Р Е Ш
Е Н И Е
№ 85
Гр.Перник, 18.05.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 127 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК /, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване
/ЗЗО/.
Образувано е по жалба на **** ****ООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от
управителя на дружеството д-р Н.Г.А. срещу Заповед за налагане на санкции № РД
– 09 – 152/11.02.2022 година, издадена от директора на Районна здравноосигурителна
каса /РЗОК/ Перник, с която на лечебното заведение на основание чл. 76, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 432, ал. 1 от Националния
рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 година е наложена санкция,
представляваща финансова неустойка в размер на 50 /петдесет/ лева за извършени
нарушения на чл. 55, ал. 2,
т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО / и чл. 73, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
НРД за МД за 2020-2022 година, във връзка с т. VIII, т. 2, подт. 2.1 и подт. 2.2 от Приложение № 1 към чл.1 от Наредба № 9 от
10.12.2019г. на МЗ и във вр. с чл.55,ал.2 от Наредба за медицинската
експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 година.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорения акт. Подробни
доводи развива в представени по делото писмени бележки.
В проведеното на 21.04.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 1304 от 18.04.2022
година от д-р Н.А. – управител на **** ****ООД, с които не възразява да се даде
ход на делото, заявява че няма доказателствени искания и няма да сочи нови
доказателства. Излага становище и моли съда да постанови решение, с които да
отмени Заповед за налагане на санкция № РД-09-152 от 11.02.2022 година,
издадена от Директора на РЗОК – Перник.
В проведеното на 21.04.2022 година съдебно заседание,
ответникът по жалбата – Директор на РЗОК- Перник, редовно призован, не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт М.П., която оспорва жалбата и
излага доводи за законосъобразност на издадената заповед, както от формална,
така и от материална страна. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори за това, че между Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на Районна
здравноосигурителна каса – гр. Перник и оспорващото дружество е сключен Договор
№ 140130/12.02-2020 година за оказване на първична извънболнична медицинска
помощ, по силата на който, изпълнителят „Групова практика за първична
медицинска помощ – д-р С. и д-р А.“ ООД се задължил да оказва първична
извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, съгласно
Приложение № 1 към чл. 1на Наредба № 9 от 2019 година за определяне на пакета
за здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /лист 38/.
Повод за извършената проверка е жалба с вх. №94-00-208/08.12.2021
година /лист 16/, депозирана до Директора на РЗОК Перник, с която К.Т.Й.,
здравноосигурено лице и в качеството му на пациент на жалбоподателя е обжалвал действията
на последния, изразяващи се в това, че бил таксуван с допълнителна
потребителска такса в размер на 20 лева във връзка с издаването на два броя
болнични листове. Към жалбата като доказателства са приложени копия на касови
бележки за заплатената от здравноосигуреното лице такса.
Със Заповед № РД- 09- 1065/ 10.12.2021 година, издадена
на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 от ЗЗО и във връзка с Инструкция № РД -
16-43/09.06.2020 година за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72,
ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, Глава двадесета от Национален рамков договор
за медицинските дейности за 2020-2022 година е наредил да бъде извършена
проверка по жалба , като било посочено времето и мястото на извършване на
проверка и била определена задачата на същата, а именно: проверка на дейността
на лечебното заведение по сключен по реда на НРД за МД за 2020-2022 година
договор № 140130/12.02.2020 година за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ във връзка с постъпила в РЗОК – Перник жалба с вх. № 94-00-208
от 08.12.2021 година. С посочената заповед е определен д-р А.Ц.А.- контрольор,
който да извърши проверката. Заповедта е сведена до знанието на управителя на
„Групова практика за първична медицинска помощ- д-р С. и д-р А.“ ООД на
10.12.2021 година.
Във връзка с извършената проверка, по повод на постъпила
в РЗОК – Перник жалба, било поискано, респективно предоставено от страна на
управителя на лечебното заведение Становище с вх. № 29-05-27/15.12.2021 година
/лист 25/.
За резултатите от извършената проверка е съставен
Протокол № 402/17.12.2021
година, който е връчен на управителя на дружеството на 17.12.2021 година.
Проверяващият екип е констатирал, че на 06.12.2021 година, след изтичане на
карантината по повод COVID-19,
здравноосигуреното лице К.Т.Й. е посетил кабинета на д-р Н.А. с искане да му
бъде издаден болничен лист във връзка с боледуването му от COVID-19. Било констатирано също така, че д-р Н.А. е издал на здравноосигуреното
лице два броя болнични листове, като първият болничен лист с № Е20212774010 е
за 4 дни и е издаден на основание извършен първичен консултативен преглед, а
вторият болничен лист с № Е20212774011 е за 5 дни и е издаден по повод на
карантината на здравноосигуреното лице. При издаването на болничните листове д-р
Н.А., освен изискуемата потребителска такса в размер на 2,90 лева е поискал и
заплащане на допълнителната такса в размер на 10 лева за всеки един от
издадените болнични листове, с аргумент че тези пари се вземат за издаване и
обработка на документи от външни сайтове, за които се изисква електронен
подпис. Установеното от фактическа страна е квалифицирано от проверяващи като
нарушение по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 3, във връзка с т. 2 от Закона за
здравното осигуряване и чл. 73, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022
година, във връзка с т. VIII, т. 2,
подт. 2.1 и подт. 2.2 от Приложение № 1 към чл.1 от Наредба № 9 от 10.12.2019
година на МЗ и във връзка с чл. 55, ал. 2 от Наредба за медицинската
експертиза, приета с ПМС №120/23.06.2017 година.
Лицето – обект на проверката е подало Писмено възражение
с вх. № 29-05-28/23.12.2021
година пред директора на РЗОК Перник срещу така направените констатации с
твърдение, че няма извършено нарушение. Към възражението не са приложени доказателства.
Със Заповед № РД – 18 – 03 - 77/30.12.2021 година на
директора на РЗОК Перник на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО е определен състав
на Арбитражна комисия, която да разгледа Възражение с вх. № 29-05-28/23.12.2021
година. Арбитражната комисия се е произнесла с Решение №9/18.01.2022 година, с
което 4:2 гласа са потвърдени констатациите, отразени в Протокол № 402/17.12.2021
година.
Със Заповед за налагане на санкции № РД – 09 - 152/11.02.2022
година, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/
Перник, с която на лечебното заведение на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване, чл. 432, ал. 1 от Националния рамков договор
за медицинските дейности за 2020-2022 година е наложена санкция, представляваща
финансова неустойка в размер на 50 /петдесет/ лева за извършени нарушения на
чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 73, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 година, във връзка с т. VIII, т. 2, подт. 2.1 и подт. 2.2 от Приложение № 1 към чл.1 от Наредба № 9 от
10.12.2019 година на МЗ и във връзка с чл. 55, ал. 2 от Наредба за
медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 година.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
предвидения за това преклузивен срок, от активно легитимирано лице, което има
правен интерес от атакуване на процесния акт. Обжалването е насочено срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на
това се дължи разглеждането ѝ по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО предвижда, че
контрольор по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или
дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица –
служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от
оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК –
контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може
със заповед да разпореди извършване на проверки от контрольори от РЗОК с
участието на служители на НЗОК. Според чл. 72, ал. 3 от ЗЗО служители на НЗОК
по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед
на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите
на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на
съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него
длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на
територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено
от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за
извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят
по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. Условията и реда за
осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 се определя с инструкция,
която е издадена от управителя на НЗОК.
Според разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗО контролните
органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни
проверки и по повод подадени жалби, като при установени нарушения по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице
по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокола, в който описва установените
факти.
Предвид на изложеното, съдът счита, че заповедта е
издадена от компетентен административен орган, а именно Директорът на РЗОК
Перник, при спазване на териториалните предели и правомощията и в рамките на
предоставената му материална компетентност по смисъла на чл. 72 от ЗЗО. Въз
основа на това не се констатират основания за отмяна на оспорения индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена
форма, като съдържа задължителните за административния акт реквизити, които са
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради което не се констатира нарушение по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, което да доведе до отмяна на административния
акт.
При издаването ѝ не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Заповедта е
издадена в резултат на извършена проверка на лечебното заведение, сключило
договор за оказване на извънболнична медицинска помощ с НЗОК. Проверката е
осъществена въз основа на заповед на директора на РЗОК Перник, в която са
определени нейният предмет, лицето, което ще извърши проверката, началната ѝ
дата, като препис от заповедта е връчен на проверяваното лице. За резултатите
от проверката е съставен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО,
препис от който е връчен на проверяваното лечебно заведение, като му е
предоставена възможност да депозира възражението срещу описаните него констатации.
Относно съответствието на заповедта с материалноправните
разпоредби, съдът намира следното:
От обективна страна директорът н РЗОК Перник е приел, че
жалбоподателят е нарушил правилото на чл. 55, ал. 2, т. 3, във връзка с т. 2 от
Закона за здравето и чл. 73, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НРД на МД за 2020-2022
година, във връзка с т. VIII, т. 2,
подт. 2.1 и подт. 2.2 от Приложение №1 към чл.1 на Наредба №9 от 10.12.2019 година
на МЗ и във връзка с чл.
55, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМОС №120 от
23.06.2017 година.
Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО,
Националните рамкови договори съдържат условията и реда за оказване на
медицинската помощ, която е гарантирана
от бюджета на НЗОК. Видовете медицинска помощ са изчерпателно изброени в чл. 45
от ЗЗО, като съобразно ал. 1, т. 13 на същата, част от
медицинската помощ е и изготвянето на медицинската експертиза на
трудоспособността. Въз основа на това може да се направи заключение, че
медицинската експертиза на трудоспособността е вид медицинска помощ за
оказването на която НЗОК заплаща. В подкрепа на това можем да посочим и,че
същата е посочена като част от пакета медицински помощи, гарантиран от бюджета
на НЗОК, съобразно Приложение № 1 към чл. 1 от Наредба №9 от 10.12.2019 година.
Наред с това в чл. 73, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинска
дейност за 2020-2022 година е предвидено, че лечебните заведения, сключили
договори за оказване на медицинска помощ с НЗОК осъществяват дейностите и водят
документацията, която е свързана с медицинската експертиза на
работоспособността, съобразно действащото национално законодателство в тази
област, в частност съобразно Наредбата за медицинската експертиза и Наредба № 9
от 2019 година. Предвидено е също така, че в изпълнение на договорите, които са
сключват с НЗОК изпълнителите /т.е. това са отделните лечебните заведения/ при
необходимост, личните лекари извършват експертиза за временна
неработоспособност, изразяваща се
издаване на болнични листове. Доколкото чрез представената
административна преписка може да се констатира, че такъв договор по настоящият
казус е налице /лист 38/, то можем да направим извод, че това задължение е
вменено и на настоящият жалбоподател, доколкото същият се явява страна по
Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК.
В изпълнение на това свое задължения, той следва да
съобрази при извършването на своята дейност във връзка с осъществяване на
медицинската експертиза и два основни нормативни акт. На първо място това е
Наредбата за медицинската експертиза, която е приета с ПМС № 120 от 23.06.2017
година, и съобразно която разпоредба, предвидена в чл. 55, ал. 2, поражда
отговорност на ръководителите на лечебните заведения да предоставят данни в
електронните регистри по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, т.е. регистрите на
болничните листове и решенията по обжалването им. Това означава, че при
неизпълнение на това задължение за съответния ръководител на лечебното
заведение би могло да бъде ангажирана неговата отговорност. Редът за
осъществяване на това задължение е регламентиран в Наредба за реда за предоставяне
в Националния осигурителен институт на данни от издадените болнични листове и
решенията по обжалването им, приета с ПМС № 241 от 04.08.2014 година. В
Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9 от 2019 година са посочени
„Указания за попълване на болничен лист“, който в последствие болничен лист
трябва да бъде депозиран за регистрация от страна на личния лекар в регистрите
за болнични листове към НОИ. Съобразно тези указания е видно, че при попълване
на необходимата информация, личният лекар следва да посочи местоработата и
диагнозата на здравноосигуреното лице, в полза на което се издава болничния
лист. Именно във връзка с изясняване на тези две обстоятелства, жалбоподателят
прави доводи, че с цел установяването на тази информация е трябвало да използва
външни сайтове, за които било необходимо да се използва квалифициран електронен
подпис, тъй като здравноосигуреното лице не разполагало с такива данни. Това
мотивирало жалбоподателя да квалифицира извършената от негова страна дейност
като „административна услуга“, която следвало да се таксувала съобразно
ценоразписа, който бил утвърден от ръководителя на лечебното заведение. Въпреки
това обаче, въз основа на представените с административната преписка писмени
доказателства, не може да се направи еднозначен и категоричен извод в подкрепа
на доводите, които жалбоподателят излага. С административната преписка бяха
представени единствено доказателства, изразяващи с в копия на касови бележки, в
които е посочена услугата, която според жалбоподателят е била извършена, а
именно „такса за обработка на документи“ и съответната сума, която е била
заплатена. Въз основа само на тези доказателства обаче, не може да се направи
заключение за това, че пациентът е бил основателно таксуван. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема за правилни констатациите на административния
орган, че с поисканото заплащане на допълнителна потребителска такса в размер
на 20 лева, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Въз основа на това, съдът счита, че така оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона,
поради което счита, че не е налице основание за отмяна на същата по смисъла на
чл. 146, т. 4 от АПК.
В случая е наложена санкция в минимално предвидения
размер, съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022
година и същата съответства на тежестта на нарушението. Поради това и заповедта
е издадена в съответствие с целта на закона и при съблюдаване на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
Въз основа на гореизложеното при осъществен съдебен
контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл. 146
от АПК, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
от страна на ответника искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни
разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****
****ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя на дружеството д-р Н.Г.А. срещу Заповед за
налагане на санкции № РД – 09 - 152/11.02.2022 година, издадена от директора на
Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник, с която на лечебното заведение
на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 432,
ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022
година е наложена санкция, представляваща финансова неустойка в размер на 50 /петдесет/
лева за извършени нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/ и чл. 73, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022
година, във връзка с т. VIII, т. 2, подт.
2.1 и подт. 2.2 от Приложение № 1 към чл.1 от Наредба № 9 от 10.12.2019 година
на МЗ и във връзка с чл. 55, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза,
приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 година, като неоснователна.
ОСЪЖДА **** ****ООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя на дружеството д-р Н.Г.А. да заплати в полза на Районна
здравноосигурителна каса Перник, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/