№ 72
гр. ЛЕВСКИ , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането - отм. (чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ), вр. чл.86 ЗЗД
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от *****, ул. *****,
ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., със
съдебен адрес: гр. ****, адв. Анита Александрова против Д. С. АТ.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***
В исковата молба се твърди, че ****, на основание чл. 288, ал.1, т.2,
б.“а“ от Кодекса за застраховането, сега чл. 557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането е изплатил по щета №110926/05.10.2015г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1469.32 лв. на увредения при ПТП, настъпило
на 27.05.2015г. в гр. П. л.а. „***” с ДК №****, собственост на К.Г.И. от гр. П.
Твърди се, че виновен за катастрофата е напусналият ПТП ответник Д.
С. АТ., който управлявайки л.а. „***” с ДКН ***, в гр. П. на Т-образно
кръстовище на ул. Трети март, пред м-н Лайф в ж.к. Дружба, не пропуска
правомерно движещия се там л.а. „***” с ДКН ***, блъска го, вследствие на
което настъпва ПТП с материални щети.
Навеждат се доводи, че в нарушение на чл. 260 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил, без действаща към часа на ПТП
задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
1
Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния
фонд, но и до датата на предявяване на иска лицето не е погасило
задължението си.
Моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.12 от
Кодекса за застраховането, (отм.), сега чл. 588, ал.7 от КЗ, да осъди ответника
да заплати на **** исковата сума от 1469.32 лв., представляваща изплатената
от **** по щета №110926/ 05.10.2015г. обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата и направените деловодни разноски, по посочената
банкова сметка.
Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
Постъпила е молба от „****“ - С. с която моли съда ако ответникът не се
яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане в
негово отсъствие да постанови неприсъствено решение.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно
заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С депозирана пред съда молба ищецът е направил искане ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото съдебно заседание съдът да постанови неприсъствено
решение.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни.
2
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице
процесуалните предпоставки за постановяването му.
Поради това съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което
да уважи исковите претенции и осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1469,32 лв., представляваща изплатеното от **** по щета
№110926/05.10.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото се явява основателна и ищцовата претенция
за присъждане на направените по настоящето дело разноски, в размер на
58,77 лева – държавна такса.
С оглед изхода на делото, и съобразно нормата на чл. 78 от ГПК следва
на ищеца да бъдат присъдени разноските по юринконсултското
възнаграждение. Редът за неговото определяне е чл. 78, ал.8 от ГПК, която
препраща към нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой
ред към Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минимален
размер от 100 лв., поради което искането се явява основателно и следва да
бъде уважено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. АТ., ЕГН ********** , с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на *****, ул. *****, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори
М.К. и С.С., със съдебен адрес: гр. ****, сумата от 1469,32 лв.,
представляваща изплатеното от **** по щета №110926/05.10.2015г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. С. АТ., ЕГН ********** , с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на *****, ул. *****, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори
3
М.К. и С.С., със съдебен адрес: гр. ****, направените разноски общо в размер
на 158.77 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4