Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 28.11.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, граждански състав
На
четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр.
дело № 105 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба
от
Д.Г.Г., ЕГН **********,***,
против „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да
осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата от 2752,76 лева, представляваща
обезщетение за вреди, в размер на стойността на извършените на 11.08.2017 г.
транзакции с издадената от Банка ДСК на името на ищеца дебитна карта в общ
размер на 2752,76 лв. и представляващи една операция „теглене на пари в брой
чрез ATM” и три операции „Плащане чрез ПОС терминално устройство”, регистрирани
без съгласието на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди на
ищеца направените в настоящото исково производство, съдебно- деловодни разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 01.03.2019 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита иска за
неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на
експертиза.
С исковата молба се твърди, че на 12 август
В отговора на исковата молба ответника твърди, че предявеният
иск е допустим, но по същество е неоснователен.
Според
отговора на исковата молба, между ищеца и ответника е бил сключен Договор за
издаване и обслужване на дебитна карта, въз основа на който на ищцата е била
издадена банкова карта, получена лично от нея, удостоверено с подписана от
ищцата декларация. Според ответника, на 12.08.2017 г. в 23:46 ч. ищцата се е
свързала с Информационен контактен център- София, като е информирала оператора,
че дебитната й карта е изгубена и помолила да бъде блокирана и преиздадена,
като в отговор на обаждането, незабавно, още в рамките на проведения разговор,
операторът е блокирал и заявил за преиздаване банковата карта. Според
ответника, на 14.08.2017 г. ищцата е депозирала в Банка ДСК жалба и искане, с
които оспорила всички транзакции, извършени с посочената банкова карта на
11.08.2017 г. Според отговора на исковата молба, въз основа на подадените жалба
и искане за оспорване, от страна на банката е била направена проверка, при
която се установило, че на 11.08.2017 г. с банкова карта на ищцата са били
извършени общо 4 бр. операции, чиято обща стойност е 2752,76 лв. като една от
операциите е за теглене на пари в брой на банкомат (ATM), а останалите три за
плащане при търговци чрез ПОС- терминално устройство. При извършената от
банката проверка се установило, че всички оспорени транзакции- както тази на
АТМ, така и тези на ПОС- са били извършени чрез физическото използване на
картата и прочитане на данните, записани в нейния чип, че при всяка от
оспорените транзакции е бил въведен верен ПИН код от първия път, че транзакциите
са протекли успешно, като са регистрирани и осчетоводени точно, без да са
засегнати от техническа повреда или друг недостатък. Според ответника, въз
основа на тези данни, *** е отказала възстановяване на сумите от транзакциите,
за което ищцата е била уведомена с писмо. Според отговора на исковата молба, на
09.05.2018 г. ищцата е подала оплакване и до Помирителната комисия за платежни
спорове към КЗП (ПКПС), въз основа на което е било образувано помирително
производство № *** г. и след разглеждане на случая, от страна на ПКПС е било изготвено
помирително предложение, в което е прието, че за разрешаване на възникналия
спор следва да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. ДВ, бр. 20
от 06.03.2018 г.), който е приложим към процесиите операции, поради това, че ищцата
не е изпълнила задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС, за опазване
персонализираните защитни характеристики (ПИН-код) на картата и с това е
създала предпоставки за извършване на неправомерни операции с откраднатия
платежен инструмент. Предложението е било прието от ответника, но не е било
прието от ищеца и поради тази причина, ПКПС е прекратила производството.
Ответника твърди на първо място, че процесната карта е с чип и не може да бъде
неправомерно копирана по начин, че с нейно копие да се извършват оспорените
операции, при които този чип е бил прочетен, т.е. операциите са били извършени
с оригинал на платежната карта, а не с друга пластика и за извършването им е
било необходимо въвеждането на верен ПИН- код, като в тази връзка се твърди, че
ако процесиите операции не са извършени от ищеца, то те са следствие от
неизпълнение на задълженията й за опазване на платежния инструмент и неговия
ПИН. Ответника допълнително твърди, че не е спазено и задължението на ищеца, за
незабавно уведомяване на *** при узнаване за изгубена/открадната карта. Ответника
заявява, че операциите са били точно регистрирани и осчетоводени, че всички
оспорени операции са точно регистрирани в картовата система на Банката със
съответни дати на авторизация и осчетоводяване, че е налице пълно съответствие
на датите и часовете на извършване на операциите в картовата и счетоводната
система, както и на датите на осчетоводяване на операциите, поради което те са
и точно осчетоводени, че оспорените платежни операции не са били засегнати от
техническа повреда или друг недостатък, че при всяка от операциите коректно е
бил прочетен чипът на банковата карта. Ответника заявява, че ако процесиите
операции не са извършени от ищеца и съответно са неразрешени от нея, то ищеца
не е изпълнила своите задължения по чл. 53 от ЗПУПС, поради груба небрежност. Според
отговора на исковата молба, не отговаря на истината твърдението на ищцата, че
на 12.08.2017 г. след разговора между нея и служител на ***, с банковата карта
са извършени „допълнителни плащания".
В
съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа иска на
изложените основания.
Ответника в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Ангажира писмени доказателства и експертиза.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното :
Не се
спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, на
16.03.2006 г. между *** и Д.Г. е бил сключен Договор за издаване и обслужване
на дебитна карта, въз основа на който на ищцата- към нейна разплащателна сметка
№ *** е била издадена банкова карта с номер ***, получена лично от нея на
06.07.2015 г.
Безспорно
е между страните, че на 11.08.2017 г. с банкова карта *** са били извършени
общо 4 бр. операции, чиято обща стойност е 2752,76 лв. Една от операциите ебила
за теглене на пари в брой на банкомат (ATM), а останалите три- за плащане при
търговци чрез ПОС-терминално устройство.
Не се
спори също така, че на 12.08.2017 г. в 23:46 ч. ищцата се е свързала с
Информационен контактен център- София, като е информирала оператора, че
дебитната й карта № *** е изгубена и моли да бъде блокирана и преиздадена.
Безспорно
е между страните също така, че банкова карта 670501******1542, с която са
извършени оспорените транзакции е с „чип", че всички оспорени транзакции,
са извършени чрез физическото използване на картата и прочитане на данните,
записани в нейния чип, че при всяка от оспорените транзакции е въведен верен
ПИН код от първия път, че транзакциите са протекли успешно като са регистрирани
и осчетоводени точно, без да са засегнати от техническа повреда или друг
недостатък.
Не се
спори по делото, че за случая било образувано досъдебното производство № ***
г. по описа на Второ РУ на МВР - Бургас, вх. № ***. пор. № *** г. по описа на
Окръжна прокуратура - Бургас, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, което с Постановление за спиране на наказателното
производство с Вх. № *** г. постановено от Г. И., прокурор в Окръжна прокуратура-
гр. Бургас било спряно.
Безспорно
е, че на 09.05.2018 г. ищцата е подала оплакване и до Помирителната комисия за
платежни спорове към КЗП (ПКПС), въз основа на което е образувано помирително
производство № 71/2018 г. и след разглеждане на случая, от страна на ПКПС е било
изготвено помирително предложение, в което е прието, че за разрешаване на
възникналия спор следва да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона
за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г.
отм. ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г.), който е приложим към процесиите операции,
поради това, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС за
опазване персонализираните защитни характеристики (ПИН-код) на картата и с това
е създала предпоставки за извършване на неправомерни операции с откраднатия
платежен инструмент.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание в чл. 57 от Закон за платежни услуги и платежни системи- за
възстановяване на суми представляващи стойността на неразрешената платежна
операция.
По допустимостта на
иска:
Иска
е предявен от правно легитимирана страна, в законоустановения срок. Съдът намира,
че за ищеца съществува правен интерес от предявяването на настоящия иск. Ето
защо, предявеният иск е процесуално допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
По основателността на
иска:
Иска е основателен по
следните съображения:
Между
страните не се спорят фактите, че на 16.03.2006 г. между тях е бил сключен
Договор за издаване и обслужване на дебитна карта, въз основа на който на
ищцата- към нейна разплащателна сметка № ***- е била издадена банкова карта с
номер ***, получена лично от нея на 06.07.2015 г. както и че на 11.08.2017 г. с
банкова карта 670501******1542 са били извършени общо 4 бр. операции, чиято
обща стойност е 2752,76 лв. Една от операциите е била за теглене на пари в брой
на банкомат (ATM), а останалите три- за плащане при търговци чрез
ПОС-терминално устройство.
Спорен
между страните е въпросът дължи ли ответникът възстановяване на претендираните
суми с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1
ЗПУПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и когато е необходимо, възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на
неразрешената платежна операция.
За да докаже основателността на иска, в тежест на ищеца
е да установи, че платежната операция е била неразрешена от него, както и че е
изпълнил задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС /да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и използване; да уведомява доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена
употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на
неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва
каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и
да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент/.
Според чл. 56, ал. ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна
операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък. Така уредената от закона отговорност е обективна и
не е поставена в зависимост от неизпълнение на договорни задължения. В случая,
в тежест на ответника е да установи, че платежната операция е извършена
чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 56, ал. 1
от ЗПУПС, който изрично възлага в тежест на доставчика да установи
автентичност на платежната операция.
Изключенията
от ангажиране на отговорността на доставчика са предвидени в чл. 58, ал. 1
и 2 ЗПУПС-
за всички неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на
изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът
не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента.
Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги
е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията
си по чл. 53, умишлено или поради груба небрежност.
В
настоящото производство, съда приема, че ответника не проведе пълно доказване
за наличие на изключенията, визирани в чл. 58, ал. 1
и 3 ЗПУПС
и за наличие на умишлено поведение на ищцата. Разпоредбата на чл. 56, ал. 3
от ЗПУПС изрично предвижда, че регистрираното от доставчика на
платежни услуги използване на платежен инструмент, не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил някое от задълженията си по чл. 53.
По
делото не се доказа по категоричен начин, ищцата умишлено да е предоставил
картата и/или ПИН кода на трето лице, или да е проявила груба небрежност,
позволяваща достъп на трето лице до тях.
Безспорно
се установи по делото, вкл. и от заключението на СТЕ, че оспорените транзакции
са осъществени на 11.08.2017 г. с банкова карта ***, като са били извършени
общо 4 бр. операции, чиято обща стойност е 2752,76 лв. като една от операциите
е била за теглене на пари в брой на банкомат (ATM), а останалите три- за
плащане при търговци чрез ПОС-терминално устройство, като операциите са
извършени при прочитане информацията на магнитната лента на картата и
електродния чип и въведен правилен ПИН код, по време и място, на което ищцата
не е присъствала, а транзакциите са своевременно оспорени /което не е спорно по
делото/.
По
арг. чл. 56, ал. 3
от ЗПУПС, самият факт на
ползването на материалния носител на картата и ПИН кода, не е достатъчен да се
приеме, че транзакциите са автентични. Същевременно за умишленото им
предоставяне или за проявена от ищеца груба небрежност, позволила
използването/узнаването им, не са събрани категорични доказателства. В
конкретния случай, ответника не доказа както операциите да се наредени от ищцата,
така и последната да е допуснала груба небрежност, която да освобождава банката
от отговорност съгласно чл. 58, ал. 2
от ЗПУПС. Неоснователно според съда, се явява възражението на ответника,
което се аргументира с липсата на грешно въвеждане на ПИН код, каквато би била
ситуацията ако картата се използва от трето недобросъвестно лице и извършените
в рамките на няколко часа платежни операции с нея. Обстоятелството, че
извършилото операциите лице е разполагало предварително с необходимите за
успешното извършване на транзакциите данни, не води по несъмнен начин до извод
за неизпълнение от ищцата на задължението по чл. 53, т. 3 от
ЗПУПС, тъй като и при полагане на дължимата грижа от нея, информация
за тези данни би могла да бъде придобита и по друг начин, вкл. чрез
престъпление, напр. чрез "скимиране" /копиране/ на банковата карта,
което предполага освен записване на данните от магнитната лента на картата и
чипа, така и заснемане на пръстово въвеждане на ПИН кода от действителния
ползвател с камера, отчитаща температурно въвеждане. И тъй като неоторизираното
използване на картата е немислимо без въвеждането на ПИН код, то изтъкнатият
довод в тази насока от страна на ответника, не се възприема от съда.
При това положение според съда, относно
отговорността на доставчика за неразрешените платежни операции, следва да
намери приложение общото правило на чл. 57, ал. 1
от ЗПУПС- сумите по тях следва да се възстановят изцяло от ответника
в полза на ищцата. В този смисъл и трайната, константна и безпротиворечива
съдебна практика /Вж. Решение № 1411 от 2.03.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 11979/2016 г. Решение № 5393
от 28.06.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11741/2015 г. и мн. др./.
След
като съда намира предявеният иск за основателен, основателен се явява и
акцесорният иск за присъждане на лихва върху претендираната сума.
Предвид
основателността на исковата претенция, ответника следва да бъде осъден да
заплатят на ищеца и сумата от 110,12 лв. за съдебно деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Царевският районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН
**********, сумата от 2752,76 лева, представляваща стойността на
извършените на 11.08.2017 г. транзакции с издадената от *** на името на Д.Г.Г.,
ЕГН ********** банкова
карта с номер ***, които транзакции са една операция „теглене на пари в брой
чрез ATM” и три операции „Плащане чрез ПОС терминално устройство”, регистрирани
без съгласието на Д.Г.Г., ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция- 22.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД,
ЕИК ***, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********
сумата от 110,12 лв. за съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :