Решение по дело №234/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 376
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20237080700234
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 376

гр. Враца, 01.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  първи състав, в  публично заседание на 27 септември Две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА  адм. дело № 234 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, вх. № 1220/25.04.2023г. на съда, подадена от В.К.Г.,***. Оспорва се Решение № 1012-06-21-2/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от В.Г. жалба, вх. № 1012-06-21 от 13.03.2023г. на ТП на НОИ гр.Враца срещу Разпореждане № 2121-06-31-1/09.02.2023г.,  издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, с което на жалбоподателя е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят твърди, незаконосъобразност на оспорените административни актове. В жалбата се твърди, че времето през което е бил курсант в полувисшата следва да му бъде признат за трудов стаж, а разпоредбата на чл.44, ал.1 от НПСО е неприложима в неговия случай. Алтернативно претендира, ако съда не приеме спорния тригодишен период за осигурителен стаж, то да приеме и признае две години като такъв, до размера на наборната военна служба по време на нейното изпълнение. Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да признае като осигурителен стаж времето, през което е бил на обучение в МВР София от 01.09.1967г. до 30.07.1970г. Не претендира разноски.

Ответникът, чрез представител по пълномощие * Ц. твърди неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспореното решение и правилното приложение на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Претендират се разноски в размер на 150,00 лева юрисконсулско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Враца – прокурор Лалов изразява становище за основателността на жалбата.

Съдът, след прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2022г. жалбоподателя е подал до директора на ТП на НОИ-Враца заявление вх. № 2121-06-31 за изменение на отпуснатата му с разпореждане № 0104206/18.08.1997г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и доход по чл.2 от НПОС – уверение №2621/20.05.2003г. на А. на МВР, съгласно което жалбоподателя Г. е бил * – редовно обучение в А. на МВР от 01.09.1967г. до 30.07.1970г. Видно от приложената преписка В.Г. е подал молба на 08.07.1997г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е представил документи за трудов стаж и възраст, а именно Удостоверение №190/07.09.1967г. на поделение 90090 ***, У-ние  №817/0406.1997г. на ОСлС-Враца и трудова книжка №3/1995г. От разпореждане №0104206/18.08.1997г. е видно, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.06.1997г., като му е признат трудов стаж от І-ва категория 27 години, 11 месеца и 20 дни.

От приложените по преписката удостоверителни документи е изготвен опис за осигурителния му стаж. След подаване на заявление от 14.12.2022г. за преизчисление на отпуснатата му лична пенсия и представено Уверение № 2621/20.05.2003г. е издадено разпореждане № 2121-06-31-1/09.02.2023г., с което е отказано изменение на личната пенсия за ОСВ на В.Г., с мотиви, че при отпускане на пенсията периода на *** е зачетен по Удостоверение №190/07.09.1967г. Прието е, според чл.44 ал.1 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на *** и времето на обучение на ** след навършване на пълнолетие до размера на ** за съответния род *, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.  В.Г. е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ гр.Враца по реда на чл.117 от КСО с твърдения, че неправилно не му е зачетен като осигурителен стаж от първа категория периодът от 01.09.1967-30.07.1970г., когато е бил *, редовно обучение в А. на МВР /приемник на ВСШ-МВР/, удостоверен с представеното Уверение № 2621/20.05.2003г. на А. на МВР. Жалбоподателя считал, че е следвало да бъде зачетен за осигурителен стаж от първа категория този период от време, тъй като е различен от ***. Според него това е три годишен стаж към министерство на вътрешните работи и е различно от обучението на ***. С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-06-21-2/30.03.2023г. Директора на ТП на НОИ Враца е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Приел е, че правилно е приложена нормата на чл.44, ал.1 от НПОС като този период, в който жалбоподателя се е обучавал във ВСШ – МВР се признава до размера на **, който размер е зачетен при отпускане на пенсията с разпореждане №0104206/18.08.1997г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Враца. В жалбата си до съда оспорващия Г. развива идентични съображения на тези изложени пред горестоящия орган. Поискал е да се изиска от А. на МВР справка дали са внасяни осигуровки и какви по време на обучението му там, и на каква категория труд е приравнено прослуженото време, какъвто отговор е даден със служебна бележка рег. № 1426/20.07.2023г. /л.40/.  

При така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, Административен съд - Враца достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да оспори процесното решение, което представлява подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на основанията посочени в нея. Оспореното Решение № 1012-06-21-2/30.03.2023г. е издадено от материално и териториално компетентен по см. на чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ Враца. Спазена е изискуемата писмена форма, но решението е немотивирано, съобразно императивното изискване на разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, съгласно която ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Административния орган в решението е посочил кога е подадено заявлението от В.Г. за изменение на личната му пенсия и какви доказателства е приложил към него, посочено е Разпореждането, с което е отказано изменение на личната пенсия на жалбоподателя и е цитиран текста от КСО, който е приложим в настоящата хипотеза, без да се отговори на изложените в жалбата доводи, нито да се направи анализ на събраните в пенсионната преписка доказателства. Разпореждането, с което е отказано изменение на личната пенсия на жалбоподателя също е немотивирано. От оспореното решение не става ясно, защо административния орган е приел, че в настоящия случай е приложима нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, като се касае за обучение във ВСШ-МВР, след като жалбоподателят е ***. Липсата на мотиви прави невъзможен съдебния контрол от една страна, а от друга страна жалбоподателят не може в пълна степен да осъществи правото си защита. Отделно от това не са събрани в пълна степен доказателства, с оглед преценката за основателността на искането от жалбоподателя.

По делото няма спор по фактите. Спорния въпрос между страните е: Времето от 01.09.1967г. до 30.07.1970г., през което Г. се е обучавал във ВСШ -МВР, като *редовно обучение, следва ли да бъде зачетено като осигурителен стаж и като такъв от първа категория. Разпоредбата на чл. 9 от КСО дава дефиниция на понятието "осигурителен стаж", като определя отделните елементи, включващи се в него. Документите, чрез които може да се установява осигурителен стаж, са посочени в чл. 40-42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - трудова книжка; служебна книжка; осигурителна книжка; удостоверение за осигурителен стаж за ***, издадено от Ц. в. а. и др. По делото няма данни за съществуването на трудово правоотношение с жалбоподателя по време на обучението му в школата на МВР, което да е основание за изплащане на възнаграждение и осигуряване. Възможност за признаване на срока на обучението във ВСШ -МВР за осигурителен стаж, законодателят е предвидил в чл.9а, ал.1,т.1 от КСО във вр. с чл. 45, ал.1 от НПОС - чрез внасяне на осигурителните вноски за съответния период. Съгласно чл. 9а, ал.1,т.1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, при изпълнение на условието по ал. 6 за внесени осигурителни вноски за сметка на лицата. Съгласно чл. 45, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Изм. ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. ЗЗ от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.) времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. От посочената правна норма се налага извода, че за да бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, е необходимо да се спази изискването по чл. 45, ал. 1, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като се представи издадено удостоверение по утвърден образец от териториалното поделение на НОИ (обр. УП-16) въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението. Само и единствено въз основа на предвидените в чл.45, ал. 1 НПОС документи е допустимо издаването на удостоверение обр. УП-16, т.е. при липсата на който и да е от изброените документи, органите на НОИ са длъжни да откажат издаването на коментираното удостоверение. В случая видно от доказателствата по делото безспорно се установява, че тази процедура не е извършена, жалбоподателя е представил само Уверение, че е бил * – редовно обучение в А. на МВР, правоприемник на ВСШ-МВР - документ удостоверяващ срока на обучението във ВСШ -МВР. Тъй като нито ръководителя ПО, който е издал разпореждане №2121-06-31-1/09.02.2023г., нито директора на ТП на НОИ Враца са се произнесли по приложението на чл.45 от НПОС, нито са дали указания в тази връзка на заявителя В.К.Г., следва да се отмени обжалваното Решение и потвърденото с него разпореждане, като се дадат указания за произнасяне в горния смисъл. Зачитане на осигурителния стаж на посочения в заявлението период е възможен в хипотезата на чл.9а, ал.1, т.1 от КСО и евентуално представяне на дипломата за завършено висше/полувисше образование, заплащане на осигурителни вноски за този период по реда на чл.9а,ал.1,т.1 и ал.3 КСО.

На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Враца, І-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Решение № 1012-06-21-2/30.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него Разпореждане № 2121-06-31-1 от 09.02.2023г. на Ръководителя пенсионно осигуряване към ТП на НОИ -Враца като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписка на Ръководителя „ПО“ за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

СЪДИЯ: