Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260019/05.10.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение, на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 254 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 254/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, подадена чрез
юрисконсулт Й.С., против решение № 20 от 04.03.2020 г., постановено по т.д. №
30/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която въззивникът е
осъден на осн. чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К. Р.Х.: - обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, търпими в резултат на причинените й на 27.ХІ.2017г. в резултат на
ПТП, признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1,
б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и влязло в сила на
8.ІХ.2018г. решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД
№559/2018 на РРС телесни повреди, сумата от 13 655,43лв., ведно със законна
лихва, считано от 29.ІІІ.2019г. до окончателното й изплащане; - обезщетение за
имуществени вреди - разходи, свързани с лечение на причинените й на 27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП, признато за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и
влязло в сила на 8.ІХ.2018г. Решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на РРС
телесни повреди, сумата от 1 253,92лв., ведно със законна лихва, считано
от 29.ІІІ.2019г. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят
е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно по съображения за
противоречието му с материалния закон, за съществени процесуални нарушения и
необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част, отхвърляне на исковете
и присъждане на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Оплакванията са за несъответно на принципа за справедливостта
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. и
завишаване на размера му при неотчитане от съда на степента на болките и
страданията, различния им интензитет през възстановителния период, липсата на
ограничения в професионалната реализация на ищцата и ангажирането на съпруга й
с обгрижването й, както и неотчитане на действителния по-висок принос (от
приетия от съда от 50%) на пострадалата в причиняването на вредите.
Решението
на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителните му части.
Насрещната
страна не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
въззивникът чрез юрисконсулт С. е поддържал жалбата и е претендирал разноски по
приложен списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемата, чрез адв. К., с писмена молба е
оспорила въззивната жалба, молила е за потвърждаване на решението на окръжния
съд в обжалваната му част, както и за присъждане в полза на адв. К. на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, като е заявила възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Производството пред окръжния съд е било образувано по
искова молба на К. Р. Х., с която срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД са били предявени искове по чл. 432,
ал. 1 КЗ: - за заплащане на сумата от 60 000 лв. /увеличен от първоначално предявен размер от 30 000
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания от средни
по степен телесни повреди, причинени й на
27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП с управляван от
М.А.М. лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – деяние, признато
за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и
чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и влязло в сила на 8.ІХ.2018г.
решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на
РРС; -за заплащане на сумата от 2 506,84лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за разноски във връзка с назначеното й лечение - закупени медикаменти и имплант, както и законна
лихва върху обезщетенията, считано от 27.ХІ.2017г. до
окончателното им изплащане. Ищцата е
претендирала и сторените по делото разноски.
Ищцата е твърдяла, че на 27.ХІ.2017г. в гр.Разград, около 16:30, при пресичане кръстовището между
бул.“Бели Лом“ и ул.“Паркова“ в зона на пешеходната пътека е била блъсната от л.а.“Фолксваген Пасат“, с рег.
№РР 8228 АТ, управляван от М.М. В резултат
на произшествието получила импресионна фрактура на
латерален тибиален кондил и фрактура на проксимална фибула на десен крак,
довели до трайно затруднение в движението на десния й долен крайник, като лечението на травмата продължило повече от година и наложило провеждане на оперативни
интервенции по поставяне и отстраняване на имплант, прием на медикаменти и
рехабилитационни процедури, като понастоящем била
освидетелствана с 10% трайна нетрудоспособност от ТЕЛК. След произшествието получила и посттравматичен стрес, проявяващ се в
нарушение на апетита и съня, чести пристъпи на главоболие, тревожност, фобиен
страх и рецидивиращо депресивно разстройство. Лечението
и възстановяването бил сложен и мъчителен процес, съпътстван със силни болки и
неудобства, като заради неподвижността си се нуждае от постоянна чужда помощ за
себе си и за децата си. С влязло в сила решение
№336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на РРС били доказани предпоставките, ангажиращи деликтната
отговорност на водача на автомобила М.А.М. - признат за виновен и освободен от наказантелна отговорност
по чл. 78а, ал.1 НК. Налице било валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено
при ответното дружество с полица №BG/07/117001829443 за периода 3.VІІ.2017-2.VІІ.2018г., по която била заявена претенция на
29.ІІІ.2019г. и образувана щета
№**********/2019г., по която искането на
ищцата било удовлетворено само частично с изплатено обезщетение за
неимуществени вреди от 16
344,57лв.
Ответникът „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС” АД с писмен отговор е оспорил исковете. Релевантно към настоящото производство е
възражението му за завишаване размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди с оглед характера, вида и тежестта на уврежданията и претърпените
болки, страдания и неудобства и възражението
за съпричиняване в по-голяма степен на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
27.ХІ.2017г, около 16:45ч, в гр.Разград при управление на МПС “Фолксваген
Пасат“ с рег.№ РР8228 АТ по ул. „Св. Климент е настъпило ПТП, при което М.М. е блъснал пресичащата пътното платно К.Х. /констативен протокол на РУ МВР- Кубрат за ПТП/. С Решение №336/22.VІІІ.2018 г. /в сила от 8.ІХ.2018г./, постановено по
АНД№559/2018 по опис на РРС, М. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.34 НК - осъществил управление на МПС в нарушение на
чл.5 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.193 ППЗДвП,
в резултат на което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ищцата К.Х., изразяваща се
в комбинирано вътреставно счупване на горния край на дяснатоа подбедрица: - счупване на двата кондила
/външен и вътрешен/ и възвишението между тях на големия пищял и счупване на
главата на малкия пищял, които увреждания са довели до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник за срок повече от един месец, като след
деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата, поради което
на
осн.чл.78а НК М. е освободен от наказателна отговорност с наложено
административно наказание. На осн. чл. 300 ГПК установени със сила на пресъдено нещо по делото са предпоставките на чл.45 ЗЗД, ангажиращи деликтната отговорност
на осъдения по чл.343а НК М. за настъпилите в резултат на деянието последици - противоправното
и виновно поведения на М., причинените на ищцата телесни увреждания и причинната
връзка между тях. Доколкото решението
по чл.78а НК няма задължителен характер за гражданския съд досежно приетото в същата от наказателния съд съпричиняване на вредите от пострадалата /в диспозитива и мотивите наказателният съд е приел, че причиняването на
средната телесна повреда от М. е извършено при
условията на независимо съпричиняване с пострадалата К.Х., която по същото
време и място, при пресичане на пътното платно на ул. „Св.Климент“ в
гр.Разград, нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 113, ал.1 ЗДвП/, защото то
не е елемент от състава на престъплението, възражението на
ответника за съпричиняване от пострадалата /по чл. 51 ЗЗД/ подлежи на доказване.
Установеният със събраните по делото доказателства /протокола за ПТП,
признанията на пострадалата в показанията й на л.17 и л. 22 от ДП№330ЗМ-302/2017г. по описа на ОД МВР Разград, показанията на св. М. и изслушаната по делото САТЕ/ механизмът на процесното произшествие е
следния:
На 27.Х.2017, около 16:45, пострадалата с двете си малолетни деца се
придвижвала пеша от площада в посока на насрещния, разположен по протежение на
р.Бели Лом тротоар. Пешеходната
пътека на кръстовището била заета от спрелите в две колони
коли „по две коли в колона, една зад друга“, като ищцата решила да пресече ул.“Св.Климент“, преминавайки с децата
зад колоната от автомобили. Било тъмно и
валял дъжд. С
притичване, носейки двегодишния си син на ръце и лавирайки между колоната от
автомобили Х. успяла да пресече разположената до площада и средната пътни ленти, като не видяла идващата от ул. „Паркова“, завиваща наляво кола, с която последвал ударът, причинил уврежданията. Т.е.
доказано по делото, че ищцата е извършила
пресичането на платното на необозначената за това пешеходна пътека и по начин,
поставящ в риск, както самата нея, така й двете й малолетни деца. Относно точното място на удара, назначената
по делото САТЕ е дала заключението си
в два варианта при съобразяване на показанията на свидетеля М./деликвента/ и при данните от показанията на пострадалата
в досъдебното производство. Според експерта,
при
съобразяване на показанията на
свидетеля М.,
ударът е станал в неговата лента за движение, на отстояние 2,5 м от десния по
посока на движението му тротоар и на 22,3м от пешеходната пътека, обозначена в
заключението като „място на изчакване” и отбелязана на изготвената от експерта
скица с индекс М7. При този вариант, към момента, в който водачът твърди да е
възприел пешеходката, скоростта на автомобила е 17,1км/ч., а опасната му зона
за спиране е 9,3 м. Според
депозираните в ДП показания на Х.,
ударът е станал в лентата за движение на автомобила, на отстояние 2,5 м от
десния по посока на движението му
тротоар и на 4,7 м от пешеходната
пътека. При този вариант, към момента, в
който водачът твърди да е възприел пешеходката, скоростта на автомобила е
била 7,47км/ч. При тази скорост, опасната зона за спиране на
автомобила от момента, в който водачът е възприел пешеходката, е 3,6м. Независимо от различията в двата варианта, обаче вещото лице
е било категорично, че и в двата случая, пешеходката не е попадала в опасната зона
за спиране на автомобила и водачът
е можел да избегне удара при своевременно задействане на спирачките на
автомобила. Освен това установеното
и в двата варианта място на удара категорично
сочи,
че пострадалата не е предприела пресичането на платното по пешеходната пътека, като произшествието би било предотвратимо, ако тя е предприела пресичането на обозначеното за това място. Предвид изготвените
на ДП огледни протоколи и скици и еднозначно установеното разположение на
колоните от автомобили и на база изнесеното от самата
пострадала, че предприела пресичането на платното след колоната спрели коли, след
пешеходната пътека, лавирайки между автомобилите, съдът приема установеният
от експерта механизъм на ПТП по втория от двата варианта. Изложеното, включително и категоричното заключение
на САТЕ /и отговорите му в съдебно заседание/, налагат извода, че с
поведението си, ищцата е съпричинила
вредоносния резултат в равна степен с водача на превозното средство, чрез създаване на ситуация за настъпването на деликта.
Вследствие на произшествието ищцата е претърпяла две, средно изразени по
степен телесни увреждания - вътреставно
счупване на горния край на десен голям пищял-двата кондила (външен
и вътрешен) и възвишението между тях и счупване на
главата на малкия пищял, последвано от налагане на метална
остеосинтеза, установено от изслушаната по
делото съдебно-медицинска експретиза на вещото лице д-р Диана Василева и
събраната по делото медицинска документация на пострадалата епикризи на история
на заболяване, експретни решения на ТЕЛК и амбулаторни листове. Според вещото
лице,
по своята медико-биологична характеристика всяко от счупванията - поотделно и в
съвкупност с останалите, обуславя трайно затруднение в движението на долен
десен крайник на ищцата за срок повече от един месец, като наложилата
се имобилизация е с продължителост от осем до десет седмици, дозираното натоварване е не по-рано от 85 дни, а при липса на
усложнения работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. Общата
конфигурация на описаните увреждания обуславя получаването им по пряк механизъм на удар в колянната
става, като соченото е относимо към установения от САТЕ
механизъм на процесното ПТП - удар
с лява предна броня в десния крак на ищцата.
След инцидента, на 27.11.2017г. ищцата /жена на 33 години/ е транспортирана
до Спешно отделение на МБАЛ Разград за лечение и наблюдение в Отделение по
ортопедия и травматология, където й е извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация и фибула и е изписана на 06.12.2017 г. От 06.12.2017
г. до 16.12.2017 г. тя е лекувана в същото отделение от реконвалесценция след
хирургичната намеса по повод на фрактурата. След изписването й е назначено
медикаментозно лечение и рехабилитация на оперирания крак, както и ходене с
патерици без отпускане върху крака, само с докосване на земята. Според
показанията на свидетеля Е.Р. /брат на пострадалата/, в продължение на три месеца след катастрофата, сестра му не можела да се
придвижва сама и била изцяло зависима в ежедневието
си от своите близки, като майка й поела грижите за
децата /тогава дъщеря й на 11 години и син на 2 години/,
поддръжката на домакинството и личната й хигиена. Около 4-5 месеца продължил периода на придвижване с патерици, в който
жената не можела да стъпва на болния си крак – също продължителен
и мъчителен за нея период. И към момента придвижването й било затруднено, ходела неуверено,
накуцвала, губела баланс. В насока на преживените от ищцата болки и неудобства в оздравителния
период и зависимостта й от чужда помощ, е свидетелствал и съпругът – свидетелят
Д.Х. От
26.11.2018 г. до 29.11.2018 г. /видно и от медицинската документация и
установенено и от вещото лице по медицинската експретиза/ Х. отново е постъпила
в болница за операция по отстраняване на импланта, като към този момент /около година след инцидента/, видно от епикризата,
тя е имала ограничени и болезнени движения в дясната колянна става. Последвал е
период от около два месеца, свързан със значителни физически болки за
пострадалата, невъзможност за самостоятелно придвижване и необходимост от помощта
на близките й /св. Е.Р./. Така и вещото лице, което е посочило, че интервенцията от 27.ХІ.2018г.
за отстраняване на имплантираните уреди от големия пищял, за Х.
е било свързано с допълнителни болки страдания и с период за отзвучаването им. Повече от една
година жената е била в отпуск поради временна нетрудоспособност /от 19.ІІ.2018 до 12.ІІ.2019 г./ и с решения на ТЕЛК тя е инвалидизирана с 10% /последно до
01.02.2021 г./ неработоспобност
при противопоказания от тежък
физически труд, натоварване на долни
крайници, влага и ниски температури. Според вещото
лице, последиците от травмата са намаляване на мускулната
сила на десен долен крайник,
ограничаване функционалността и обема в
движенията на дясна колянна става и
настъпила дегенерация на латералния минискус. Болки и страдания, пострадалата ще търпи и за в бъдеще без възможност да
се прогнозират по проява, интензитет и продължителност. В заключение
/включително и потвърдено в съдебно заседание при изслушването му/, експертът е
посочил, че пълно възстановяване не е възможно. Възстановяване в обема на
движение и в мускулната сила не е било налице при освидетелстването от ТЕЛК,
като доказаната с ЯМР дегенерация на менискуса означавала, че никога няма да се
постигне пълно възстановяване и тези последици ще останат трайни. Ищцата
категорично няма да се възстанови. След инцидента, жената изпитвала стрес да излиза и
да пресича улиците сама /така св. Х./.
Разпитаните свидетели са очевидци на изнесеното за преживените от ищцата
болки, страдания и неудобства от инцидента, последователни са, подкрепят се взаимно
и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства /медицинска
документация и заключение на вещото лице/ и са житейски логични, поради което
съдът напълно ги кредитира и няма основание да се съмнява в достоверността им.
С неоспореното заключение на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза
е доказана и относимостта на претендираните с писмените доказателства /фактури №487, №4159/29.ХІ.2017 г., разписка №566/29.ХІ.2018 и фискални бонове на л. 31-35/ разходи за лечението към травмите от инцидента /за оперативно
лечение, болничен престой и
проведено в следоперативния период медикаментозно и физиотерапевтично лечение/ в общ размер от 2507,84лв.
Доказано, с приложената застрахователна
полица №BG/07/117001829443, е наличието към
датата на произшествието на застрахователно
правоотношение между ответника и причинителя на деликта, управлявал л.а
„Фолксваген Пасат“ с рег.№РР8228АТ, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода
3.VІІ.2017-2.VІІ.2018г., а с документите по
щетата - и заявената от ищцата претенция пред застрахователя /съгл. чл.
493 КЗ/– неудовлетворена напълно, както и частично платеното й застрахователно
обезщетение в размер на 16 344,57лв.
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е
пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с
което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размер.
В случая са доказани както застрахователното правоотношение
на застрахования, виновен за произшествието водач с ответника, причиненото от
застрахования ПТП и получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка
травми от ищцата, както и сторените от нея разходи за лечение. Затова,
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на виновния за произшествието водач следва да бъде ангажирана.
Търпените
от въззиваемата вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има право
на обезщетение.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също от обичайните размери на обезщетенията,
платими в подобни случаи и от икономическото състояние в страната
към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси,
нарастването на цените и др. /към
дата на деликта минимална работна заплата - 510.00лв., съгл. ПМС № 316/20.ХІІ.2017 г. и 873.75лв средна работна заплата за страната
по данни на НОИ, а лимитите по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за неимуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт са 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице/.
Съобразявайки: броя и вида на
травматичните увреждания – две счупвания на
костите на десния крак, представляващи две средно изразени по степен телесни
повреди, всяка от които, сама по себе е обусловила трайно затруднение в
движението на долен десен крайник /комбинирано
вътреставно счупване на горния край на дясната
подбедрица: - счупване на двата кондила /външен и вътрешен/ и
възвишението между тях на големия пищял и счупване на главата на малкия пищял/;
периодът на интензивно лечение за повече от година, от които три месеца /имобилизация/
при пълна невъзможност за придвижване и зависимост от чужда помощ, около 4-5
месеца – ограничено придвижване с патерица, както и рехабилитация за повече от
година; двете операции /за поставянето на импланта и за неговото отстраняване/
и придружаващите травмите физически болки, страдания и неудобства с много голям
интензитет след произшествието и след операциите, както и извършените манипулации,
лечение, раздвижване в целия оздравителен период; както и отчитайки сравнително младата възраст на ищцата - 33 години към дата на деликта, инвалидизирането й от ТЕЛК с 10% намалена
трудоспособност и предписаните й ограничения при избор на работа; негативните преживявания и неудобства от
невъзможността да се справя сама в ежедневието си, да работи, да се обслужва и
да се грижи за двете си деца; остатъчните
проявления от травмите - накуцващата походка и невъзвратимия характер на получената в дясното коляно
дегенерация на латералния минискус, обуславяща пожизнено непълноценното
функциониране на десния крак в колянната му област при движение, натоварване,
влошаване на времето, т.е. невъзможността за пълно излекуване и
трайни доживотни последици; стресът от произшествието и страховите преживявания
при пресичане на улици в последващия период; както и обществено-икономическите
условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП,
съдът приема, че обезщетение в размер на 60 000 лв. представлява
справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. В този смисъл, с
оглед изложените съображения, неоснователни са оплакванията на застрахователя -
въззивник за завишаване от окръжния съд на размера на обезщетението и несъответствието
му с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Установеното по делото, включително със заключението на
вещото лице по САТЕ, че пешеходката не е попадала в опасната зона за
спиране на автомобила и водачът
е можел да избегне удара при своевременно задействане на спирачките на
автомобила, както и че
пострадалата не е предприела пресичането на платното по пешеходната пътека, като произшествието би било предотвратимо, ако тя е предприела пресичането на обозначеното за това място, налага извода за съпричиняване от ищцата на вредоносния
резултат в равна степен с водача на превозното средство. Затова, възражението за съпричиняване на вредите по чл. 51 от ЗЗД е
основателно за размера от 50%, като оплакванията на въззивника за по-голям
принос на пострадалата с оглед приетото по-горе, са неоснователни.
В този смисъл, обезщетенията,
с отчитане 50% принос на ищцата в причиняването на вредите, се равнява на
сумата от 30 000 лв. за неимуществените вреди и в размер на сумата от 1 253,92 лв. за имуществените вреди. Предвид плащането от
застрахователя на част от застрахователното обезщетение за неимуществените
вреди от 16 344,57лв. /което следва да се приспадне от 30 000 лв./,
претенцията подлежи на уважаване в размер на разликата от 13 655,43лв. Върху двете
обезщетения се дължат и законните лихви, считано от 29.ІІІ.2019 г.
до окончателното им изплащане.
Като е достигнал
до издентичен извод за основателност на двата иска до размери съответно 13 655,43лв.- за неимуществени вреди и 1 253,92 лв.- за имуществените вреди, ведно с лихвите 29.ІІІ.2019 г.
до окончателното им изплащане, окръжният съд е постановил правилен в
обжалваната му част съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход от делото, не се налага редуциране на
разноските, дължими от въззивника в първоинстанционното производство. За
въззивното производство предвид отхвърляне на въззивната жалба и на осн. чл.
78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ на К.Х.,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х.К. адвокатско възнаграждение в минимален, според чл.7, ал.
2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., размер от 963,40 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 04.03.2020 г.,
постановено по т.д. № 30/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е осъдено
на осн. чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на К. Р.Х.: - сумата от 13 655,43лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпими в резултат на причинените й на
27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП, признато за престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал. НК с постановено по
реда на чл.78аНК и влязло в сила на 8.ІХ.2018г. решение
№336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на РРС телесни повреди, ведно със законна
лихва, считано от 29.ІІІ.2019г. до окончателното й изплащане; - сумата от 1 253,92лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи, свързани с лечение на причинените й на
27.ХІ.2017г. в резултат на ПТП, признато
за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ и
чл.342, ал. НК с постановено по реда на чл.78аНК и влязло в сила на 8.ІХ.2018г.
решение №336/22.VІІІ.2018 по АНД №559/2018 на
РРС телесни повреди, ведно със законна лихва, считано от 29.ІІІ.2019г. до
окончателното й изплащане; както и В ЧАСТТА, с която „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати: - по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 551,17лвлв. и 200,00лв. разноски за СМЕ; - и в полза на адв. Х.Р.К.,*** сумата от 963,40лв. представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно оказана правна помощ на ищцата К. Р.Х. по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК121265113 да заплати на адвокат Х.Р.К. ***, сумата от 963,40лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана, по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., правна помощ на К. Р.Х. ЕГН**********.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: