Решение по дело №3406/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, 21.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                          

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                         

 РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 3406 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение от 11.09.2017 г., постановено по гр.д. № 30658/2014 г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Ф.Г.И.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1006,33 лв. – стойност потребена ел. енергия за периода от 19.01.2013 г. до 18.04.2013 г., начислена фактура № *****от 28.05.2014 г. и Констативен протокол от 18.04.2013 г., съставен на клиентски номер********на името на „Ф.Г.И.“ ЕООД за обект – магазин, находящ се в гр. София, ул. „**********.

         Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на решението. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил решение без да изложи никакви мотиви. СРС не е обсъдил законовите разпоредби и доказателствата по делото. Релевират се доводи за неоснователност на предявения иск.

Ответникът по жалбата „Ф.Г.И.“ ЕООД  е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд споделя доводите на въззивника, че първоинстанционното решение е постановено от СРС без да е мотивирано, без да са обсъдени доказателствата, кои факти те установяват и какви правни изводи се правят. Този порок на първоинстанционното решение обаче не е достатъчен за неговата неправилност и отмяната му.  

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

По делото не се спори, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, с права и задължения, регламентирани в Общите условия и Закона за енергетиката, както и че сумата, предмет на отрицателния установителен иск, е начислена въз основа на клаузата на чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), като корекция, след съставянето на констативен протокол от страна на ответника на 18.04.2013 г. и издадена въз основа на него фактура № ********** от 28.05.2014 г.

В чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.), е предвидено че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

По делото се установява, че корекцията на сметка в процесния случай е била направена въз основа на констативен протокол от 18.04.2013 г., съставен на клиентски номер********на името на „Ф.Г.И.“ ЕООД за обект – магазин, находящ се в гр. София, ул. „**********. В протокола е отразено, че при проверка на електромера, обслужващ магазина, е установена намеса (подробно описана), като в резултат консумираната електроенергия не се отчита правилно от електромера и не се заплаща цялата от потребителя. Протоколът е съставен от двама служители на  „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като е отразено, че са присъствали и двама свидетели от Федерацията на потребителите. Протоколът е подписан от въпросните лица. От свидетелските показания на Пенка Златарева се установява, че тя е присъствала на проверката като свидетел от федерацията на потребителите и е подписала констативния протокол. Свидетелката заявява, че при отваряне на таблото тя и другата свидетелка са стояли пред него и всички са забелязали, че двете пломби са били манипулирани – висели са, както и че холограмния стикер от страни на електромера е бил прегънат. Свидетелства, че служителите на ЧЕЗ са потърсили представител на потребителя, но не са намерили. Съдът кредитира свидетелските показания на Златарева като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства и им даде вяра. Електромерът е изпратен за проверка в Българския институт по метрология, като в изготвения от него протокол № 242/20.02.2014 г. е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, и е монтирано допълнително нерегламентирано устройство, което се състои от реле, електрона платка и проводник, служещ за антена.

С изменението на ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. дело № 961/2016 г. на ВКС, Т.К., ІІ Г.О. Поради изложеното е неоснователен доводът на ищеца за необходимостта „Ч.Е.Б.“ АД да доказва виновното му поведение. Ирелевантно е разрешаване на настоящия правен спор дали ищецът е осъществил нерегламентираната намеса върху електромера или трето лице. От значение за делото е установяването на факта на манипулиране на средството за отчитане на електрическа енергия.

Въз основа на протокола е направено предложение за корекция на сметка, като на потребителя се доначисли за периода от 19.01.2013 г. до 18.04.2013 г. количество от 3960 kWh. За дължимата вследствие на корекцията сума в размер на 1006,33 лв. е издадена фактура № ********** от 28.05.2014 г. Количеството неотчетена електроенергия и съответствието на сумата по фактурата с одобрените цени за електрическа енергия за процесния период се установява от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и компетентна.

 Съгласно чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) от издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн. "ДВ", бр. 98 от 12.11.2013 г., операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия. Съгласно чл.17, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени през 2007 г. и изменени и допълнени през 2010 г., е предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите суми, респ. за подлежащите на възстановяване такива. Поради гореизложеното съдът счита, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, където е регламентирано, че продажбата на електрическа енергия се извършва при Общите условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ. Ирелевантно е обстоятелството, че общите условия са приети преди правната разпоредба. От значение е фактът, че в тях има предвиден ред за уведомяване, каквото е и законовото изискване. Макар по делото да не са представени доказателства „ЧЕЗ България“ АД да е уведомило ищеца за констативния протокол и доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, видно от подадената жалба до ответника от ищеца на 04.06.2014 г. и исковата молба по настоящото дело ищцовото дружество е узнало за корекцията на сметката и е имало възможността и е упражнило защита на правата си, подавайки жалба до „Ч.Е.Б.“ АД и иск до съда.

Неотносимо е към настоящия правен спор променила ли се е консумацията на обекта от 07.08.2012 г. до 03.05.2014 г., тъй като това зависи от множество други фактори освен изправността на електромера.

За пълнота настоящият въззивен състав счита за необходимо да отбележи, че към момента на извършване на корекцията нормите на ПИКЕЕ са били действащи и последващата им отмяна от административния съд има действие занапред и е правно ирелевантно за настоящия казус.

Поради изложеното въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да се отмени.

 

По разноските.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК разноски се дължат на ответника за въззивното  производство в размер на 175 лв. и за първоинстанционното производство в размер на 500 лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение от 11.09.2017 г., постановено по гр.д. № 30658/2014 г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Ф.Г.И.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1006,33 лв. – стойност потребена ел. енергия за периода от 19.01.2013 г. до 18.04.2013 г., начислена фактура № ********** от 28.05.2014 г. и Констативен протокол от 18.04.2013 г., съставен на клиентски номер********на името на „Ф.Г.И.“ ЕООД за обект – магазин, находящ се в гр. София, ул. „**********.

ОСЪЖДА „Ф.Г.И.“ ЕООД, ЕИК*******да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 500 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Ф.Г.И.“ ЕООД, ЕИК*******да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 175 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:    1.                    2.