Д. -
мениджър в дружеството, се установява, че края на месец октомври С. Д. поискала разговор
със свидетеля, като споделила, че се чувства неудобно, тъй като нейн колега Н. й предлагал
след работа да я откара до дома , както и че имало инсинуации, че С. Д. имала сексуални
3
връзки със свои колеги. Свидетелят я посъветвал да подаде сигнал, следвайки
корпоративните правила, което било направено, а ищецът получил предупредително писмо.
При тези обстоятелства и с процесната заповед ответникът реализирал по отношение на
ищеца дисциплинарната му отговорност за извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на установените
от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, определяне
вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за налагането му от
компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено в чл. 195 КТ, и
връчването на заповедта. Твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание
.ртават основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за
допуснати нарушения на формални изисквания при провеждане на дисциплинарното
производство – на чл. 194 КТ, чл. 195 КТ, чл. 189 КТ и по същество – за неизвършване на
визираните в заповедта нарушения.
Съдът намира, че работодателят е спазил преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, според
която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Под
"откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, законът има предвид момента
на узнаване от субекта на дисциплинарната власт (работодателя) за нарушението със
съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна -
конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. В последствие в
рамките на двумесечния срок от узнаване на тези обстоятелства работодателят следва да
извърши проверка, да изслуша работника/служителя и да прецени да наложи ли наказание и
какво. В случая моментът на узнаване от работодателя е депозирането на изготвения доклад
до представителя на работодателя на 13.12.2023 г., в който са изложени обстоятелства
относно констатирани нарушения и препоръки. От тогава е започнал да тече двумесечният
срок, който към момента на налагане на наказанието /с връчване на заповедта/ - 2.1.2024 г.,
не е изтекъл. При това са спазени и двумесечният срок и едногодишният срок за твърдените
нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, в заповедта се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Спазването на тези изисквания гарантира правото на работника/служителя да
разбере причината, поради която е наказан, и да се защити, съответно възможността съдът да
извърши проверка извършено ли е и какво нарушение, спазени ли са критериите при
определяне на наказанието и сроковете за налагането му. Ето защо съблюдаването на тези
изисквания не следва да е формално и заповедта трябва да съдържа ясно и точно описание
на съществените признаци на деянието от обективна страна.
В случая в заповедта са изложени обстоятелства относно многократно отправени покани за
обяд и кафе от страна на ищеца спрямо С. Д., предложения да закара последната до дома ,
въпреки противопоставянето всеки път; относно отправени коментари с открито
4
сексуално съдържание, сексуални намеци и подтекст в устни разговори и при
кореспонденция в платформа за служебна комуникация, като в заповедта са цитирани
извадки от предоставената от С. Д. кореспонденция със съдържание в смисъл, че ищецът
предпочита по-млади момичета, че би се оженил за С. Д., както и въпроси от типа какво
търси приятелят на последната – само секс или нещо друго. Пос.но е, че след
предупреждение на С. Д. към ищеца, че поведението му ще бъде докладвано на
ръководството на работодателя, ищецът преустановил за кратко контакт, но след това
подновил поканите. Пос.н е периодът на това поведение на ищеца – от постъпване на С. Д.
на работа /който е установим – 14.6.23 г./ до края на месец ноември. Съдът намира, че
индивидуализирането на периода на нарушението по този начин е достатъчно, за да разбере
служителят какво и кога се твърди да е извършил. Доколкото нарушението се изразява в
продължаващи във времето еднородни по естеството си действия, изискването на чл. 195 КТ
се приема да е спазено с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.
Пос.но е в какво се изразява конкретното поведение на служителя и са дадени няколко
примерни описания на същото, доколкото се касае до продължителна комуникация /повече
от четири месеца/, пресъздаването на която в цялост е невъзможно и ненужно в заповедта.
Т.е. касае се до цялостно поведение на служителя, а не до една единствена ситуация, така че
описването му общо, без да са пос.ни всички конкретни случаи, е достатъчно за изясняване
поведението на служителя, мотивирало в цялост работодателя да го накаже. Налице е
следователно словесно описание на нарушението, квалифицирано като сексуален тормоз, и
съответстващото му цифрово посочване на нарушените разпоредби на КТ и правилата на
работодателя /с които служителят се е запознал/ - чл. 187, ал.1, т.10 КТ – неизпълнение на
други трудов задължения, предвидени в закона или акт на работодателя.
В чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда /цитиран в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание/ е уредена забрана за дискриминация при осъществяване на трудовите права и
задължения, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на
кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и
продължителността на работното време. Съгласно чл. 5 от Закона за защита от
дискриминация, тормозът основан на такива признаци, и сексуалният тормоз се смятат за
дискриминация. Според §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр, „Сексуален тормоз“ е всяко нежелано
поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което
се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна,
унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно
поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи
лицето.
В случая поведението на ищеца към служителката С. Д. надхвърля рамките на нормалното
колегиално общуване и се превръща в тормоз, тъй като съдържа намеци от сексуално
естество и коментари относно личния живот, които са недопустими на работното място.
Съобразно българското законодателство при съществуване на трудово правоотношение
5
работодателят, упражнявайки своята работодателска власт, е длъжен не само да не
извършва, но и да не допуска извършване на дискриминация спрямо работниците и
служителите в своето предприятие. В чл. 127, ал. 2 КТ е заложено задължението му да пази
достойнството на работника/служителя по време на изпълнение на работата по трудовото
правоотношение. От чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 13 и следващите от Закона за защита от
дискриминация идва задължението му да не извършва и да не допуска извършване на актове
на дискриминация спрямо работниците и служителите в предприятието. В чл. 17 от ЗЗДискр
е предвидено, че за да се защити един работник или служител от тормоз на работно място
той трябва да подаде сигнал до работодателя, който има задължение да предприеме мерки за
прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е
извършен от друг работник или служител. При откриване на акт на дискриминация от
работник спрямо друг работник, работодателят има право освен да упражни
дисциплинарната си работодателска власт, като наложи дисциплинарно наказание, и да
подаде писмен сигнал до Комисията за защита от дискриминация за образуване на
административнонаказателно производство.
Събраните по делото писмени доказателства налагат извод за извършване на описаните в
заповедта действия в пос.ния в нея период. Тези действия покриват белезите на сексуален
тормоз на работното място и поради това представляват нарушение на забраната по чл. 8,
ал.3 КТ и раздел 2.1 от Насоките за бизнес поведение на работодателя – за поддържане на
безопасна среда без сексуални предложения и коментари и тормоз и обидно поведение на
работното място.
Имайки предвид продължителността на поведението и създадените негативни усещания у
другия служител, провокирали подаването на сигнал за преустановяването му, наложеното
от работодателя наказание е съответно на нарушението.
Оспорваната заповед е законосъобразно издадена и искът за отмяната й следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника се дължат разноски за адвокатска защита и депозит за преводач /150 лв./. Ищецът
е релевирал възражение за прекомерност на направените от ответника разноски за адвокат,
които възлизат на платените 3520.50 лв. Съобразно предмета на делото и фактическата и
правната му сложност, адекватно на осъществената защита е възнаграждение в размер на
1300 лв. без ДДС и 1560 лв. с ДДС /§2 от ДР на наредбата/. Общо се дължат разноски в
размер на 1710 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..........., срещу
„..........“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., иск по
чл. 357, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на заповед № 1544/29.12.2023 г. на ответника, с
6
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на
основание чл. 187, ал. 1, т.10, вр. чл. 188, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..........., да заплати в полза на
„..........“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1710.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7