Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129
гр.Свищов,
13.08.2018 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 17.07.2018 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 88/2018 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление ***, офис – **, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрисконсулт М.С. против М.П.А.. Твърдят ,че на 10.12.2015 г. „У.” ЕАД е сключило с М.П.А. Договор за потребителски паричен кредит с № 2085488. Съгласно договора за кредит, на длъжника
е предоставена в заем парична сума в размер на 4 000,00 лева. Общата стойност на плащанията по кредита е
договорена на 4760,73лева и представлява сбор от чистата стойност на кредита –
4000,00 лева, такса за разглеждане на кредита – 280,00 лева и застрахователна
премия – 480,73 лева. Страните договорили възнаградителна лихва в общ размер
1791,27 лева. Заемателят се задължил да
върне кредита в срок до 7.12.2019 г. , но предвид неизпълнение на задължението
на длъжника за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ, неразделна част от
договора за потребителски кредит. На
9.01.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
сключен между „У.” ЕАД и „А.з.с.н.в. “
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2085488 от 10.12.2015 г., с длъжник М.П.А. е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички
привилегии, обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера, по силата на изрично пълномощно за продажбата на вземането с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне от 19.01.2017г., върнато с отметка „заминал“.Изпратили второ уведомително писмо от 4.08.2017г. с
куриерска фирма „Л.“, върнато с отбелязване, че получателят е в чужбина.
За посочената сума, включително
неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 893/2017г.
на СвРС е издадена Заповед за изпълнение №570/1.09.2017г. Длъжникът е получил
съобщение за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и
същият не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да издаде решение , в което да приеме за установено, че към 30.08.2018г. и към настоящия момент ,ответникът им дължи
гореописаната сума и да им се присъдят направените в заповедното и настоящото
дело разноски.
В едномесечен срок от получаване на
разпореждането по чл.129 от ГПК особеният представител на ответника адв.К.К. е подал писмен отговор, в който заявява, че
искът е неоснователен и оспорва
фактически и правни твърдения на ищеца относно възникналата предсрочна
изискуемост и връчване на уведомлението
на длъжника от страна на цедента, както и липсата на изрично упълномощаване от
страна на цедента към цесионера да извърши уведомяването.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №570/1.09.2017г. по ч.гр.д. 893/2018г. на СвРС -М.П.А. следва да заплати на
кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД сумата 4 316,78 лева
(четири хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки)
главница, възнаградителна лихва в размер на 355,88 лева (триста петдесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 7.09.2016 г. до 09.01.2017 г.,
обезщетение за забава в размер на 271,72 лева (двеста седемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки) за периода 7.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2017 г., законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до изплащане на вземането .
По делото не се спори, че М.П.А. е сключила с „У.”
ЕАД Договор
за потребителски паричен кредит с № 2085488. Видно
от приложения Договор за кредит и е предоставена в заем парична сума в размер на
4 000,00 лева. Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена на 4760,73лева и представлява сбор от
чистата стойност на кредита – 4000,00 лева, такса за разглеждане на кредита –
280,00 лева и застрахователна премия – 480,73 лева. Страните договорили
възнаградителна лихва в общ размер 1791,27 лева. Общата сума, която е дължима е 6552,00лева, която следва
да бъде върната на 48 месечни вноски по 136,50 лева за периода от 7.01.2016г.
до 7.12.2019г. Ответникът е усвоил сумата , което се установява от
представеното Съгласие за директен дебит по посочена сметка и установеното от
приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза. По приложеното
извлечение от погасителния план и от заключението на съдебно икономическата
експертиза е видно , че длъжникът е заплащал вноските си от 136,50 лева редовно през първите
5 месеца от януари до май 2016г. вкл.,за месеците юни, юли, август , септември
и октомври 2016г. не са постъпили
погасителни вноски, през ноември и декември 2016г. е внесла 143,05лева, съответно частично 48,50 лева, с което са покрити вноските за
месец юни 2016г. и частично за месец юли 2016г. и е престанал да обслужва
кредита. Общо са изплатени 874,05 лева, които са приспаднати. Този факт не се
оспорва от ответника. В продължение на 5 месеца длъжникът не е обслужвал
кредита си, което е дало основание на „У.” ЕАД да
го обяви за предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал. 2 б. а
от Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 13 ал. 2 б. а от Договора за потребителски кредит-кредиторът има право да обяви
кредита едностранно за предсрочно изискуем при допуснато просрочие или
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, каквото е
налице. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза непогасеното
и задължение към 30.08.2017г. е 4316,78лева-главница и 355,88 лева-лихва.
Видно от представеното Приложение № 1, подписано на 9.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
сключен между „У.” ЕАД и „А.з.с.н.в. “
ЕАД, вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2085488 от 10.12.2015
г., с длъжник М.П.А. е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички
привилегии, обезпечения.В приложението задължението на ответника М.П.А. е описано под №123 и е в размер 4683,22лева,
от които 4316,78 лева-главница и
366,44лева-лихва, колкото е изчислено и от вещото лица с незначителна разлика в
размера на лихвата поради ползване на различни ел.калкулатори за лихви / с 30
дни и с 31 дни/.
Договорът за цесия е с предмет- прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
/каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, с постигане на съгласие, вземането преминава
от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на
вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните
отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално
определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно,
за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото
съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение
на длъжника обаче цесионният договор има действие, когато цесията му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно чл.4.3 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г., сключен между „У.” ЕАД и „А.з.с.н.в. “ ЕАД, цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят на адресната им регистрация по
местоживеене или на друг адрес , посочен за връзка в договора. С аналогично
съдържание е и чл.3.2 от Индивидуален договор за цесия от 9.01.2017г., както и
е изготвено изрично Пълномощно, по силата на което цесионера
„А.з.с.н.в. “ ЕАД да уведомява длъжниците, съгласно чл.99 ал.3
от ЗЗД.
По силата на това изрично
пълномощно, „А.з.с.н.в.
“ ЕАД е изпратила уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-УКФ/2085488 от 19.01.2017г.,като с известие за доставяне с печат от 24.01.2017г. е върнато с отметка
„заминал“. Ищецът изпратил второ
уведомително писмо от 4.08.2017г. с куриерска фирма „Л.“. Същото, видно от
товарителница №67312020 е върнато с отбелязване, че получателят бил в чужбина, а
на телефона отговаря друго лице, което отказва да получи пратката, с мотив, че
адресатът е в чужбина. По същия начин е процедирано и
при връчване на исковата молба, в приложенията към която се съдържа уведомление
за извършената цесия. На регистрирания адрес на ответницата е открита майка и,
която отказала да получи книжата, с мотив че ответницата е в чужбина.
Съдът приема, че ищцовото
дружество е направило всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително писмо, указващо извършената
цесия и следва да се приеме , че длъжникът е уведемен. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента / в случая за това е упълномощен изрично цесионира/ да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая няма твърдения, че ответницата М.П.А. е изпълнила на стария кредитор „У.” ЕАД за
да се позове на ненадлежно уведомяване за извършената цесия.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че между „У.” ЕАД и М.П.А. е налице валиден Договор за потребителски паричен кредит с № 2085488, по силата на който ответницата е усвоила сума
4000,00лева, като заедно с такса
за разглеждане на кредита – 280,00 лева,
застрахователна премия – 480,73 лева и възнаградителна лихва в размер 1791,27 лева, се е задължила да върне общата
сума 6552,00лева, на 48 месечни вноски по 136,50 лева за периода от 7.01.2016г.
до 7.12.2019г. Първите пет вноски са платени своевременно, след което
длъжникът изпаднал в забава и кредитът е обявен за изискуем. С Приложение № 1, подписано на 9.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „У.” ЕАД и „А.з.с.н.в. “ ЕАД, вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № 2085488 от 10.12.2015 г., с длъжник М.П.А. е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички
привилегии, обезпечения.В приложението задължението на ответника М.П.А. е описано под №123 и е в размер
4683,22лева, от които 4316,78
лева-главница и 366,44лева-лихва.
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан , поради което следва да се уважи.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
на 148,89лева, от които 98,89лева –ДТ и 50,00лева –юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 904,84 лв., от които 104,84лева
–ДТ, 200,00лева-депозит за вещо лице, 300,00лева- депозит за особен
представител и 300,00лева –юрисконсултско възнаграждение,
Водим от горното
, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към 30.08.2017 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд и към настоящия момент) в
полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, офис – **, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори съществува вземане
против М.П.А. с ЕГН ********** *** за сумата 4 316,78
лева (четири хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки)
главница, възнаградителна лихва в размер на 355,88 лева (триста петдесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 7.09.2016 г. до 09.01.2017 г.,
обезщетение за забава в размер на 271,72 лева (двеста седемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки) за периода 7.09.2016 г. до 30.08.2017 г., законна лихва
върху главницата от 30.08.2017 г. до изплащане на вземането , съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 570/1.09.2017 г. по ч.гр.д. № 893/2017 г. на Свищовския
районен съд.
ОСЪЖДА М.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, офис – **, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори сумата 148,89лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 904,84 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: