РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир С. Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело №
20203110110911 по описа за 2020 година
Ищецът Д.К. сочи, че е работил в ответното дружество «Б. х. п.с» ООД,
ЕИК**, на длъжност «Организатор туристически услуги», с място на работа в
гр.Варна, к.к.«Златни пясъци» от 01.05.2002г. до 10.08.2020г., когато му била
връчена заповед №3/23.07.2020г., с която му се налага дисциплинарно
наказание «Уволнение» за извършени нарушения на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от
Кодекса на труда. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
дисциплинарното наказание „Уволнение" е наложено за извършено
нарушение на трудовата дисциплина, а именно: нарушение на чл.5 от трудов
договор №55/01.05.2002г. и т.10 от доп. споразумение от 02.12.2019г. -
участие в конкурентна дейност чрез дружество със сходен предмет на
дейност, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,
ал.1, т.4 и т.7 от Кодекса на труда. Счита, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност, поради 1 което в
законоустановения срок я обжалвам и моли да бъде отменена. Твърди, че не е
извършил соченото нарушение на трудовата дисциплина - участие в
конкурентна дейност чрез дружество със сходен предмет на дейност.
Действително е едноличен собственик на капитала и управител на търговско
1
дружество „К. к. к." ЕООД, ЕИК**, седалище и адрес на управление:
гр.Варна, **, но никога не е осъществявал лично или чрез търговското
дружество конкурентна дейност на ответното дружество. Осъществяваната
търговска дейност от дружество «К. к. к.» ЕООД е свързана единствено с
организацията и провеждането на научни конференции, срещи и семинари за
български и чуждестранни лекари, работещи в областта на онкологията,
хематологията и неонатологията. Не е извършвана каквато и да е друга
търговска дейност, която е сходна с тази, осъществяван от ответното
дружество - туроператорска и турагентска дейност, нито хотелиерска дейност
или туристическа дейност, какъвто е основния предмет на дейност на
ответното дружество. Счита също, че заповедта е незаконосъобразна защото
не е спазена императивната разпоредба на чл.194, ал.1 от КТ, според която
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Дори и да се
приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, след като в
заповедта не е посочено кога и при какви обстоятелства е било извършено, то
следва да се приеме, че давностните срокове, в които може да се наложи
дисциплинарното наказание, са изтекли и то следва да се отмени като
погасено по давност. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, защото при
издаването й не са спазени изискванията на чл.195 от Кодекса на труда.
Според тази императивната разпоредба, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който се налага. Оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити,
посочени в цитираната законова разпоредба, а именно липсва посочване кога
и при какви обстоятелства е извършено нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават извършването му, с какви действия или
бездействия е осъществен състава на дисциплинарното нарушение. Тези
обстоятелства са абсолютно необходими за преценка съставлява ли
извършеното деяние тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което
може да се наложи наказание „Уволнение“. Посочването в заповедта, като
основание за издаването й, само на разпоредбите на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 във
връзка с чл.188, т.3 от КТ не може да се приеме за мотивиране на заповедта,
след като не се излагат конкретни обстоятелства и факти за извършването на
нарушението, датата на извършването му и не са посочени и обсъдени всички
2
доказателства, които го потвърждават. Счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателя не е спазил
разпоредбата на чл.189 от КТ и не се е съобразил с критериите, посочени в
тази разпоредба относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Липсата на мотиви в заповедта относно изложените критерии прави
невъзможна преценката за изпълнението на тази императивна законова
разпоредба. Моли, съд да постановите решение, с което да признае
уволнението му за незаконно и да отмените заповед №3/23.07.2020г.,
издадена от Управителя на ответното дружество «Б. х. п.» ООД, ЕИК**,
седалище и адрес на управление: гр.София, **, с която се налага
дисциплинарно наказание «Уволнение», на основание чл.188, т.3 във връзка с
чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, да бъде възстановен на длъжността, заемана
преди уволнението «Организатор на туристически услуги» с място на работа
в гр.Варна, к.к.„Златни пясъци", да се осъди ответното дружество да му
заплати обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.08.2020г.
до 10.02.2021г. в размер на 3 146.82лв., както и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който е
посочило, че исковете са неоснователни. Сочи се, че ищецът не оспорва, че
притежава ТД и освен това е правил публични изявления по медии във връзка
с дейността на дружеството си, като това се е случило по време на трудовия
му договор с ответника. Счита, че дейността на ищеца е в пряк ущърб на
ответното дружество при което той работи. Ответника счита, че уговорката за
въздържане от конкурентна дейност приета от ищеца с постъпването на
работа не противоречи на закона и съдебната практика. Твърди се, че при
издаване на заповедта са спазени всички разпоредби на закона като са
изискани обяснения от ищеца и са обсъдени всички събрани доказателства и
обстоятелствата около случая. Сочи се, че иска за присъждане на
обезщетение за оставане без работа за шест месеца по чл.225 от КТ също е
неоснователен, тъй като липсват доказателства, че ищецът е останал без
работа след уволнението. Моли се претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът приема, че са предявени искове с правно основание в чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ.
3
Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на
ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги при
условията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото като доказателства са представени копие от трудов договор
№55/1.05.2002г., допълнително споразумение към ТД от 2.12.2019г., искане
за писмени обяснения от 15.07.2020г., отговор по него от ищеца и заповед
№3/23.07.2020г., заповед №11/23.07.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с ответника издадена от управителя на ответното
ТД на осн. 330, ал.2, т.6 от КТ.
Видно е от представения трудов договор, че страните по делото са
сключили трудово правоотношение по силата на което ищецът е назначен на
длъжност „организатор туристически услуги“, като в чл.5 от същия е
записано, че служителят се задължава да не разпространява и използва
информация станала му известна при изпълнение на служебните му
задължения във връзка с дейността на дружеството и съставляваща служебна
тайна и е договорено, че служителят няма право да участва в дружества със
сходен предмет на дейност, както и да развива конкуретна дейност спрямо
работодателя. Договорът между страните е изменен с допълнително
споразумение от 2.12.2019г. в което под т.10 се въвежда чл.11 от ТД съгласно
който служителят няма право да участва в дружества със сходен предмет на
дейност, да извършва от свое име и за своя сметка дейност, сходна или
съвпадаща с тази на работодателя най-малко две години след прекратяване на
трудовия договор, а с т.19 чл.6 от договора се изменя, като служителят се
задължава да не полага труд при друг работодател по смисъла на чл.111 от КТ
освен със съгласието на основният си работодател. Съгласно представеното
искане за даване на писмени обяснения връчено на ищеца на 15.07.2020г.
същите са му поискани във вразка с получена от работодателя информация на
4.07.2020г. „за извършване на конкурентна дейност при нелоялна
конкуренция чрез дружество със сходен предмет на дейност“ притежавано от
К. По исканите обяснения ищецът е отговорил сочейки, че дружеството
регистрирано на негово име от десет години не извършва конкурентна
дейност, не притежава и не е притежавало лиценз за туроператорска дейност
или като туристическа агенция. Представена е разпечатка от търговски
4
регистър от която се установява регистрация на ТД“К. к. к.“ ЕООД с
управител ищеца сред основните дейности на което дружество е записано и
„консултации и организиране на специални събития, тур операторска,
туристическа и агентска дейност“ като изрично е записано, че дейностите за
чието упражняване се изисква лиценз ще се упражняват след получаването на
такъв.
Страните по делото не спорят относно това, че са се намирали в трудово
правоотношение, че ищецът в това време е бил управител и едноличен
собственик на капитала на описаното по-горе ТД и че трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено поради възприето от последния
становище, че служителят му е участвал в конкурентна дейност чрез
дружеството си и по този начин е нарушил трудовата дисциплина по смисъла
на чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ.
Настоящия състав намира, че от формална гледна точка процедурата за
налагане на дисциплинарното наказание с изискването на обяснения е спазена
и поради това спора следва да се разгледа по същество.
Законодателя е въвел изискването заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание да бъде мотивирана /чл.195, ал.1 от КТ/ с изчерпателно изброени
елементи-нарушител, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. При настоящия случай като
нарушение е посочено участие в конкурентна дейност без да се сочат
конкретни актове на такова участие нито са посочени дати на същите или
период в който са извършени те. Липсата на конкретика води до
невъзможност на наказания да обжалва по съдебен път дисциплинарното си
наказание пълноценно, а освен това при провеждане на съдебно обжалване
поставя съда в невъзможност да прецени конкретното деяние дали
представлява основание за налагане на съответното дисциплинарно
наказание, от друга страна липсата на посочен период в който е извършвано
дисциплинарното наказание или дата на която то е извършено води до
невъзможност да се прецени спазени ли са законовите срокове за налагане
наказанието предвидени в чл.194 от КТ.
На следващо място следва да се има предвид, че ответника работодател не
е представил никакви доказателства, че уволненият служител е извършил
5
конкретна конкурентна дейност, още повече, че от представената разпечатка
от търговския регистър е видно, че за посочените в предмета на дейност на
„К.к. к.“ ЕООД дейности съвпадащи с тези на работодателя изрично е
записано, че ще бъдат упражнявани от ТД на ищеца след снабдяването със
съответен лиценз, какъвто не е представен по делото.
Воден от горните съображения съдът намира, че липсват доказателства
ищецът К. да е извършил действие представляващо нарушение на трудовата
дисциплина и поради това наложеното дисциплинарно наказание се явява
неоснователно и следва да бъде отменено като се отмени и заповед
№3/23.07.2020г., в която то е обективирано.
По отношение на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност съдът приема, че този иск е обусловен от положителното
произнасяне по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и до колкото липсва спор
между страните, че ищецът е заемал при ответника именно длъжността
„организатор на туристически услуги“ и че тази длъжност продължава да
съществува, то този иск следва също да бъде уважен и на осн. чл.344, ал.1, т.2
от КТ ищецът следва да бъде възстановен на посочената длъжност.
По отношение на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за времето от 10.08.2020г. до 10.02.2021г. в размер на 3 146.83лв.
съдът приема, че искът е обвързан на първо място с извода за
неоснователност на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, на
следващо място за да бъде доказан по основание иск следва ищецът да е
доказал, че е останал без работа за периода следващ прекратяването на
трудовото му правоотношение, а що се отнася до доказаността по размер е
нужно да се установи размера на последното пълно трудово възнаграждение
получено от работника. При настоящия случай вече е прието, че уволнението
на ищеца е било незаконно, а за доказване на факта че е останал без работа
той е представил разпечатка от НАП за актуалното състояние на трудовите
му договори към 28.01.2021г. и е представил копие от трудовата си книжка и
оригинала и за справка в последното по делото о.с.з. от които документи
съвкупно се установява, че той няма сключен последващ трудов договор.
Това обаче не е достатъчно, тъй като не изключва възможността ищецът да е в
6
положение на самоосигуряващо се лице каквото би могъл да бъди примерно
при изпълнение на задълженията си като управител на собственото си ТД.
Настоящия състав намира, че за да се приеме, че ищецът действително е
останал без работа и доходи за процесния период е следвало той да представи
доказателства, че е регистриран в Бюрото по труда като безработен, тъй като
само тогава той носи наказателна отговорност за неверни твърдения и това в
максимална степен би подкрепило извода, че е без работа. Всъщност от
представената справка от НОИ се установява, че ищецът след прекратяването
на трудовото си правоотношение е продължил да се осигурява на база на
минималното трудово възнаграждение за страната като този факт изключва
твърдението, че е останал без работа.
По изложените съображения съдът приема, че обсъжданата претенция
следва да бъде отхвърлена.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски
като е представил и доказателства в тази насока за сторени разноски в размер
на 1 050лв. от който в негова полза следва да се присъдят 700лв.
представляващи сбор от по 350лв. за всеки от двата иска които са уважени.
Ищеца от своя страна следва да заплати на ответника сумата от 300лв.
сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част от претенцията.
Ответника следва д бъде осъден да заплати в полза на РС Варна сумата от
100лв. сбор от дължими се държавни такси по двата уважени неоценяеми
иска.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя наложеното на Д. В. К. ЕГН**********
от гр.Варна, ** наказание дисциплинарно уволнение и Заповеди
№3/23.07.2020г. и на ответника „Б. х. п.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес
на управление гр.София, ** в които то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. В. К. ЕГН********** от гр.Варна, у** на заеманата
7
преди уволнението длъжност „Организатор туристически услуги“ при
ответника „Б. х. п.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
гр.София, ** на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** срещу
„Б. х. п.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** иск
за осъждане на търговското дружество да му заплати сумата от 3 146.82лв.
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето
от 10.08.2020г. до 10.02.2021г., на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Б. х. п.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
гр.София, **да заплати на Д. В. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от
700лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на „Б. х. п.“
ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, ** сумата от
300лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б. х. п.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Варна сумата от 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8