№ 34
гр. Раднево, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100691 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на П. Т. Т. срещу
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, с който се
предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 493, ал. 1 КЗ
във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че
е собственик на лек автомобил марка Ауди, модел А3, с рег. № ********, сив
на цвят. Твърди, че на 02.03.2022 г. около 23,30 часа, придвижвайки се с
лекия си автомобил в гр. Раднево по ул. ********, бил настигнат от движещ
се в същата улица и същата посока лек автомобил марка Фолксваген, модел
Бора, рег. № ********, управляван от собственика му К.Г.Г.. Твърди, че
лицето К.Г. предприел маневра за изпреварване, но изгубил контрол върху
МПС-то и го ударил в предната лява част, след което се отклонил наляво и се
ударил в крайпътно дърво. Твърди, че дежурен от сектор ПП при ОД на МВР-
Стара Загора съставил констативен протокол с пострадали лица № 12280-
2977 от 04.03.2022 г., в който било отразено, че вследствие на настъпилото
ПТП по предната лява част на автомобила му били причинени вреди, като
било образувано и ДП № 327 ЗМ-49/2022 г. по описа на РУ-Раднево, което
приключило с постановление на РП-Раднево за прекратяване на
наказателното производство от 07.04.2022 г., а с наказателно постановление
1
№ 22-0327-000149 от 28.04.2022 г. на началника на РУ-Раднево, влязло в
законна сила на 01.06.2022 г., било наложено административно наказание на
лицето К.Г. за причиненото ПТП. Твърди, че причинителят на вредата
сключил с ответното застрахователно дружество задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС, с полица
BG/23/122000270124, валидна до 22.01.2023 г. Твърди, че подал всички
нужни документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно
обезщетение пред ответното дружество, като била образувана щета № 0410-
040-0020/2022 г. Твърди, че били извършени 2 огледа на неговото МПС.
Първият на 15.03.2022 г., на който било констатирано увредена предна броня,
преден ляв фар, преден ляв калник, лява решетка на предна броня, като било
посочено да предстои втори оглед. Твърди, че на 17.03.2022 г. се извършил
втори оглед, на който било констатирано, че била повредена рамката на
радиаторите, миялното на левите фарове /пръскалка за миене на фара/,
кутията на въздушния филтър, металният преден ляв подкалник, както и
преден ляв ПВЦ подкалник. Твърди, че бил съставен опис от 17.03.2022 г., а в
последствие получил писмо изх. № АЗ-15-2329 от 14.06.2022 г., с което бил
уведомен, че се прекратява преписката по щетата. Твърди, че с искане от
18.08.2022 г., електронно подписано и електронно изпратено, изпратил на
ответника всички документи за изплащане на застрахователно обезщетение,
но такова не било платено. Твърди, че направил проучване на пазара и
установил, че уврежданията по автомобила му струват сума от 1600 лв.,
необходима за поправка на щетите. Иска от съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 4664 лв. /след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание на 28.02.2023 г./,
представляващи имуществени вреди, причинени на неговото МПС от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, в който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че по повод депозирана от
ищеца молба пред ответника била образувана щета № 0410-040-0020-2022,
като експерти от компанията били извършили оглед и на ищеца била платена
сумата от 872,67 лв. с платежно нареждане № 433236 от 24.11.2022 г. Твърди,
2
че с изплащане на застрахователното обезщетение изцяло погасили
задължението си към ищеца по договора за застраховка „Каско“. Твърди, че
ищецът депозирал уведомление на 14.03.2022 г. и изрично посочил, че иска
определяне на обезщетението по експертна оценка. Твърди, че искът бил
прекомерно завишен, тъй като автомобилът на ищеца бил на 17 години от
първата си регистрация. Твърди, че ищецът претендира свръх разходи за
ремонт, а се дължат само необходимите такива. Иска от съда да отхвърли
иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който урежда писменото заявяване на
претенцията за обезщетение и представянето на банкова сметка на
застрахователя.
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът
следва да докаже, че ответното дружество е сключило валидна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка
Фолксваген, модел Бора, рег. № ********, действаща към 02.03.2022 г. и
настъпилото на 02.03.2023 г. ПТП с неговия механизъм и вина на водача и
собственик на лек автомобил Фолксваген Бора рег. № ******** К.Г.Г.;
настъпването на твърдените от него имуществени вреди по собственото му
МПС марка Ауди, модел А3, с рег. № ********; причинна връзка между
твърдените имуществени вреди с ПТП-то.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и предпоставки за изискуемост на вземането.
По делото е приет като писмено доказателство заверено копие на голям
талон на МПС от 07.10.2020 г. /л.5 от делото на РС-СТЗ/, от който е видно, че
в регистрите на КАТ-Стара Загора е вписан ищецът П. Т. Т. като собственик
на МПС Ауди А3, рег. № ********, произведен на 01.01.2005 г., цвят сив.
По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 02.03.2022 г. /л.6 на делото на РС-СТЗ/, в който е
3
посочено, че на 02.03.2022 г. в 23,30 часа в гр. Раднево на ул. ******** е
настъпило ПТП между участник 1 – МПС Фолксваген Бора с рег. №
********, собственост и управлявано от лицето К.Г.Г. и участник 2 – МПС
Ауди А3 с рег. № ********, собственост и управлявано от ищеца П. Т. Т.,
като при първия участник е имало и пасажер Н.С.С.. От ПТП били пострадали
пасажера Н.С. и водача К.Г.. Като видими щети по МПС са посочени предна
лява част на участник 2 и лява странична част и липсващо задно ляво колело
на участник 1.
По повод заведена на 14.03.2022 г. щета при ответника от страна на
ищеца /виж уведомлението на л.12, гърба/ бил извършен оглед на автомобила
на ищеца Ауди А3, констатиран в опис от 15.03.2022 г. /л.8 на делото на РС-
СТЗ/ и втори опис от 17.03.2022 г. /л.9 на делото на РС-СТЗ/. В тези описи е
посочено да са констатирани щети по автомобила на ищеца както следва:
предна броня, фар ляв, калник преден ляв, решетка лява предна броня, рамка
радиатор, пръскалка ляв фар, кутия за въздушен филтър, основа на преден ляв
калник, подкалник преден ляв ПВЦ. Извършена била експертна оценка от
вещо лице при ответното дружество с цел определяне на застрахователното
обезщетение /л.12/, от която калкулация е видно, че е изчислено обезщетение
за материали и труд в общ размер на 872,67 лв. Изготвен е доклад по щета №
0410-040-0020-2022 /л.11/, в който е определено за изплащане на ищеца
застрахователно обезщетение за ПТП от 02.03.2022 г. в размер на 872,67 лв.,
което било преведено на ищеца на 24.11.2022 г. с платежно нареждане /л.11,
гърба/.
По делото е приет като писмено доказателство постановление за
прекратяване на наказателно производство от 07.04.2022 г. на РП-Стара
Загора, ТО-Раднево /л.11/, от което е видно, че образуваното досъдебно
производство по случай процесното ПТП е прекратено и е изпратена същото
като преписка на началника на РУ-Раднево за ангажиране на
административната отговорност на лицето К.Г. за допуснати нарушения на
ЗДвП. Въз основа на това е издадено НП № 22-0327-000149/28.04.2022 г.
/л.14/ от началника на РУ-Раднево за налагане на К.Г. на административно
наказание за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като не
контролирал ППС, което управлявал и предизвикал ПТП на 02.03.2022 г.
около 23,30 часа в гр. Раднево на ул. Васил Левски. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на 18.05.2022 г. и е влязло в законна
4
сила на 01.06.2022 г. като необжалвано.
Видно от доказателствата и твърденията в отговора ответникът не
оспорва механизма на деянието, а само размера на вредите.
За установяване на механизма на ПТП е прието и заключение на САТЕ
/л.39-43/, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От
същото се установява, че стойността на ремонт на вредите с нови оригинални
авточасти с ДДС е 4664 лв., а с алтернативни авточасти с ДДС е 1762 лв.
Според вещото лице с оригинални авточасти с коригиращ коефициент
ремонтът е на стойност 2329 лв. с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за вредите, причинени на чуждо
имущество вследствие използването на моторно превозно средство по време
на движение или престой. Застрахователното обезщетение за имуществени
вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2
КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. При частични вреди на МПС размерът на вредите се
изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части и труд, за
да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като
е необходимо да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а
тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е
причинена от виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка, което се дължи на собственика на увреденото
имущество се определя в съответствие с клаузите на договора, следва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в
5
границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото
действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но
до размера на изплатеното обезщетение. В случая страните спорят за размера
на претърпените имуществени вреди, като безспорно помежду им е, че в
пряка причинна връзка с ПТП са настъпили именно твърдените от ищеца и
отремонтирани конкретни увреждания по застрахованото при ищеца МПС.
Предвид годините на експлоатация на увредения автомобил – 17 години
към датата на ПТП, евентуалното възстановяване на автомобила с нови
оригинални авточасти се явява икономически нецелесъобразно. Оригинални
авточасти се влагат на автомобили с експлоатация не повече от 5 години или
в случай, когато не е възможно да се намери алтернативна авточаст. В тази
връзка ще се посочи, че дори самият ищец в исковата молба твърди да е
правил проучване за увредените авточасти и е приложил извлечение от
проучването, от което е видно, че е гледал не оригинални авточасти, а такива
на алтернативни производители, които ще възстановят автомобила му с
необходимото качество с оглед експлоатацията му до момента. С тези
алтернативни части ще се възстанови имуществото на ищеца до нужната му
възстановителна стойност, достатъчна да репарира вредите.
Не следва да се сподели възражението на ответника и да се приеме, че
обезщетението за влагане на алтернативни части се явява свръх разходи за
ремонт. Съдът намира, че не следва да се изисква издирване и намиране на
най-ниската цена на труда и на авточастите, тъй като следва да се постигне
пълна обезвреда на причинените вреди, което изисква ефективна степен на
качество при извършване на ремонта. Отделно от това не следва да се търси
6
предполагаема възможност за намиране на части втора употреба, тъй като
обезщетението е дължимо без прилагане на коефициент за овехтяване /в
посочения смисъл – решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I ТО; решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС,
II ТО и др./.
Поради изложеното съдът намира, че за обезвреда на щетата на ищеца
върху собствения му автомобил е нужна сума от 1762 лв. с ДДС, явяваща се
средна пазарна стойност на алтернативни материали и вложен труд.
Ответникът доказа, че е заплатил сумата от 872,67 лв., с която следва да
се намали определеното от съда застрахователно обезщетение. Така искът се
явява основателен за сумата от 889,33 лв. /разлика между 1762 лв. и 872,67
лв./ и ще се уважи в този размер, а ще се отхвърли за разликата до
претендираните общо 4664 лв. като неоснователен.
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца се дължи и
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Доколкото искането
за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а е последица от
уважаването на иска, то произнасянето на съда досежно законната лихва не се
отразява на въпроса за разноските.
Предвид изложеното ще следва ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца разноски в размер на 228,16 лв. (база 1196,56 лв. – общо
186,56 лв. държавна такса, 250 лв. възнаграждение за САТЕ, 760 лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.10.2022 г. на л.4 от делото на РС-СТЗ и договор за правна защита и
съдействие от 23.02.2023 г. на л.34, и списък за разноските на л. 37).
На ответното дружество се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Както се посочи по-
горе искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск и по
отношение на него не се следват разноски. Затова на ответното дружество ще
се дължат разноски от ищците в общ размер на 364,19 лв. (база 450 лв. - 250
лв. възнаграждение за САТЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение
7
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на П. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес с. З., община Раднево, ул. ********0, на основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД сумата от 889,33 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и 33 ст.),
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/23/122000270124 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за претърпяна имуществена вреда – увреждане по
автомобил Ауди А3, настъпило по застрахователно събитие на 02.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от 24.10.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 889,33
лв. до претендираните 4664 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на П. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес с. З., община Раднево, ул. ********0, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 228,16 лв. (двеста двадесет и осем лева и 16 ст.),
представляваща направените в производството разноски.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес с. З., община Раднево, ул.
********0, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК сумата от 364,19 лв. (триста шестдесет и четири лева и 19 ст.),
представляваща направените в производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
8
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9