№ 90
гр. Шумен, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500102 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №880/20.11.2023г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявения от Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес:
гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, чрез пълномощника адв. А. Д. от АК София,
против „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2, отрицателния установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване пълна нищожност, поради
противоречие на закона, на Договор за кредит от 11.11.2021 г., по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищцата, револвиращ кредитен лимит, усвоим чрез
международна платежна карта „Бяла карта“, в максимален размер - 1200 лева, увеличен в
последствие до 1400 лв., като неоснователен, отхвърлил е предявения от Ю. П. Н., с ЕГН:
**********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78,
чрез пълномощника адв. А. Д. от АК София, против ТБ „Аксес Файнанс“ АД гр. София, с
ЕИК ..... и седалище: гр. София, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ......, № 1, бл. 9, ет. 2, осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 331.35 лева - разлика между върнати на
кредитора 4 810 лева и ползваните от ищцата 4 478.65 лева, като неоснователен, прогласил е
нищожността на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от Договор за кредит Бяла карта от 11.11.2021 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2 и Ю. П. Н., с ЕГН:
**********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78,
1
прогласил е нищожността на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за кредит Бяла карта от 11.11.2021
г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2, и Ю. П. Н., с ЕГН:
**********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78.
Решението е обжалвано от ищцата Ю. П. Н., действаща ,чрез пълномощника си
чрез пълномощника адв. А. Д. от АК София. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и да
му се заплатят разноските по делото.
Доколкото решението в частта му с която съдът е прогласил нищожността на клаузи
от договора не е със самостоятелно значение и това произнасяне е пряко свързано с изхода
от спора по иска за прогласяване нищожността на целия договор ,то решението не е влязло
в сила и в тази му част с която съдът е прогласил нищожността на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 и
чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за кредит Бяла карта от 11.11.2021 г.
Въззиваемата страна „Аксес Файнанс“ АД действаща, чрез пълномощника си
юрисконсулт И.Н. е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва
жалбата като неоснователна.
Производството по делото е образувано и по депозирана частна жалба от „Аксес
Файнанс“ АД действаща, чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. срещу определение
№60/8.01.2024г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на ШРС постановено по реда на чл.248 от
ГПК .
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК Ю. П. Н., действаща ,чрез пълномощника си чрез
пълномощника адв. А. Д. от АК София е депозирало отговор на частната жалба с която я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
определение.
Въззивните жалби са депозирани в срок , от надлежна страна и са допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба е основателна , а частната жалба е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът в исковата си молба е предявил установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. за прогласяване на
нищожността на Договор за кредит „Бяла Карта“ от 11.11.2021 г. между страните и иск с
правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 331.35лв. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Между страните по делото не е спорно ,че на 11.11.2021г. са сключили Договор за
кредит „Бяла карта“ , с който кредиторът , се задължил да предостави на ищцата, под
формата на кредитен лимит, револвиращ кредит в максимален размер 1200 лв., увеличен в
2
последствие до 1400 лв., за срок „неопределено време“, който да се усвоява чрез
международна платежна карта Бяла карта, а ползвателят се задължава да го върне, при ГПР
45.90 % и дневен лихвен процент 0.12%, върху усвоената главница. Не е спорно, че чрез
предоставената платежна карта ищцата е усвоила суми в общ размер 4 478.65 лв. и е
направила плащания в общ размер на 4 810.00 лв. Пред ШОС бе назначена ССЕ , чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, като същото не е
оспорено от страните се установи ,че за периода 21.11.2021г. до 05.07.2022г. усвоените суми
по главницата са в размер на 4478,65лв., общия размер на задължението по договора възлиза
на стойност 2037.64лв. /1394,54лева главница, 315,00лева лихва, 317,18лева неустойка и
10,92лева законна лихва за забава./, в периода от 10.1.2021 г. до 17.05.2023г. ищцата е
направила плащания по договора в общ размер на 4810,00лв., като с тях кредитора е погасил
3084,11лв. за главница, 303,65лв. за договорна лихва, 1035,76лв. за неустойка, 215,00лв.
разходи за събиране по чл.21,ал.4 от договора, 51,48лв. за законна лихва и 120,00лв. разходи
за извънсъдебно събиране по чл.21,ал.5 жт договора, в случай, че в калкулатора за
изчисляване на ГПР при залагане на параметрите по договора се включи сумата на
неустойката в размер на 120лв. /10% от лимита на картата/ то размера на ГПР би възлязъл
на 160.41%.
Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК.
Ищецът се позовава на две клаузи, които счита, че водят до пълна недействителност
на договора между страните – 1/чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 и 2 /чл. 4, ал. 1, т. 4 .
С клаузата на чл. 15, ал. 1 от Договора длъжникът се задължава в срок от 5 дни,
считано от активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер - кредитора или едно
физическо лице - поръчител, което да отговаря на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 2 условия. В
случай, че не предостави обезпечение в срока по чл. 15, дължи на кредитора неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница - чл. 20 от договора. В този смисъл, за да
избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение
под формата на банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят е следвало да
отговаря на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя: да е
лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6
месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител или длъжник по друг
активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира
на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи
в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
3
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".В този
смисъл клауза, като уговорената в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит, според която
се дължи неустойка в размер на размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при
неосигуряване на обезпечение в срока по чл. 15 се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се
увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Следователно подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е
нищожна.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
4
съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай кредиторът
не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на ответника
съгласно чл.16 ЗПК ,съответно да търси обезпечение на вземането си преди сключването на
договора и предаването на заемната сума.
Предвид гореизложеното клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит е
нищожна на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не обвързва ищцата по делото. Същата цели само да
осигури на ответника едно допълнително възнаграждение ,като същата е включена в
текущото задължение за всеки месец до момента на предоставяне на обезпечението, поради
което тя е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.
В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че
договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само
абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45.9%). В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в договора в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 е уговорено допълнително възнаграждение
за кредитора , което съдът счита за нищожно. По този начин не става ясно по какъв начин
е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях. Също така в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
5
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България". Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а
именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-
неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий
ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да
се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика
да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР,
до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредита. Посоченото в договора в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за
кредит задължение на кредитополучателя води до увеличение на общия разход по кредита
за потребителя. В договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер
, но когато дължимата от кредитополучателя сума по чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за
кредит се включи като компонент на ГПР води до надвишаване на размера му посочен в
чл.19 ал.4 от ЗПК и същият е 160.41%.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищцата и ответника договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи , като се прогласи
за нищожен сключеният между страните договор за кредит .
Предвид гореизложеното е основателен и доказан и иска с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 331.35лв. При установяване нищожността на договора на
осн.чл.23 от ЗПК ищцата дължи на ответника само чистата сума получена от нея по
договора за кредит. Установи се ,че тя е усвоила главница по договора в размер на
4478.65лв. и е заплатила сумата от 4810лв. и разликата от 331.35лв. е недължимо платена от
нея без основание и подлежи на връщане на осн.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ето защо решението на ШРС в частта му с която съдът е отхвърлил исковете с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
прогласяване на нищожността на Договор за кредит „Бяла Карта“ от 11.11.2021 г. между
страните и с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени и вместо това тези два иска да се уважат.
В случая с уважаването на предявените от ищеца искове не е налице основание
съдът да прогласява за нищожни само някои от клаузите по договора и не следва да се
пристъпва към такова произнасяне , поради което и решението на ШРС в частта му с която
съдът се е произнесъл по отношение само на част от клаузите на договора е недопустимо
в тази му част и следва да се обезсили.
Обжалваното определение №60/8.01.2024г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на ШРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК е правилно и законосъоразно и следва да се потвърди. С
6
него ШРС е оставил без разглеждане молба рег. № 17136/08.12.2023 г., по описа на РС
Шумен, от ст. юриск. Николова - процесуален представител на ответника по делото, с
искане за изменение на Решение № 880/20.11.2023 г., постановено по делото, в частта за
разноските, като недопустима.
В постановеното по делото Решение № 880/20.11.2023 г., съдът изрично се е
произнесъл по исканията на страните за разноски.
На основание чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция . В противен случай, страната няма право да иска изменение на
съдебното решение в частта за разноските. Законът и съдебната практика не правят разлика
дали се касае за възнаграждение за адвокат или за юрисконсутско възнаграждение. В случая
страната която иска изменение на решението в частта за разноските не е представила списък
на разноските в законовия срок и следователно няма правото да иска изменение на
решението в частта му за разноските и молбата й по чл.248 ГПК е недопустима и не следва
да се разглежда по същество.
По разноските : Предвид изхода от спора на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски пред ШРС в размер на 319лв. за държавна такса, както и за
въззивната инстанция в размер на 160лв. за държавна такса и 200лв. депозит за ССЕ , общо
за въззивната инстанция в размер на 360лв.
На адвокат А. З. Д. от САК осъществил безплатно процесуално представителство
на ищцата по делото следва да се присъди адвокатски възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от
ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА определено на осн.чл.7 ал.2 т.3 и т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1165.09лв.
с ДДС по иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и в размер на 480лв. с ДДС по иска с
правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , общо по двата иска 1645.09лв. с ДДС, като
възнаграждението се дължи за всяка инстанция и е общо сумата от 3290.18лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №880/20.11.2023г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на ШРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявения от Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен
адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, чрез пълномощника адв.
А. Д. от АК София, против „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване пълна нищожност,
поради противоречие на закона, на Договор за кредит от 11.11.2021 г., по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищцата, револвиращ кредитен лимит, усвоим чрез
международна платежна карта „Бяла карта“, в максимален размер - 1200 лева, увеличен в
7
последствие до 1400 лв., като неоснователен, отхвърлил е предявения от Ю. П. Н., с ЕГН:
**********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78,
чрез пълномощника адв. А. Д. от АК София, против ТБ „Аксес Файнанс“ АД гр. София, с
ЕИК ..... и седалище: гр. София, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ......, № 1, бл. 9, ет. 2, осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена 331.35 лева - разлика между върнати на
кредитора 4 810 лева и ползваните от ищцата 4 478.65 лева, като неоснователен, като вместо
това постановява:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.11.2021 г. сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД /с универсален правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/ от една страна като
кредитодател и Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен,
ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, като кредитополучател.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на Ю. П. Н., с
ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап.
78, действаща , чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК София на осн.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 331.35лв. ,платена без основание , ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба на 31.05.2023г. до окончателното
изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение №880/20.11.2023г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на ШРС
в частта му с която съдът е прогласил нищожността на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от Договор за
кредит „Бяла карта“ от 11.11.2021 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: .....,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл.
9, ет. 2 и Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул.
„....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78, прогласил е нищожността на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за
кредит „Бяла карта“ от 11.11.2021 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: .....,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл.
9, ет. 2, и Ю. П. Н., с ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул.
„....... 12, вх. 4, ет. 3, ап. 78., като недопустимо.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на Ю. П. Н., с
ЕГН: **********, постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....... 12, вх. 4, ет. 3, ап.
78, действаща , чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК София разноски по делото в размер
на 319лв. за първата инстанция и в размер на 360лв. за въззивната инстанция .
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, р-н Триадица, ЖК ....., ул. ...... № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на адвокат А. З.
Д. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА за двете съдебни инстанции в общ размер от 3290.18лв. с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА определение №60/8.01.2024г. по гр.д.№1163/2023г. по описа на
8
ШРС.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9