Номер 28518.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Секретар:Красимира Г. Георгиева
Прокурор:Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600933 по описа за 2020 година
в публично заседание проведено на 23.10.2020 г., при секретар Красимира Георгиева
и с участието на прокурор Мариян Александров от САП , разгледа докладваното от съдия
Илиев Н.Д.В № 933/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на осъденото лице Д. С. А. и е депозирано
чрез упълномощения адв. К. Д. П. – САК
Искането е със следното основно съдържание:
С Решение №731/14.02.2020г. по в.н.о.х.д. № 175/2019г. на Окръжен съд - гр.
Благоевград, което е влязло в сила, беше изменена Присъда № 258 от 31.01.2016г.,
постановена по НОХД № 1060/2013 год. по описа на PC гр. Сандански, в частта относно
първоначалния режим на изтърпяване на наложеното с присъдата наказание, лишаване от
свобода за срок от една година, като с него беше определен първоначален общ режим на
изтърпяването му и беше отменена присъдата в частта, в която е определено това наказание
да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част, с
1
която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, присъдата беше
потвърдена.
Според осъдената са налице основанията за възобновяване на наказателното дело по
реда на Глава 33 от НПК, конкретно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като в производството са
допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК - нарушение на закона и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, постановена при неизяснена
фактическа обстановка и неправилен анализ на събрания доказателствен материал. В
искането са изложени подробни доводи в полза на тези твърдения.
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът намира, че обвинението е доказано по един категоричен и несъмнен
начин и не са допуснати твърдените от защитата на осъдената процесуални нарушения,
поради което настоява молбата за възобновяване на наказателното дело да бъде оставена без
уважение.
Защитникът заявява че настоящото искане за възобновяване на делото е второ, след
като веднъж Апелативен съд - София е уважил искането, предвид допуснати съществени
процесуални нарушения при водене на делото на въззивна инстанция, като е дал
задължителни указания на съда да бъдат разпитани свидетели по искане на защитата, чийто
разпит първоинстанционният съд не е допуснал при първото разглеждане на делото .
Според защитникът при повторното разглеждане Окръжен съд - Благоевград
формално е изпълни тези задължения имаше, защото не се коментират техните показания, в
онази им част която подкрепя искането на защитата, че не осъдената е автор на деянието, а
друго лице свидетел по делото - М. Я.. В съдебно заседание било установено пълно
противоречие между показанията на свидетелката Я. и свидетелят П. Ш. - управител на
дружеството, който е следвало да извърши действия по договора. Това доказва по безспорен
начин, че свидетелката Я. е манипулирала доказателства пред Окръжния съд при изготвяне
на справки и изпращане на писма, които не са подписани от управителя Ш., но е положен
печатът на дружеството. Пликът, с който е адресирано това писмо, е написан именно от
свидетелката Я., което тя призна в съдебно заседание с нелепите обяснения, че тя не знаела
какво пише в това писмо, което и е било предадено от Ш. в запечатан плик, а по това време
той не е управител на дружеството, няма как да знае, че има подобно искане, за да го
подпише и изпрати. Експертиза относно твърдението на Ш., че той не е подписвал това
писмо е изготвена без да снеме саморъчните подписи и почерк на този свидетел. Съдът
остави без да отговори на нашето искане, не ни беше отказано, той не се произнесе относно
2
това доказателство, което искаме.
С оглед на изложеното, се отправя молба, за уважаване на искането и връщане на
делото за ново разглеждане с указания към въззивния съд относно изготвянето на нова
експертиза, както и да бъдат извършени очни ставки между лицата в чиито показания са
налице диаметрални разминавания, каквито са П. Ш. и М. Я..
Осъдената А., редовно призована, не се явява в съдебното засадения пред
апелативния съд.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Софийският апелативен съд намира искането за възобновяване на наказателното дело
за допустимо - осъденият е процесуално легитимиран страна по чл. 420, ал. 2 от НПК да
направи искане за възобновяване. Същото е подадено преди да изтече срокът по чл. 421, ал.
3 от НПК от постановяване на влезлият в сила съдебен акт , който подлежи на
възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК и е постановен от съд в апелативният район на
Софийски апелативен съд.
От материалите по делото е видно, че с Решение № 731 от 14.02.2020 постановено по
ВНОХД № 127 от 2019, Окръжният съд в Благоевград е изменил присъда №
258/31.01.2016г., постановена по НОХД №1060/2013г. по описа на Районен съд гр.
Сандански, като я отменя в частта, с която на подсъдимата Д. С. А. е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като вместо това
постановява на осн. чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС наказанието да се търпи при първоначален
общ затворнически режим. Подсъдимата Д. С. А. е осъдена да заплати по сметка на Бл.ОС
разноски в размер на 546.17 лева и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Присъда №
258/31.01.2016 г., постановена по НОХД №1060/2013 г. по описа на Районен съд гр.
Сандански е била потвърдена в останалата й част.
С присъдата на РС – Сандански подсъдимата А. е била призната за виновна в това, че
в периода от неустановен ден в края на м. ноември 2012г. до 24.01.2013г. в гр. ***, при
условията на продължавано престъпление е извършила следните деяния:
- на неустановен ден в края на м. ноември 2012г. в гр. ***, с цел да набави за себе си
3
имотна облага, повторно, в немаловажни случаи е възбудила заблуждение у С. Ц. С. от гр.
***, че ще й уреди кредит срещу ипотека на недвижим имот и с това й причинила имотна
вреда в размер на 230 лева;
- на 04.12.2012г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, повторно, в
немаловажни случаи, е поддържала заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит
срещу ипотека на недвижим имот и с това й причинила имотна вреда в размер на 850 лева;
- на неустановен ден в средата на м. декември 2012г., в гр. ***, е поддържала
заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит срещу ипотека на недвижим имот, и
с това й причинила имотна вреда в размер на 250 лева;
- на неустановен ден в средата на м. декември 2012г. до 24.12.2012г., в гр. ***, е
поддържала заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит срещу ипотека на
недвижим имот и с това й причинила имотна вреда в размер на 480 лева;
- на неустановен ден в началото на м. януари 2013г., в гр. ***, е поддържала
заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит срещу ипотека на недвижим имот и
с това й причинила имотна вреда в размер на 285, 14 лева;
- през неустановен ден в средата на м. януари 2013г., в гр. ***, е поддържала
заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит срещу ипотека на недвижим имот и
с това й причинила имотна вреда в размер на 300 лева;
- на 24.01.2013г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, повторно, в
немаловажни случаи, е поддържала заблуждение у С. Ц. С. от гр. ***, че ще й уреди кредит
срещу ипотека на недвижим имот и с това й причинила имотна вреда в размер на 300 лева,
като с тези си деяния е причинила общо имотна вреда на С. в размер на 2695, 14 лева
За извършеното престъпление по чл.210, ал.1, т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, подсъдимата А. е осъдена да изтърпи наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
Приетата в хода на инстанционното производство по делото фактическа обстановка е
следната:
През месец ноември 2012г. подсъдимата А. живеела в гр. ***, в апартамент на
ул.”***”№35Б. От средата на месец ноември 2012г. в гр. *** заживяла и свидетелката С. Ц.
С., която до този момент работила в Република Гърция, но се преместила в ***, тъй като от
6-7 месеца в града вече живеел нейния син П. Т. С.. Двамата имали обща позната с
подсъдимата С., това била В. В. И., която работела на кооперативния пазар и там запознала
4
С. с А..
В присъствието на А., С. помолила И. да й помогне за намиране на квартира, И.
попитала А. дали не знае нещо, а подсъдимата обяснила, че в блока, в който тя живее, се
продава апартамент и може да попита собственика му дали няма да се съгласи да го даде под
наем. Собственикът се съгласил и С. със сина си се нанесла в апартамент, един етаж по-
надолу от този, в който живеела подсъдимата. С. често споделяла с В. И., че на нея и на сина
й много им харесва Сандански и че има наследствена къща в гр. ***, която би могла да
ипотекира и с парите да си купи жилище в града.
В. И. казала на А. за желанието на С. да ипотекира наследствената си къща и с
получените пари да купи имот в Сандански. По този повод, на неустановена дата в края на
месец ноември 2012г., на кооперативния пазар в Сандански, в присъствието на И. и на П.
С., подсъдимата предложила на С. да й уреди ипотечен кредит. Обяснила, че документите
трябва да се подготвят бързо, за да може кредитът да бъде отпуснат до края на 2012г.,
защото след това щяло да стане по-трудно. Поискала няколко документа - удостоверение за
наследници, снимки на къщата, копие от нотариален акт и копие от личната карта, като
накарала С. да изпише „вярно с оригинала” и да се подпише върху копията, както и 230
лева, за които обяснила, че са необходими за оценка за отпускане на ипотечния кредит. С.
притежавала всички тези документи, преснимала ги, заверила ги и същия ден ги дала на А.,
заедно със сумата от 230 лева.
При следваща среща А. казала на С., че за да й бъде отпуснат кредит, трябва да бъде
назначена на работа по трудов договор и да има платени осигуровки, а в случай, че не
работи, трябва да има внесени осигуровки за седем месеца, като обещала да й съдейства и да
й уреди назначение във фирма.
На 04.12.2012г. в гр. ***, подсъдимата поднесла за подпис на С. трудов договор с
фирма „Зоя-2009“ООД и документи за внасяне на осигуровки, обяснила, че е уредила С. да
се води формално на работа в тази фирма, за да й бъде отпуснат кредит. Обяснила и че ще
внесе осигуровките, за които С. трябва да даде 850 лева.
За да набави парите, С. отишла заедно с подсъдимата и сина си П. С. на 04.12.2012г.
в заложна къща „АСФ-БОКС” на ул.”***”№9, гр. ***, където заложила два мобилни апарата
„Самсунг”, нейна собственост, ползвани от сина й, взела за тях сумата от 850 лева, която
дала на подсъдимата.
На неустановен ден, в средата на месец декември 2012 г., в гр. ***, на С. се обадил
мъж, който се представил като работещ в банката, която ще отпусне заема, заявил че е
необходимо тя да внесе сумата от 250 лева, представляваща такса за отпускане на кредита,
казал и че знае за какво става въпрос, защото поддържа връзка с подс. Д..
С. С. взела пари от сина си, който изтеглил 250 лева от спестовната си сметка и ги
5
дала на подсъдимата Д. А., за да ги внесе в банката като такса по кредита.
На неустановен ден през месец декември, преди Коледа на 2012г., в гр. ***,
подсъдимата представила на С. бележки за неплатен данък, скица и план, който трябвало да
има за къщата в гр. ***, на обща стойност 330 лева, казала й, че тъй като данъкът за имота
не бил плащан в продължение на три години, има наложена глоба от 150 лева, която също
трябва да се плати, иначе банката няма да отпусне кредит. Така до 24.12.2012 г., в гр. ***, С.
дала на А. общо сума от 480 лева, за да я използва за заплащане на данъците и глобата,
свързани с имота в гр. ***.
След Нова година, в началото на м. януари 2013 г., на неустановен ден, в гр. ***,
подсъдимата отишла в дома на С. и казала, че трябва да бъдат платени 285,14 лева за
осигуровки за месец януари 2013г. - 140 лева, плюс 23,74 лева, за корекция на фирмата още
121, 40 лева и С. дала парите на А..
В средата на месец януари 2013 г., в гр. ***, на неустановена дата, подсъдимата
отново отишла в дома на С., носела лист, на който имало изписани цифри и проценти,
обяснила, че трябва да даде още пари - 300 лева за такси за банката, такси за нотариус, за
общината, за ипотеката и за изготвяне на нотариален акт за ипотеката, като я уверила, ме
това са последните пари, защото на 21.01.2013г., в 14,00 часа, трябва да отидат при нотариус
Ч., че всичко вече е готово и когато се платят тези 300 лева на нотариуса, всичко щяло да
приключи. След това подсъдимата помолила С. да й даде 150 лева назаем, тъй като дължала
пари. С. извадила сумата от 450 лева (300 лева за ипотеката и 150 лева заем) и ги дала на А..
След няколко дни, преди 23.01.2013 г., подсъдимата казала на С., че няма да се ходи
при нотариуса на 21.01.2013 г., защото има някакъв иск срещу къщата в гр. ***, който
трябва да се оттегли, но за да стане по-бързо, А. обещала да се свърже със свои хора и срещу
400 лева те да свършат това, а това плащане щяло да бъде последно. Тогава С. се усъмнила,
отишла в НОИ да провери дали на нейно име са внесени осигуровки, там установила, че
подсъдимата не ги е внесла, след това позвънила на своя приятелка в данъчна служба в град
***, от която разбрала, че данъкът за къщата също не е платен. Въпреки това решила да даде
последните 400 лева, поискани от А., за да се увери напълно, че е била мамена от края на
месец ноември 2012г. Двете се разбрали С. да даде 150 лева, подсъдимата А. да даде още 150
лева, които представлявали сумата, дадена й от С. като заем, да поиска още 50 лева от мъжа
си, а за останалите 50 лева, подсъдимата обяснила, че нейната позната „В.” от
министерството щяла да почака.
На 24.01.2013г. С. С. и синът й П. отишли в заложна къща в гр. ***, заложили
преносим компютър, собственост на П. С., за сумата от 150 лева и се обадили на
подсъдимата, че ще я чакат пред офиса на фирма „Еконт Експрес” до магазин „Пени”, за да
изпратят сумата на лице на име „В. Г.”. Д. А., в присъствието на С., изпратила парите, а С.
платила такса 2 лева за превода, след това тримата си тръгнали. С. влезли в магазин „Пени”
да пазаруват, а А. им казала, че е уморена и ще се прибира. След като С. и синът й се
6
прибрали, решили да проверят дали лицето „В.” е получило изпратените пари, отишли в
офиса на „Еконт Експрес” и поискали справка, но служителката А. Н. им обяснила, че Д. А.
се е върнала малко след тях, заявила, че В. Г., получателка на превода, й се е обадила и й е
казала, че има самолетен полет, затова парите не трябва да се изпращат и Н. й върнала 150
лева. След като разбрала това, С. се убедила, че е измамена и подала жалба в РУП
Сандански.
Въззивният съд е приел за установена изложената в присъдата на първата инстанция
фактическа обстановка, като е намерил ,че правилно са обсъдени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и заключението на съдебно-графическата експертиза
и споделя доказателственият анализ на показанията на свидетелите, обясненията на
подсъдимата, писмените доказателства и заключението на експертизата.
На въззивното съдебно следствие проведено след възобновяване на наказателното
дело са събрани нови доказателства - договор за посредничество от 26.11.2012 г., между Д.
И. и „Пимента и ко“ ООД, седем броя РКО, съставени в периода от месец март 2012 г. до
месец януари 2013 г. общо за сумата 2 695 лева, декларация-разписка от С. С., плик с
пощенско клеймо от 05.12.2017 г. от гр.София с подател „ИНСТРОЙ ХОЛМСТРОЙ“ ЕООД,
ведно с писмо изх. №52/05.12.2017 г., разпитани са свидетелите М. Я., П. Ш., И. И. и
повторно С. С.. От съдържанието на тези доказателствени средства не се установяват
обстоятелства, които да противоречат на установената фактическа обстановка.
Въз основа на анализа на тези обстоятелства въззивният съд, при повторното
разглеждане на делото, е стигнал до обоснован извод, че всички доказателства на съдебното
следствие пред втората инстанция са еднопосочни и кореспондират със събраните от
първата инстанция, като може да се направи категоричен извод, че подсъдимата след
извършване на деянието е направила всичко възможно да си изгради защитна версия, че има
договор за посреднически услуги, по силата на който е действала спрямо пострадалата, след
което е внесла сумите, получени от нея, във фирма „Пимента и ко“ ООД, а впоследствие
фирмата е възстановила парите на С..
Свидетелят Ш., в качеството на управител на „Пимента и ко“ ООД, е подписал
договор за посредничество с подсъдимата, без по същия да е извършвана каквато и да било
дейност, тъй като свидетелката Я. го помолила за това, като услуга за Д. А.. Той не е
подписвал РКО в същия период, нито е получавал каквито и да било суми както по
договора, така и по същите ордери, понеже дружеството не се е занимавало с такива
дейности, а с пакетиране на подправки. Свидетелят Ш. е разпознал печата на фирмата, който
се е съхранявал в счетоводството. Този свидетел е бил разпитван от полицейски служители
по други случаи, свързани с бившата му счетоводителка. Чрез допълнителния разпит на
свидетелката С. е установено, че в продължение на около два месеца, преди 10.11.2017г.,
когато е подписала декларация-разписка, тя е получавала обаждания от жена, представила се
като М. Я., която обяснила, че парите от процесния случай ще й бъдат върнати от фирма
7
„Пимента и ко“, но фактически сумата е получена от С. на ръка, донесена й от подсъдимата,
с обяснението, че управителят на фирмата не може да пътува. С. няма обяснение за текста на
декларацията, която била поднесена за подпис готова. Свидетелят И. е установил, че не
отговарят на истината твърденията в писмото, изпратено до Бл.ОС при предходното
разглеждане на делото. В това писмо са изложени твърдения, че в дружеството са постъпили
суми, описани в посочените по-горе РКО, свързани с имота на свидетелката С. в ***, както
и че подсъдимата не е получавала суми, тъй като не е реализирала сделка по договор за
посредничество. Подписът в това писмо не е на свидетелят И., дружеството му не се е
занимавало с такива дейности. Свидетелят И. заявява, че е виждал е подсъдимата при
свидетелката Я.. Той е призоваван няколко пъти за разпит във връзка със случаи с печата на
фирмата и фактури, а също и за посредническа дейност. Свидетелката Я. отрича да е знаела
за договор между подсъдимата и „Пимента и ко“, както и да е осчетоводявала РКО, чрез
които А. да е внасяла суми по договор за посредничество. Твърди, че фирмата не е
възстановявала никакви суми на С., а е разговаряла с нея по молба на подсъдимата, за да се
срещнат и А. да й върне пари.
При второто разглеждане на делото от въззивния съд е отхвърлена като
противоречаща на останалите доказателства по делото версията на подсъдимата, че е
извършвала услуги като посредник, по силата на сключен за това договор с „Пимента и ко“
ООД, а впоследствие същото дружество е възстановило на С. парите, които са били внесени
в касата на дружеството от подсъдимата с РКО. От Показанията на свидетеля Ш., управител
на дружеството към момента на подписване на договора, както и показанията на
счетоводителката Я. става ясно, че този договор е подписан формално, по молба на
подсъдимата, като лична услуга, и че фирмата изобщо не е извършвала такива дейности, в
частност по този договор никога не е имало изпълнение и не са внасяни суми. Към момента
на твърдяното възстановяване на сумите дружеството вече е било със сменен собственик -
свидетелят И., който също няма никакво отношение към тези суми, нещо повече в изпратено
писмо до окръжния съд, той отрича да е писал или подписвал нещо. Следователно по
никакъв начин не установява по договора да е бил реален и по него да е извършвана дейност
или да са внасяни суми.
В мотивите на въззивния съд е даден отговор и на възраженията на защитника на
подсъдимата по настоящото дело пред САС относно твърдението, че свидетелката Я. е
манипулирала доказателства пред Окръжния съд при изготвяне на справки и изпращане на
писма, които не са подписани от управителя Ш., но на които е бил положен печатът на
дружеството. Тази версия се отрича от разпитите на свидетелите Ш., Я. и И. и частично от
разпита на С., от които се установява, че действително Ш. е подписал такъв договор, но като
лична услуга на А., по него нищо не е извършвано, съответно суми не са постъпвали и по-
8
късно не са били давани на С.. Както и че подсъдимата, отново като услуга, е накарала
свидетелката Я. да уговори С. да се видят и сама е възстановила парите които е взела от нея.
Показанията на свидетелката Я. в частта, в която твърди, че е разбрала за договора между
„Пимента и ко“ и подсъдимата едва, когато вещо лице е дошло във фирмата да изготви
експертиза, както и че само е надписала плика, в който е било поставено писмо №
52/05.12.2017г„ защото й бил даден от Ш., са приети с основание от втория състав на Бл.ОС
като недостоверни и не са кредитирани противоречат, тъй като противоречат на показанията
на Ш.. Освен това е била представена, както и на свидетеля И., точно от Я., като и на Ш. и
И. потвърждават, че подсъдимата и свид. Я. са близки. Въз основа на тези факти окръжният
съд основателна е стигнал до извод, че Я. изгражда версия, чрез която цели да се разграничи
от дейността на подсъдимата, поради което тези части от показанията на свидетелката не
следва да бъдат кредитирани като заинтересовани и пристрастни.
Водим от горното настоящият съдебен състав на Софийски апелативен съд не
установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да
обуслови възобновяване на наказателното производство.
При установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е
заключил от правна страна, че осъдената е осъществила състава на престъплението, за което
е призната за виновна в хода на инстанционното производство по делото, като изводите на
Благоевградския окръжен съд почиват на вярна интерпретация на установените по делото
факти.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдената Д. С. А. с
присъда № 258/31.01.2016г., постановена по НОХД №1060/2013г. по описа на Районен съд
гр. Сандански потвърдена с решение № 731 от 14.02.2020 постановено по ВНОХД № 127 от
2019 година , поради което искането й за възобновяване на наказателното дело не следва да
бъде уважено.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 НПК, Софийският апелативен съд,
наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Д. С. А. присъда № 258 от
31.01.2016г., по НОХД №1060/2013г. по описа на Районен съд – Сандански, потвърдена с
решение № 731 от 14.02.2020 по ВНОХД № 127 от 2019 година по описа на Окръжен съд –
Благоевград, за отмяна на потвърдената присъда и възобновяване на наказателното дело.
9
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10