Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
26.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №16364 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Р.В.Б. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на К.Р.Б.
ЕГН ********** и Е.Р.Б. ЕГН ********** и тримата с адрес *** и К.В.Х. ЕГН **********
в качеството му на баща и законен представител на В.К.В. ЕГН ********** и Я.К.В.
ЕГН ********** всички чрез адв.П.К. от САК, против З.
„Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по
25 500лв. частично от 50 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди и последиците от тях,
настъпили от смъртта на дядо им В. Р.Х., починал на 15.12.2017г. по вина на
водача на специален автомобил „Мерцедес 3243“ с ДК№******Л.А.Я., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2017г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 15.12.2017г. около
09.20ч. по първокласен път край с.Тулово се движил специален автомобил
„Мерцедес 3243“ с рег.№******, управляван от Л.А.Я., който нарушил правилата за
движение по пътищата като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
челно движещия се по платното за движение л.а. “Рено Лагуна“ с рег.№******,
управляван от В. Р.Х., който в следствие на удара загинал.
Било образувано НОХД №557/2018г. на ОС Стара
Загора, което приключило с влязла в сила присъда, признаваща Я. за виновен за
причиняване смъртта на Х..
Ищците твърдят, че преживявали изключително
тежко загубата на своя дядо. Той бил в добро здравословно състояние, деен,
активен. Бил опора на семейството, грижел се за него и го издържал и всички
разчитали на неговата обич и подкрепа. Смъртта му била шок за семейството.
Ищците твърдят, че търпят много болки и страдания.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за увреждащото МПС е било валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, учредено с полица №BG/22/117002141686, сключена на
02.08.2017г. валидна до 02.08.2018г.
Ищците твърдят, че са подали писмена
застрахователна претенция до ответника с искане за обезщетяване на търпените
неимуществени вреди от смъртта на В.Х., но с писмо от 19.10.2018г. получили
отказ от изплащане на обезщетения, с което обосновават правния си интерес от
предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове.
Иска прекратяване на производството в частта,
надвишаваща за всеки от предявените искове за
сумата над 5000лв., позовавайки се на §96 ал.3 от ЗИД на КЗ.
Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с процесния автомобил.
Оспорва наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците с починалия по смисъла на ТР 1/2016г., за да бъдат
налице предпоставките за заплащане на обезщетение. Оспорва твърденията, че са
съществували отношения на общност, привързаност, обич, доверие между ищците и
дядо им.
Оспорва настъпилите вреди за ищците. Оспорва
те да са полагали грижа за пострадалия и да са живели в едно домакинство.
Оспорва дължимостта
на претендираните лихви.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищците с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ. Поддържа си всичко, което
е изложено в исковата молба. Взема се отношение по всяко едно от възраженията
на ответника с подробни доводи.
Прави се възражение за недължимост
на юк възнаграждение на ответника.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата
молба. Поддържат се направените възражения с първоначалния отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложената влязла в сила присъда №8/06.03.2019г.
по НОХД № 557/2018г. на Окръжен съд Стара Загора се установява, че Л.А.Я. е
признат за виновен за това, че на 15.12.2017г. на път ПП I-5 км 205+100, община Мъглиж, обл.Стара Загора, при управление на МПС – специален товарен
автомобил „Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на В. Р.Х. от гр.Казанлък, поради което и на
осн.чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн.
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от три години.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищците като наследници-внуци на починалият
в катастрофата В. Р.Х. – починал на 15.12.2017г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на процесния автомобил
„Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, управляван от Л.А.Я., със застрахователна
полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Л.И.“ АД №BG/22/117002141686, сключена на
02.08.2017г. валидна до 02.08.2018г.
За доказване на претенцията си са ангажирани
от ищците гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Б. – майка на К.Б.
и Е.Б. и Е.Б.И.– баба на К. и Е., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК
като взема в предвид възможната им заинтересованост от изхода на спора.
При анализа на показанията им безспорно
следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на внуците
на В.Х., но също и факта, че показанията им са за непосредствени техни
впечатления, последователни са, логични и единни. Не се откриват противоречия
между тях за относими за спора факти и с останалите доказателства по делото.
Затова съдът приема, че може да се позове на показанията и ги съобразява.
Свидетелите са категорични, че между ищците и
дядо им В.Х., независимо от възрастта им, е имало близка, силна и пълноценна
връзка. С В. и с Я. живеели в едно жилище, грижел се за тях, подкрепял ги
морално и финансово. През лятната ваканция внуците му Е. и К. прекарвали при
дядо си. На празници винаги били заедно. Свидетелите категорично потвърдиха изграденото
помежду им доверие, уважение, загриженост.
Твърдят, че децата страдат за дядо
си и към настоящия момент. Я. и К. били на около три години, Веско на 10-11,
Ева на 6-7независимо, че са били на малка възраст имали своите спомени, търсели
дядо си имали нужда от него. Говорели често за него, надявали се, че той може
да се върне.
Свидетелите потвърдиха, че В.Х. е имал
съществена роля в живота на ищците, като е имал установена позиция на приятел и
закрилник, в различни периоди е отглеждал внуците си и е помагал в тяхното
ежедневие.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда №8/06.03.2019г.
по НОХД № 557/2018г. на Окръжен съд Стара Загора се установява, че Л.А.Я. е
признат за виновен за това, че на 15.12.2017г. на път ПП I-5 км 205+100, община Мъглиж, обл.Стара Загора, при управление на МПС – специален товарен
автомобил „Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на В. Р.Х. от гр.Казанлък, поради което и на
осн.чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а
ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн.
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от три години.
При наличието в случая на влязла в сила
присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Доколкото ищците не попадат в
кръга от лица, определени с ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., за да
им се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на техният дядо, е нужно да се установи изключението, предмет на ТР
№1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родство,
а е необходимо от доказателствата да може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.
По делото се
установи, че ищците са имали установени близки отношения с починалия им дядо В.Х.,
основани на взаимна обич. Той е бил много привързан към внуците си и е
прекарвал много време с тях, те също били много привързани към своя дядо,
независимо, че към момента на смъртта на дядо си ищците К. и Я. са били на
възраст от три години, го помнят и тъгуват за него. В. е бил на 10 години, а Е.
на 6г. Съществувала е топла емоционална връзка, но в рамките на обичайните
отношения между дядо и внуци. Не се установява, че между ищците и починалият
при произшествието техен дядо В.Х. са били изградени изключително близки
отношения, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите отношения
между дядо и внуци, както и че са търпени по-значителни от обичайните морални
болки и страдания от внезапната загуба на дядо си. Установеното от фактическа
страна, че ищците помнят дядо си и тъгуват за него, не налага извод, че
моралните страдания на малолетните внуци се отразяват чувствително и трайно на
тяхното физическо и емоционално състояние съобразно възрастта им – 3-годишни,
респ. 6г. и 10г. към 15.12.2017г., когато е загинал дядо им.
Вярно е, че
разпитаните свидетелки сочат интензивни контакти
и такива по повод на празници,
както и че дядото е живял с В. и Я. в едно домакинство от раждането им, шока на
ищците при узнаване за смъртта
на дядо им,
както и последващи спорадични прояви на скръб, но
изложеното не позволява да се
формулира извод за изключителна близост, респективно интензитет на претърпените
страдания, по смисъла на горецитираното
ТР. Това е така защото от
показанията на свидетелките се установява, че дядото В.Х. е живял и в
гр.Казанлък и в с.Войнежа, полагал е грижи за четирите внука в различни
периоди, твърди се от св.Б. – майка на Е. и К., че са живели в Германия и
когато си идвали оставяли децата при дядото. От друга страна семейството на В.
и Я. заминали да живеят в Англия, в някакъв момент и В.Х. отишъл в Англия, за
да помага в отглеждането на децата. Показанията на свидетелките всъщност описват традиционните за българското общество семейни отношения между дядо и внуци,
т.е. между лица, които са
част от близкия
родствен и семеен кръг, които по
смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС, не са достатъчни за
да се признае
правото на обезщетение.
В обобщение
съдът приема, че малолетните ищци чрез законните им представители, не
са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение
за причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техният дядо, съответно че предявените
от тях претенции,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските.
При
този изход на спора на ответника следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 300лв. за юк.възнаграждение, което не е прекомерно
по своя размер.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.Б. ЕГН **********
в качеството му на баща и законен представител на К.Р.Б. ЕГН ********** и Е.Р.Б.
ЕГН ********** и тримата с адрес *** и К.В.Х. ЕГН ********** в качеството му на
баща и законен представител на В.К.В. ЕГН ********** и Я.К.В. ЕГН **********
всички чрез адв.П.К. от САК, против З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, искове за осъждане на ответника да заплати
на всеки един от ищците сума в размер на по 25 500лв. частично от
50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП
неимуществени вреди и последиците от тях, настъпили от смъртта на дядо им В. Р.Х.,
починал на 15.12.2017г. по вина на водача на специален автомобил „Мерцедес
3243“ с ДК№******Л.А.Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.12.2017г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Р.В.Б. ЕГН ********** в
качеството му на баща и законен представител на К.Р.Б. ЕГН ********** и Е.Р.Б.
ЕГН ********** и тримата с адрес *** и К.В.Х. ЕГН ********** в качеството му на
баща и законен представител на В.К.В. ЕГН ********** и Я.К.В. ЕГН ********** да
заплатят на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** разноски за юк възнаграждение в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: