№ 178
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500655 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на Й. С. С. чрез пълномощника му адвокат П.С. от
ВТАК, въззивна жалба е решение № 260012 /08.07.2020 г. по гр.д. № /2020 г. на ВТРС, в
частта му , с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от него срещу
К. М. Й. на основание чл.23, ал.1 СК иск за установяване на индивидуално право на
собственост върху поземлен имот № 356 , в стр. кв. 24 по плана на гр.П.Т. , с площ от 804
кв.м. , при граници: улица , УПИ- XXVIII, стр.кв.24- „Комплексно жилищно строителство“
и ПИ № 356а, стр.кв.24 , заедно с построената в този поземлен имот къща , подробно
описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13**, том VII, рег. 143**, дело
№ 947/2008г., който поземлен имот съгласно скица на № 15-1128431/11.12.2019г. на СГКК
гр. В. Търново е с идентификатор № 57354.300.356 по КККР на гр. П. Т., одобрена със
Заповед № РД-18-32/08.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с площ от 792 кв.м., при съседи: ПИ 57354.300.2345, ПИ 57354.300.355, ПИ
57354.300.2347, ПИ 57354.300.2635, ПИ 57354.300.358, в който попада СГРАДА с
идентификатор 57354.300.356.1, със застроена площ от 80 кв. м., брой на надземи етажи 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, в резултат на пълна трансформация на
лични средства вложени при придобиването му, за разликата над признатия размер на
частична трансформация от 2500/8000 идеални части, до пълния предявен размер от
8000/8000 идеални части / 5500/8000 идеални части/.
Наведени са оплаквания /доводи/ за неправилност на решението в тази му част като
постановено в резултат на погрешен извод за липса на сигурна доказателствена
установеност на факта , че остатъкът от заплатената цена на закупения имот в размер на
5500 лева е образуван от получените от ищеца средства в резултат на продажбата на
наследственото жилище в Г. , защото не е съобразен с конкретните обстоятелства с
1
характер на косвени доказателства / за произхода на средствата , показващ личната им
принадлежност- необорените и правдиво звучащи свидетелски показания на майка му,
признанието на ответницата , че сумите за цената са внасяни от неговата банкова сметка по
сметката на продавача , липсата на нейни доходи по онова време и т.н. /, опровергаващи
възприетия от съда като позован на житейската логика/ онова което обикновено в живота би
станало в подобни случаи / решителен аргумент , че щом те/ средствата/ са били
достатъчни да я покрият изцяло / след тази продажба/, губи здрав смисъл/ не е логично / да
продължава да я изплаща на вноски, вместо да я плати наведнъж и тъкмо невъзползването
от тази възможност поставя под съмнение твърдението му за произхода им, а освен това не
е и доказал , че са били достатъчни / с оглед посочената в нотариалния акт цена /. Моли
решението да бъде отменено в тази му част и искът уважен в неговата цялост.
В с.з. чрез пълномощника си поддържа жалбата Изрично заявява , че не претендира
присъждане на разноските.
Ответницата чрез пълномощника си – адвокат К.С. от ВТАК оспорва жалбата и моли да
бъде потвърдено решението в обжалваната му част, по съображения за съответствието му с
доказателствата по делото, довело до правилното приложение на материалния закон .
Съвместното участие на страните по делото в договора за продажба в качеството на
купувачи и удостоверителната бележка в нотариалния акт, че цената е платена от тях на
продавача са обстоятелства, доказващи наличието на неин принос, поради което
предположението по чл.21, ал.3, вр. с ал.1 СК не е оборено от ищеца.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Ищецът твърди , че с ответницата са бивши съпрузи. През 2008 г. по време на брака
им с нотариален акт № 13**, том VII, рег. 143**, н.д.дело № 947/2008г. е закупен на
името на двамата описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр. П. Т., ул. „Н. Р.” № 5
за продажна цена от 9000 лева, изплащана на вноски и изплатена на продавача изцяло
през февруари 2002 г. с негови лични парични средства чрез преводи по сметката на
втория в ОББ- клон Г. в изпълнение на сключен между тях на 30.11.2000 г. предварителен
договор за покупко- продажба. Произходът им е от продажба на наследствено жилище в
гр.Г. с нотариален акт № 17*, том I, рег. № 24**, н.дело № 133/18.05.2001г, за цена,
явяваща се левовата равностойност на 13 000 долара/ в.с.з. допълва и уточнява, че част от
продажната цена е платена с пари подарени от майка му и брат му / . Предвид това , моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата,
че в резултат на пълна трансформация е едноличен титуляр на правото на собственост
върху имота .
В срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила предявения иск с възражения, че
приносът й за придобиването на имота, освен че е се предполага от закона, съществува –
закупен е с общи средства/ заявява, че представените от ищеца вносни банкови бележки не
са годни да установят заплащането на продажната цена , понеже в тях не било посочено
основанието за преводите/ , а доказателство за това е обстоятелството , че и двамата
съвместно участват в договора за продажба като купувачи. Твърдението за произхода на
2
средствата вложени при закупуването на имота е лишено от правдоподобност , защото е
житейски нелогично, щом ишецът е разполагал със средства от сочения произход, с тях да
не погаси наведнъж задължението за заплащане на цялата продажна цена, а вместо това
да продължи да го прави на части/ вноски. Предположението за съвместен придобивен
принос по чл.21, ал.3 СК не е оборено, поради което моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан с присъждане на разноските.
Жалбата / и при положение , че няма подадена жалба и от насрещната страна
/ включва оплаквания, чието естество свежда нейния предмет на разглеждане/ чл.269,
изр.2-ро ГПК/ от въззивния съд само относно спорния фактически въпрос, чийто отговор
би имал решаващо материалноправно значение с оглед преценката за приложението на
нормата на чл.23 СК / дали придобиването е в резултат на преобразуване на лично
имущество / : остатъкът от цената на имота в размер на 5500 лева / тъй-като жалбата не
съдържа оплакване против приетото от съда, че придобивната му стойност възлиза на
8000 лева и решението за признатото частично преобразуване в лично притежание до
размер на 2500/8000 идеални части от обема на правото на собственост е влязло в сила / ,
платен ли е от ищеца с негови лични средства , чийто произход е получената от
продажбата на наследствения жилищен имот в Г. сума или не е доказан този произход
?
Всички основни факти и обстоятелства по делото извън тези съдържащи се в
обхвата на горния въпрос, вече имат битност на безспорност/ с изключение на
обстоятелството каква е била действителната продажна цена на наследствения жилищен
имот в Г./ и съответно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от
първоинстанционния съд с точното им изложение в мотивите на решението, поради
което въззивният съд , упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към
констатациите за тях, без да е нужно описателно да го повтаря.
Отговорът му , изведен от езика на събраните доказателства с помощта на житейската
логика, следва да бъде положителен.
Макар да е безспорно твърдението на ищеца , че окончателната продажна цена на
закупения имот възлизала на 9000 лева, доколкото няма представен по делото писмен
документ , отразяващ допълнително съглашение с продавача по този основен елемент от
съдържанието на предварителния договор, какъвто трябва да има/ чл.19, ал.1, ал.2 ЗЗД/, за
правосъдните нужди, свързани с разглеждането на този вид установителен иск, следва да се
приеме/ както е приел първоинстанционния съд /, че придобивната му стойност, измерена в
пари е онази която е посочена в същия договор- 8000 лева, независимо че може да е
платено повече.
Признати от ответницата съгласно внимателния тълкувателен прочит на обясненията й,
дадени в съдебното заседание на 08.06.2020 г. са следните значими обстоятелства- предмет
на твърденията на ищеца : 1/ че продажната цена на имота е платена на вноски / части/
3
далеч преди сключването по нотариален ред на окончателния договор; 2/ вноските
фактически ги е правил той от „неговата сметка“/ цитат/ , т.е. несъмнено има предвид
средства от налични по банкова сметка. Съвкупно взети тези обстоятелства категорично
лишават от разумно основание направеното с писмения отговор оспорване на
доказателствената стойност на представените по делото 12 броя вносни банкови бележки.
Образно казано е налице „взаимно доказване“ : от една страна - обстоятелствата , че
продажната цена е платена на вноски , които са правени от ищеца, с безусловна
категоричност установяват причината/ основанието/ за преводите на паричните суми по
сметка на лицето Стефка Петрова Михайлова , щом това лице е страната – продавач по
предварителния договор за покупко- продажба и уговорката е цената да се плати по такъв
начин, а от друга- самите документи / вносните банкови бележки/ представляват
доказателствена опора на същите обстоятелства. Обяснението на ответницата , че
ищецът е правил вноските / в брой – факт, установен от съдържанието на вносните банкови
бележки / със средства от негова банкова сметка в ДСК ЕАД / така заявява тя / е впрочем
признание на неизгодни за защитната й кауза по делото обстоятелства, и обратно: изгодни
за тази на втория. Неизгодни , защото щом двамата като съпрузи не са имали/ не се
твърди и доказва да са имали/ по онова време / от януари 2001 г. до февруари 2002 г. /
някакъв общ банков паричен влог, твърдението й , че плащането на цената е станало с общи
брачни средства, т.е. и с нейно участие , е логически неудържимо на отрицателна критика
за вярност , тъй-като влиза до голяма/ макар и не в абсолютна/ степен във
„вътрешно“противоречие с обстоятелствата, извлечени от обяснението. По начало
средствата по нечия банкова сметка принадлежат на титуляра й и е житейски логично да
се предполага, освен че постъплението им по нея е правомерно, техният произход да бъде
от собствени източник на финансиране, т.е. също да е личен. Обратно- по начало не е
житейски логично /правдоподобно/ средства от собствен източник на финансиране,
принадлежащи на лице, различно от титуляра, да са в наличност по сметката на втория.
Разбира се при правни спорове от този род, предположението за съвместен принос при
придобиването на вещни права / чл.21, ал.3 СК/ „брани“ бившия съпруг , който е в
положението на ответник, с прехвърляне на ищеца доказателствената тежест да го обори,
но това не значи , че ако първият твърди изгодни за себе си обстоятелства няма тежестта
да ги доказва/ чл.154, ал.1 ГПК/ и ако не успее да ги докаже, не би понесъл неблагоприятен
за себе си правораздавателен резултат във всички случаи.
В случая ответницата не твърди и доказва / а е нормално да го прави / никакви конкретни
обстоятелства , свидетелстващи за нейно участие в плащането на вноските , т.е. че парите
са „общи“/ както твърди/- например, че за периода е била трудово заета , размер на доходи
, да е внасяла средства по сметката на ищеца с указаната по горе погасителна цел , да му е
давала на ръка пари пак с тази цел и т.н. От показанията на доведената от нея свидетелка
Меймюнова не се установяват никакви такива , защото тя очевидно говори за трудова
заетост на ответницата в Гърция за време след изплащането на продажната цена на имота-
2006/2007 г. / а преди това не е работила по трудов договор и е „ходила тук там на черно да
4
работи“/ и заявява, че не си спомня кога са правени вноските.
Продажната цена на наследственото жилище в гр.Г. е практически и логически
невероятно да бъде обявената за такава в нотариалния акт- 8720 лева, по силата на два
аргумента: 1/ съвпада / с нищожна разлика от 8 лева , допусната с цел „закръгляне“ на
цената за удобство при изчисленията на нотариалната такса и местния данък/ с данъчната
му оценка, което съвпадение несъмнено е проява на масово практикуван обичай при
сделки между граждани , съществуващ от много години досега, по съображение да се
избегне плащане на много по- висок размер задължения за нотариална такса и местен
данък / „една привидност от фискална хитрост“/ ; 2/ тази сума съвсем очевидно не
отразява и е далеч от една осреднена реална цена , позната по онова време/ 18.05.2001 г./
на свободния пазар на сделките с недвижими имоти/ апартаменти / в градове с големина
като Г., Търново и др. съобразно търсене, предлагане и сключени сделки. Затова
изявлението на ищеца в съдебно заседание , че действително уговорената цена и получената
при продажбата на това жилище сума/ около 20 000 лева- левова равностойност на 13 000
долара/ значително надхвърля посочената в нотариалния акт, трябва да се приеме за
правдоподобно. То се подкрепя / макар и в минимална степен/ косвено и от свидетелските
показания на неговата майка , която заявява, че със средствата получени от тази
продажба си е закупил за цена от 6000 лева имот и брата на ищеца/ находящ се срещу
неговия/ , комуто тя също е помогнала с малко пари. Ясно е, че ако се приеме
хипотетично , че получената от продажбата на наследственото жилище в Г. сума е само
8720 лева , която двамата братя , зачитайки еднаквите си наследствени дялове / чл.5, ал.1
ЗН/ са си поделили поравно, т.е. по 4 360 лева за всеки от тях , сумата , която другият син
на свидетелката получава няма да е достатъчна да покрие цената на неговия имот , а
помощта от майка му едва ли е надхвърляла тази / изразът : „аз дадох малко пари“,
наистина трябва да се тълкува като достатъчно малко за времето/ , която е получил
ищецът особено като се има предвид голямата разлика в цените на двата закупени имота /
на втория е значително по скъп/ , което предполага помощ по „съразмерност“ в някакво
съотношение на цените им .
Изводът е, че ищецът е разполагал с достатъчно свободни средства от разпоредителната
сделка с наследствения имот да изплати остатъка от цената на имота/ след като първите
три вноски е прието , че е направил с парични суми , подарени от майка му / по повод на
чието придобиване е повдигнат настоящия правен спор.
Няма никакво разумно основание да се мисли с оглед обстоятелството на извършен
от ищеца превод по сметката на лицето- продавач по предварителния договор на
следващия ден след продажбата на имота в Г., на сумата 1000 лева, с предназначение
погасяване на част от уговорената цена, възлизаща на две месечни вноски/ счетено за
безспорно установено , тъй-като въз основа на него е постановено решението в
необжалваната му част и съответно влязло в сила / , че щом той не е платил наведнъж
целия остатък от нея/ понеже е поставена под съмнение житейската логичност да не го
5
стори/ че не е продължил да плаща вноските със средствата , получени от тази
продажба , чиято обменна стойност представлява лично имущество по смисъла на чл. 23,
ал.1 по аргумент от чл.22, ал.1, изр.1-во СК, което отрицание, преведено на процесуален
език би значело да се каже , че липсва сигурност в доказателствената установеност на
този твърдян от него произход на вложение.
Майка му, разпитана в качеството на свидетел по делото, категорично и без никакви
смущаващи несъответности с останалите доказателства, твърди , че именно с тези
средства е продължил да погасява на вноски и е погасил напълно задължението за
изплащане на цената, като при това добавя, че ответницата тогава не е работила и не е
давала пари.
Да се отрича или поставя под съмнение достоверността на нейните показания по въпроса за
произхода на средствата, с които е изплатена продажната цена / без тези, които тя е
подарила на ищеца – към 1500 лева/ , дадени под страх от наказателна отговорност/ чл.290
НК/ само по причина тяхната най близка родствена връзка/ чл.172 ГПК/ , без да са налице
доказателства със сериозна или каквато и да била опровержителна тежест, е неприемлив
правосъден подход. Тези показания звучат напълно правдиво, тъй-като освен че не
показват несъответствия с останалите доказателства , с нищо не нарушават и самата
логическа обяснителна връзка между фактите/ обстоятелствата. По дела от този род,
съпружески отношения и породени от тях имуществени положения, плащания и т.н. е
изключително трудно да се доказват сигурно / надеждно/ , когато няма документална
възможност, със свидетели извън най- близкия роднински кръг на страните, защото лицата
от този кръг по- начало най добре познават и биха могли да познават действителните
неща. Вероятността остатъкът от получените от продажбата средства / след превода на
сумата 1000 лева/ да не е бил прехвърлен в наличност по банкова сметка на ищеца , е
много малка , почти изключена по разбираеми съображения за сигурност при съхранението
им. Повторно казано и както бе посочено по-горе, дори самата ответница заявява, че
вноските са правени от негова сметка в ДСК ЕАД ! Ако по нея е имало само парични
наличности с произход примерно работна заплата или от влог, тогава веднага възниква
логичен въпрос: какво се е случило с останалите средства от продажбата и къде са
съхранявани? В тази връзка ответницата не твърди дори никакви обстоятелства, годни да
изобличат погасителната им съдба, каквато разкрива в свидетелските си показания майката
на ищеца. Дори хипотетично да би се допуснало , че образно казано е имало „сливане “ по
въпросната банкова сметка на средства от сочения произход с тези от дадения по горе като
пример друг произход , един такъв факт с нищо не би променил извода , че продължилото
погасяване на вноски пак трябва да се счита за правено с лично имущество , тъй-като от
значение е положението , че парично задължение е задължение за стойност и
изпълнението му е факт, когато плащането покрива напълно тази стойност, а в случая
полученото от продажбата по стойност е било напълно достатъчно да покрие остатъка от
цената.
6
Не е дотам житейски нелогично ищецът да не го е изплатил наведнъж , защото
уговорката с лицето- продавач е била задължението да се погасява на части/ вноски и той
е преценил , че трябва да го спази , а е можел да има и други житейски оправдани
съображения да не го прави.
Фактът , че по договора за продажба и ответницата има качеството на купувач, сам по
себе си не е доказателство за нейно парично участие в плащането на цената. По принцип
такъв факт би могъл да бъде логически показател за такова участие , но при обстоятелства,
различни от установените по настоящото дело . Това е така, защото обикновено при едни
добри съпружески отношения , придобиването на имот с цел да се превърне в семейно
жилище е важно събитие и с оглед намерението за запазването им и постигане на семейно
морално, нравствено и материално благополучие , напълно естествено би било в сделката
да бъде включен и съпруга, който не е дал или няма да даде никакви парични средства ,
понеже той е имал , би имал или се очаква да би имал принос в друго за постигането му .
Единствено дадената от името на двамата на лицето- продавач при сключването на
предварителния договор сума от 500 лева като част от цената на имота, може да се
определи като попадаща в понятието „общи брачни средства“ / по въпроса въззивниаят
съд препраща към мотивите на първоинстанционния- чл.272 ГПК/, т.е. да се изключи от
понятийния легален израз „преобразуване на лично имущество“ .
По изложените съображения искът подлежи на уважаване до размер на 7500/8000
идеални части от обема на правото на собственост, придобити от ищеца в индивидуално
притежание в резултат на частично преобразуване на лични парични средства- чл. 23, ал.2
СК.
С оглед изхода на спора и изричното изявление на пълномощника на ищеца , че не
претендира разноски , такива не следва да бъдат присъждани на въззивната инстанция.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 271, ал.1 ГПК решение № 260012 /08.07.2020 г. по гр.д. № /2020
г. на ВТРС, в частта му , с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения
от Й. С. С., ЕГН **********, с срещу К. М. Й., ЕГН ********** на основание чл.23, ал.1
СК, иск за разликата над установения размер на 2500/8000 идеални части от обема на
индивидуално придобитото право на собственост, до 7500/8000 идеални части от този
обем, вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23, ал.2 СК по отношение на К. М.
7
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. Т., ул. „В. Л.“ № 5, че Й. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П. Т., ул. „Н. Р.” № 5, в резултат на частично
преобразуване на лично парично имущество е придобил и е индивидуален титуляр на
още 5000/8000 идеални части от обема на правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 356, в стр. кв. 24 по плана на гр. П. Т., с площ на поземления имот от 804 кв.м.,
при граници на имота: улица, УПИ – XXVIII, стр. кв. 24 – „Комплексно жилищно
строителство” и ПИ № 356а, стр. кв. 24, заедно с построената в този поземлен имот къща,
подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13**, том VII, рег.
143**, дело № 947/2008 г., който поземлен имот съгласно скица на № 15-
1128431/11.12.2019г. на СГКК гр. В. Търново е с идентификатор № 57354.300.356 по КККР
на гр. П. Т., одобрена със Заповед № РД-18-32/08.06.2010г. на изпълнителния директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с площ от 792 кв.м., при съседи: ПИ № 57354.300.2345, ПИ №
57354.300.355, ПИ № 57354.300.2347, ПИ № 57354.300.2635 и ПИ № 57354.300.358, в който
попада СГРАДА с идентификатор 57354.300.356.1, със застроена площ от 80 кв. м., с брой
на надземи етажи- 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване- или индивидуалното
му притежание възлиза общо на 7500/8000 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8