Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7317/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.П. С., с
която е предявен иск срещу З.Б.И. АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
сумата от 120000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника. Претендира законна лихва от деликта до окончателното
изплащане на главницата и направените от него разноски по делото.
Ищецът твърди, че е пострадал при
ПТП, настъпило на 26.09.2017г., в резултат на което е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма, причинната връзка
между произшествието и част от вредите, позовава се на съпричиняване.
Tретото лице помагач оспорва иска, позовава
се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По искa по чл.432,
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД:
С одобрено от съда споразумение от 17.01.2018 г. по НОХД №66/2018
г. на РС – Враца, Г. Д.В. е признат за виновен в това, че на 26.09.2017 г. в
землището на гр. Враца, около 12:30ч. на път II-15 в
района на км.6.850 (м. Вичов хан), в посока на движение гр. Оряхово – гр.
Враца, без да има необходимата правоспособност за водач на МПС, при управление
на собствения си лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Корса“, с рег. №** ******, нарушил парилата
за движение по пътищата – чл. 150 ЗДвП, като неправоспособен водач и в
нарушение на чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 – поради неосъществен контрол върху
превозното средство и с превишена скорост реализирал ПТП с лек автомобил, марка
„Ситроен“, модел „ZN“, с
рег. № ******По арг. от чл. 383, ал. 1 НПК във вр. с чл. 300 ГПК споразумението, ползващо
се със силата на присъда, е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка
с механизма, по който се е осъществило деянието и неговото авторство. От
заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че ищецът е
пътувал на предната дясна седалка в лекия автомобил.
От представените медицински
документи и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил следните
увреждания: черепно-мозъчна травма, преценена след болнично лечение като
мозъчно сътресение с контузия на главата, начален общомозъчен едем (оток),
охлузвания на лицето, болка в областта на шията и дясната раменна става, болка
в десен глезен. След произшествието пострадалият е постъпил в МБАЛ „Христо
Ботев“ АД, Враца, направени са му изследвания, не са извършвани интервенции,
изписан е след 3 дни като клинично здрав - на 29.09.2017г., предписан му е
прием на медикаменти (манитол и аналгин). Основаните
травми на ищеца с в областта на главата, шията и дясната рамена става и са
получени при удари в близко разположени елементи от интериора на автомобилното
купе. Не е установено в резултат на черепно-мозъчната травма да има остатъчни
явления и последици, не е имало пълна загуба на съзнанието, нито временна
опасност за живота на пострадалия, имало в временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Пострадалият е получил оток на очните дъна, в резултат на
което централното зрение временно се е понижило, 10 дни след травмата се е
ориентирал добре по зрителната таблица, не се установява последващо влошаване
зрението на ищеца. Няма данни състоянието на очите да е проследявано, няма
представени очни прегледи, поради което, съдът приема, че пострадалият не е
претърпял краткотрайно или дълготрайно увреждане на очите, което да е
продължило след периода на възстановяване (около 10 дни) и да е налагало
лечение.
От представените медицински
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от
специалист по УНГ се установява състояние на след травматично увреждане на лява
тъпанчева мембрана, тимпаносклероза
на лявото ухо и неврит на слуховите нерви, в резултат на които е налице слухова
загуба от 38,8%. В резултат на това увреждане ищецът не може да чува основно
високи честоти, може да чува, но не може да разбира някои определени думи и
срички, които са с високо-честотна характеристика – ч, ш, щ. На едното ухо слуховата
загуба е 35 децибела, на другото – 45 децибела. Към момента ищецът е на
границата за поставяне на слухова протеза, състоянието му подлежи на
проследяване, а в бъдеще няма да може да упражнява професии, свързани с
вибрации и шум, т.е. всички производства, в които има над 85 децибела в
работната среда шум ще му бъдат противопоказни. Последиците са трайни, не се
очаква възстановяване от тях и са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
От показанията
на свидетеля П.Т., баща на ищеца, се установява, че пострадалият след
произшествието първоначално не е могъл да познае баща си, виждал размазано,
очите го болели, но е воден само един път на очен лекар и не използва очила, освен
това е отслабнал слуха му, няколко пъти е посещавал офталмолог, станал раздразнителен,
спрял да излиза с приятели. Твърди, че след произшествието пострадалият е намалил
успеха си в училище - започнал да получава ниски оценки. В тази част съдът не
кредитира показанията на свидетеля, доколкото от представените писмени доказателства
от училището, където ищецът се обучава (л.94-97), е видно, че успехът на
пострадалия не е променен – оценките и отзивите относно дисциплината му, преди
и след произшествието нямат съществени разлики.
По изложените
съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, с рег. № BP ******, което наказателният съд е приел за противоправно. От заключението на
съдебната автотехническа експертиза, представените медицински документи, двете
заключения на съдебно-медицинска експертиза – от офталмолог и комплексна и
показанията на свидетеля П.Т.се установява причинната връзка между получените
от пострадалия травматични увреждания и произшествието и понесените болки и
страдания. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от
водача Г. Д.В. при управление
на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, с рег. № BP ******.
Няма спор между
страните, че е налице правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между делинквента и ответника, действаща към момента на настъпване
на произшествието. Поради това, съдът приема, че към момента на произшествието
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица. На осн. чл. 380, ал. 1 във вр. с чл. 432, ал. 1 във вр. с
чл. 498, ал. 1 КЗ на 05.02.2018г. ищецът е депозирал молба пред ответника за
заплащане на обезщетение за причинените от деянието вреди за сумата от
50 000 лв.
По изложените
съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – вида на уврежданията – мозъчно сътресение, контузии
по тялото без счупване, краткотрайно влошаване на зрението и трайна частична
загуба на слуха под 50%; краткият период на престой в болницата, липсата на
проведено оперативно лечение, наличието на пълно възстановяване на всички
увреждания, с изключение на увреждането на слуха, както и причинения траен дискомфорт
от частична загуба на слуха, бъдещото ограничение при избора на професия,
съчетани с младата възраст на ищеца. При съобразяване на изброените критерии и посочените
обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.
Размерът на обезщетението основно е обусловен от възрастта на пострадалия и
трайния характер на увреждането на слуха. Същевременно, е отчетено, че загубата
на слуха е под 50%, т.е. пострадалият може да чува, не са доказани други
увреждания с траен характер. Размерът на обезщетението отчита и възприетото в
съдебната практика като общ критерий, отразяващ обществената мяра за
справедливост, като отчита казуалистичните специфики
по настоящото дело.
По възраженията
за съпричиняване съдът приема следното:
От заключението
на съдебната автотехническа експертиза се установява, че процесният автомобил е
бил оборудван фабрично с предпазни колани, включително и на предна дясна
седалка, където е пътувал ищеца. Според заключението, включително и това на
комплексната съдебномедицинска експертиза, предпазният колан в конкретния
случай не би бил ефективен за избягване на причинените наранявания. Съгласно
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза ищецът е бил с
предпазен колан. В тази връзка твърдението за съпричиняване поради неносен
предпазен колан е неоснователно.
Установява се
от споразумението, одобрено от наказателния съд, че делинквентът е бил неправоспособен
водач. Съгласно показанията на свидетеля М.Д.,
ищецът и водачът на лекия автомобил са се познавали преди инцидента, учили са в
едно училище и често са излизали заедно. Поред свидетеля ищецът е бил наясно,
че Г.В. е няма шофьорска книжка, като посочва, че през месец май заедно са проверявали
резултати от писмения изпит за шофьорска книжка и ищецът е бил с тях. От друга
страна, деянието е извършено през месец септември, т.е. три месеца след като е
извършвана проверката, и в момент след като извършителят на деянието е станал
пълнолетен, има възможност Г.В. да положи успешно изпитите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Не са събирани други доказателства
относно знание на ищеца, че Г.В. няма шофьорска книжка. Поради това, съдът приема,
че по делото не се доказва категорично и еднозначно, без съмнение и при
условията на пълно и главно доказване, че на ищеца да е било известно към
момента на произшествието, че делинквента е неправоспособен водач. Ето защо
възражението за съпричиняване чрез поемане на съзнателен риск за пътуване в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, е неоснователно.
Искът следва да се уважи до така посочената сума и да се
отхвърли за разликата до предявения размер.
Върху така
определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция (л.33), същата
е постъпила при ответника на 05.02.2018 г. и съдът приема, че на тази дата застрахователят
е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент дължи
изплащане на законната лихва.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете – за
сумата от 1750 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноските за експертизи и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете – за сумата от 1067 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600 лв. – държавна такса,
както и сумата от 700 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, да заплати на М.П. С., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди –
болки и страдание от произшествие, осъществено на 29.09.2017 г., заедно със законната лихва от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 120000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, да заплати на адв. С.В.Б., на
основание чл.38 ЗА сумата от 1750 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.П. С., ЕГН **********, да заплати на З.Б.И.
АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1067 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1600 лв. – държавна такса, както и сумата от 700 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Г.Д.В., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: